до връх Мара Гидия 1790 м.

Втората неделя на юни (2026-та) се изкачихме до Старопланинското било от село Мирково.
Изкачихме първенеца на дела "Етрополска планина" - връх Мара Гидия 1790 м.
После се спуснахме до село Буново след кратка почивка пред хижа Чавдар.
По пътя минахме и през върховете: Кръста 1098 м., Големи Пръшивец 1385 м. и Братювица 1609 м.

връх Джаферица 960 м:

Тук са се подредили връх Голем Синокос 1277 м., връх Чучулец 1295 м., връх Голеш 1320 м. и връх Синия камък 1265 м:

Към връх Кръста 1098 м:

Поглед към село Мирково:

Връх Кръста 1098 м. (а горе вдясно са върховете Белмекен и Равни чал)

връх Малки Пръшивец 1289 м, до който не се отбихме:

връх Големи Пръшивец 1385 м. (там горе направихме кратка почивка за сандвич)

Това пак е връх Малки Пръшивец 1289 м:

връх Голем Синокос 1277 м., връх Чучулец 1295 м., връх Голеш 1320 м., връх Синия камък 1265 м., връх Койловица 1257 м. (на заден план - Витоша)

Много цветя бяха разцъфнали навсякъде и изпълваха гледките с ярките си цветове. Снимах тези:

След като продължихме поглед назад към връх Големи Пръшивец 1385 м:

Тук искам да направя, според мене, важна бележка. Ако човек иска от връх Големи Пръшивец да тръгне право на север към билото, то на пътя му са ето тези 3 стъпаловидни прага на снимката.
Според мен, само по първия може да се слезе лесно и безопасно. Вторият е поне 4 метра и е отвесен, не намерих вариант за слизане там.
Първоначално не можах да видя пътеката от запад на върха и затова тръгнахме към следващата опция - пътеката, заобикаляща от изток.
Категорично казвам, че там пътеката напълно се губи. Просто свършва и няма вариант за продължаване.
Ето при тези чупки нагоре по изолиниите пътеката изчезва, няма продължение нито нагоре, нито надолу:
https://kade.si/#map=19/2670736.36/5270382.07/0
Теренът е стръмен и опасен. Не остана друг вариант освен отново да търсим пътеката на запад от върха. Върнахме се и този път я намерихме.
На картата изглежда елементарно, но на място изобщо не е така. Но и тази пътека, както беше много ясна в началото, се изгуби в паднали дървета и храсти.
Според мен на мястото около координати 42.728072 23,988695 спокойно може да се постави знак "губеща се пътека".

Скоро след като излязохме от този участък, вече наоткрито се вървеше много приятно.
Напреднахме бързо към връх Братювица и си върнахме настроението, което се беше компрометирало след некраткото лутане.

Пак поглед назад към връх Големи Пръшивец 1385 м:

връх Братювица 1609 м:

връх Етрополска Баба 1887 м:

Стигнахме до седловината с връх Мирковска Баба 1745 м, ето го върха:

От тази седловина поехме на запад по самото било към връх Мара Гидия.
рудник Елаците:

кота 1786 м. на 600 м. югоизточно от връх Мара Гидия:

връх Мара Гидия 1790 м:

кота 1771 м. на 400 м. западно от връх Мара Гидия:

Пак връх Мара Гидия 1790 м:

Откакто го видях за първи път този връх преди вече доста години ме е яд, че не може да се изкачи, заради военния обект там - връх Етрополска Баба 1787 м:

Пак връх Мара Гидия 1790 м:

връх Етрополска Баба 1787 м. вече от запад:

връх Мургаш 1687 м, връх Звездец 1655 м:

Пак връх Етрополска Баба 1787 м:

Гората малко над хижа Чавдар:

Еее браво, много ми харесват сникките и написаното.

Стабилен плеход. Много зелено и убаво.Поздравления!

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html

kaloyanv, angel, благодаря, че сте разгледали! Smile

Страхотни снимки, особено на рудника, никога не съм го виждал, сякаш метеорит е паднал!

поздравления за прехода и пътеписа!

	Ilko написа:
	Страхотни снимки, особено на рудника, никога не съм го виждал, сякаш метеорит е паднал! поздравления за прехода и пътеписа!

Благодаря!

Рудникът е странна гледка, мащабът е наистина сериозен и може би точно от това било може да се види най-добре.
Това, че планината е изядена и продължава да се копае ме притеснява по-малко, в сравнението с чуденето какво се случва с генерираните отровни отпадъци от производството.

Добра разходка сте си спретнали! Smile

Снимките на Мара Гидия в зелената премяна са много хубави. Бил съм в района веднъж зимно, но по мързеливия начин - от Кашана - и само до Етрополските зъбери. Smile

Гледките са чудесни във всички посоки и си заслужават разходката. А за мащаба на рудника - като се има предвид как трябва да се взира човек, за да види минните самосвали (а те не са от най-малките МПС-та Very Happy

), става ясно за какво става дума...

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

"Откакто го видях за първи път този връх преди вече доста години ме е яд, че не може да се изкачи, заради военния обект там - връх Етрополска Баба 1787 м:"

Не се ядосвай. Като изключим първенеца на Родопите, всички останали са за протокола. А са много. Местният Аида /Мечковец/ , Източната Българка и много други.

много яко браво ! Cool

МиткосваМ, vmordor, tortomanin, благодаря, че сте разгледали.

tortomanin, за мене не са незначителни върховете, които са заети от военните. Освен Голям Перелик, Тичак и Вишеград са също първенци.

	Dimov написа:
	...генерираните отровни отпадъци от производството...

Изградени са няколко хвостохранилища. Размерите им (площ, обем) значително надхвърлят тези на захранващите ги рудници. Замърсени до неизползваемост за питейно-битови нужди са водите на р. Тополница, съществува опасност и от запрашаване на въздуха при (не)подходящи атмосферни условия. В един автореферат към дисертационния си труд авторката обобщава, че «средните [концентрации, бел. моя] за арсен и кадмий през пролетта, за цинк през месеците април, юни и юли, както и тези за медта за целия период на проучване надвишават разрешените стойности, като нивата на арсен и кадмий са съответно 6,4 пъти и 1,1 път над МДК (максимално допустима концентрация, бел. моя] през пролетта, на цинк през м. юли 2,7 пъти, а на мед – 20 пъти през пролетта, 30 пъти през лятото и 13 пъти през есента.»

Каква част от тези води отиват за напояване на градините в плодородната Горнотракийска низина и какви са последиците от това?...

Наричат я най-тъжната река в България.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	Dimov написа:
	...генерираните отровни отпадъци от производството...

Изградени са няколко хвостохранилища. Размерите им (площ, обем) значително надхвърлят тези на захранващите ги рудници. Замърсени до неизползваемост за питейно-битови нужди са водите на р. Тополница, съществува опасност и от запрашаване на въздуха при (не)подходящи атмосферни условия. В един автореферат към дисертационния си труд авторката обобщава, че «средните [концентрации, бел. моя] за арсен и кадмий през пролетта, за цинк през месеците април, юни и юли, както и тези за медта за целия период на проучване надвишават разрешените стойности, като нивата на арсен и кадмий са съответно 6,4 пъти и 1,1 път над МДК (максимално допустима концентрация, бел. моя] през пролетта, на цинк през м. юли 2,7 пъти, а на мед – 20 пъти през пролетта, 30 пъти през лятото и 13 пъти през есента.»

Каква част от тези води отиват за напояване на градините в плодородната Горнотракийска низина и какви са последиците от това?...

Наричат я най-тъжната река в България.

Не останаха хора които да пишат за тези неща и да дават повече информация. На никой не му пука. Реката е тъжна, ама хората весели, затънали в блаженно невежество и поемащи отрови наволя.. Но то това е отдавна така, затова че няма проблем Smile