Остава интересен въпроса - какво са правили камили по тези места и накъде са се разхождали !?
"Деве" значи камила наистина, но в родопските говори значи и чан/хлопка/звънец, така че етимологията може да идва от тази посока .
Нед Яну 25, 2026 6:54 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2961
Няма как да е имало камили из Рила, дори като транспортен керван. Малко смешно ми се вижда това. Но това което каза господина преди това, звучи напълно логично.
Нед Яну 25, 2026 10:00 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3191
kaloyanv написа:
Няма как да е имало камили из Рила, дори като транспортен керван. Малко смешно ми се вижда това. Но това което каза господина преди това, звучи напълно логично.
Ползването на камили в източните Родопи и нататък, в началото на миналия век е безспорен факт, и снимки има. За Рила не знам.
Пон Яну 26, 2026 8:48 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2961
Прочетох, наистина е така. Пишат че след Ньойския договор като се изселват Българи, идват насам с камили и около Тополовград са отглеждани най-много. Ползвали са ги за товари, преди да отстъпят място на железниците. Ползвани са също за изнасяни на строителни материали, около 300-400 кг са носели.
Та дали тогава не е възможно точно поради тази причина да са изнасяли неща в този район, за даден строеж.
А снимката е още по - интересна, че това ми се виждат едногърби такива, а тях днес май почти ги няма. Само в Австралия, която не им е родина са останали.
П.С - а пък другото по основно предположение е заради самата му форма да се казва така.
Порових, но засега не откривам сведения за използването на камили като товарни животни из Рила. Иначе е добре известно, че през Балканските войни, както и през Първата световна, българската армия е използвала камили. Има запазени снимки например от обоза на път към Чаталджа, от Комотини, както и (вероятно) нейде от македонския фронт през 1915-16 г.:
Този почин се явява един вид наследство от времето на Османската империя, която е завела камилите чак в Карпатите и дори в покрайнините на Виена в едни малко по-далечни времена.
Връщайки се към въпроса с маркираната в червено пътека, която прави пряка, но донейде неудобна връзка между долините на р. Права Марица и р. Малък Ибър, започвам да мисля, че това може да е бил граничарски маршрут от времето след Съединението и преди Балканските войни. Знаем, че границата между Царство България и Турция в този участък е минавала по вододела между водосборите на Марица и Места, поради което охраната ѝ от нашенска страна е трябвало да бъде разположена в близост по северните рилски склонове. Възможно е местността Орището да е била обект с военно-стратегическо значение, което би обяснило и наличието на повече от един подход към нея, завършващ именно там. Множеството извори в района също са добра предпоставка. Интересно е да се отбележи също, че в долината на р. Ибър в топографските планшети от 30-те е нанесен кантон Чамберлия, точно в западното подножие на Деве чаир, в непосредствена близост до кота 1533:
Този кантон, разбира се, не е бил свързан по никакъв начин със съществуващите днес сгради покрай водохващанията и деривациите, чието строителство е започнало няколко десетилетия по-късно.
И най-сетне, в същите тези планшети е дадена пътека, която тръгвайки от района на водослива на реките Малък и Голям Ибър малко по-нагоре в долината, се изкачва със серпентини на изток към местността Корабище, след което подсича СЗ склонове на Топоклия и достига Деве чаир, от където има възможност по други пътеки да се продължи в различни посоки, включително и да се излезе на билната зелена маркировка в района на кота 2019. Началото на тази може би вече твърде труднопроходима днес връзка е загатнато и в BGMountains.
Както вече стана дума, всички тези пътища и пътеки очевидно са имали стратегическо значение в годините, когато границата с Турция е минавала по вододела между водосборите на Марица и Места. В днешно време биха могли да имат друго предназначение, както Стефан е споменал. Предполагам, че ако някой ден червената маркировка бъде довършена, тя би правила връзка със зелената по описания тук по-горе начин.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Яну 26, 2026 12:09 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3191
stefan_iliev38 написа:
...
Добре. Какъв е планът?...
Аз също мисля, че няма да е хич зле лятото да се направи една "експедиция" по тая пътека.
С две задачи - разузнавателна - да се снеме пълен трак на някогашната пътека и да се нанесе на картата, за да не стои така странно, както е в момента.
Съответно да се набележат местата, където трябва да се поочисти, ако трябва, съответно, макар и по-рядко, и да се маркира за да има завършен вид.
Пон Яну 26, 2026 2:32 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2961
vladofff написа:
stefan_iliev38 написа:
...
Добре. Какъв е планът?...
Аз също мисля, че няма да е хич зле лятото да се направи една "експедиция" по тая пътека.
С две задачи - разузнавателна - да се снеме пълен трак на някогашната пътека и да се нанесе на картата, за да не стои така странно, както е в момента.
Съответно да се набележат местата, където трябва да се поочисти, ако трябва, съответно, макар и по-рядко, и да се маркира за да има завършен вид.
Дано да сме живи и здрави и да идем да се помотаем, че там наистина си заслужава. Все пак на мен ми се струва че там вероятноста да има добро минаване ще е доста малка. Понеже 2021-ва като минавах по зелената маркировка, на някои места се позамотах, а имаше и като се качиш на високото след като се излезе от гората и се влезе в клека, доста неприятни минавания. Помня че тогава кандисах до Топоклия и трябваше да се връщам обратно към Долна Баня, но беше 21 Ноември, затова че и деня беше прекалено кратък. А се отбих на Венетица и приказвах с хижаря на отиване. На връщане той ми каза, като слеза че ще ми остави за хапване във фурната и беше топло и приятно. Много гостоприемно беше, района е наистина много хубав. И тогава останах доста впечатлен от цялото ходене.
Пон Яну 26, 2026 6:51 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3191
kaloyanv написа:
. Понеже 2021-ва като минавах по зелената маркировка, на някои места се позамотах, а имаше и като се качиш на високото след като се излезе от гората и се влезе в клека, доста неприятни минавания. .
От тогава досега има промяна, уж заради/против пожар има огромна просека по трасето й.
Аз също мисля, че няма да е хич зле лятото да се направи една "експедиция" по тая пътека. С две задачи - разузнавателна - да се снеме пълен трак на някогашната пътека и да се нанесе на картата, за да не стои така странно, както е в момента.
Съответно да се набележат местата, където трябва да се поочисти, ако трябва, съответно, макар и по-рядко, и да се маркира за да има завършен вид.
Каунт ми ин.
Този район ми е много интересен отдавна. Точно участъка от разклона от пътя към тунелите по Ибър 1900 към Девечаир и нататък.
От другата страна правихме специално проучване преди около десетина години и снемане на трак от Ечемиците по пътеката покрай Сиврикая и в.Ибър. Имаше и инициатива по прочистване на пътеката за в.Ибър, в която участвахме с Добри /dobrifin/. Маркирахме и разклонението от основната пътека по посока Девечаир, която пътека свършва внезапно около изворите на р.Бистрица тук - https://kade.si/#hk,map=19/2640601.93/5194064.99/0
Трака в Бгмаунтийнс е наш. Та след тази долчинка с рекичка, пътеката буквално я няма.
Общо взето, цялата пътека от разклона от пътеката към Заврачица след кантон Марица 1900 през Орището, после по долината на Ибър, Девечаир, покрай Сиврикая и Ечемиците /кафявата марка/ е бивша граничарска пътека.
Понеже напоследък предпочитам алтернативите на ходенето пеш, да те питам като по-вещ в колоездачните въпроси:
Според теб дали е удачно едно ходене в "участъка от разклона от пътя към тунелите по Ибър 1900 към Девечаир и нататък" да се направи с колело.
Тази граничарска пътека като старо утъпкано трасе дали ще става, естествено с уговорката, че ако не се е минавало скоро, може и да е доста затлачено откъм паднали дървета?
Последният път като ходих на Венетица хижарите казаха, че напоследък доста хора с колелета са се навъдиле тъдява, даже и заслонът на Ечемиците май нещо го доработвали...
Идеята ми е за тръгване от Долна баня, където да се остави колата, да се направи кръг и през Радуил да се слезе по шосето обратно до колата.
Мартин Петров е споделил нещичко за колоездене през лятото на 2024 г. по пътя между Радуил и Ибърския кантон 1900 m:
«Трошляците на места правят карането на колелото нагоре трудна и къдрава задачка... [] А слизането в последствие от кантон Ибър до село Радуил е с въздух в предната дискова спирачка, която при напомване на лостчето, не реагира правилно и не дава необходимите спирачни усилия, колкото да внимавам много по стръмните трошляци... Това ми струваше хубава сума, нови накладки, минерално масло и кит за обезвъздушаване, плюс цял ден чоплене и път по определени магазини... Изключително удоволствие е да караш със спирачна система Magura, но частите им не са като пастите - намират се трудно и са скъпи...»
В допълнение към горното, не бих очаквал наличие на пътека или дори на следи от такава на някои места от участъка между водослива на Малък и Голям Ибър, Девечаир и зелената билна маркировка. Поради това е напълно възможно кръгчето да се окаже непостижимо (поне) първия път дори и за пешеходци.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Яну 27, 2026 3:31 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3516 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Какво е състоянието на земния път от село Радуил нагоре покрай река Ибър?
Може ли да се напредне нагоре с по-висока кола и докъде може да се стигне?
Мисля, че оттам ще е най-удачно да се започне проучването, след като Ристо Туристо казва, че от изток (местността Поста) не личи пътека.
Също така не е лоша идея да се мине по пътеката от река Марица до седловина Орището и кантон „Ибър 1900“.
Може да се направи акция за почистване обраслите места, а защо не и да се започне премаркиране с боя на пътеката.
Също така може да се проучи пътеката до Гърмящото езеро (аз не съм ходил на него) и да се започне и нейното почистване.
2020 г. беше акцията за почистването и маркирането на зелената маркировка до връх Ибър:
...
Като стана въпрос за наши съфорумци - този кърпата на главата на снимката - долу вляво - да ви се вижда познат?
Миналия уикенд е имало почистване на пътеката от хижа „Венетица“ към връх Ибър.
Този уикенд доброволците продължават работа, който желае - може да се запише и да помогне.
„Mountain Talk
23 юни 2020 г. в 19:50 ч. · Споделено с: Публично
През изминалият уикенд, с официално позволение от Национален Парк Рила, се проведе доброволна акция по просичане и премаркиране на част от пътеката от хижа Венетица за връх Ибър (зелена маркировка) над град Долна Баня.
✅ 20-членния екип от ентусиасти, обичащи планината и свободния достъп до нея, работиха усилено през съботния ден и достигнаха до връх Долна Топуклия.
Неделните валежи обаче попречиха на работата през втория ден.
Въпреки това, доброволците преценяват, че при достатъчно голям екип, цялата пътека може да бъде просечена, почистена и маркирана в рамките на още два дни работа.
✅ За предстоящия уикенд - от 26.06 до 28.06 - акцията по просичането и премаркирането продължава.
Планинарите, които имат желание да помогнат, могат да се обадят за повече информация на телефон 0889498568 - Светослав.
Търсят се най-вече доброволци, които притежават и могат да работят с моторен трион.
✅ Целта е сформирането на втора група, която да се качи до връх Ибър и да започне прорязване надолу по пътеката, срещу първата група, която ще работи отново в посока от Долна Топуклия към върха.
✅ За всички участници в почистването на пътеката, нощувките на хижа Венетица ще са безплатни.
✅ Моля тези от вас, които искат да се включат, да се свържат със
Светослав до 20:00ч на 26.06 (четвъртък)
✅ Споделете тази публикация с вашите приятели!
Достигайки повече хора, имаме по-голям шанс да съберем необходимия екип за идния уикенд.“
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Яну 27, 2026 4:21 pm
cho
Регистриран на: 01 Авг 2008 Мнения: 99
Привет отново!
В "Пътеводител към високата планина" - Върховете на Рила ,
издание 2005 година на Румен Грънчаров има доста информация по темата .
Както написах в предишен пост ,нашето преминаване беше 2003 г.
Лъчо е минал 2007 г. Явно за 4 години пътеката се е "затворила" .
....
Същата тази година - 2007 - направих маршрута от х.Венетица - х.Белмекен през вр.Ибър .
Хижарят ме предупреди да внимавам много с марките,защото били не много .
Но поне ги имаше !!!
.......
А по въпроса за човека с кърпата от снимката!
Когато и да отидеш ,където и да отидеш - Ристе е винаги там!
...
Здраве и кураж за всички и успешна година!
Преди две лета беше разгласено и започна да се осъществява едно начинание на община Самоков за прокарване на нов горски път в планината над Радуил, който започва от южния край на селото и се изкачва най-общо по СЗ разклонение на рида Стопово (Степова могила в планшетите) през местността Гергиновица (Герговица в планшетите). Той личи добре и в някои спътникови снимки. Видимата в тези снимки част от него достига 1245 m н.в. Оттам нагоре в BGMountains са дадени множество части от горски пътища, през които вероятно би могло да се излезе пеш и/или дори с велосипед в местността Деве чаир (към 700 m денивелация). В документ на общината с целите на администрацията през 2025 г. е бил посочен срок за завършване на пътното строителство през декември 2025 г. Този път всъщност поне отчасти следва трасето на съществувалата някога връзка между Радуил и тогавашния кантон Мирчовец, намирал се на понижение на рида, спускащ се от Деве чаир към Стопово (или Степова могила).
Споменавам всичко това като още една възможност за някакъв подход към Деве чаир -- може би всъщност най-удобната и безопасна (включително и през зимата) от чисто орографска гледна точка.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Понеже напоследък предпочитам алтернативите на ходенето пеш, да те питам като по-вещ в колоездачните въпроси:
Според теб дали е удачно едно ходене в "участъка от разклона от пътя към тунелите по Ибър 1900 към Девечаир и нататък" да се направи с колело.
Тази граничарска пътека като старо утъпкано трасе дали ще става, естествено с уговорката, че ако не се е минавало скоро, може и да е доста затлачено откъм паднали дървета?
Последният път като ходих на Венетица хижарите казаха, че напоследък доста хора с колелета са се навъдиле тъдява, даже и заслонът на Ечемиците май нещо го доработвали...
Идеята ми е за тръгване от Долна баня, където да се остави колата, да се направи кръг и през Радуил да се слезе по шосето обратно до колата.
Хижарите навсякъде идея си нямат къде може да се кара колело и къде - не. Не са достоверен източник на информация. Най-малкото, защото колоездачите имат различни технични умения.
Конкретно районът около Ечемиците е популярен, защото има почвени ПЪТИЩА, по които се кара. Повечето тях ползват, включително до бившия пионерски лагер жоро тарабата над с.Костенец. Кръгови маршрути. Пътищата са едно, пътеките, особено в клека, са нещо абсолютно различно. Любо Ботушаров бяха бедствали почти цяла нощ около в.Ибър към Венетица.
Лично аз не взимам да карам колелото по пътеки, ако не съм ги минавал пеша лятно време. Така открихме за байкърите пътеката от х.Мусала към Боровец през БлАгата вОда и тази от Арамийски кладенци /до Ястребец/ до пътя Боровец-Бели Искър, та до кръчметата в Туристическата градина в Самоков.
По-нагоре са ти отговорили нещо подобно. Пътищата от тунелите 1400 Марица до 1900 Марица - Заврачица - Янчов чал, Мусаленска пътека, Радуил - кота 1900 тунелите Ибър са трошляк преобладаващо като настилка и са много неприятни за каране на колело и в двете посоки, заради нестабилната основа. И този до Каскадата Белмекен Сестримо от х.Македония. Карал съм първия, втория и четвъртия, за третия мога да си представя, защото с кола съм го минавал - същата история.
Аз лично ще се кача с Папуняка до разклонението към х.Венетица посока Девечаир и ще разузнавам там. Имам идея и от Тунелите 1900 на Ибър да се кача до билото - пътеката Заврачица - Белмекен. Един или два уикенда, по възможност от петък вечерта.
На палатка, разбира се. Отдавна го планирам и както гледам му идва времето.
Нищо не е случайно
Стефчо, от Радуил до кота 1900 тунелите на Ибър закарах бившето опелче астра с двама възрастни /аз шофьор и още един/ и едно дете. Зависи много от шофьорските умения. НО, понеже водната ерозия е непредсказуема по този път - за всеки случай се разчита на по-високо проходим автомобил, с поне 20см клиренс. Аз за тва си зех Папуняка, де.
За премаркиране не иде реч, ВЪОБЩЕ. Тия пътеки не са за всеки.
Та, в очакване на м.Юни съм. Без колело, щото и по двете пътеки ще ми е за сефте.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети