Брайтхорн | Гран Сомета | Бройл-Червиня | Торино

	vladofff написа:
	Димов, тренирай ходене по ледник, самоспасяване на пропаднал в пукнатина, и следващата логична стъпка е Цумщайн, малко по на изток, вече си го видял от върха на Брайтхорн.

Мислехме и за такива курсове, но не ме влече, признавам си. В крайна сметка, затова и се примирих, че ще сме с водач, няма как. Обратното е безумие и не е реалистично.

Ако отново решим да се качим на по-висок връх, може да е да речем Тубкал или друг подобен, който е достъпен с ходене. Невероятно приключение беше, но няма да е нещо, което ще правя по няколко пъти в годината.

Владоффф, оправи ширината на снимките, четенето иска постоянно скролиране...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Dimov написа:

... И в същото време цялата ни свръзка беше в рамките на 3 метра в този момент. Това така и не го разбрах. Ако тръгна надолу, няма ли моментално да повлека останалите, преди каквато и да е реакция от водача? Виждам, че и вие сте се движели със значително по-дълги въжета.
А иначе за хижата, изобщо не беше лукс без баня и без течаща питейна вода. Даже мисля, лифтовете са по-"луксозния" подход. Но това не е важно. Друго си мисля - дали тези височинни симптоми, които споменаваш, не са именно заради рязкото изкачване на високо с лифта? Ние нямахме никакви симптоми, при положение, че дотогава най-високият ни достигнат връх беше Мусала.
Според мен, решаващо беше точно това, че не бяхме с лифта, както и първия преход то трихилядниците.

В интерес на истината, и аз си осигурих планирането именно чрез чата, и всичко беше точно както го представи той, вкл. и план за ходене същия като вашия, със самолет до Милано или Торино и после с рейса. Но ние имахме и други планове и затова решихме с кола – щяхме на Парадизо да ходим, после ходихме в Шамони, искахме да качваме някакъв Жартиер, но там се оказа още по – голямо бедствие, освен това и валеше непрекъснато… Та чата не позна само за условията по ледника и самия Брайтхорн. Предполагам се е водил по мнения и изказвания от форуми, където ловджии и рибари са разказвали небивалици. Дълбоката цепнатина очевидно се разраства, тя е на, да кажем е между 100 или 200 метра от върха, като слизаш по посока запад. Вероятно е същата която и ти описваш. А по отношение на идиотските практики на водачите да се връзват хората през метър, два…ами как да кажа, аз съм прост човек, тия работи не ги разбирам, имало, казват професионалисти, та така го биле измислили… Мисля обаче, че в книгата на проф. Репнински пишеше за „порочната практика“ на гидовете едно време да връзват така клиентите си, но те самите даже да не се връзват, наричали я „мечка на синджир“. И ако паднел един, завличал и останалите, но гидът оставал – нали други ще дойдат, що да се хаби и той… Сега уж не било така. Въпреки това, аз винаги си се връзвам както си знам и както съм го оттренирвал, а пък тия както щат да го правят. За мен това е идиотизъм и тотална липса на време за реакция. Просто са свикнали да нямат проблеми и си мислят, че така ще бъде винаги. Е, невинаги, но поне докато се наринат всички в някоя по-сериозна пукнатина. Тогава ще четем по вестници и форуми „какво били направили не както трябва“ за да си вадим „поуки“.
Относно главобола – да, вие сте постъпили много по-умно, поначало, когато не знаеш как ще реагира тялото, така се прави. Ние така правихме първия път, когато ходих на Елбрус и проблеми нямаше. После се поведох с разни „асове“ на алпинизма които правят каквото си щат и сега естествено, вече ги няма. Положителния момент от това е само, че се возих с хеликоптер над Матерхорн на път за спешното в болницата на Аоста за лечение на белодробен оток… После пак, тоя път на много по-зачукано място, за да се науча сам да се церя с фуросемид и нефидипин, с опасност да пукна като куче. Сега обаче пак съм в изходна позиция, защото жена ми излезе същата като Боян Петров и вече няколко пъти успява да се качва на 5500м и нагоре без никаква аклиматизация от раз и горе да прави всякакви „гимнастически упражнения“ без да се задъхва… А това са неща, които са опасни и не се удават на всеки, затова трябва да се избягват. Рязката денивелация винаги е опасна. След като бягаш редовно, можеш да пробваш да видиш как ще се чувстваш дори у нас – тръгни рано-рано от гарата в Кресна и качи на екс Вихрен – това е над 2750 м денивелация, най-голямата по нашите зами. Ако горе ти е ОК, може би имаш поносимост. При мен не е така, и след това изпълнение, горе на Вихрен главата си ме зацепи както над 4000метра…

	dido написа:
	Владоффф, оправи ширината на снимките, четенето иска постоянно скролиране...

много ви моля, помогнете, че не знам бърз начин да го сторя, ако не може, кажете, да ги затрия че на моя екран може и да е добре, но на по малки вероятно е проблем...

vladofff написа:

А по отношение на идиотските практики на водачите да се връзват хората през метър, два…ами как да кажа, аз съм прост човек, тия работи не ги разбирам, имало, казват професионалисти, та така го биле измислили… Мисля обаче, че в книгата на проф. Репнински пишеше за „порочната практика“ на гидовете едно време да връзват така клиентите си, но те самите даже да не се връзват, наричали я „мечка на синджир“. И ако паднел един, завличал и останалите, но гидът оставал – нали други ще дойдат, що да се хаби и той… Сега уж не било така. Въпреки това, аз винаги си се връзвам както си знам и както съм го оттренирвал, а пък тия както щат да го правят. За мен това е идиотизъм и тотална липса на време за реакция. Просто са свикнали да нямат проблеми и си мислят, че така ще бъде винаги.

Да, точно това си мислех. Човекът беше с десетилетен опит, аз с никакъв, даже и теоретичен. Но на място, чисто физически ми се струваше много нелогично. Той - водачът - беше с подобно тегло на моето, ако един или двама от свръзката тръгнат рязко в някоя цепнатина, просто не виждах как рязко ще ни спре. Докато едно по-дълго въже би дало възможност да се реагира и да се ползва пикела. Чисто физически не ми се връзваше, но си давам сметка, че впечатлението ми може да е било субективно. Отделно още докато се качвахме по пистите се разминавахме със свръзки, които вече се връщаха, оглеждах ги и никой не беше като нас. Всички бяха с дълги въжета, с пикели в ръка, някои с каски. Нашият си сложи котките и извади пикела, чак като стигнахме подножието на върховете.

Иначе за височинните симптоми, на мен също ми случвало да имам главоболие например по мусаленския траверс преди вече доста години. Така че, едва ли съм изтеглил точните гени от лотарията, но бягането вдига кислородната консумация и това, че планирахме да имаме аклиматизационни преходи ни помогна.

Чата го ползвах не за планиране на цялото пътуване или на маршрутите, а да ми даде максимално информация за определени участъци - например участъка между Гран Сомета и Мота ди Плете Източен - има ли катерене, ако не, има ли остри и изложени ръбове, какъв е теренът. Намери и доста повече снимки от Google, който уж също е с интегриран AI.

Относно снимките, виж ето това мнение:

https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=138277#138277

Аз си го ползвам всеки път него, най-елементарно е обяснено, което мен ме устройва идеално.
Слагам почти винаги 1000 пиксела на моите снимки.

Има привърженици на "късия повод". За себе си с годините стигнах до заключението, че ако нейде е нужно осигуряване, то най-вероятно мястото ми не е там...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	vedrin написа:
	Има привърженици на ...

Прочетох текста. Пълни шменти капели. По мое мнение, освен срещу някакви леки залитания /да го хванеш за яката/ друга полза от тоя начин просто няма. За сметка на това, ако човекът е на килограми, като мен например, така хубаво ще го завлека /вече съм го правил, не е никак приятно за никой от свръзката, завърши с потрошавания и на двамата/, че свят ще му се завие, ако изобщо останем живи... Също така с дълго въже на хоризонтален траверс ми е падал човек /на Резньовете/ и съм успявал да го задържа, заради наличието на време за реакция. Освен ако не си някакъв боК на планинското спасяване, така не трябва да се прави. Срути ли се снежен мост, пътници сте всички, за никакво самозадържане няма да има, ни време, ни място...

	Dimov написа:
	Всички бяха с дълги въжета, с пикели в ръка, някои с каски. Нашият си сложи котките и извади пикела, чак като стигнахме подножието на върховете.

То това от много други неща зависи. Първият път когато ходих на Брайтхорн и аз се обух с котки чак където вашият го е правил, мисля че не сме се и връзвали даже, то тогава така изглеждаше, че все едно да се вържеш по пистата над х.Алеко, и май пак по щеки го изкарахме... Но сега, след като си изкарал две години по болници, с един здрав крак и една здрава ръка, и си водиш детето, а ледника не прилича на нищо... Ми ще се вържеш, щото има за какво да ти пука. Ако си непукист, ще го изпердашиш по потник и маратонки... Все пак това се води лесен връх. Но след като това лято долу на ледника под Парадизо се изпотрепаха някакви, където е още по-лесно, се налага да се внимава повече от обичайното.

vladofff написа:

	dido написа:
	Владоффф, оправи ширината на снимките, четенето иска постоянно скролиране...

много ви моля, помогнете, че не знам бърз начин да го сторя, ако не може, кажете, да ги затрия че на моя
екран може и да е добре, но на по малки вероятно е проблем...

Една голяма снимка измества целият екран и избутва цялата тема, както е станало при качването на такава снимка от Владов Smile

Това го открих като индианец , откриващ топлата вода, като видях проблем със снимките тук .
На компютор се учих сам през 2002 г. Сложиха във фирмата компютри пред всеки, за пръв път сядах пред такова чудо. Тия тъпанари, които се кълняха , че това било само за секретарки, скоро самата работа ги изхвърли. Закъснял бях на 40+ години да ходя на курсове, а и до месец трябваше да се опраям самостоятелно, че ми дишаха във врата да ми вземат работата отряд цуцери с бедра до сливиците, които освен умения в други мурафети, щракаха като бясни на комповете. Тогава, ако помните, добрите работни места бяха много кът. Нямаше кой да питам как става , отначало по-бавно, с 2 малки тетрадки - самоучител , малко по малко, проба грешка понаучих Ексел и Уърд , че без тях нямаше да мога да работя никъде вече. След 3-4 години практика, пипам вече не по-лошо от който и да е средно квалифициран счетоводител.

Когато се качва снимка, някъде накрая има 1 или два размера, в цифри. Намаляват се ръчно цифрите - трябва да под 1000 и под 700 , ако са 2 цифри / 2 размера /
Примерно са 1600 и 1200, това е голяма снимка , ръчно се написват вместо тях 900 х 680
Ако е само 1 число , трябва да е до 900.

Трябва да се пипа внимателно, ако се размести нещо друго в изписването, снимката няма да се появи.
Ето къде са цифрите , ето как изглежда размер 900 . 900 е малко преди малко преди краят на суфикса, както казва Ведрин Smile

, след процентите %3Ds900 :
[img]https://lh3.googleusercontent.com/pw/AP1GczOrEfzblAlGvmKlwnJZbELl_C6VasFLOf5qo9DF_GLK8WNwO1hsbfQa1obBiD2B291djvrdiM8NKX_Epag8LebTDmVtXZEZaS_nuAJExaA_QmXRZrFDOYrJ34hxYcNB2HVx0Ut54InatTC9hfzn7jYeHQ%3Ds900-tmp.jpg[/img

Снимките на Димов Smile

са много готени , размер 1000
[img]https://lh3.googleusercontent.com/pw/AP1GczNZMZ88-Fn5Z73OmXQ34lgtvSmLLlFJDoooaDKqFh3Iaib9CEoZAf_2fBeMZBFNrq7gjh2eezcafyo31sKASvPqAKwmpDqtyFkmtrjs1OzwAq-IqNGT2BvrgYByNxtEBCuvxvIbeA4IKm4xmnbmjTkl%3Ds1000-tmp.jpg[/img

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html

Последната промяна е направена от аngel на Пон Окт 19, 2026 9:32 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти

Нещо с тия проценти не се получи и ги разкарах да не ви пречат. И без това не са кой знае какви снимки...

	vladofff написа:
	Нещо с тия проценти не се получи и ги разкарах да не ви пречат. И без това не са кой знае какви снимки...

Имаш няколко варианта:

1. Чакаш програмистите да кажат как се преоразмеряват снимките от Фотофорума.

2. Качваш снимката в Гугъл Снимки и там вече решението на Ведрин да се замени =w1280-h628-no с %3Ds1000-tmp.jpg действа:

https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=113017#113017

3. Копираш URL-адреса от адресната лента на интернет браузъра и качваш в Планинарския форум връзка към снимката,
тоест ограждаш URL-адреса с таговете за интернет връзка [url]...[/url] (а не с таговете за изображение [img]...[/img] ):

[url]URL-адреса на снимката във Фотофорума[/url]

Така хората ще могат да последват връзката и да видят снимката.

4. Други варианти.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	vedrin написа:
	Има привърженици на "късия повод". За себе си с годините стигнах до заключението, че ако нейде е нужно осигуряване, то най-вероятно мястото ми не е там...

Прочетох и аз, благодаря, че сподели!
Схващам логика, но чисто физическото ми усещане на място, че водачът трудно би задържал един или двама души по този начин, сякаш надделява.
Но пак, това е материя, в която нямам никакъв опит и емоцията на място може и да заблуждава.
Опитът и споделеното от Владов повече съвпадат в случая със ситуацията там.

	Dimov написа:
	Схващам логика, но чисто физическото ми усещане на място, че водачът трудно би задържал един или двама души по този начин, сякаш надделява.

Не се връзвай на такива "логики", и на такива, които ти разправят подобни шменти капели. Преди 16 години, уж ме осигуряваха по подобен начин, който си е чиста пародия на осигуряване, и взе че тръгна една дъска с мен и "осигуряващият" ме просто беше завлечен с мен в лавинния улей... Аз - с извадено рамо, той със счупен крак... Добре че лавината ни изплю и не ни беше заринала. Обикновено така завършват имитациите на осигурявания. Просто си представи как се срутва снежен мост и тоя на метър пред теб пада в пукнатината - как точно ще го задържиш, ти само докато паднеш върху пикела и уж го забиеш за да задържиш ти трябват в най-добрия случай поне 2-3 метра, а ти си буквално до дупката... Просто и ти се нариваш вътре...
Всъщност сега се замислих - ами то може би е трябвало предварително да се разберете тоя маймун за какво сте го наели -- дали е като пълноценен участник в свръзка, сиреч с отговорности и по осигуряване, или просто "водач". Сиреч води ви, щот не знаете къде е върха и ви показва пътя, но не се занимава с осигуряването ви, което вие да поемете изцяло ина свой риск....
Преди десетина години точна на пистата там застигаме и подминаваме един дебелак, пуфти и едвам се влачи. Горе, на лифта до Клайн Матерхорн виждаме някакъв, седи и чака. Пита ни - видяхте ли долу някакъв дебелак, дето едва ходи? Ми видяхме... Абе тоя ми се води "клиент", казва, уж съм му гид, ама ми писна от него и го оставих сам да се оправя... Е, няма що, истински професионал.

vladofff написа:

ами то може би е трябвало предварително да се разберете тоя маймун за какво сте го наели -- дали е като пълноценен участник в свръзка, сиреч с отговорности и по осигуряване, или просто "водач". Сиреч води ви, щот не знаете къде е върха и ви показва пътя, но не се занимава с осигуряването ви, което вие да поемете изцяло ина свой риск....

Аз знам къде е върха не по-зле от водача. Smile

Но знам, че не е това въпросът.
Цялата комуникация няколко седмици предвателно вървеше трудно - там е една фирма, явно с много водачи и няколко служители, които поддържат комуниацията и всеки път контекстът малко се губеше, защото отсреща имаше различен човек.

Дразнещо, но си казах, окей като отидем вече на място в офиса ще се разберем. И това не стана.

Ние си разпитвахме, доколко е възможно да се включим в група. Разбира се, за да платим по-малко, защото си е скъпо, споменах в разказа сумата.
Това явно не беше възможно. Първо, до последно не е ясно ще има ли клиенти за следващия ден или не. Дори да има, явно всички любители искат (или пък на всички само това им предлагат, щото е по-лесно) с лифта до Клайн Матерхорн. Буквално, нямаше никой като нас, който да иска да ходи от Червиня до заслон Теодуло, после от заслона до Брайхотн без лифтове.

Стана ми ясно още тогава, следобеда на 1-ви юли в офиса им (изкачването го планирахме на 4-ти), че няма да можем да се включим в група. Просто няма как да се намерят други хора с такъв план.
Затова им казахме ясно, окей, тогава искаме да наемем водач само за нас по нашия маршрут, не искахме да правим компромис с това. Но и това не беше достатъчно да се уговорим окончателно и последваха още мейли и телефонни разговори в следващите 2 дни.

Просто не ме кефи да се возя на гондола до 3883 м. и после само за 2 3 часа да стъпя на ледника и това да е всичко, исках и искахме повече етапи в приключението, което води по голямо удовлетворение.

Знам тезата ти, че човек няма работа там, където и сам не може да оправи без някой да го пази. Сигурно имаш право.

Но ние направихме максималното да споделим нашия опит, възможности и ограничение, налична и липсваща екипировка. И все пак се предполага, че отсреща има професионалисти, на които си плащаме.

Да, разбира се, че очаквахме да ни осигури, не само да ни посочи къде е върхът. Той това и направи, но някои методи ми се струваха съмнителни. Това се засили и като виждах как се движат останалите свръзки. И твоя опит, който споделяш, показва че тези съмнения са основателни.

Условията на ледника не бяха лоши, снегът омекна чак като се върнахме при пистите на слизане, но прескачането на цепнатините на изкачване под седловина между двата върха, както и ходенето по снежния ръб на билото си бяха доста рискови.