Тъй... Мислех този път сериозно да „мина метър” от пътеписание, но ме изядоха приятели! Йок марули, драсни нещо... Силно подозирам мотивацията им, но защото доброволно съм заела функциите на селския идиот, трябва да се поддържа нелекия имидж.
Поканата за уикенд в Рила и то точно за местността, за която отдавна се бях тръшнала, попадна като масълце върху препечена филийка. Мальовишкият дял е твърде преексплоатирана тема тук, затова ще премълча излишни детайли от маршрута – посоката беше не самата Мальовица, а подножието на Орловец. Ще премълча и юркането на спътника ми Станимир – ама как може да не си ходила там!, което генерално му простих, когато се довлякох един час след него до мястото за бивакуване и зяпнах, генерално омагьосана...
След като опънахме боксониерите си (фук-фук, имам си нова палатка пък!), нашата си нави на пръста да ходи до Мальовица, която ми се усмихваше отсреща. През Орловец, естествено! Тя халхабер си няма какво и що има горе и до горе, но чела там нещо си (абе сериозно четене беше, но върховете искат мотика, а не зубрене) за подсичане на Петлите, после колко му е един Елени връх, а една Мальовица останала, че и едно връщане – айде сега, подробности! Стани ме гледа полу-усмихнато, накрая изохква страдалчески (спи му се на чиляка), обаче ми се връзва на акъла и хукнахме. Аз все пак взех подозрително-предпазливото становище „докъдето стигнем”...
Отдавна не бях си доставяла екстрата някой да ме води, така че блеех в облаците и чат-пат в краката си да не се пребия по камънаците. Всичко хубаво, докато достигнахме улея за катерене между Злия зъб и Орловец. Припомних си колоритния каруцарски език, който обичам да употребявам по предназначение – разбирай по мой адрес – докато забивах нокти в камъните, пръхтях като локомотив на теснолинейка и преритвах по сипея, а Стани ми гледа сеира отгоре и тарталясва щуротии, които рано или късно ще му ги изкарам през носа! Додрапването догоре, обаче, носи такава уникална гледка, щото дори забравих да го цапна по кратуната...
След като си затворих ченето от погледа към Рилецкото било, Злият зъб, Двуглавия и Иглата, драпането продължи към Орловец. Небрежно пресякохме и Синия улей... Стани наднича над всяка възможна бездна, а аз тихо и кротко припадам вътрешно, като каруцарският език застрашително набира скорост и който запецна и заглъхна генерално, когато кацнахме в Орловото гнездо. Оставям снимките да говорят вместо мен...
Една ехидна дабавка – великодушно се отказах от идеята за Петлите и Мальовица. За сметка на това пък Стани не се отказа от хрумката си за Двуглавия и Злият зъб. След като бях изчела томове информация за този сегмент, меко казано ми се стори неразумно (ама мълча, щото мен някой спира ли ме за идиотизмите ), но стиснах зъбки (и очи) и се прилепих до скалата на едно сравнително широко за областта място. Станимир търчи като изоглав по ръбчетата към Двуглавия, подава си носа към Иглата, после на тагадък към Злия зъб и го оглежда откъде да го захапе – и го качи, без кьораво осигуряване, а на мен ми иде да му счупя главата, но мълча като пукал. Правя фотосесии и примирам вътрешно, обаче при идеята да го снимам на халката между Двуглавия и Злия – като за целта трябваше да се отлепя от моята си скаличка и да се навра пак в началото на Синия улей, му теглих здраво майната!
Слизането тривиално – за мен, разбирай пет опорни точки! Което беше и лебедовата песен за панталоните ми, преживели не един Триглав и Пирин. Достоен край, бих казала...
За следващия ден водачът ми беше предвидил траверс, за който се бях тръшнала вътрешно отдавна – премката между Злия зъб и Ловница, нагоре към последния, по билото и Купените и надолу към Страшното езеро. Агрхххххххххх, какво драпане нагоре, не е истина! Хубаво, че тръгнах един час преди Стани, за да мога спокойно да си лазя 4х4, както ме юркаше спътника ми. Всъщност, единствения леко неприятен момент беше мъглата, която налазваше непрекъснато от юг и ми се пречкаше да зяпам на воля уникалните гледки, но реших, че е бял кахър. Просто означава нова покана за същия маршрут отново някога...
Естествено, спътникът ми търчи като алтав, но аз нямах никакво намерение (и възможност ) да го гоня. Идеята беше да не си счупя главата – особено с раница, която просто си ме затиска, и да мрънкам само вътрешно. В такива моменти едни философски напъни ми идват, но замълчи сърце!
За финал щиглецът, пардон Стани, ми посочи улеят за спускане към Страшното (между Купените и Попова капа), аз изкозирувах мъченически и налазих камънаците за Н-ти път, а господинът – нали му е широко около врата, яко се зазяпа в двойка алпинисти, катерещи Купена от северната му стена. Аз зяпах в краката си. Кой за квото учил...
После раздавах тапи за ушите на присъстващите, за да не чуват тракането на кокалите ми надолу по пътя през Страшното и Йончевото езеро. Трябваше и наочници да осигуря, обаче, щом в един момент се пльоснах в поза полу-шпагат и нямаше ставане. Ако трябва да съм брутално искрена, в последната фаза на маршрута не смеех да пишкам, щото подозирам нямаше да успея да се изправя.
Всъщност, беше обездумяващ душевен оргазъм! Оставям някои картинни щрихи за тези, които не са свикнали на тези уникалности и биха им доставили удоволствие.
А местата наистина са прекрасни и вълшебни.... но май тази година няма да успееме да ги видиме на живо ...
Благодаря!
Пон Авг 30, 2010 3:08 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Галя, нямаш спиране! Всичко e пак в твой стил, но този път има съществена разлика – не говориш за фобии, достигаш котата на върховете и изглеждаш доволна на снимките. Явно е, че ходенето със спътник ти се отразява добре. Радвам се, че имам частица принос за твоята обич към високата планина. Купи си нови панталони и се връщай много пъти в Рила, за да сглобиш частите на пъзела „Мальовишки дял”. Продължавай все така и поздравления!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Авг 30, 2010 4:32 pm
hvanigorata
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 69 Местожителство: София
jonia, привет! Не, това е друг спътник. За снимката отговарям малко по-долу.
Местата наистина са умопомрачителни...
Благодаря и поздрави!
Диана, с неудобство трябва да призная, че това далече, далече не ми е първия връх (върхове). И самостоятелни, и с компания.
Боя се, че си останала с леко погрешно впечатление и от хапливия самоироничен стил, и от един-два материала, които вероятно си прочела, а скитанията (и материалите) са много повече. В тях иде реч отново и за фобии, и за много други неща...
Виж, за приноса е сложно, но пък сигурно си права – всеки отдава по нещо на другите, но не винаги го усещаме като сетиво. Панталоните са бял кахър. При толкова сериозности като присъствие и тук, и навсякъде все трябва и да се усмихваме. Безценно е.
Благодаря за вниманието!
Здравей, hvanigorata!
Определено сме били на едно и също място, но облаците са непречем, снимката е точно твоята. Очевидно. Имам си папка с любими фотоси, когато събирам информация за даден маршрут. Свършиха ми батериите горе на баира, а исках завършващ кадър, хванах една за ушите – ненатруфена, семпла и характерна, и съм попаднала на твоя. Ако държиш, ще я изтрия на момента.
Поздрави!
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Пон Авг 30, 2010 5:18 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Галена, колко забавно и самоиронично разказваш
Снимките също са чудесни
И като чета за теб и спътника ти Станимир, все едно чета за мен и брат ми
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Галя, зная че изкачените от теб върхове са много, независимо как, а твоята самоирония е просто „запазена марка”. Винаги усмихната чета пътеписите ти, но ми липсват такива от Рила. Биларев също се радва на твоя хъс в планината. Относно приноса – благодарение на теб спя на палатка. Наскоро много се забавлявах с книгата „Трима с магаре из Рила” /1963 г./ на големия моя съгражданин Асен Христофоров. Раниците винаги са били тежки, а Рила ще я има и ще бъде обичана и след нас. Та понеже си на рилска вълна, прочети я и умножавай великите си рилски подвизи.
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Авг 30, 2010 10:58 pm
hvanigorata
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 69 Местожителство: София
Галена написа:
Здравей, hvanigorata!
Определено сме били на едно и също място, но облаците са непречем, снимката е точно твоята. Очевидно. Имам си папка с любими фотоси, когато събирам информация за даден маршрут. Свършиха ми батериите горе на баира, а исках завършващ кадър, хванах една за ушите – ненатруфена, семпла и характерна, и съм попаднала на твоя. Ако държиш, ще я изтрия на момента.
Поздрави!
О, няма проблем, радвам се, че ти е харесала. Снимките ми и освен това са подподпосредствени. За конпенсация ги качвам в оригинален размер, за да се гледат на голям екран
Интересното е, че на мен ми трябваха минути взиране, за да разбера, че са една и съща
Вто Авг 31, 2010 1:13 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Хъм вярно снимките са удивително еднакви. И хората в кадъра са на едно и също място, и облаците по небето съвпадат ...
Диана, вече нищо не ме удивлява, макар че сериозно се ококорих на думите ти. Светът е толкова малък... Книгата непременно ще издиря. Благодаря!
Ристо, лично аз се размазвам от завист за твоето чекнене във Великата пустиня, но пък ти смело можеш да ми завиждаш за нeпознатите емоции.
Hvanigorata, на мен именно семплостта ми хареса. Аз също нямам претенции за висоти във фотографията. Само опитвам да предавам словесно-визуални настроения...
Просто трябваше и визуално да „затворя” разказа, при положение че моят скромен апарат сдаде багажа – не за хората тук, които са достатъчно светнати, и от които аз получавам информация, както е видно, така че едва ли ще учудя света с нещо ново , а за моите приятели, които нямат нищичко общо с Планината, но държат аз да им разказвам.
Благодаря!
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети