Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 453 Местожителство: София
Пирин 06-07.09.2026
В началото на миналия месец изкарахме два дни в Пирин, като вторият от тях се оказа особено запомнящ се. Ще опиша и двата, като започна с неделната разходка до Полежан и Безбог на празничния 6 септември.
Бяхме в тренировъчен цикъл и в съботата след бягането на 5kmrun се отдадохме на дълго бягане из софийските паркове. Именно поради тази причина решихме тръгването да бъде в неделния ден, като на хижа Гоце Делчев бяхме малко след 13:00 часа. Там беше пълно с автомобили и едва успяхме да намерим място за паркиране. Все пак малко по-късно бяхме на лифта, който ни качи до хижа Безбог, където се настанихме и малко след това тръгнахме нагоре. Както в сградата, така и отвън имаше много хора...
Постепенно набирахме височина, а хижата бавно се отдалечаваше...
По пътеките също беше пълно с хора, но почти всички слизаха, а ние може би бяхме единствените, които по това време тръгвахме нагоре. Когато се отделихме по пътеката за Полежан, туристите рязко намаляха – най-вероятно Попово езеро е било предпочитаната дестинация за деня. Продължавахме да се изкачваме и не след дълго се появи Безбог – единият от върховете, които искахме да изкачим през този ден...
А съвсем скоро се отвори гледка и към другата ни цел за деня – Полежан, както и към Ушиците...
В южна посока пък се виждаха Сиврия, Джано, Демиркапийските чуки, Джангал, както и част от Каменица...
Изкачвахме се с прилично темпо, а времето беше страхотно. Появиха се Голяма Стража и Десилица...
Точно в 16:26 ч. бяхме на връхната точка на Полежан, като изкачването от хижа Безбог дотук ни отне по-малко от два часа...
На върха нямаше никакви хора, но пък гледките към Ушиците с Голяма Стража и Десилица си заслужаваха...
...както и тези към двата гиганта на Пирин – Вихрен и Кутело...
Постояхме около половин час на върха и започнахме бавно спускане в обратна посока. Бързо стигнахме седловината източно от Полежан и тръгнахме към втория връх, който искахме да изкачим през този ден – Безбог...
Разстоянието между двата върха го изминахме точно за един час. На връхната точка на Безбог бяхме отново само ние...
За съжаление обаче няколко минути по-късно чухме един звук, който никак не ми е от любимите в планината. Хеликоптерът идваше от север и летеше към вътрешността на планината...
Визуално, докъдето можехме да го проследим, стигна до циркуса на Кременските езера, след което повече не го чухме, нито видяхме. Едва на по-следващия ден разбрахме, че в същия ден е имало две спасителни акции, които за радост са завършили успешно.
Междувременно от върха видяхме, че хората при хижата не са чак толкова много...
...или поне така изглеждаше.
Не стояхме дълго на Безбог и тръгнахме в обратна посока, но по пряката пътека. Слизайки, продължавахме да снимаме върха, на който бяхме преди малко...
...както и Сиврия, който се извисяваше мощно южно от нас...
Когато се включихме на пътеката, идваща от Попово езеро, вече почти нямаше хора. Не след дълго отново се откри гледка към хижата и едноименното езеро...
... до което слязохме бързо...
... а минути по-късно бяхме и в самата хижа, чиято столова беше пълна, но пък намерихме една маса отвън, на която хапнахме от вкусните гозби на стопанката Снежина.
На следващия ден ни чакаше доста сериозен преход и затова се ориентирахме бързо към леглото. Надявам се в най-скоро време да напиша и за него.
А ето и видеото от разходката до Полежан и Безбог.
Бъдете здрави!
Вто Окт 06, 2026 11:07 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 3154
Благодаря за снимките и разказа. Ще чакаме и другия ден да видим, накъде сте тръгнали.
Сря Окт 07, 2026 10:20 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 453 Местожителство: София
Навремето, когато започнаха болките в колената, докторите заключиха, че преходите, които правех в онези години по 10+ часа на ден, могат само да ми навредят и да влошат нещата.
Разбира се, когато става въпрос за подобна продължителност, главен заподозрян е Пирин, след което следват Рила и Стара планина. Тези планини винаги са ми действали като магнит и винаги съм гледал да извлека максимума от разходките в тях. Не един приятел се е отказвал да ходи с мен заради израза „Хайде и още един да качим“, но с времето свикнах и с това.
С годините обаче разумът започва да взима превес и наистина осъзнаваш, че подобна продължителност на даден преход може да ти навреди и да те извади извън строя за неопределено време. Затова и започнах да ревизирам плановете за разходките, които правя, и вече доста рядко се случва те да надвишават 10 часа.
Но ето че отново дойде ред на Пирин...
Ще подчертая, че нямах ясна визия как точно ще протече преходът. Реших, че ще тръгнем към Тевно езеро, пък после – докъдето преценим...
Станахме рано и точно в 06:28 ч. вече бяхме по пътеката покрай езерото Безбог. Изкачихме т.нар. „душевадка“, но нямаше как да не спрем и да не уловим изгряващото слънце...
За разлика от предишния ден, този път гледките в посоката, в която вървяхме, бяха страхотни. Сиврия, Джано, Краледворската порта, Демиркапийските чуки, Каменица и Джангал...
Не бяхме от най-бързите, но все пак се движехме с прилично темпо и за по-малко от два часа стигнахме до Попово езеро, където за разлика отпреди няколко години нямаше никакви комари и можехме да снимаме на воля...
Подминахме го бързо и скоро след това хванахме разклона за Тевно, където наклонът се увеличи. Стигнахме и до езерата от Краледворския циркус...
... а скоро се появи и връх Кралев двор, както и портата, към която се бяхме насочили...
Три часа и половина след като бяхме тръгнали от хижа Безбог, стигнахме и до нея – Лява Краледворска порта, откъдето се откри гледка към най-красивото за мен място в България – Тевно езеро...
Знаехме обаче, че няма да слизаме към него, и затова тръгнахме към извисяващия се стръмно над нас Кралев двор...
На връхната му точка бяхме за 25 минути...
От нея отново се откри страхотна гледка към Тевно, както и към двата гиганта Вихрен и Кутело...
Имаше и перфектна видимост към Момин двор, Полежаните и Джангал...
... но сякаш най-внушителна беше тя към Каменица – един от най-личните върхове на Пирин и мой любим...
Под него едва се подаваше и Малка Каменица – върхът, към който продължихме. Бързо слязохме до другата порта и едва тогава осъзнахме, че и той е доста внушителен...
Кралев двор остана зад нас...
Започнахме да се катерим по стръмните склонове на Малка Каменица...
... и точно в 11:40 ч., или 5:12 часа от началото на прехода, бяхме на връхната му точка...
А отгоре гледките бяха отново страхотни. Тевно езеро на фона на Вихрен и Кутело...
Полежан, Джангал и Безбог...
... както и Каменица в пълния си блясък...
В крайна сметка решихме, че ще тръгнем към върха – времето беше стабилно и нямаше прогнози за влошаване. Участъкът между двете Каменици не е от най-приятните и не може да се каже, че има точно определено място, откъдето да се мине, но при всички положения трябва да се внимава. В интерес на истината досега бях ходил на Каменица само два пъти – през 2005-а и 2012-а година, и нямам спомени да е имало ясно изразена пътека. Разликата с тогава е, че сега на един от опасните участъци има прокарано стоманено въже, но поне за мен при липса на снежна покривка подсичащият вариант е по-приемлив.
Слязохме до седловината между двата върха и продължихме по малката пътечка, която на места ставаше доста стръмна...
Подсякохме скалистия участък и стигнахме до тревисто-каменистия североизточен склон на върха. Не бих казал, че следвахме пътека, а по-скоро малките каменни пирамидки, които обаче не бяха много нагъсто.
Докато се катерехме стръмно, се обръщах назад да снимам и си мисля, че точно тук някъде за първи път се видя и Газей...
... а Каменица приближаваше...
... като с всеки метър се усмихваме повече и повече...
Така след точно 6:40 часа стъпихме на върха, където имаше и други хора...
... А от връхната точка:
От Синаница до Кутело...
От Газей до Сиврия на фона на Рила...
Яловарника...
От Джано до Хлевен...
Бяхме решили, че няма да се връщаме по същия път. Идеята ми беше да се спуснем през Беговишкия превал и да отидем до Тевно езеро, след което отново през портата да слезем до Попово езеро и хижа Безбог. Да, щеше да дойде доста заобиколно, но пък щяхме да минем през езерото.
Горе обаче се заговорихме с хора, които ни дадоха една по-щура идея, която бързо ни грабна. Планът беше да слезем до премката между двете Каменици и оттам да се спуснем към Митровото езеро, до което не бях ходил. На картата имаше някаква следа и към онзи момент си мислех, че наистина съществува пътека. Че някой се е спускал оттам, нямах съмнения, но кога и как – нямах никаква представа.
В крайна сметка решихме да се пробваме и поехме обратно надолу. Стигнахме до въжето, но се отказахме да минаваме по него и се върнахме по стръмния тревист склон към подсичащата пътека. Все по нея се спуснахме до седловината и тръгнахме рязко надолу...
А Каменица остана доста високо зад нас...
Почти веднага осъзнах грешката си. Този вариант не бих го препоръчал на никого, освен при спешна нужда от бързо слизане. Почти през цялото време вървяхме по скалист терен, а там, където имаше трева, тя беше изключително хлъзгава заради поточетата, които захранват езерото. Което пък беше доста странно, защото през този сезон по високото почти всичко е сухо и водата е кът. Спускахме се бавно и много внимателно към езерото, което се виждаше ясно...
... и което, макар и бавно, приближаваше...
Така в 16:15 ч., или малко под десет часа от началото на прехода, стигнахме до Митровото езеро...
Тук се подсилихме набързо и хванахме директно маркираната пътека от хижа Пирин към хижа Безбог. Достигнахме я без бавене и започнахме катеренето към Демиркапийската порта.
Не след дълго минахме и покрай Аргировото езеро...
... след което захапахме последния баир преди портата, откъдето се обърнах да снимам и Кадиев рид...
Тук някъде за първи път през тези два дни видяхме и местните представители на животинския свят...
Спускането от портата към Попово езеро направихме за малко повече от час, като не пропуснах да го снимам отново и отново...
Слънцето клонеше все повече на запад и на практика не правих много снимки оттук нататък. Все пак се обърнах да снимам Сиврия...
На хижа Безбог бяхме в 19:50 ч., или точно 13:22 часа след като бяхме тръгнали от нея сутринта. Само че тук имаше една малка подробност – на следващия ден трябваше да сме по офисите и беше наложително да слезем при колата на хижа Гоце Делчев.
Мракът падна бързо и решихме, че ще вървим само и единствено по пътя, без да хващаме пътеките, макар челниците ни да бяха напълно заредени. Слизането ни отне 2:47 часа, а общото времетраене на целия преход достигна 16 часа и 22 минути – най-дългото нещо, което съм правил в планината, откакто ходя, тоест вече 26 години. После с колата ни отне още близо три часа да се приберем в София, където бяхме малко след 2:00 през нощта.
Но ако изключим слизането към Митровото езеро, всеки един момент си заслужаваше напълно. А дори и въпросното спускане вече е почти забравено и са останали само хубавите спомени. Описанията и за трите върха съм ги направил по нашия маршрут, като съм наблегнал на опасностите и продължителността на преходите.
Хехе, тази "пътечка" е от едно мое качване от Митревото езеро до Малка Каменица. Тогава празнувахме рождения ден на Стефчо (spi) на палатки до брега на езерото. От скука се събрахме четирима души и тръгнахме нагоре съвсем без пътека. Бяхме аз, Стефчо, Павката Беличовски и още някой, дали не беше Никси. Слязохме от другата страна.
Току под Малка Каменица намерихме античен пикел с кован клюн и дървена дръжка като от мотика, спонтанно кръстен пикела на Никола Миронски. Помогна ни после да преминем източния скат на Малка Каменица, който по това време беше силно заледен. Тука има снимки от оня уикенд: http://mountain.bajhui.org/index.php/pirin/pirin_oct_11_2008
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ще чакаме и другия ден да видим, накъде сте тръгнали.
