Ден 5 - х. Партизанска Песен - х. Чумерна - 102 км 3000 м денивелация 13 часа и 30 минути от които 10:30 в движение.
И ето как бързам да описвам последните дни, след още някой друг, ще свърши, а до догодина има още толкова време. Не можах да спя добре, но не ми и трябваше май, тъй като бях провесил дрехите на прозореца да съхнат. Аз се бях завил доста сериозно, че си беше бахър и поради тази причина най-вероятно около 5 съм бил на линия. Знаех че ме чака сравнително ….. Не особено тежък ден, но все пак продължителен. Вече не беше чак толкова опасно, нямаше тежки терени, има доста гора от тук насетне и вече може да се каже ми се струваше добре. Снощи намерих време да пиша в книгата, както и да измия, подсуша колелото и да сложа смазка. Която всъщност не беше смазка, но относно това решение може би ще пиша малко натам, ако въобще се сетя ..
Струва ми се че започнах прекалено бързо да описвам дните, но здраве да е… Догодина живот и здраве ще описвам много подробно.
Та влязох в кухнята всичко ме чакаше, хапнах, направих си кафе, отворих си една кола и по някое време, така като гледам съм стартирал в 5:27 сутринта все още в тъмното. Оттук насетне каквото и да кажа ще е малко. Навлизах в любимия ми район на стара планина и то по-отношение на ком-еминето. Тук за колело е чудесно, тъй като вече има немалко каране, а природата е удивителна.
И така бързо или бавно се засилих към Шипка. За моя радост когато я преминавах понеже беше сравнително рано, нямаше нито един човек. Негослава също, което беше добре към този момент, иначе щях да се закотвя там още в началото ) След това газ към Бузлуджа, пак без особени сантименти отминах и продължих изкачването към ветро парка, едно от любимите ми места. Вече разпознавам всичките шумове, тази година времето беше чудесно и направих немалко снимки и така по някое време се озовах на спускането към Българка. Дотук въобще не съм го мислил като време кога и какво. Карах си спокойно и имах планове да спра на Българка да хапна и да почина малко ..
И така сега като гледам ми се струва абсурдно да имам 5 снимки за целия дълъг ден. Най-вероятно нещо се е случило и не съм ги свалил както трябва.
9:27 бях а българка или 4 часа след партизанска песен, реших тук да направя по-голяма почивка. Мислех че ще има хубави неща за хапване, обаче нямаше никой. Само един младок стопанин е бил сменил други и като го питах за храна каза следното “Има ама не мога да ти я дам, че не гарантирам в какво състояние е”. Тук най-вероятно има пръст видеото на росен русев и даниел забравих кой точно, че бяха вечеряли тук и след това се бяха насрали с извинение. Та си взех кафе и кола и имаше един огромен чипс. Тази комбинация ми се отрази много добре. Приказката с младежа се проточи доста. Говорихме си за какви ли не неща и така се оказа че съм изкарал почти един час. Като гледам 10:20 съм тръгнал, но за сметка на това починал. Продължих по пътя надолу и така преминах сравнително бързо по моя вариант по генчовия път до Конярското. От там вече ми беше ясно по обиколния и по-добър път Предела. Все пак имаше клонаци там и неща които трябваше да се избягват. Също един доста самотен участък, но предвид това че съм го минавал толкова пъти, както и това че го минах началото на лятоото, нямах никакви проблеми и просто се наслаждавах по пътя. Така 12:45 бях на предела. Или 2 часа и 25 минути след хижа Българка. Жегата пак долу беше доста неприятна и като слязох освен това имаше ремонт на пътя и беше страшен панаир. Жега камиони задръстени и така .Аз си поръчах хапване и пийване, даже този път си взех и храната която хартиса в мен, за да мога да си хапна повече. Макар че да ви кажа честно с тази жега не знаех какво шях да направя.
13:35 или 50 минути почивка поех по баира нагоре.
ТАМ БЕШЕ БРУТАЛНО ! Нарочно пиша така, тъй като такова чудо не бях виждал. Бяха направили сечище и голямата жега и суша и тежките машини бяха направили 30 сантиметра пепел. Направо не мога да го опиша. Газене, бухане, пепел те залива отвсякъде, слънцето те смазва. Наял си се, не може да отлепиш. Чудиш се дали ще умреш. И единствено благодарение на мокрия бъф и тениска и това че те охлаждаш, знаеш че няма да пукнеш. Криво леко, качих баира и от там през гората стандартно. ..
И така в района на Бита Ела, продължих надолу и наляво, по едно време се усетих че нещо не е наред. В момента в който спрях веднага разбрах че съм грешка, но заради жегата и това че се бях отплеснал не следях нищо и така се обърках, тъй като машинално следвах на ясно изразения път. А той е новопоявил се. 3 минути съм карал по него и се върнах, тъй като щях да слеза в една от махалите.
За сечищата и масовата сеч, няма пак да ви говоря, че нямам сили.
И така 15:20 бях на Йорданкино кладенче, много ми хареса като място за почивка и охлаждане, затова че въобще не си правих някак други планове откъде да мина. Бях проучил обиколния път и го знаех много добре. Така и щях да мина по него. Много приятно място, даже се чудех дали няма вариант някой път да остана там да си почина като си запаля огън. Нямаше да е този път и след 25 минутна почивка или 15:45 поех по заобиколния баир нагоре посока Бутурски чукар. След 35 минути вече бях на свръзката с билната пътека, бутайки из хубавата гора. Мога да кажа че тази пътека е чудесна за минаване и сега ще направя една кратка сметка на преминаванията.
Айде няма да правя сметка, че ще стане много дълго, а и май няма голям смисъл. Бутарангата си продължава и след Бутурски чукар, запомнил съм го дооста по далеч, преди да започне да се кара. Там за пореден път разбрах че като включа на първа, след това не мога да връщам обратно, но и намерих една цака, която не винаги работеше и тя беше да чукам по дерайльора с крак и от време на време слизаше първата. Не ми хареса работата, аз по това време все още не бях сигурен какъв е проблема и дори не знаех със сигурност че проблема идва само от първа скорост. Но си спомням много добре че като се качих на билото преди да се спусна към Караиваново хорище ми правеше проблеми, нещо там се притесних по едно време дали пък това няма да ме спре. Но пооправих нещата и газ напред. Отбелязвам че съм минал хорището в 17:10 и се сетих за маршрута миналата година и мястото на което попаднах, което е едно от най-красивите. Още си го спомням и още искам да отида там и може би ще го направя лятото, като се кача и си устроя един лагер там. Много обещание и нула изпълнение.
Радвах се че за втора поредна година минавам през този район през деня и нямаше вероятност отново да се срещна с извънземните и да се получава дискомфорт. Карането дори потръгна още повече не зная заради помоща отгоре ли какво. И така 18:10 бях на хижа Буковец, но не спрях а продължих, тъй като исках да стигна навреме и да имам време да си почина. Разбира се точно преди големия баир за хижата ми падна батерията на часовника, помня звънях на наште да ги чуя и нямаше много обхват, та така запомних този ден.
На самата хижа мисля бях след 19 и нещо. Бяха новите хижари и хижарка, с които се бях запознал и самата хижа се беше превърнала в едно по приятно място. Аз се хванах с пранетата и чистенето на колелото. Първата ми работа беше да си поръчам една ракия и се намери един посетител, който ми даде кабел и зарядно за Гармин, та успях да си заредя часовника. Приятен човек с него си говорихме и по-късно. Той беше дошъл да работи и да почива, разказа и за това как иска да прави повече неща но физическата му форма не позволява. А пък аз му рекох че щом е тук ще станат нещата. Помня си говорих с хижаря и той мислеше че нещо е от ухото, аз все още бях леко притеснен, но като цяло засега нещата горе долу се надявам че след смазването ще се оправи. То горе долу така се получаваше, че като посмажех веригата, този проблем ставаше по-малък. Или поне не се случваше така често ..
И така хапвахме пийвахме. По едно време се завърнаха Владо Панов и сина му, той човека имаше рожден ден, та се почерпихме допълнително. Пих и от неговата ракия. Абе въобще много хубаво стана, тази хижа с всяка година започва да ми става по приятна. Не си спомням час, но си тръгнах по някое време.
Утре щеше да е един от по интресните дни, предпоследния или не толкова. Плановете бяха до Върбишки проход, която щеше да се случи лесно, но резервния и по-скро плана към който се бях насочил беше Ришкия проход и хотел Хан Крум .. Първо исках да изтегля малко от натоварването последния ден и второ исках да се разнообразя по този път, който е мое творение и минава през много красива местност и излиза точно на мотела … Какво ли щеше да се случи си нямах и идея. Със сигурност щеше да ми бъде трудно. Плановете вече не си ги спомням.
Но едно мога да кажа, тази година наистина имах цел и тя беше да направя стегнато преминаване, поради тази причина пийвах постоянно, но не прекалявах и ставах сравнително навреме. Не е като други години когато ми падне я 6 я 7 я 8 и тн ..
Това е едно от местата на които се наспивам чудесно. Самата обстановка ми действа успокояващо и така докато си допивах каквото имах в чашата съм заспал. А кога ли съм станал и кога съм тръгнал ………. Еее забравил съм ще трябва да проверя на записа на гпс-а . А пък и сега не искам да си спомням вече. Знам само че снимките тази година са прекалено малко и не знам какво стана и къде са …
Ден 6 - х. Чумерна - Върбишки проход - 83 км 1950 м денивелация 11 часа от които 8:40 в движение.
Миналата година съм тръгнал в 7.00 часа, тази година в 5:35 …. Това което помня е че хижарите ми бяха оставили завити сандвичите в кухнята, имаше и смучащи бонбонки, които щяха много да ми помогнат по пътя. Не си спомням с кафето какво беше положението. Но мога да кажа цялото преживяване беше чудесно. Този ден си го спомням много добре, тъй като беше първия в който се получи пълно припокриване с миналогодишното ком-емине. Само че миналата година бях стигнал тук от х. Бузлуджа, а пък тази година от хижа Партизанска песен. И понеже бях на Чумерна знаех какво ме чака …
Затова и станах толкова рано, исках да стигна до мотел Хан Крум, за да не се пъна последния ден. Обаче не исках да ставам и още по-рано, тъй като не ми се пускаше из каманяците по тъмно, но в крайна сметка от един момента нататък свикнах и не ми правеше впечатление.
Повозих се из тъмното, като цяло не ми се тръгваше много рано най-вече заради спусканията из гората да не се пречукам, но все пак реших че ще е хубаво да имам аванс. Движех се по-бавно или изравнено с миналата година, обаче разликата е че заради лошото време, може да се каже че направих някакви дни с много кратко натоварване и дори ги считам за почивни, макар и да не съм ги искал.
Гледам снимките, или по скоро липсата на такива и се чудя да се ядосвам ли какво. Най-важното е че имам една която хваща точно зараждащото се слънце. После вече всичко е ясно, каране и малко бутане нагоре надолу из гората. Има едно място с един навес пастирски на една поляна, който ми е любим но така и не го проучих точно като място къде се намира. Странно но факт. Сега точно го погледнах на картата, това е едно открито място преди връх Саралан като поляна. В този район макар че да изглежда да е в средата на нищото има и разни крави се появяват из гората. После пък точно на излизане на Агликина поляна, имаше една спряла кола по високо проходимо и ги стреснах хората които беха там. Не съм сигурен какви бяха бракониери или некви други, ама ……. Да трябва да се внимава.
Значи точно 8:39 или 3 часа от началото излязох на първия проход, който се води Бяла - Стара река, или по скоро Сливен - Стара река. Все тази, продължих си по асфалта колкото можех и точно преди да се кача на Вратник, спрях на една от любимите чешмички долу на отбивката на асфалта. Колкото и да беше жега и безводие имаше вода там, което беше много хубаво. Разбира се там си направих почивката с най-голямо удоволствие, карането спореше. Едва ли съм се задържах повече от 15 минути и продължих, тъй като ме чакаше дълъг ден.
Оттам продължих сравнително бързото каране и без особени проблеми в точно в 10:39 стигнах разклонението през Г.С Зелениче или Зурльова мандра за Котел.
Този път е не много добър и приятен за спускане, но тази година се убедих че е в пъти по - добър от този към Върбиш по Герила.
Тук за първи път останах безкрайно учуден, нямаше никаква вода, всичко беше една страхотна пепел.
Най-тъжното от цялата работа е че бръмчаха камионите и се режеше точно на билото супер много. Едвам успявах да ги изпреваря някои от тях. Толкова пепел вдигаха камионите, че отначало преди да ги чуя още си мислех че има някаква прашна буря. Много гротеска и тъжна картинка.
Това е най-големия абсурд с който съм се сблъсквал, ако има някой който да ми обясни това нека да заповяда. Незапомнени суши, в Котел режим на водата от години. А горе високо в хубавата им планина се изсичат старите големи букови дървета.
Аз да ви кажа честно още от 2 или 3 години не съм сигурен дали участъка на Делирадевата бука да не е изсечен, че на мен така ми се струва. Ако някой е минавал и е видял че си е там да каже.
Нека да спомена все пак че още едни болтове на стойката за бидончето се развиха и започнаха да клопат много гротеско. Аз не го знаех това и си мислех че е нещо по скоростите или окачването, след като ядох дървото с тези болтове. Сега се оказа много по - малкото проблемно, та и тези болтове стегнах.
Вече имам обеца на ухото, въпреки че ги проверявам, все пак да знам да направя пълна проверка преди тръгване. Със сигурност топлото и сухо време и многото пепел ми дадоха тази година проблем по всички болтове които се отвиха и най-големия проблем който имах се оказа пак подобно нещо
Стигнах 11:39 в Котел или по - скоро пицария Прима. 6 часа от Чумерна, не е перфектно но така или иначе не ми пукаше особено. Като цяло имах достатъчно време. Единствено сега си спомням е че малко запасите от батериите бяха паднали, причината беше по-скоро в мен, тъй като на чумерна горе в стаите нямаше ток или аз нещо се отплеснах да направя, не си спомням подробностите. Бях сравнително спокоен и си поръчах най-хубавата пица, седнах и се обадих на мотел Хан Крум. Тоо дето ми вдигна беше изключително безразличен, питах го за оставане, а той веднага ми каза “Ние сме до 21.00 и после няма никой” и това беше. Аз съм на път, как да му кажа че ще съм точно там тогава. Нито ми предложи вариант, даже според мен не го и интересуваше дали ще отида там, затова просто му казах чао и толкова ….. Е тук малко ми спадна настроението, понеже не бях планирал вариантите освен мотел хан-крум и върбишки проход, който ми е оригиналния план. Ее взех телефона и се обадих на хотел еделвайс, ама нямаше обхват и се сетих че там трябва да се звъни на вайбер. Човека ми вдигна, но каза че има лагер и няма възможност за настаняване….
И точно в този момент ми стана тъпо, тъй като въобще не съм се и сещал че ще се появи такава пречка. И то в случая на мотела мога да кажа е чисто човешка пречка. А пък за Еделвайс-а не съм и предполагал, ама нали е сезон. Затова че мой проблем. Е разбира се ме обхванаха някакви черни мисли и реших да търся телефона на къща за гости Дивия Божур.
Отначало ми вдигна човека и каза “Няма места, има лагер”, ама някак си после се усети да ме пита и като му казах че съм по ком-емине, каза че ще провери дали няма една стая. Ее обади се по-късно да ми каже да заповядам …
Дори и не предполагах как ще бъде там и какво ме чака.
Затова нямайки закъде да бързам изпърполих се от пицарията, слънце пече, кеф никакъв, тръгнах тежко тежко по асфалта. Там пък имаше крави излезли на асфалта и по завоите, та се чудех колите или камионите, кой ше ударят първи мен или кравите от другата страна. Затова аз спрях на първата чешма че беше тежко положението. Пак се мокрих пих вода и продължих.
Мога да кажа че тези няколко км по този път ги минавам с прекръстване и като изляза от главния път съм супер щастлив.
И тъй бутане и каране до 14:21 се вързах на червената пътека, бутах и карах още почивах .. и вече на отбивката на червената марка за герила и хижатаа малко по-надолу срещнах една двойка която правеше ком-емине пеша, ама са колоездачи и най-вероятно ще го правят и с колелета. Нямаше закъде да бързам и доста си поговорихме.
Абе не ми беше голям кеф, вече се бях отказал от вариантите да спя по подлезите и заслоните, най-малкото не съм и подготвен психически. Явно последния ден ще трябва да се напъвам. Ама то само това да беше проблема. Това със скоростите ми пречеше и не ми даваше мира…
16:30 след цялото мотане бях на къща за гости Дивия Божур, тя е точно на слизане по Герила, като започне курорта се минава басейна и веднага след това на пътя е тя ..
Много хубаво място, нямаше никой аз си влязох и никой не ме посрещна. Звъннах на телефона и дойде една жена. Чак сега разбрах каква била работата. Тя всъщност е викната да готви и да се грижи за кухнята, тъй като имаше детски лагер там .. Собственика е треньор по шпага и бяха само децата и жената, той по-късно щеше да дойде. Мястото е много хубаво, аз питах за храна оказа се че в този случай има от на децата менюто но ми каза ако искам да ида в кръчмата долу. Аз казах че ще ям от тяхната и се хванах да си правя колелото. Голяма грешка, тъй като досега съм разбрал, че имам ли проблеми със скоростите и не ми е ясно какво е, шанса да загубя много време е голям. В крайна сметка от 17.00 до 20.00 часа изгубих страшно много време, смених и ухото и пак не се получаваха нещата, смазах и едно болтове на дерайльора та накрая закрепих работата. Тези неща със скоростите са супер неудобни за установяване ако нямаш стойка, но аз си дадох цялото сърце да се занимавам с глупости и цялото това време вместо да си почина аз се сбърках да оправям скорстите и така .. Дойде собственика а пък аз го помолих за ракийка. Той човека извади от неговите запаси направо една бутилка и ми даде да си пия колкото искам .. Каза че по принцип е късмет че идва тук, защото повечето време го няма. Каза да се чувствам все едно съм на гости и да си взимам каквото искам и да пия колкото искам.
Такова посрещане не съм имал никъде, това до някаква степен изключително много ми помогна, след като настроението ми беше паднало до най-ниско ниво. Той си взе парите за стаята и каза че всичко останало е от него. Затова че само нощувката платих 100 лева, но все пак къщата е много хубава и стаята е много голяма. Има и басейн от който така и не се възползвах.
Ракията беше един път, аз си хапнах и пийнах доста добре но към 22.00 отидох да спя.
Така или иначе решението беше взето и то е направо емине да стигна, но тъй като не исках да е по нощите, ще трябваше да си наруша нормалния режим и да тръгна много рано. 3 часа го сметнах, на базата на миналогодишните преминавания.
И от миналогодишните и предишни преминавания знаех, че това да стигна до козичино или преди това, някак си не ми харесва, защото се губи цялата емоция. Стигаш на емине преди обяд или по никое време, а емоцията вече е минала предишния ден. ЗАтова че до емине само в края на деня и след хубав преход. Преди това усещането е непълно.
Много ми се оставаше за повече време и да си направя почивка, мислех да отида по нататък, но така стават нещата …. Дори и да остана да си пийна както трябва да си направя кефа, знаех че на другия ден няма да ми се стои повече, просто съм такъв и ще напирам да тръгна.
Чудя се вече дали да не направя едно ком-емине, което да е изцяло непланирано вече, да си тръгвам когато искам, да почивам когато искам, да карам когато искам и да ходя когато искам. Само че това може да се получи само човек ако е свободен психически и не мисли за хиляда и няколко неща. Поне тази година аз бях така, но за да бъде така трябваше да има и по стегнато темпо.
След като две години оставам поред в района на Върбица за разлика от други хора, аз мога да кажа че това се превърна в едно от любимите ми места. След като миналата година отседнах за първи път в хотел Еделвайс, домакина беше много свестен и си починах толкова добре там, тази година изключително гостоприемство в къщата за гости. Предишните години също много хубаво беше и в Котел.
И така заспах мислейки си за някакви неща и все още не напълно отпуснат от завладялия ме фатализъм. Какво ли щеше да стане утре, бях леко любопитен и в същото време настроен за недобро завършване, като основното нещо което не ми даваше мира беше това преминаване през Поморийския проход и последващото горско стопанство, които толкова се опитвах да избегна и най-вече вечерно време.
Изненадите продължиха .. Явно така ще е винаги по ком-емине, докато на всяко едно място не опознаеш напълно всички възможни развития на обстоятелствата.
Ден 7 - Върбишки проход - Емине - 150 км 3500 м денивелация 17 часа и 30 минути от които 15 в движение.
Спомням си от вчерашния ден, домакина ми Младен ме питаше докъде ще ходя, аз му казах че в 3 мисля да стана и да отида до Емине. И той каза че се радва на такива хора като мен и на ком-еминейци, но ми зададе резонния въпрос, дали е правилно да правя точно това и какъв е смисъла. Аз му обясних че така се е паднало и няма подходящи места за нощувка по пътя или поне такива, които на мен да ми харесват. И така часовника май звънна към 2:30 събудих се с хъс. Слязох долу в кухнята, там всичко ми беше на разположение, бях си поръчал сандвичите с кашкавал и шунка, даже се бяхме разбрали да има и една порция пиле с ориз. Аз не си спомням какво ядох точно. Но си направих и кафе и от кухнята си взех една огромна ябълка, която щеше да ми донесе много свежест в последвалите часове.
Всичко беше притихнало и красиво покрай къщата за гости със светлините и тъкмо като излизах едно кученце дойде при мен да ми се радва, та трябваше да се постарая да му обърна внимание че да не събуди цялата къща ………. Ее това ми коства малко забавяне, но не точно каквото си представяте да го галя, а се случи нещо друго ..
3:15 тръгнах от къщата за гости, беше сравнително топло, но тук мога да отбележа че всичките гадни мухи и виненки тази година ги нямаше, дали заради жегата или заради нещо друго така и не разбрах. Толкова се бях наплашил от скоростите, че като дойде на един от баирите след върбиш, който е много малък да включа първа скорост се отказах и си каза да не се напъвам, тъй като щеше да има цял ден. Тъкмо бях загрял и си казах да слеза и да побутам малко и да пия вода. В този момент като погледнах видях че ми няма велосипедното шише за вода, на което разчитах основно. Първата ми мисъл беше да продължа, ама нямах вода и в този момент се сетих че съм го забравил …
Е няма да пиша тук за фатализъм, но с мръсна газ се пуснах обратно до къщата за гости, където и кучето ме чакаше и да го галя си бях забравил шишето, което ме чакаше там. Взех си го и си казах че всяко зло за добро.
Оттук насетне както съм писал и преди. Най-хубавото минаване през върбиш е така рано сутрин, леко изкачване, хладно и приятно. Там в района на фунията преди Елешница си е ……… мамата. Едвам пуснах .. И да ви кажа, тази година нямаше даже и река от която да си налея вода, всичко беше пресъхнало, даже от там ми е първата снимка за деня още по тъмно. Малко се притесних, но понеже знаех че ще мина бързо през целия район, не чак толкова. 5:00 часа още по тъмно бях на елешница, въпреки връщането движех добре. Подхванах северния път и така без да го мисля, след като минах Шанкая и изкачих баира, по някое време много напред и малко преди района на байрака изгасих осветлението..
Тук една много важна вметка. Гората около Байрака и Топкая от няколко години толкова се сече и прорежда, че от северния път нагоре вече е светло и най-вероятно след някоя и друга година няма да го има Ужасът на Риш, тъй като тези върхове ще останат голи и растителноста постепенно ще отстъпи място. Дървета в този район има единствено, за да се каже че има гора според мен. Толкова се прорежда че направо е ужас. Ужас но не на Риш, а на поголовната сеч.
И така бях на чешмата при Топкая в памет на инж. Алексиев мисля беше около 6:50…. За мое щастие водата макар и едвам едвам да течеше имаше достатъчно да си пия предостатъчно. Също така хапнах и продължих.
Тук хем ми е любим район, хем всеки път ям дървото. От района на голям дебелец, пускането си го направих тази година без да слизам, обаче в началото се закачих некъде и за малко да литна сериозно, но се закрепих. Втория път има един завой, пътеката като тунел, аз с ниската седалка приведен и в тоя момент видях един заострен кол точно срещи мен, приведох се спокоен, обаче не се сетих че ще се забие в раницата ми, и то така се заби, че се скъса и ме метна встрани и за малко да се забия в едно дърво. Всичко стана за секунди, но така е като се пуска бързо на такова място. Тоя кол го огледах и като видях как е заострен и наръбен, явно доста велосипедни жертви беше взел и не бях само аз .. Еее размина ми се …
В 8.00 часа бях на Ришкия проход или малко под 5 часа от тръгването. Горе долу не беше зле като време и го бях минал доста леко този участък. Продължих по пътя нагоре към Хазим Горския. Там разбира се чешмата течеше с голям дебит, хапнах пак пийнах, наплисках се и газ нагоре. Оставаше да се кача малко нагоре към Голям карък и после газ газ. То така и стана, ама много пясък и много внимавах в тези пепелаци как карам, че на спусканията всичко те дърпа към пребиване.
Тук обаче по незнайна причина и този ден все ми се случваше да бъркам. Колкото и странно да е дали защото съм минавал и наобратно, след Рупча, хванах с мръсна газ към Люляково и добре че се сетих преди да съм се пуснал, та се върнах по един обиколен път и се спуснах към правилното място, а именно Планиница.
Оттам вече към Дъскотна, спрях на чешмата на железопътната линия и един жепееец си наливаше вода, та използвах повода да се изложа и да го питам, коя линия минава от там.. Еее Сетих се )
11:00 бях на закусвалнята в Дъскотна и тук знаех че се движа добре и най-вероятно ще се справя.
Тук закуските и дюнерите са НЕВЕРОЯТНИ. Не знам по друг начин как да го напиша, обаче каквото и да си купиш от там е супер. Баницаа ли е, пица, дюнер и винаги е голяма борба кой ще се дореди. Аз Седнах там хапнах една баница и чаках после доста време да станат другите закуски и да си взема някоя пица за из път. Това направо ми направи прехода лек. Тези закуски там са изключително важни за дългия ден на ком-емине.
Точно отсреща има един офис на застраховател, аз бях седнал да си пия кафенцето, докато чакам закуските, беше станало вече топло, за пореден път чистих и смазах веригата и мацката от застраховките ме оглеждаше доста. Не знам дали се чудеше колко ненормален съм или пък ми беше хвърлила око, обаче нямах голямо намерение да ходя да я питам. Имаше още толкова километри да се минават. Все пак всички бастуни по ком-емине са известни точно с това ……. Че са бастуни …
Това е едно от местата на които е ад, докато се качиш горе в гората си е мъка, обаче тази година бях малко по-рано и не съм имал проблеми, пак се пържих но се случи така че да няма проблем. И винаги като се кача нагоре от Дъскотна се удивлявам на красотата на отсрещните върхове или т.нар Коджа кая. Много хубав район, поредния на изток. Щото там нали няма планина и всичко било централен Балкан.
По-интересното поне за мен е че от тук нататък всичките чешми по пътя имаха вода, други години винаги са били пресъхнали като съм тръгвал по-късно. Сега обаче вода имаше бол, както се казва. Точно преди да се излезе на пътя Снягово-Руен изкачването е постепенно и там има една чешма на която спрях да се мокря целия, през този ден това си беше основна стратегия. Бъфа се мокри и се слага на главата тениската също се мокри цялата и така. На бг маунтинс е отбелязана като Мехмед Хюсеиновата чешма, но както казах и чешмите преди това също имаха вода. Даже чешмата след прохода я пропуснах, тъй като двете са наблизо.
На Снягово - Руен съм вил в 13:35 или точно 2 часа след като тръгнах от Дъскотна. До тоя път не е чак толкова бързо и лесно отнема си време. Ако пък искаш да пестиш последната част треее се напъваш повече преди да излезеш на пътя и може да не е много добре. И оттук насетне оцеляване по жегите … “Набързо” минах през селата Добра Поляна и Средна Махала. После покрай Топчийско в жегата и се отбих преди Сини рид по маркировката ,че преди пуснах долу по асфалта и бутах като хамав из баира. Веднага след края на селото като излязох на асфалта или точно в 14:55 се излегнах за малко под една дебела сянка и хапнах малко.
Сега като гледам се е оказала че тази почивка е била 6 минути, тук последни настройки психически за голямото напъване. Вече започваше да ми нашепва Поморийския проход, колко гадно ще е минаването по него, затова че малко сдухах.
Вече изоставеното село Доброван не може да ме прилъже, минавам си по пътя и точно оттук започна сериозното изпитание. ВСе повече насрещен вятър, който по голите места пречеше и отделно на това 30 см пепел по пътищата, съчетани с пясък. Аз си мислех че трудното горе долу преминава, но то сега започна всъщност. Спрях на чешмата отбелязана на картата като Синята, веднага след селото и тръгнах по дясната маркировка, тъй като там е по-добре за колоездене, не че и по другата не съм минавал .. Обаче тук някъде където леко се влиза в гора, точно преди кибишката локва, дървосекачите са направили нов път, който изглежда примамлив и се спуска все едно заобикаля кибишката локва от юг. Но аз просто се върнах, тъй като не исках да предприемам излишни рискове. Хубавото е че съм загубил само 6 минути, ама пак ..
16:35 съм прелетял през Козичино и то така прелетях че обърках пътя на най-елементарното място. Явно бях поизкукуригал малко и не толкова, щом се губя на място където няма как да се загубиш. По някаква причина първо видях марка и тръгнах по нея, ама тя отива на спалнята и се върнах на асфалта и вместо да си продължа направо, завих към Вятърните мелници и от там вместо да се върна аз се забих в Северна посока от селото и направо останах изумен, на всичкото отгоре като хванах земния път мина един огромен смок, та фатализма свързан с поморийския проход ме обзе съвсем Отделно на това се поизморих заради вятъра и пепелта. Върнах се на пътя и айде към Дюлински. Там има огромен ремонт на пътя летят разни камиони и настилат пътя, правят се големи отводнителни канали и е основен ремонт. Трябваше после да се чудя как да прескоча през изкопаните канали. Като минах от другата страна вече стана добре. Оставаше и изкачването до Гюзтепе. Някъде точно преди изкачването през горичката, пак са играли разни машини и пак са рязан дървета, тъй като пътя не е така хубав както съм го запомнил. Последва скоростно спускане до отбивката на асфалтовия път. Тук бях в 18:05 и вече имах сериозни съмнения в колко часа ще стигна Емине. Причината за това е че последно минавах 2023 и пак бях много уморен с пироните и старото колело. Тогава пътя беше разоран и в много лошо състояние.
Но така за всеки случай и в плановете за тази година бях взел времената оттогава. Това не беше добре, тъй като вещаеше пристигане някъде около 21:30, което не ме устройваше много много, ама каквото такова, вече се бях хванал на хорото.
Тази година обаче нямаше простотии и оране, тук участъка беше добре, последва безпроблемно преминаване, като мисля в района отбелязан като “Билото” се излиза на една голяма поляна, където вляво има хранилка и поилка И както си ходя гледам там един огромен глиган, ама някак си ми се видя сюрреалистично и си продължих, той понякое време ме видя и духна.
Някъде тук умората отстъпи място на нетърпението да стигна до прохода и да видя какво е движението. Това от своя страна вкара малко адреналин в мен и така 19:03 излязох на асфалта. Това си е един добър час, доста добре мина затова че се и нахъсах. Нямаше някакво фатално движение и с мръсна газ поех по асфалта…
Искам тук да кажа на Борко, че не е само спускане и равно. А си има 2 мини участъка в които лазиш по баир .. Точно по едно време имаше една отбивка и спрях за малко да пия вода та късмет, точно в тоя момент мина един от малкото камиони с цяла колона отзад. По интересното е че след това като тръгнах, един педерас отсреща започна да изпреварва голямата колона и на всичкото отгоре, хем кара в моята лента с мръсна газ, хем наглеца ми свети къси дълги. И така тоя проход мамата, тук си така прекаран с колело да нямаш алтернатива. То ако не съм сам, щяш да си мина от другата страна през горското, но като съм сам не ми се занимава, а и е по-бавно. Тази година този измисления успореден път, даже не си правих и труда и мисълта да го минавам. Всъщност имах планове, но тъй като не се движих толкова бързо, реших въобще да не се занимавам.
19:19 излязох от прохода и вече си отдъхнах напълно, отпуснах се. Въпреки че после има каране и няколко спускания, на които трябва да се внимава, вече виждах края. Седнах там и зарадих от оставената вода, тъй като нямах вече почти никаква. Проблема с тази оставена вода е че се хвърлят шишетата и никой не ги взима е това е лошото, иначе много хубава инициатива. И така карам си карам аз, пътя добър не е разоран и по едно време усещам аз че пътеката нещо не ми е позната хем маркирана. Изведнъж дочувам разни шумове по-сериозни и си викам и таз добра, пак с глигани ще се разправям. Но като излязох леко от хората и ми се разкри видимост, това всъщност бяха стадо коне, които се навъртаха около едно малко изворче. Чак тогава ми светна че аз за първи път Подсичам връх Свети илия, досега никога не бях минавал от там а винаги отгоре. Както и за първи път продължих по пътя, който минава извън село Емона до брега на морето. Досега винаги минавах първо през селото и тогава на емине. Часът беше точно 20:40, тъкмо хванах последните светли части на деня и вече се спускаше мрак.
Нека и да издам една тайна, никога досега не съм взимал камъчета от ком .. Единственото нещо което хвърлих беше 2023, един дълъг винт, който ми бяха извадили от крака . И то го хвърлих не защото ми беше цел, а се сетих че го нося с мен
С най-голямо удоволствие се отправих към Вила Ентре, където са същите млади стопани и където кеф-а е най-голям и най-хубавата почивка след завършения преход. Отново препоръчвам на всеки… , но пък е хубаво и си заслужава гледката на сутринта и всичко останало, както и спокойствието.
П.С - сега остава да напиша само важната част като заключения, общи впечатления и какво открих тази година. То май ще ми е най-интересното поне за мен. Тъй като на базата на него ще се гради следващото преминаване, ако разбира се имам късмет и догодина да премина.
Сря Окт 22, 2025 8:57 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2890
Послепис:
На другия ден станах доста късно към 8.30 късно за един уважаващ се ком-еминеец. Нямах бърза работа. От хотела гледката беше чудесна. Аз бях в цял апартамент, затова че цената си беше сравнително ниска. Мога да кажа отново, че това може да е място направо да си оставиш за почивка. Тази година исках да отида някъде по курортите надолу и там да остана на морето. Не съм сигурен дали писах вече в предишните теми, затова че пак ще се повторя. Всъщност кефа да завършиш прехода на морето и на това място е много голям, също толкова голям и да се събудиш на същото такова, вместо да бързаш да пътуваш и тн. Чак сега го разбрах това нещо. И така закусих, пих кафе и после в градината си измих колелото, а пък след това го смазах. Тази година бързането ми беше да отида до Слънчев бряг и да си пусна колелото по Еконт. Й тъй не зная по кое време съм тръгнал, но гледах да не се бавя заради жегата. Този път всичко стана много бързо, даже няма да пиша часове и времена. Помня само деретата, дето все изглеждат така, все едно постоянно е влачено там нещо. Така и си мислех за Елените точно и съм се чудил, как е възможно от планината стръмно, точно в дерето да има цял комплекс и аква парк, даже тази година се обърках и отидох на входа на аквапарка. .. Както и да е тази година станаха ясни някои неща.
Речено сторено около 11:40 бях в Слънчев бряг и си пуснах колелото по еконт, като преди това по случайност минах през спиди и те ми казаха че трябва да се опакова и ще ми излезе скъпо.
Тук сега ще направя и вметката относно пускането на колелото по Еконт за 12.00 лева, което е нищо. Досега съм го правил 3-4 пъти и не съм имал проблем, но тази година рамката ми беше одраскана на едно място. Доста неприятно е, затова че ако сте с хубави колелета или дайте повече пари или си го транспортирайте с вас … И най-вече, не пращайте с Еконт. Цялата фирма е станала според мен цървулска. По-добре Спиди, в момента те предлагат по-добра услуга.
Още като минавах през Елените, имаше страшно много коли паркирани и се чудех че много хора, така и по Свети влас. Е аз бях решил да остана на Слънчев бряг, че ми съвпада с логистиката. След като оставих колелото седнах на тротоара и смених обувките с едни леки плетени от декатлон с които изкарах по хижите. Събрах всичко в една раница и тръгнах към центъра на курорта, да си харесам място за оставане. Ами то стана така че още докато отивах към пешеходната, от хотелите се разнасяше ужасен шум от аниматорите, които по басейните правеха някакви игри. След като минах по алеята, там беше изключително мръсно и замазано. Стигнах до кея, направих 2 снимки, след това седнах на едно място да хапна малко, хванах автобуса и отидох в Бургас, където щях да си направя почивката. За мое съжаление, тези места не ми изглеждат като такива на които бих почивал. Явно ще трябва да пробвам на север догодина. Аз исках и тази, но така и не проучих пътя към Варна .. Но догодина ..
Обобщение: Тази година “юбилейна” или пета поред, за първи път направих всичко по план. Тъй като досега при всяка една се получаваха различни проблеми, тази специално я бях организирал така че отпуска, метерологично време, подготовка и тн да се идеални.
Много и научих и получих с това че помагах на Борко. От неговото преминаване “наследих” спането на Ком, което е много яко а пък и спестява доста време. Другото най-важно е носенето на колелото на гръб. За първа година му обърнах истинско внимание и макар че още да съм слаб и да се съпротивлявам, това че доста тренирах с колело на гръб, ми помогна изключително в тежките участъци да не ми е гадно и това на 100 процента е така.
Предприех и още мерки относно екипировката. Тук сме си говорили и още миналата година, след като Филип ми каза за безкамерните, веднага поправих тази грешка и в резултат тази година дори не съм помпил гуми, нито ведъж. Освен това най-накрая за мен си установих правилното налягане на гумите, което много ми помогна да карам още по-добре и на спусканията. Друго важно нещо, което промених е че карах с вело чорапи, които най-вероятно ще заменя с тънък клин. Това също го видях от Борис, но го установих качествено за мен. Дългите ръкави и крачоли са много важни за ком-емине. Пазят изключително от буболечки и летящи, от слънце и най-вече от гадната хвойна. Благодарение на дългите крачоли за първи път се чувствах по-комфортно…
Всъщност аз тези крачоли ги взех и дългите ръкави заради дървениците. Пак получих предната година съвет от форума от един човек, да ме извини но забравих името. Та сега благодарение на това че спях с дълги ръкави и винаги пръсках с инсектицид преди да легна, нямах проблем с дървеници и насекоми. Досега винаги беше от приемливо до почти кошмарно. Това също ми помогна доста, за да се чувствам добре по ком-емине ..
Нещата които не минаха добре:
Нека все пак да кажа и някои неща които не минаха добре. Въпреки помоща от Борис, мога да кажа че за пореден път тръгването ми не беше спокойно. Закъснях доста, стигнах до към чак 21 ли беше. Имах много работа преди това. Някак си това поне аз го подценявам. Не можах горе да спя добре, затова че тръгнах не добре починал и на фона на дългия ден изнемогнах много.
Тъй като първия ден е много дълъг и още не си се аклиматизирал, трябва да има достатъчно време за почивка. Поради тази причина ми се ще догодина да оставя колелото на премката и да сляза на хижата да спя. 2021 ме настаниха отзад и не се чуваше музиката, та успях съвсем добре да почина преди да тръгна.
Второто нещо е че за първи път карам на толкова топло и сухо време по ком-емине и за първи път получих проблеми с отвити болтове и най-вече се случи това със скоростите b-screw-to по някаква причина се оказа извън центровка, но това най-вероятно е станало заради веригата и понеже съм 1х12, много чувствителна система, това ми даде голям дискомфорт като преживяване. СЕга вече знам какви са проблемите и съм подготвен. Съответно и за догодина ще знам, какво да направя предварително.
Третото нещо е че смених смазките на друг тип, преди да съм напълно сигурен че ще е добре и това се оказа не перфектния вариант.
Логистиката също не се получи добре в най-важния предпоследен ден. Някак си подходих може да се каже безотговорно и си бях решил че като се обадя на мотел Хан Крум или на Върбиш, там винаги ще има място за мен и едва ли не ще ми се молят да отида. Затова че там вече внимателно и предварително, за да няма изненади. Или както Борис по заслончетата.
Съответно относно колелото предприех мерки, вече си обслужвам всичко напълно самостоятелно и ще го правя преди ком-емине.
Освен това преминах на парафин/вакса за веригата и изключвам изцяло слагането на всякакви масла по веригите. Засега това е много добро решение, което съм сигурен ще ми помогне много догодина.
И другото важно нещо е че като облекло минавам и аз на дълъг ръкав и на ръцете и на краката, най-доброто решение стига човек да си намери подходящата за него материя.
Планове:
Това преминаване което направих тази година за 7 дни или както е модерно сега да казват 6 дни и еди колко си часа ) е най-оптималното за подготвен човек. Всичко останало от там си е напъване. Поради тази причина за догодина имам отново дилема как ще минавам и всичко зависи от времето какво и как ще имам. Но със сигурност искам да направя малко по-различно преминаване… Като една от целите ще бъде да тръгна от Кашана и да мина до Беклемето на веднъж, тъй като досега никога не съм го правил. Но за да стане това трябва много да се гърча и все пак аз не искам да го правя това нещо по 17 часа движение. Други варианти също ми се искат, но за тях трябва повече време и да съм пеша. Да минавам по различни маршрути и да спя на открито . Друго преминаване което би ми било още по готино е да съм с други хора .. Въобще имам доста идеи още. Та ком-емине ми се оказа най-хубавата ваканция през целия ми живот. Така както хората си ходят на море всяко лято, така и това е моето море ..
Ами това е … пак избързах, та не съм сигурен дали описах всичко. Но догодина пак и дано всички да имат късмета да си направят пътешествията така както са планирали. А пък ако не стане догодина, Ком-Емине си е там и ще си остане там.
Чет Окт 23, 2025 9:43 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1289 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Абеее, искам да ти кажа че тази година никъде не съм пропускал. По-малко дни и навсякъде си имаше ракийка на душа. Нормата беше спазена около 2 ракии, преди отпусках повече, сега по-малко ... Даже сега се опитвам да се сетя, къде най-малко съм пил и не се сещам подобно място. Може да се каче, че както направих чисто преминаване на ком-емине откъм дни и натоварване, така се получи и с пиенето. Навсякъде съм спазвал една и съща норма, даже чак и това стана скучно вече )
Пет Окт 24, 2025 8:28 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2890
Даа сега се сетих, най малко пих първия ден под връх ком. Там закъснях и взе да става студено и си бях взел малко домашна, а пък тя подкосява петите. Там беше най-стриктно. Другия ден такъв дето не спореше беше на партизанска песен. Там май пих две ракии и за малко да припадна. Но това го отдавам на факта че от голямата жега предишните дни, там ме удари едно течение и един студ. ... Абее рязка промяна на температурата това стана.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) След това газ към Бузлуджа, пак без особени сантименти отминах и продължих изкачването към ветро парка, едно от любимите ми места. Вече разпознавам всичките шумове, тази година времето беше чудесно и направих немалко снимки и така по някое време се озовах на спускането към Българка. Дотук въобще не съм го мислил като време кога и какво. Карах си спокойно и имах планове да спра на Българка да хапна и да почина малко ..
