Тайгет - 13 км по билото

За първи път написах текст за планина преди да отида при нея. Мисля, че не сгреших. И няма да сгреша да не се върна.
Тайгет е бузумно дива, безумно красива и безумно сурова планина. Ясно, категорично било. Внезапни, в нищото на сипея извори. И Спарта там някъде долу – за кураж. И църквата на върха – за свещ. Следващият път.

Билото на Тайгет.

H - Τ Α Ν - Ή - Ε Π Ι - Τ Α Σ *

На 10 април 1957 г. в подножието на Тайгет, в едно малко село, 28-годишен баща на 3 невръстни деца в рамките на 15 минути убива – баща си, чичо си и трите си сестри.

Жена му сяда до него в съда.

Майка му казва в съда : „Той се справи добре и почисти мястото“.

Той казва в съда : „Трябваше да ги убия – това е мой дълг“.

Свещеникът казва в съда : „Убитите останаха непогребани не защото моето паство е безбожно, а защото мъртвите бяха зло“.

Свидетел казва в съда : „Всички бяхме радостни и поздравихме убиеца“.

300 жители на Мани хващат пътеката през Тайгет, за да свидетелстват и те в съда в Коринт.

Пристанищните работници в Пирея и Хания в Крит започват да събират пари.

Причината : бащата чука най-голямата си дъщеря, после я дава на чичо й да я чука и започва да чука другите две, като най-малката ражда дете три месеца преди убийствата.

Мани, Пелопонес, 1974 г. - годината, в която пада диктатурата на Черните полковници.

* * *
Проклетия, Корсика, Крит, Сицилия, Мани в Пелопонес. Последните убежища на кръвните отмъщения. И нататък – на изток – към изгряващото слънце – Сванетия в Кавказ, Кашмир в Хималаите, пущуните в Афганистан.
По абсцисата срам. По ординатата чест. В пресечната точка кръв.
Чиста е кръвта, която взема чужда кръв. И се пречиства през мъст. Мръсна е кръвта, която смесва две чисти кърви. И се кръвосмешава. Кръвосъешава.

* * *
Атавизъм, примитивизъм, диващина...

Не.

Всеки морал в крайна сметка отмерва добро и зло. Всяко знание опира до истина и лъжа. Всеки личен живот е в първо лице или е преначукана биография на фалшив двойник. И всяка вяра е разпната между правда и грях.
Чак след тях е покаянието, прошката, изкуплението и помирението.

Профитис Илияс, 2407 м.

Атанати Рахи.

Халасмено - краят на траверса.

* * *
В сръбския език има една кратка, ясна дума – в мъжки род – „блуд“. В българския тя е прикриващо кастрирана до безличното, среднородово – „блудство“. Но следа е останала – блуждаеща – „заблуда“.
В мъстта е само мъжът – защото неговата кръв става сперма. Жената не участва – защото нейната кръв става мляко. И женските й деца не се броят, защото ще слугуват на чужди мъже и ще раждат чужди деца.

* * *
Той е бил повече от 30 години адвокат в Печ, най-големият град в Проклетия. Сърбин. Защитавал е само албанци. Защото те не са знаели, че е сърбин.
Неговите студии за обичайното право на Проклетия – Канунът на Лек Дукаджин – са публикувани в Сборниците на Черногорската Академия на Науките и в Аналите на Юридическия факултет в Белград.
Според него кръв се лее за чужда земя, за обща вода, но най-вече за своя или чужда жена, която накрая става обща жена.

* * *
В сръбския език има и друга дума – без огледален еквивалент в българския – „освета“. Тя означава „отмъщение“. Да се осветиш – да се изчистиш и да се озариш. Да засветиш – че си взел чуждата кръв. Да светиш – че си опазил своята кръв.

Профитис Илияс, 1958 г.

Билото на Тайгет.

Литургия ня Профитис Илияс, 1952 г.

* * *
Човешката анатомия е статична. Движи се кръвта. Тя задвижва всичко. Тя захранва всичко.

Кръвта е реката на живота. Кръвното отмъщение е водопадът на кръвта – на гръцки „катарактис“. Спиралата на кръвното отмъщение е библейският потоп на кръвта – на гръцки „катаклизмос“. Помирението на кръвта е пречистването, чистилището, ситото на кръвта – на гръцки „катарзис“.

* * *
Кръвта вода не става.

Става.

Чиста е онази жена, която пусне чиста кръв от мъж. И износи неговата кръв в околоплодната си вода. Докато мъжете – особено онези от нас в климактериум – си играят на стражари и апаши.

* * *
Поръсва се със вода. Кръщава се във вода. Причестява се с вино – кръв и вода.

И жената е млечният път – брод – през реката на кръвта.

* * *
В мойрологиите – погребалните песни на Мани – жените пеят на мъжете си и на синовете си : „Името не се губи, докато тече кръв, а ако бъде заличено от хората, камъните го казват.“ Защото мъжете говорят първи, но само жените кълнат и проклинат. Защото мъжът е главата, но жената е вратът. И гърбът. И свещта. И паметта, когато кръвта изсъхне.

Атанати Рахи.

Билото на Тайгет на юг, видяно от Профитис Илияс.

Тисеас.

Тайгет, скалана църква, 1953 г.

* * *
В Гърция по онова време има смъртна присъда и доживотен затвор.

Наказанието е 20 години лишаване от свобода и 10 години лишаване от избирателни права.
Последната дума на осъдения е : „Нямам възражения срещу присъдата. А избирателното си право вече упражних.“

* * *
Детето на убитата жена е отгледано от жената на убиеца.

Тайгет и Спарта, 1963 г.

Билото към Халасмено.

Църквата на Профитис Илияс.

На слизане - Тисеас в средата и Атанати Рахи вдясно.

Мойрологии, 1958 г.

Билото на Тайгет, видяно от Рема Карион.

Църквата при Ремо Ридомо - начална и крайна точка на прехода.

Мани, Пелопонес, 1950 г.

Тайгет, видян от изток, откъм Спарта.

Тайгет, видян от запад, откъм Кардамили. Вляво Профитис Илияс, вдясно една от кулите на отмъщенията.

Мани, Пелопонес, 2017 г.
_______________________________________
* Η ταν ή επι τας – (гр.) със или върху щит. С тези думи в древността майките в Пелопонес изпращали мъжете и синовете си на война. „Със щит“ означава „върни се жив и победил“. „Върху щит“ означава „да те върнат мъртъв и достоен“. Думите стоят върху знамето на Мани.

Тайгет, 1950-те.

Голямо, Иване, Голямо. Довеждаш ни до нови светове.
Да ви кажа за тази "Диктарура на полковниците" , каква е била, едно малко разказче. Щото като деца разни пропагандатори в училище много ни плашеха с тази страшна диктатура в Гърция, Пирея била едно ужасно място, където изнемощели хамали на корабите умирали от глад. Пропагандаторите завършваха с нещо уж човешко, това им беше инструкцията - накрая да завършват винаги с нещо развлекателно ... компетентно заявяваха ..и да знаете, там морето е много по-солено от Черно море. И облещваха многозначително поглед....Като дете мислех, че вадят хора едва дишащи от солта, ако някой е паднал погрешка във водата.
Кумът ми е грък и като чуха негови приятели как са ни облъчвали в България, прихваха да се смеят. Пирея е един чудесен град, а морето дотам го научихме, че някои като Дидо трябва да ги връзват, за да ги върнат от там, то няма насита на гръцкото море.
Но да се върнем на полковниците. Дядото на кумът ми по случайност е бил от тъй наречената съпротива на "диктатурата" , комунист . По случайност, най-черният от полковниците живеел точно в отсрещната къща на същата улица, на която живеел и дядото. И каква е драмата? По гръцки - разминават се 5 пъти на ден и се правят, че не се виждат...жените им си клюкарстват по улицата.
По време на черните полковници всеки пълнолетен грък и гъркиня получава х 1 парцел земя безплатно от държавата в близост до плажовете, които дотогава са пустеещи земи. От тогава виждате резултата - не големи идиотски бетонни хотели като по Черно море, а малки къщи-хотелчета. Много парцели и много къщи за всеки, който е искал да има къща и да си развива хотелиерство. Диктатура , какво да го правиш....така един син и дъщерят на едни прости рибари , например са направили малкият луксозен хотел Филис хаус. Вижте на сайта какво предствалява Филис хаус, докъде докара диктатурата обикновени хора в Гърция. И докъде ни докара комунизъма и дружбата с СССР. В единият случай до под кривата круша, жалки нещастници построиха развитото социалистическо общество и а-ха да стъпят в комунизъма, изведнъж се редят за хляб, мляко и малко бензин в денонощни опашки, в другия - стават свободни и финансово силни и независими личности.
Дядото от съпротивата получил също парцел, както и всички пълнолетни от родата му под него. Дядото бил тартора на фамилията, казал "Тия пясъци за какво са ни" и заменил няколко парцела за стари лодки да ловят риба, а другите продал за малко дребни пари, нещо около стотина долара на парцел. И бил мого горд, че си набавил лодки, а глупаците останали само с пясъци до морето .
Цялата фамилия го псуваше и го бяха изгонили да живее в една барака, защото още от 80-те години, когато Гърция влиза в ЕО и се развива с гигантски крачки, тези 5-6 парцела на морето се оказали в район Глифада под Атина, където още оттогава земята няма цена. Ако случайно намериш имот там и искаш да го купиш, не става. Трябва няколко уважавани и обществено значими собственика на имоти в Глифада да те препоръчат писмено в кметството и тогава може / а може и не стане, защото хората не искат да си вкарват идиоти или чалми за съседи , и те имат пари / да получиш плик в който пише сумата, оято е от 7 цифри много нагоре , определена от собственика на имота.
Минавахме там, то е известен курорт до сладководно езеро непосредствено до морето и точно на парцелите на дядото имаше десетина вили с яхти към всяка за даване под наем. Няколко хиляди дол още тогава беше един ден / сега е поне 10 бона евро на ден / заедно с яхта с капитан и шампанско на борда. Били резервирани за години напред. И пак псувни по дядото - комунист. Комунист и в пустинята да отиде, пясъка ще стане дефицит.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html