Познавахме се задочно със сина му -- Генчо, а за неговия дядо арх. Генчо Скордев, комуто дължим архитектурните планове на много от първите сгради из нашите планини (заслони, хижи, наблюдателниците на Мусала, Черни връх и Ботев и т.н.), е ставало многократно дума из Планинарския ни форум.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Фев 03, 2023 3:53 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Да, отиде си! Беше ми учител, колега, началник и, мога да кажа, приятел. Колко пъти сме се застигали по пистите на Витоша - той с трите си момчета, аз с щерката. Обикаляше планините в пълен състав, включително жена му. Беше много доволен, че петимата се водеха "група" и ползваха всякакви намаления по жепето. Едва сега научих, че баща му е проектирал планинските постройки (една от тях е станцията на Чурни връх) в колектив с жена си. А самият Скордев беше голям математик, остави цяла школа по математическа логика. Има кой да го помни и споменава!
Пет Фев 03, 2023 4:08 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1260 Местожителство: софия
Нашият приятел.....
.....Янор от Кресна си отиде от този свят на 22.02.
Вечно ще помним широката му и гостоприемна душа от хижа "Загаза"
Лека пръст на умрелите, да са здрави живите!
Един светъл спомен от срещата ни с Янор в х. "Загаза" през ноември 2014 г.:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Мар 07, 2023 2:11 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6562
Re: Нашият приятел.....
tzezko написа:
.....Янор от Кресна си отиде от този свят на 22.02.
Вечно ще помним широката му и гостоприемна душа от хижа "Загаза"
Лека пръст на умрелите, да са здрави живите!
Бог да го прости Янор, добър приятел си остана, най-добрият хижар в оня край на Пирин.
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Мар 07, 2023 4:05 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Жалко, инициативен човек е бил. От нищо нещо е направил и го е поддържал. Ето една интересна история на хижата с хубави негови снимки:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Апр 07, 2026 3:01 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1740 Местожителство: Плевен
Всеки, който е вървял по пътеките над Железница в посока към местността Ярема на
Витоша, вероятно е спирал поне веднъж пред някой от заслоните „Синята стрела“. За едни
спирката е била удобно място за кратка почивка, а за други – спасение от дъжда, снега или
бурята. Малцина обаче си дават сметка, че зад тези дървени стени стои животът на един
човек, посветил десетилетия на планината.
Стоян Тодоров – Синята стрела вече не е сред нас.
Отиде си на 9 юли 2026 г., само 8 дни след като навърши 101 години. Но неговото дело остава
– по пътеките на Витоша, в десетките чешми, маркировки и малки добрини, които е оставил
след себе си.
Роден на 1 юли 1925 г., Стоян Тодоров прекарва повече от осем десетилетия в планината.
За мнозина той е легенда още приживе – човек, когото неведнъж са срещали по пътеките
към Черни връх с неизменните щеки, усмивката и готовността да помогне.
Малцина знаят откъде идва това емблематично прозвище
„Синята стрела“. Самият той обичаше да разказва тази
история.
През март 1970 г. тръгва с още трима души от Черни връх.
Снегът е тежък, а върху него се е образувала ледена кора.
Стоян върви отпред и прави пъртина. В един момент силен
порив на вятъра го събаря и той започва стремглаво да се
плъзга надолу по склона.
Спътниците му са убедени, че няма как да е оцелял. Връщат
се за помощ, а междувременно той успява сам да стигне до
станция „Академик“. Дори е обявен за безследно изчезнал,
преди да стане ясно, че е жив и невредим.
По онова време по кината се прожектира филм за японския
високоскоростен влак „Синята стрела“ и приятелите му започват да се шегуват, че се е
движил по-бързо и от него. Така се ражда прякорът, който остава с него до края на живота
му.
Проф. Марий Дражев и Стоян Тодоров на 95-годишна възраст /Снимка: стопкадър от bTV/
Заслон, построен в името на доброто
През 1998 г. Стоян Тодоров и проф. Марий Дражев започват изграждането на заслон „Синята
стрела“ над село Железница. Всичко се случва с доброволен труд, с помощта на приятели и с
огромно желание да направят планината малко по-гостоприемна.
Бай Стоян измисля конструкцията и организацията на строежа, а проф. Марий Дражев
изработва табелите в района. Приятелството им, започнало преди повече от половин век по
пътеките на Витоша, се превръща в пример за доброволчество в най-чист вид.
По-късно до него се появява и втори заслон със същото име. Днес двата заслона са добре
познати на поколения туристи, колоездачи и планинари.
снимки: Михаил Константинов Костов, Николай Митов, „Заедно на планина“
Планината като начин на живот
Стоян Тодоров по професия е механик в тежката промишленост. Планината обаче заема
особено място в живота му. В едно от интервютата си той споделя за стореното през
годините:
„С маркировка съм помагал, боядисвал съм, правил съм пирамидки. Правил съм
чешми.“
снимка: Ивайло Ганев
Но за всичко направено той не говори като за нещо необикновено. Неговото обяснение е
просто и докосващо:
„Искам да съм добродетел, от малък съм такъв останал. Има една мъдрост: „Не във
външната слава, богатство и власт се крие величието на човека, а в неговите
добродетели“. – Не съм писател, не съм нещо кой знае какво, ами ей така –
природата, чешмичка да направя, заслонче.“
Заслоните „Синята стрела“ ще продължат да посрещат туристи така, както са го правили
през последните десетилетия. Те остават жив спомен за човека, посветил години
доброволен труд, за да направи планината по-достъпна и по-гостоприемна.
Стоян Тодоров – Синята стрела на своя 101-ви рожден ден, 1 юли 2026 г. / снимка: Симеон Томев
И може би най-точното обобщение за живота му са собствените му думи:
„Не във външната слава, богатство и власт се крие величието на човека, а в
неговите добродетели.“
Защото истинските следи в планината са тези, които остават в сърцата на хората,
минаващи по същите пътеки, когато техният създател вече го няма.
В статията има цитати от интервю на Стоян Тодоров за btvnovinite.bg.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
