Сухия връх в Южен Пирин

Тази есен нещо доста дъждовна тръгна, почти постоянно с време непостоянно… Редица идеи за октомврийски разходки по високи места пропаднаха, но поне към края на месеца климатът все пак „реши“ да удари едно рамо – и в кратък слънчев прозорец между два дъждовни дни, скромната ни група от двама души успя да се наслади както на сезонната шарения, така и на ново и интересно място. В случая – на Сухия връх в южния край на Пирин планина.

Сухия връх:

Още преди години при едно ходене из Славянка го бях загледал, впоследствие разбрах как се зове, но нещата се стекоха така ,че посещението там неведнъж се отлагаше – докато преди десетина дни не му дойде времето. Първо ходене в Пирин за тази година, еднодневно, на три часа път от София, в последния ден с по-късно мръкване, преди смяната на часа – ама ентусиазмът голям! Smile

Южен Пирин - Сухия връх е вдясно, поглед от една отбивка малко преди с. Голешово:

Връх Свещник в Южен Пирин - с приближение пак от същата отбивка:

Тръгнахме рано сутринта и след съответния времеви отрязък се паркирахме в центъра на село Голешово, което се явяваше изходната точка за прехода ни. Последните километри преди селото може и да са били асфалтирани някога, но сега пътят е по-скоро черен. Пообиколихме наоколо – има красиви стари къщи, макар и позапуснати, сводест мост и живописни околности. Есента беше в апогея си, а разнообразието от цветове – навсякъде около нас.

Село Голешово през октомври:

Денят напредваше, така че скоро се наложи да приключваме с архитектурните забележителности и да се ориентираме към природните такива. По черния път към Парилската седловина и село Парил (синя маркировка) напуснахме Голешово и 15-20 минути по-късно бяхме при стари стопански постройки, край които вляво се отделя пътеката за Сухия връх (има я в картата на BG Mountains). Въпросната пътека отвежда на север до околностите на връх със звучното име Пичилевец, после завива на изток, преминава през седловината между него и склоновете на Сухия връх, и накрая отвежда до последния.

Последният участък от изкачването към върха:

От стопанските постройки поехме нагоре по открит терен, където пътеката е проследима, но щом влязохме в гората малко по-нагоре, нещата взеха друг обрат и стана ясно, че предупрежденията за обрасли участъци (указани са в картата) са основателни и още как!.. Smile

До достигането на Пичилевец пътека що-годе се следи, макар и доста начесто препречена я от паднало дърво, я от изникнал храст. Придържахме се основно към най-изпъкналите форми на релефа, без да слизаме по склоновете нито вляво, нито вдясно.

Поглед от Сухия връх към Голешово, долу вляво се виждат и стопанските постройки, от които тръгва пътеката:

След завоя на изток към Сухия връх не мога да твърдя, че пътека реално има… Тук-там личеше нещо такова сред дърветата, но тъй като неизменно се оказваше обрасло буквално през броени метри с препречващи пътя шубраци, просто заобикаляхме тези места където и както беше възможно, връщахме се обратно към избраната линия на придвижване (отново само по билото, без да слизаме вляво или вдясно), и се стараехме да поддържаме посоката.

От Сухия връх към Северен Пирин - Яловарника, Каменица, Малка Каменица, Кралев двор и Момин двор (един зад друг, припокриват се в средата), и Хлевен (Хамбарташ) вдясно:

Към връх Ореляк - първенец на Среден Пирин:

По този начин за около 50 минути стигнахме от Пичилевец до седловината (в картата означена като Преслап), където имаше открита поляна, обрасла с папрат и още храсти (разбира се… Smile

). От Голешово до това място ни бяха необходими близо 2 часа и 40 минути – основно заради трудностите с придвижването сред растителността и липсата на ясна пътека. Последва финалното изкачване към Сухия връх – още около 50 минути, в началото отново сред горист терен, където обаче започна слабо да личи пътека.

...и към планината Боздаг (Фалакро):

Тревистите участъци започнаха постепенно да изместват горичките, наклонът се увеличи, стана и по-каменисто на места, докато накрая не излязохме на самия връх. Отне ни около три и половина часа от селото – денивелацията е към 800м и при наличие на ясна и добре проследима пътека би трябвало да отнеме значително по-малко време, но… такива са реалностите.

Мелнишките пирамиди, гледани от Сухия връх:

Възвишението Кожух при Рупите в долината на Струма - пак оттам:

Горе беше чудесно – с отлична панорама към Славянка на юг, гледки към върховете на Южен, Среден и части от Северен Пирин, както и към още планини наоколо. Отпочинахме и поехме обратно, като междувременно след известни размисли и колебания решихме единодушно да не се връщаме по същия път, тъй като имахме съмнения, че може да се объркаме някъде из гората и безпътицата. От Сухия връх и билото преди него, към черния път Голешово-Парил се спускат три ясно изразени рида, избрахме най-западния и като че ли най-полегат (този откъм Голешово, означен като Кустреница в картата), и това беше пътят ни за слизане.

Есен край Сухия връх:

Пътека няма, в горната част се върви добре по тревист терен, но още преди средата, храстовата и дървесна растителност значително се увеличават и преминаването надолу се търси по просеки и каменисти участъци, като отново се цели придържане към най-изпъкналата част от рида, без слизания вляво или вдясно. Предвид ,че ни беше първо идване в района, съществен беше рискът точно накрая да се озовем в (почти) непроходим участък, по все по-гъсто обраслите склонове в долната част на рида, но за късмет успяхме благополучно да слезем, без никъде да се налага прекомерно лутане в търсене на продължение или по-лошо – пълна липса на възможност за такова.

От Сухия връх към планината Славянка (Алиботуш) - Белянов дол, Голям Царев връх, Гоцев връх и връх Шабран, а ниско долу и пътят между селата Голешово и Парил:

За около час и половина слязохме на черния път между Голешово и Парил, а за още половин час се върнахме в селото. Бързото и удачно слизане компенсира до голяма степен забавянията при изкачването по „пътеката“ и както по-късно установих – целият преход с почивките ни беше отнел 6 часа – точно колкото очаквах предварително. С две думи – приятна изненада… Smile

Сухия връх в Южен Пирин, гледан от Славянка - виждат се трите рида, спускащи се от него - слязохме по левия, а се качихме през гората вляво от въпросния рид, в края на снимката:

В общи линии мястото много си заслужава – особено през есента, а вероятно и пролетно време (предвид местоположението и височината от малко над 1550м на върха – не бих го избрал за поход в горещите месеци от годината). Маршрутът предлага отлични гледки, липса на навалица (никого не срещнахме всъщност), но преходът не е лек и безпроблемен, поради липсата на маркировка, а често и на пътека. Все пак ни среща с едно доста по-различно лице на Пирин планина, сравнено с това, което сме свикнали да виждаме в периметъра между Даутов връх, Вихрен, Хлевен, Безбог и Синаница – така че съм доволен от „запознанството“… Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Хубав планинопис. Много грамотно написано, впечатлена съм.

	Цитат:
	Хубав планинопис. ...

Благодаря за добрите думи! Wink

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Преди 20-на години карахме Нова година на х.Извора.Първия ден качихме Гоцев връх.Поради липса на др. желаещи на сл.ден отидох сам до Голешево. Огледах за подход и някъде след селото,в посока Парил хванах някакъв рид и за час и нещо се качих на Сухи връх.Ръба беше чист.Тук там заобикалях храсти. Може от тогава да е обрасъл. И да-гледката е страхотна във всички посоки. За това го и качих.

	Цитат:
	Ръба беше чист.Тук там заобикалях храсти.

Точно на това се надявах и аз при "предварителното проучване". Smile

Но явно е пообрасло с типична растителност - поне все пак е минаваемо. Средният рид също изглежда подходящ за слизане/качване, малко е по-стръмен в горната част...

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

И забравих да добавя,че сърцето винаги ми се къса ,като гледам какви красиви и оригинални къщи в Голешево пропадат. За съжаление Видин е твърде далече за да "спася"някоя.

Голяма красота. Сезона и размера на снимките, прикрепени към разказа го прави чудесен ..

	Цитат:
	...какви красиви и оригинални къщи в Голешево пропадат.

Селцето е прекрасно, наистина - но изглежда, че като много други подобни населени места запустението постепенно го превзема. За съжаление често ставаме свидетели на едната от двете крайности - или на всеки дувар крещящи надписи "Механа", "Хотел", "Хотел-механа", навалица и "модни" хорица с всичките им атрибути, или обратното - продънени покриви и тъмни прозорци.

	Цитат:
	Голяма красота. Сезона и размера на снимките, прикрепени към разказа го прави чудесен ..

Благодаря! Добър избор е мястото - дори само до селото да се отиде и да се позяпа околността. А ако пък човек и без това се намира наблизо (например на почивка в Сандански) - е съвсем изкушаващо. Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

От най-добрите пирински върхове си избрал за качването, поздрави Very Happy

В далечната 2012-а, март месец се разходих до върха, качвайки се по рида с име Кустреница. Слязох по източния рид именуван Еритарника.
Ако добре помня, избрах Кустреница заради рехавите драки в ниската част. Нямам особен спомен за трудности нагоре освен големия наклон. Еритарника, наопаки, беше особено тегав в ниската част заради гъстия храсталак.

През цялото време на слизане гледах как местните голешовски бракониери разфасоват до реката 5 килограмово сърне. Поизненадах ги явно в ниското, щото докато стигна долу бяха останали само копитцата на нещастното животинче, а тях ги нямаше.

Ето малко мои снимки от онова качване в галерията - http://mountain.bajhui.org/index.php/pirin/pirin_mar_17_2012

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Цитат:
	От най-добрите пирински върхове си избрал за качването, поздрави

Благодаря! Smile

Екстра е върхът, наистина - и гледан отстрани, и като панорама, която предлага. Че и поизпотява при изкачването - макар и да не е много висок...

Точно по Кустреница слязохме, но растителността вече не е точно рехава - особено в долната част. Very Happy

Минава се, де - без прекомерни драми.
Този Еритарника изглеждаше интересно също, но да - доста стръмен горе (щеше да ни се падне на слизане), а надолу ми се видя, че е по-гъсто обрасъл.

И при нашето ходене наоколо се разнасяха периодични гърмежи от разни примитиви, мизерна история...

Снимките ти са супер - даже всъщност съм ги гледал вече Smile

Бяха ми попаднали като търсех малко предварителна информация за Сухия връх точно. Снежни върхове, добра видимост...много добро!

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Браво, Митко!

Поздрави за избора на нетрадиционен връх. Почти си ми подготвил пързалката Very Happy

	Цитат:
	Поздрави за избора на нетрадиционен връх.

Благодаря, от едно известно време насам все повече такива ми хващат окото... Макар че и на класики не отказвам. Very Happy

Знаеш ли, тъкмо за теб и за сайта се сетих - с трак не мога да ти съдействам (понеже не ползвахме и нямаме), но описанието дано ти е полезно... Или направо го посещавай при случай - ако не си досега и имаш възможност - яко е! Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Виждам че е красиво, но може ли да кажете какво точно ви носочи към този връх ? Питам и Дидо и теб. Интересно ми е ... Отдолу сте го видели, чули сте нещо. Специфично разположение ?

	Цитат:
	...какво точно ви носочи към този връх ?

Ами лично аз го загледах преди 6 години като ходих на Славянка - прави впечатление с тия трите рида, дето се спускат от него, освен това остър един такъв - интересен ми се видя и се позарових в картата да видя как се казва. И тази есен дебнах хубаво време, че да го хвана и с шарена премяна - малко над 1550м е висок, съответно повечето от растителността наоколо е широколистна - оттам и красиви пейзажчета през октомври. Разположението също - точно срещу Славянка, дава добър обзор. Общо взето това ми бяха мотивите. Smile

А - и като цяло рядко съм ходил в Южен Пирин - само още веднъж до вр. Свещник. Новите за мен места си ме привличат - дори невинаги да се оказват супер впечатляващи накрая. Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

	МиткосваМ написа:
	от едно известно време насам все повече такива ми хващат окото...

Напълно те разбирам Very Happy

Аз от много години съм така, а сега покрай сайта още повече. Иначе за описанието не се притеснявай, ясно е, че съм се почти пързулнал Very Happy

Всичко е въпрос на време и организация. За второто ме бива, но с първото не се разбираме особено. Но да не размиваме хубавата тема. Още веднъж поздрави за прехода и за описанието, което си направил.

п.с. Извън темата... решиш ли, че ти се разхожда по трънаци и шубраци, знаеш как да ме намериш, ще се радвам да походим заедно Very Happy