Около 6-и септември се разходихме до тази малко позната планина. Тя се намира на територията на Църна гора (Монтенегро) и е част от известния масив на Динарическите алпи. Те се простират от северозапад през словенския Триглав, хърватския Велебит, албанската Проклетие до македонския Кораб/Шар на югоизток. Всички тези планини са забележителни с изключително карстовия си терен. Дори термина "Карст", който е измислен от една сръбска умна глава да характеризира тоя вид терен, всъщност е област в словенските планини.
Дурмитор разбира се не остъпва ни най-малко на карстовия характер на Динарическите алпи, дори е един блестящ пример за карстов терен и форми. Разположен е в северната част на Църна гора, всред едно обширно високо карстово плато между каньоните на реките Тара и Пива (Комарница). Платото лежи на височина около 1500 м, има площ около 1000 кв.км, и представлява монотонно нагънат тревист карстов релеф с малко гори. Тук-там из платотот стърчат масивни и остри карстови гребени - малки планини. Единствената наистина голямо струпване на скалисти доломитови зъбери е планината Дурмитор, или Д-у-рмитор - както е ударението според местните черногорци.
Пейзаж от Дурмитор
Площта на Дурмитор е сравнително малка - около 300 кв.км, но в рамките на тази компактна планина можете да се насладите на едно от най-впечатляващите струпвания на остри ридове, остри върхове, остри недостъпни игли и остри долини. В Дурмитор всичко е остро ...
Дурмитор се намира на 50-на км от сръбската граница и на около 580 км от София. Дистанцията не е голяма, но дотам се стига сравнително бавно. От София през Калотина се влиза в Сърбия за Ниш, следват два варианта - през Косово, или по долината на река Морава. Минаването през Косово е некомфортно в наши дни, за предпочитане е вариантът изцяло през сръбска територия. Отново можем да изберем между няколко варианта, всички от които водят до Чачак. Те са през Крушевац-Кралево (добър път, много бавен заради паланките по пътя), Ягодина-Крагуевац (тесен път със завои до Крагуевац, после добър) Баточина-Крагуевац (най-дълъг и най-бърз). След Чачак иде Ужице, Прийеполе, границата при малкия пункт Йабука, църногорския град Плевля и разбира се Жабляк.
Общо пътя от България ни отне около 10-11 часа. Пробвахме варианта Крушевац-Кралево на отиване и Крагуевац-Ягодина на връщане. Все пак най-добре би дошло Крагуевац-Баточина въпреки по-голямата дистанция.
Жабляк е преддверието към Дурмитор - разположено на 1500 м н.в. малко градче с население около 5000 души, общински център на обширната карстова околност и единственото по-сериозно скупчване на къщи в района. Всъщност това е една от най-характерните особености на общността при Дурмитор - пръснато поселение, нарядко разположени къщи и стопански постройки с характерен алпийски изглед. Повечето са кубични, с двойка стръмни дълги скатове, стигащи почти до земята. Покривите на старите постройки са наковани с дървени керемиди, новите тенекиени. Всички изглеждат добре и са поддържани. Земеделие в района няма, всичко е туризъм и животновъдство - крави около Жабляк и овчи стада из по-високите и бедни Пивски планини.
Привечер бяхме в Жабляк и без спиране тръгнахме към седловината Седло. Намира се южно от същински Дурмитор и е може би най-удобното място за правене на кратки бързи преходи из планината с леки раници.
Преди седловната се насладихме на един драматичен залез над връх Стожина и слязохме в дурмиторския овчарник Добри до(л). Почти като нашенски доЛ, само че без Л-то Току под седловината намерихме група от 4 изоставени дървени бунгала и единодушно се самонастанихме в тях. Бяха много удобни за спане - чист дъсчен под, сухи и уютни. Както се оказа - даваха ни добра защита от вятъра през следващите дни.
Самотният връх Стожина
Бунгалата, в които прекарахме 3 вечери
Добри до
По-долу ще опиша накратко няколкото маршрута, които успяхме да обходим за три дни. Всъщност това се оказа близко половината масив на Дурмитор - толкова е компактен ...
Ден 1 - ПРЕПУСКАНЕ.
От Седло (паркинг, наблизо е чешмата Студенац) тръгнахме към премката на Увита греда. Греди местните наричат плочестите карстови образувания из околните баири, вероятно също така някои ридове. На Увита греда пътеката опасно подсича вертикален склон и излиза във Валовити до. Там се откриват първите сериозни Дурмиторски зъбери - стената при в. Бандйерна и Милошев ток. Следва бързо препускане към подножието на страховитите Зупци (нещо като нашенските пирински Ушици, в доста по-зловещ вариант), преджапване на местността Сурутка (там има поточе с вода) и излизане на кота 2140 - западно от Зупци.
Там се открива уникалната панорама към скалните образувания при в. Щит - Шарени пасови, седловината към Шкръчките езера - Самар, насреща стърчи самия Боботов кук, вдясно е стената на Минин богаз.
Скалните образувания Зупци
Шарени пасови, връх Щит и седловината Самар
Следва слизане до Зелени вир (2028) - пресъхнал гьол с пресъхнал извор до него. От Зелени вир е стръмно бързо изкачване до седловината южно от Боботов кук (2351), следва финалния подход до Боботов кук. Пътечката сече нежно 500 метровата отвесна стена западно от Боботов кук, после рязко качва на изток самия връх. Разбира се всичко абсолютно необезопасено. До него не се качих - беше ме стегнал яко корема и ходих на 8. Емо го претича за 15 минути напред-назад и тръгнахме да се връщаме.
На седловината под върха се разделихме. Деси и Ива слязоха до Седло и колата по пътеката през Млйечни и Урдени до (много лека). Двамата с Емо продължихме през Валовити до към Жабляк (друг Валовити до, източно от Боботов кук). Досадно слизане през изровена каменлива пътека до 2100. Следва дълго препускане през карстовите въртопи под в. Чворов богаз и стръмно слизане до долината Локвице. На изток тя е оградена от причудливите белезникави мрамори на в. Медед.
Велико Шкръчко езеро, гледка от подножието на Боботов кук
Локвице е един грамаден въртоп, почти сух. При северната му граница, на едно повишение се намира катуна Локвице - няколко овчарски бараки. До тях е един от 3-те планински заслона в района - чиста суха барака с нарове, абсолютно спартански условия, с тревна поляна за бивак наоколо.
Следва ново провиране през въртопите (как ми е познато това от уникалната гръцка Сминица планина ...). Някъде там започва горския пояс (ок. 1700). Тук е момента да вметна, че растителните пояси в Дурмитор са уникално подредени заради един на пръв поглед дребен факт - в планината не растат черна и бяла мура. Заради това иглолистния пояс е ПОД широколистния. Най-високо има рядък клек, следва мешавица от клек, келяв бук и разни дребни широколистни храсталаци. Иде солидна букова гора, която в ниското отстъпва на смърчови и по-рядко елови гори!!! Ниско долу (1400) стигнахме до голямото Църно йезеро. Оттам започва асфалта, цивилизацията и Жабляк
Ден 2 - ПОЧИВКА ОТ ПРЕПУСКАНЕТО.
След уморителното ходене предния ден решихме да го дадем по-спокойно. Тръгнахме към седловината Шкръчко ждрело (между в. Пруташ и в.Щит). Преди седловината се разделихме. Деси и Емо тръгнаха към подножието на Пруташ, аз и Ива посока Шкръчкото езеро.
Както се оказа - и при двете групички се получи разминаване в плановете, в края на краищата довели до изкачването на в. Пруташ На Шкръчко ждрело аз и Ива се подмамихме по далечната гледка на Пруташките вертикални карстови ламели и лека-полека се качихме до самия връх (тънко необезопасено минаване преди самия връх). Върнахме сер по същия път, пропускайки Шкръчкото езеро. Емо и Деси бяха решили да снимат Пруташ и скалните образувания отдолу. Отново подмамени, хванали един тревен баир-тясна ивица с много стръмни скали вляво и дясно, и ненадейно се оказали на върха
в. Пруташ
Привечер се събрахме при колата и решихме да огледаме каньона на река Пива. Тук е мястото да отбележа, че цялото карстово плато (близо 1000 кв. км) е изпъстрено с разни колиби и паланки. Въпреки пръснатото население, платото е почти абсолютно изолирано от околните каньони. Към него има точно три асфалтови пътя - тоя при Жабляк (на изток), тоя при Шавник (на юг) и тоя при Плужене (на запад).
От Жабляк за Трса и Плужене има прекаран 50 км тесен високопланински асфалтов път в много добро състояние. Нашата седловина Седло е нейде по средата на маршрута, в най-високата му част на 1900. Пътят е уникален в някои отношения - вие невъобразимо из околния карст, има маса остри и обратни завои. Разбира се няма нито една мантинела, дори и при стометровите вертикални урви. С една дума - карайте мноооого внимателно по завоите, защото не се знае кой малоумник иде отсреща.
в. Пруташ по залез
Малко се отплеснах... та привечер поехме за каньона на Пива - в посока Плужене. На самия западен ръб на Пивския каньон бяхме изненадани от красивата гледка на виещото като змия из каньона Пивско езеро - сякаш заклещено между стръмните еднокилометрови стени. Гледката ни подмами да слезем до долу и да огледаме езерото отблизо. Слизането си е отделен екшън - отвеси, безкрайни серпентини през сурово одялкани тунели в мекия варовик - с кръстовища и пътни знаци в тунелите Така ненадейно замръкнахме в Плужене, малко градче на брега на Пивското езеро, по пътя Босна-Никшич-Подгорица. Там преспахме в една сливова градина (платен къмпинг) и сутринта тръгнахме обратно към Седло.
Пивското езеро
Ден 3 - ПРЕПУСКАНЕ.
Последният ден реших все пак да стигна до Шкръчкото езеро, пък барем хвана по-добра гледка предвид прогнозата за този ден. Колата ме изсипа в подножието на Пруташ. Останалите хора продължиха да гледат каньона на река Тара, а аз към Шкръчкото ждрело.
Подсякох Пруташ през тревистите валози и излязох на седловината. За съжаление беше влажно, с ялови гледки. Търгнах да слизам към езерото и за около час бях долу. На брега му се намира единствената хижа на Дурмитор - масивна сграда с вид и миризма на конюшня вътре. Не се готви, няма бира, 6 евро, хижар-полутемерут. Само ме пита дали имам пас за националния парк - билетче за 2 евро, с дата. Предния ден в бунгалото дойде един рейнджър, поиска по 2 евра на човек, връчи ни билетчетата с думите "спането в бунгалата е безплатно" и си замина.
Отворих си едно кенче местно пиво Йелен и прекарах един следобеден час в наслаждение на околните гледки - яко стени, яко отвеси, много камък Леко взе да захлажда и поех нагоре към седловината Самар. Горната част от запад, току преди седлото е леле-мале, трябва много да се внимава особено при хлъзгаво време. И да се следи маркировката разбира се. Има едно място, където пътечката продължава напред към урвите, а маркировката те праща надясно и вертикално нагоре, 4 х 4.
След като прехвърлих Самар тръгнах отново към Зелени вир. Заобиколих Зупците и в местността Сурутка тръгнах надясно по една слабо забележима пътека, рехаво маркирана и определено занемарена. Тя минава през една цепнатина на околните ридове и излиза отново на Седло. Оказа се добър и безопасен маршрут Седло-Зелени вир, значително по-безопасна алтернатива на пътеката от 1-вия ден.
Зупци
Късно привечер бях на Седло, доста пребит и пропуснал момента за разходката до последната ми цел в района - скалния масив Седлена греда. Той е уникално двуостро симетрично образувание, което доминира над целия Добри до и ме примамваше през всичките три дни. Оставихме го за другия път
от петък само за Дурмитор мисля
тогава разгледах снимките и започнах да кроя планове за едни 4 - 5 дни
поздравления за хубавото ходене
Дидо, до кога е подходящо за там?
октомври?
или чак догодина?
още веднъж - страхотни снимки
Пон Сеп 20, 2010 11:35 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
risto_turisto написа:
Цитат:
Шарени пасови, връх Щит и седловината Самар
Много красиво нагъване на скалните пластове.
...
Да, това е една от атракциите на планината. Въпросните пластове са буквално завъртени на 90 градуса от някакъв катаклизъм - все едно торта Гараш, обърната наопаки. Избиват като се почне от Пруташ на СЗ, до Седло на ЮИ - 4-5 км дълга и 500 метра широка ивица. Вижда се чудесно на Google Earth между другото - аз едва след огледа там успях да разбера за какво иде реч.
albena , октмоври е ок стига да намериш подходящи дни. Предполагам белите доломити, изгорялата трева и чисто синьо небе ще бъдат страхотна комбинация
Ех, ще ме водиш някой ден там! 42 върха над 2000м и 18 езера...
До каньона на Тара ходихте ли?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Сеп 20, 2010 5:33 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
Езерата са бая постни честно казано, поне сравнени с тези в Рила и Пирин
Още по пътя за Жабляк се минава по един мост над каньона на Тара, но там той не е особено висок.
Последния ден Емо, Ива и Деси ходиха да го гледат на една туристическа площадка, но не бяха особено впечатлени - било е някакво разширение с полегати склонове. До най-скалистите и високи части няма трасе за лека кола, поне за момента.
До най-скалистите и високи части няма трасе за лека кола, поне за момента.
Е, да ако беше в България щеше да има широк път до там(за баровци), нищо че магистрала Тракия не е завършена.
Чел съм, че уж курорта Жабляк се съживявал, след събитията през последните 20 години в бивша Югославия.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Сеп 21, 2010 5:16 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
Ами не знам за какво съживяване иде реч, не знам да е било пострадало от войнитеГрадчето изглежда прилично. Наоколо се строят доста нови къщички в традиционен стил, размер тип нашенска малка вила.
Странно е по-скоро как тия държави - Сърбия и Църна гора имат в пъти по-добри пътища от нашите. Там контраста е в другата посока - скапани коли върху хубави пътища. В България се търкалят хубави коли по скапани пътища. В последното не виждам абсолютно никаква логика - големи сме хайвани брех ...
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Сеп 21, 2010 6:29 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
Пускам линк към Garmin-ска GPS-карта на Дурмитор (обявих я в отделна тема):
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Поздрави, гледам сте имали късмет с времето.
Жабляк е като Боровец преди 20-на години, доста симпатичен наистина.
За Тара доколкото разбрахме за да я разгледаш хубаво си трябват няколко дни и то с лодка. Води се втория по дълбочина каньон в света след Гранд Каньон в САЩ. Може някой път само за това да се иде, Черна Гора не е далече а реката изглежда доста красива.
А вие що сте спали на бунгалата, а не на палатка?
Поне миналата година в извора на Зелени вир си имаше вода, тая година да не е изчезнала?
Още първата вечер попаднахме на бунгалата и понеже ни мързеше да разпъваме палатки, преспахме вътре. На другия ден предпочетохме да обикаляме с възможно най-леки раници. Оказа се печеливше най-вече заради това, че всички известни водоизточници в планината бяха пресъхнали, с изключение на потока в м. Сурутка. Дори Зелени вир се оказа 2 пръста дълбока мазна локва ...
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Сеп 23, 2010 6:18 pm
slavei
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 261
Малко преди Жабляк има два къмпинга, които са доста евтини. От рода на 3 евро...
Просто, ако някой ходи натам да знае
Иначе друго възлово място за запътилите се към Черна гора е къмпинга при прословутия мост на Тара - 8 евро.
Нощувки по частни къщи по адриатика започват от 30-35 евро за двама. И то извън сезона, но до колкото разбрах, и по време на сезона е толкова. Просто извън сезона можеш да се спазариш за намаление, ако сте за седмица примерно.
Пет Сеп 24, 2010 8:50 pm
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Много добре описано и чудесни снимки на Дурмитор.Как успяхте да проучите планината, за да я посетите- разделяйки се на групи на моменти.Разбирам , че Алпите са си Алпи- и в най-меките гънки са остри и сложни.Каньона на река Тара имаш ли подробно сниман?Поздрави и дълго пътуване из планините по света, а за нашите................ си ни е ежедневие, нали...........
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Сря Сеп 29, 2010 2:12 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
Каньона на Тара го нямам добре сниман. Останалите ми спътници отидоха да го гледат до някакво специално пригодено панорамно място северно от Жабляк. Според тях оттам гледката въобще не впечатлява, понеже там каньона се разширява и склоновете са относително полегати.
Доколкото огледах, западно от тази панорамна площадка каньона се стеснява, а стените му стават отвесни. За съжаление дотам не води сгоден път и който иска да го огледа, ще трябва да се разходи пеша бая километри. Ние разполагахме с три дни за цялата планина, т.е. нямаше време за подобни екскурзии ...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Току под седловината намерихме група от 4 изоставени дървени бунгала и единодушно се самонастанихме в тях. Бяха много удобни за спане - чист дъсчен под, сухи и уютни. Както се оказа - даваха ни добра защита от вятъра през следващите дни.
