Мани, Пелопонес

За първи път публикувам текст и снимки, които не се отнасят до планина. Затова ще приема, ако модераторите премахнат поста.

Аргументът ми е : полуостров Мани е „контекстът“ на Тайгет – без него планината остава недоразбрана, недоусетена, недоразгледана, недоизживяна.
Няма да крия – открих „обетована земя.“ Гола, пустинна, сякаш пепел. Мъртви, настръхнали като игленици от кули села. Море, блъскащо се в стръмни скали. Един фар на края.

Знам, че ще се върна. Дано е по-скоро.

Децата на Мани и кулите на отмъщенията, 1958 г.

Ψ Υ Χ Ή - Β Α Θ Ι Ά *

Преди 4 години на Олимп мълчаливо си обещах да избродя високите гръцки планини. Направих го.

Нос Матапан – краят на Гърция, краят на Европа... от другата страна на морето – Сахара...
...1084 километра до София, изминати за една нощ и едно още по-светло утро... И джипът, и аз издържахме... И ще продължим.
...Остават детайлите. Дреболии на картата. Бел епок на фасадата, сецесион на еркера, декаданс по пътеката...

Моя любима Проклетия... Прощавай, любима... много водачи, хотелиери, много палачи, сомелиери, вечнозелени активисти, велики артисти, великомъченици алпинисти... Ще мине и тяхното време. Ще мине и моето време.
Ще остане твоята вечност – олтар от камък под открито небе.

Ще останат Платон, Питагор, Тукидит, Казандзакис. И Одисей ще продължи да пътува – между Сцила и Харибда.

И да слуша Сирените.

Мани, Пелопонес, 1958 г.
_______________________________________
* Ψυχή Βαθιά – (гр.) дълбока душа. Игра на думи : така се казва един от най-добрите филми за Гражданската война в Гърция, а Βαθιά се казва мъртвото село на кръвните отмъщения. Думата Βαθιά има и по-дълбоко значение – проницателна.

Фарът на нос Матапан (Тенаро).

Село Нома.

Село Нома, горна махала.

Кулата на Грикоракидес.

Мани, 1958 г.

Църквата в Ареополис - „столицата“ на Мани.

Село Таламео.

Ареополис.

Село Нома, горна махала.

Село Ватия.

Село Кита.

Село Ватия.

Село Епира.

Кулата на Григоракакис.

Мани, 1958 г.

Заедно с планините преплиташ и планинските историите и драми в тях....това е уникалното в твоите разкази Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html

За мое съжаление не е така, както го пишеш, а колко ми се иска да е така...

Има една поговорка в Мани - и тя е вярна : „За да видиш душата на Мани трябват три живота. Един за морето - един за планината - и един за хората“.

Нямам ги. И този, който имам, вече е преполовен. Но ще се върна - извън сезона, без тълпите, по празните пътища, в пустата планина, в мъртвите села.

Записвам си ги тези села, дано се отдаде възможност да се посетят.
Снимките на всички тези кули са чудесни!

Благодаря ви.

Отидете, гледайте, снимайте - каквото и да правите, няма да съжалявате.
А истината е, че в най-затънтените села не влязох поради липса на време... И сега съжалявам.

Така се случи, че първият ни досег с Пелопонес беше ... по море. Той възбуди любопитството ни през пролетта на 2013 г., когато го обиколихме плавайки от всичките му страни в продължение на две седмици. По-сетне през годините многократно се завръщахме там и по суша. И ще продължаваме да го правим. Една интересна особеност на "моряшкият" поглед, е че той се спира предимно върху природата -- донейде поизчистена от човешкото в нея. Това не е непременно предимство или пък недостатък, а най-вече друг зрителен ъгъл, обогатяващ палитрата от впечатления извън историческото време на живата човешка памет.

Няколко снимки от крайбрежието на п-ов Мани:

Залезът бе в околностите на Порто Кайо. Усещането там беше по-скоро за лодка в планинско езеро.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado