Регистриран на: 29 Юни 2009 Мнения: 50 Местожителство: София
Гранд Парадизо + Доломити + Меснер
ГРАНД ПАРАДИЗО И МАЛКО ДОЛОМИТИ
От хижа „Виторио Емануеле II” /един от изходните пунктове за върха – около 2750м.н.в./ тръгваме малко преди разсъмване. Лека полека светлинките пред нас започнаха да гаснат. Денят настъпваше и подтискащото чувство, съпътстващо мрака, започна да се изпарява... Уж доста хора тръгнаха пред нас, а имах усещането, че сме сами по маршрута. Усещането не ме излъга... Бях хванал по пътеката, която познавах отпреди, без да подозирам, че глобалното затопляне и тук се е намесило и то сериозно. Дотолкова е стопило ледника, по който минаваше маршрута, че го е направил опасен и накрая е бил изоставен. Новият маршрут върви доста вляво от стария и излиза на билото по друг, страничен ледник. Докато се прехвърлиме по него губим малко време, но денят е пред нас и то какъв ден !
Напредваме бавно по леденото море, заобикаляйки дълбоките цепнатини. Добре, че има пъртинка пред нас, та не ни се налага да търсим мостове и проходи. Но и пъртината не е гаранция, че в даден момент няма да тръгнеш надолу /вместо нагоре/. Навързани сме като салам, че и с каски, а слънцето пече ли пече...
На билния ледник поне подухва малко и ни става хубаво, още повече, че върховата пирамида е вече пред очите ни и удвоява силите ни. Сваляме котките и запълзяваме по каманаците, но на последните 10 метра „митингът” е в разгара си. Струпването на катерачи по най-трудния участък отнема доста време в чакане. Най-после идва и нашият ред. Опъвам парапета /тук всеки водач си опъва отделен парапет и после си го прибира, заради хляба на местните гидове.../ и ето ни след близо 7 часа в прегръдките на Мадоната ! Всеки от нас / Милена, Данчето, Митко, Димо и моя милост/ се снима с нея за спомен /сигурен знак, че си достигнал връхната точка/ и беж обратно надолу. Още през нощта времето се скапа... Този път извадихме късмета !
Предстоеше втората част от пътешествието ни – Доломитите. Над 500 км по италианската пътна мрежа и ето ни в сърцето на най-красивата част от Алпите. Е, красотите оставяме за следващите дни – така вали, че ни отказва да опъваме палатките. Таим слаба надежда за утре, ама надали... Поне сутринта за малко спря, та опнахме шатрите. Щем не щем, трябваше да се задоволим този ден с Болцано /Бозен/ – столицата на Южен Тирол. Един прекрасен, спокоен и пълен с туристи, град ! Върхът на сладоледа беше Музеят на Меснер, разположен в замък над града /един от 5-те в цял Тирол/ ! А пък черешката на върха на сладоледа беше самият Райнхолд Меснер... Имал някаква презентация малко преди нас и останал да дава интервю на журналистка, та го изловихме ! Не пропуснахме и снимки разбира се, без да му досаждаме много ! Истинско потвърждение на народната измислица: „Всяко зло за добро”...
На следващия ден времето малко се поусмихна, но не беше за нещо сериозно. Направихми един 7-8 часов преход до височина 2500м, колкото да не е без хич...
Третият и последен цял ден, който имахме по програма, ни подари, като цяло, хубаво време, макар и с 2-3 см пресен сняг над 2800м.н.в. Реших, че вместо да се наврем в някоя виаферата /каквито бяха първоначалните планове/, по-добре да качим нещо обгледно и да се порадваме на Доломитската панорама, която ни убягваше досега. Речено-сторено. Витото ни хвърли за минути от къмпинга ни в Каназей до превала Пордой /около 2230м.н.в./, а оттам с гондолата кацнахме на 2950м.н.в. на ръба на масива Селла. Отне ни по-малко от 2 часа да се възкачим на първенеца на Селла – Пиц Бое /3152м/, където се включихме в многолюдния митинг, посветен на хубавото време... Седнали пред върховата хижа на биричка, с часове се прехласвахме на туй чудо, наречено Доломити ! Заради такива мигове си заслужава бъхтането !
На тръгване от таз страхотна планина си направихме един подарък – пообиколихме с Витото по високия Доломитски път из превали, курорти, курортчета, села и паланки, а за десерт оставихме Кортина Д`Ампецо. Оказа се, че сме случили 2-я ден от 3-дневния традиционен празник-събор на пожарникарите в Италия... Пожарникари с ретро униформи, стари пожарникарски брички, демонстрации на висш пилотаж в тази област, официални церемонии, песни, танци...въобще всенародно веселие ! Отново върха на сладоледа този ден беше посещението в друг музей на Меснер с тематика: „Доломитите”! Създаден на самия връх Рите /2183м/ в средата на Доломитите, с невероятна естествена панорама ! Колекцията от картини, снимки, биографии, предмети, истории е уникална ! Тирол и Доломитите трябва да свалят шапка пред гения на своя син, прославил ги със собствения си живот, а не да го недолюбват, както досега...
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Невероятно силно , вълнуващо е да споделя вашите изживявания по италиянските планини и най-вече Великите Алпи, единствено от разказа и снимките.Молбата ми е да поместите повече снимки ако е възможно, независимо че на тема Доломити има вече поместени.Това са редки случаи човек да си позволи катерене по високи чужди планини и не е за пропускане да се насладим на непознати и красиви места по света.ПОЗДРАВИ!!!
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
