До връх Свищи плаз

Дойде и средата на октомври. Така се случи, че почти месец не бях ходил в планината, и ето – отдаде ми се тази възможност. Реших, че отново ще направим разходката в Стара Планина, но не предполагах, че ще срещнем зимата толкова бързо...

Когато тръгваме към Стара Планина, правим срещата на бензиностанция „Шел“ на Подуяне, където се събрахме хора за два автомобила. Оставихме третата кола в района и се насочихме към Златишкия проход. Пътят до най-високото му място, в близост до хижа „Кашана“, е в добро състояние, но през последния километър нещата се променят, тъй като има само остатъци от асфалт и трябва да се внимава.

Идеята ми беше да изкачим върховете Капалу, Курдуна и Свищи плаз и да се върнем при колите на прохода. Бях ходил и на трите върха по няколко пъти, но нито един от тях не беше описан в сайта и това беше уж идеалният момент да променя това.

Паркирахме автомобилите встрани от пътя на едно уширение и тръгнахме по Ком – Емине в източна посока. Бързо се отделихме от летния вариант на маршрута и захапахме склона по малката и стръмна пътека през гората...

Гледките не бяха обзорни, но пък интересни...

Не след дълго излязохме от горския участък, където обаче наклонът се увеличи, а видяхме и първия стълб от зимната маркировка. Прогнозите за времето не бяха лоши, но видимостта почти липсваше. Напредвахме бавно, но все пак за 45 минути, откакто бяхме тръгнали от колите, се изкачихме и на първия връх в планирания маршрут – Капалу...

Още на връхната му точка ми стана ясно, че видимост днес няма да имаме, но все пак продължихме на изток по стълбовата маркировка. Все пак се откриваха някакви гледки, които ни даваха искрица надежда, че можем да се насладим на околните пейзажи...

Това обаче беше за кратко и просто спряхме да се надяваме. А се появи и сняг...

Той не беше особено много, но пък излезе и силен вятър, който допълнително затрудняваше ходенето ни. Така за още един час се добрахме и до връх Курдуна, който е един от любимите ми в Стара Планина...

Заради студения и силен вятър почти не стояхме на него и продължихме по билото на изток. Появиха се и скалисти участъци, а мъглата стана по-гъста...

Най-накрая стигнахме и до мястото, където трябваше да се отделим от стълбовете и да завием вдясно към Свищи плаз. Вятърът продължаваше да бушува, но ние напредвахме бавно...

Така близо три часа след началото при Златишкия проход отидохме и до връхната точка на Свищи плаз...

Температурата беше ниска, вятърът – силен, видимостта – малка. Направихме по няколко снимки и тръгнахме по обратния път. Сигурен бях, че няма да се връщаме отново по билото, затова и започнах да се оглеждам за лятната пътека, която да ни върне при колите. Тя е на седловината западно от Свищи плаз, но заради снега трябваше да имаме въображение, за да я открием и тръгнем по нея. Все пак я хванахме, като ясно си пролича разликата между билния участък и южните склонове на планината, където снегът не беше много...

Но пък се появи хвойна, през която трябваше да преминаваме и която намокри краката ни...

Тук някъде направихме и първата почивка за обяд и хапнахме нещо набързо. След това бързо започнахме да губим височина, но пък някъде изпуснахме пътеката и го карахме на импровизация и посока...

Долу при колите сезонът беше съвсем друг и даже решихме да наминем през хижата да пием по айранче и чайче. За съжаление обаче сградата беше затворена и след като се преобухме със сухи обувки и чорапи, тръгнахме към София.

Така завърши и тази ни разходка в Стара Планина. В планината бяхме близо пет часа, като изминахме малко над девет километра. Срещнахме зимата, подуха ни, нямахме видимост, но пък бяхме Горе. Трите върха са описани и са налични вече в таблицата за Стара Планина в сайта varhove.info.

А ето и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

Много хубав преход и хубави снимки, нищо че няма гледка ... Аз утре мисля да направя един по-интересен преход с колелото в този район Smile

Може да правя и аз някоя снимка.