Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Качкар в Турция – 17-21.07.10г.
1 и 2 ден (4 и 5 ден в Турция): 17-18.07.10г.:
на автогарата в Ниде /Niĝde/
В 20.50 часа тръгнахме от автогарата. По разписание бе в 20.30, но турците го карат яваш-яваш. Предстоеше ни нощно пътуване с този автобус на североизток до Ерзурум /Erzurum/. Много добре е уреден автобусния транспорт в Турция. Където е възможно, се строят магистрали. С автобуси се изминават огромни за нашите стандарти разстояния. На два - три часа в автобуса се сервира по избор: чай, кафе, различни видове безалкохолни. През толкова време и автобусите спират за почивка.
Спирахме в Кайзери /Kayseri/, минахме покрай Сивас /Sivas/ и Ерзинджан /Erzincan/ и към 08.30 часа бяхме в Ерзурум /Erzurum/.
Оттам потърсихме връзка за Юсуфели /Yusufeli/. Връзката бе осъществена почти мигновено. Минахме през друга автогара в града, а там се оказа, че има много хора и много багаж. Наложи се пренареждане на багажа /нашия го качиха на багажника, отгоре на буса/ и хората. В Турция мъж не може да се седи до жена, освен, ако не е неин съпруг…
В автобусите и бусовете се превозва почти всичко. По едно време се качи един мъж с два чувала с прясно агнешко или шилешко месо. За баланс на миризмата в буса, сложиха единия чувал отпред, а другия - отзад. А миризмата бе непоносима. Но по време на пътуването спря да се усеща. Дали свикнахме с нея или ни беше вече все тая…, не знам.
Tortum Gölü
Пътувахме по един каньон с много завои. А шофьора караше с бясна скорост, като ние се молехме да не ни разпилее багажа… По време на почивката на автобуса, възстанових бирения баланс с добре замаскирана във вестник бутилка. Обикновено така се продават бирите или в тъмни найлонови торбички.
Към 12.00 часа пристигнахме в Юсуфели /Yusufeli/. Първоначално мислехме да спим в къмпинг, наблизо до градчето. Но понеже бе рано, решихме да спим на къмпинг, близо до изходната точка на прехода. Намерихме местен предприемач, който обеща да ни закара и да ни върне след няколко дни, след като му се обадим. Натоварихме багажа в буса и се разбрахме да тръгнем в 13.30 часа.
Съвсем неочаквано за мен видях едно познато лице. Това бе кюрда Хаким, при когото бяхме преди две години по време на тогавашната експедиция: „Вулканите в Турция”. Той е с рижа коса, коренно различен от всички останали кюрди. Всъщност ние бяхме отседнали в Serinbayir Köyü до Van Gölü при баща му Мехмед. А Хаким е едно от многото деца на Мехмед. Три поколения живееха в две стаи…
Две снимки на Анатоли оттогава… Познайте кой е кюрда: Чавдар или Хаким
къщата на Мехмед
Тръгнахме в уреченото време. Шофьора на буса, Исмаил, живее в едно от селцата по пътя - Yaylalar. Всеки ден той прави два курса - сутрин рано от неговото село до Юсуфели и на обяд обратно. Разстоянието в едната посока е около 50 км. С буса превозва всевъзможен багаж. Той е местния артелчик.
Към 16.30 часа след много спирания пристигнахме. Слязохме от буса и потърсихме с поглед къмпинга. Това е, каза Исмаил, като посочи една поляна, където имаше една беседка. „Нали говорихме за топла вода…”, му казваме. „Не съм разбрал за топла вода, съжалявам - няма”, каза той. Тогава той се обади на управителя на един пансион в последното село Олгунлар /Olgunlar Köyü/. Имаше места, разбрахме се за цената и потеглихме натам.
Това е пансиона SEA LAKE PENSION
разтоварваме багажа
Като заваля един дъжд, който не спря, докато си легнахме. Тогава си представихме, как щеше да е на полянката… Добре, че не останахме.
4 дни не бяхме се къпали, но за съжаление топлата вода бе само в началото. Примирихме и със студена… Не е същото, но…
3 ден (6 ден в Турция): 19.07.10г.:
Тръгнахме в 07.00 часа. Сутринта нямаше помен от вчерашното дъждовно време. Времето едно такова - приятно, слънчево. Минахме през последното селце Олгунлар /Olgunlar Köyü /, а след около един час през доста интересно селище. Камъните на постройките бяха редени един върху друг, без никакъв материал за спойка между тях. В някои от къщите живееха хора…
селцето Olgunlar селището
Пътеката до базовия лагер следва реката. Почти три часа ни трябваха за да стигнем до него. Все пак си носехме цялата бивачна екипировка.
това са нашите палатки - 4 броя за 8 човека
Имаше идея този ден да се разходим по пътеката за върха, а на следващия ден да направим изкачването. Аз бързо ги разубедих, като предложих, ако времето позволи още днес да се качим на върха. Имаше време - беше 10.50 часа… По предварителни данни от лагера до върха и обратно го даваха 8-10 часа. А нашата група бе набрала инерция след Демирказък.
Заредихме вода и с малко багаж потеглихме.Терена в тази част на планината е типично пирински, но с 1000 метра отгоре…
кратка почивка
След около един час достигнахме до едно много красиво езеро - Deniz gölü.
До езерото също имаше опънати палатки. Имаше и група с турски водач, който ни предупреди да не продължаваме към върха, ако не носим котки. Те ходили нагоре, но стигнали до една снежна преспа, която не можело да се премине без котки, според него. Ние не носихме, но го успокоихме, че носим.
По това време се показа и самия връх, макар и отначало забулен в облаци.
Облачното време предразполага към добро ходене. Не беше и студено, участък. По някое време се показа друго езеро.
по тази преспа се спуснахме…
Маркировката е от купчинки камъни. Но се оказа, че има много маркирани по този начин пътечки. Едните са по кратки, други по-заобиколни, но всички водят към върха. Стигнахме и първата преспа, която бе отказала групата с турския водач. Трябваше да я пресечем хоризонтално по сравнително стръмен терен. Преминахме я доста внимателно. След това преминахме още две, като първата се оказа най-дълга.
В 15.10 часа бяхме на връх Качкар, кота 3932 метра.
поглед от върха на юг
поглед от върха на север
цялата група на върха
Записахме се в книгата на върха. Оказа се, че малко преди нас са се качили от север други българи. Нашето изкачване стана от юг. Затова не сме се засекли с тях. Времето бе прекрасно. Имахме видимост на юг, докато на север към Черно море имаше само облаци. След около 45 минути върховна наслада на върха, поехме обратно надолу.
Малко преди третата преспа /първа на качване/ има един по-техничен участък за преминаване. Там Иван Ганев подаваше щеките, които пречеха при слизането. И когато подаваше последната щека, този, който ги поемаше, не успя да я хване и тя полетя в бездната надолу. Тогава, Миро /алпинист от алпийски клуб Вихрен/ каза, че ще слезе да я вземе.
Миро слиза…
…а надолу е бездна
Всички се притеснявахме, като гледахме Миро, как слиза и съответно катери по скалите . А те са почти отвесни. Но всичко мина благополучно и след няколко минути Руслан си получи щеката.
Отново внимавахме при преминаването на преспата. Всъщност след това има още един снежен пасаж, който се минава без проблеми и на слизане, и на качване.
В 19.30 часа бяхме в базовия лагер. Не след дълго се стъмни, така, че пуснахме челниците в употреба. Продаваха бира по шест лири, но аз си носех от Юсуфели. Там я взех по три лири бройката.
4 ден (7 ден в Турция): 20.07.10г.:
Днешния ден бе предвиден за пълен релакс. По програма трябваше сега да качваме върха, но ние го направихме вчера…
Ядохме, лежахме…, пак ядохме…, пак лежахме… Постоянно се събличахме /когато слънцето се показваше/ и се обличахме /когато слънцето се скриваше/. А времето не минаваше и не минаваше…
гледка от базовия лагер
базовия лагер
Но и това ни омръзна. Така, че към 14.30 часа решихме да се разходим наоколо. Само Веско остана да си почива.
Аз и Руслан ходихме до два различни върха, като се върнахме по същия път. Останалите продължиха напред и направиха своеобразно кръгче.
В диапазона от 18.00 до 18.30 часа се събрахме всички в лагера. Бирата беше вече по седем лири…, но аз си имах от тези, купени от Юсуфели. Към 19.30 часа бяхме неприятно изненадани от появилия се дъжд. Бързо се евакуирахме по палатките. И без това щяхме да ставаме много рано следващия ден.
5 ден (8 ден в Турция): 21.07.10г.:
Тръгването бе планирано за 04.30 часа. Всеки сам трябваше да си прецени кога ще стане и ще си събере бивака и багажа. Трябваше да бъдем в 07.30 часа в Олгунлар, но ние бяхме там в 06.00… Бяхме оставили излишен багаж, така, че се заехме със събирането му.
Точно в уреченото време се появи Исмаил. Натоварихме багажа и към 10.15 часа бяхме в Юсуфели.
Изминатите километри досега станаха 2535.
Много интересно пътешествие сте направили, качествено сте походили. Това езеро Deniz gölü нещо не схванах каква връзка му е връзката на името с морето, но човек не може всичко да знае
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
