До връх Капатник

В средата на месец септември продължихме с разходките в Рила. Целта отново беше връх, на който съм ходил, но който го няма описан в сайта. Изборът падна върху Капатник в югозападния дял на планината, до който бяхме ходили с хора от форума тук, но през далечната вече 2010 година. Тогава го бяхме качвали директно от Предела, но не по Е4, а на север по коларския път. Сега, обаче исках да минем по трасето на международния маршрут, но в интерес на истината не бях добре подготвен за това. Нямах нужното време да ровя и чета, а само направих един груб чертеж. По-точно казано, пропускът ми беше в това, че не проучих хубаво участъка от чешмата на Предела, до включването в Е4. Не бях сигурен до колко е годен пътя и дали ще можем да го минем с автомобил, или ще трябва да ходим пеша по него. В крайна сметка избрах грешния вариант и малко преди 10 тръгнахме по маршрута, но без коли. Но това, че изтеглих късата клечка, го разбрах, едва когато започнахме да трамбоваме по асфалта и да губим височина. Но нямаше връщане назад и просто продължихме по пътя. Изгубихме не малко време, но все пак стигнахме до Е4, където хванахме маркираната пътека, срещу течението на Мразеница...

Следващите близо три часа се изкачвахме в гора и взимахме значителна денивелация. На няколко места напускахме пътя и хващахме преки и стръмни пътеки, все така следвайки маркировката. Така излезнахме от гората и стигнахме до мястото, където трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем по склоновете на Капатник. Бях изчел различни мнения, относно състоянието на марката и си мисля, че именно тук човек може лесно да се обърка. Това е така, защото на това място свихме вляво по едва личаща пътечка, но поне аз не видях никъде указателна табелка, или някакъв друг знак, който да ни упъти за това. Вече нагоре по склона, си анализирах нещата и стигнах до извода, че реално за ходещите по Е4 това няма да е проблем, защото те директно ще слезнат по пътеката на пътя и няма какво да пропуснат. Но за нас качващите се, това не е така и опасността от заблуда е напълно реална.

Продължихме по малката пътечка и съвсем скоро, отново влезнахме в гора и започнахме стръмно изкачване. След, около половин час излезнахме от нея и видяхме първия стълб от зимната маркировка. Към Пирин, обаче не беше ясно...

Пътеката в този участък се следеше сравнително добре...

...и изкачвайки се по нея, малко преди 14:30 стигнахме и Капатник...

На върха стояхме доста време, но в интерес на истината нямаше добра видимост и не ни се откриваха хубави гледки. Така след близо час, тръгнахме по обратния път надолу. Масивът на върха остана зад нас...

...А Пирин опитваше да се покаже...

Бързо се спуснахме до пътя и все по него се върнахме при колите, но по вариантът, който бяхме предпочели през 2010 година. Тоест направихме нещо, като кръгов маршрут, само че спестихме ходенето по асфалта. А аз го спестих и в описанието за изкачването на Капатник, като в него, за начална точка съм дал мястото, където асфалта свършва при включването към маркировката от международния маршрут.

Така завърши и тази разходка в Рила. За пореден път си бяхме в София по тъмно, но и за пореден път си заслужаваше. Заради планираните състезания, както и други ангажименти през следващите уикенди, знаех, че ще трябва постепенно да се завръщаме по ниските планини. Както всяка година обаче, тая надежди, че ще можем да направим още някоя и друга разходка по високото, но дали ще успеем, само времето ще покаже. Но при всички положения това лято ми беше едно от най-силните за разходки във високите ни планини. Направихме няколко много сериозни прехода и навъртяхме не малко километраж. Кратка справка със статистиката ми показа, че от 4 юни до средата на септември съм изминал повече от 6200 километра с автомобила, което си мисля, не се беше случвало до този момент. Повече от 80 процента от тях са само и единствено за ходене в планината и то най-вече високата планина.

Освен това описаните върхове в таблицата за Рила станаха 92, което я прави едноличен и убедителен лидер в сайта. Разбира се има още много, много да се ходи и описва, но всяко нещо с времето си.

А ето и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

Хубав преход!

goro_levskara написа:

... Така излезнахме от гората и стигнахме до мястото, където трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем по склоновете на Капатник. Бях изчел различни мнения, относно състоянието на марката и си мисля, че именно тук човек може лесно да се обърка. Това е така, защото на това място свихме вляво по едва личаща пътечка, но поне аз не видях никъде указателна табелка, или някакъв друг знак, който да ни упъти за това. Вече нагоре по склона, си анализирах нещата и стигнах до извода, че реално за ходещите по Е4 това няма да е проблем, защото те директно ще слезнат по пътеката на пътя и няма какво да пропуснат. Но за нас качващите се, това не е така и опасността от заблуда е напълно реална.

Можеш ли да посочиш точното място, където е проблемът с маркировката?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	Можеш ли да посочиш точното място, където е проблемът с маркировката?

Здравей, Стефане,

Това е мястото:

Тук има път, който продължава напред, но стига до нищото и според сателита и според картата. Ние, обаче трябваше да се отделим вляво от него по малка пътечка, за което се ориентирах, единствено по машинката и трака, който бях чертал.
Не успях да видя знак, или нещо подобно, като все пак отчитам факта, че беше обрасло и може да не съм забелязал, но другите ми спътници, които вървяха напред също не бяха видяли и ме чакаха, просто защото бяхме излезли на въпросния път и бяхме на открито.

Хм-м-м-м...
Искаш да кажеш, че не са се виждали дървото с марката за завой под 90 градуса и камъкът със стрелката и слънцето от следните снимки от 13.10.2018 г.:

А това са първите дървета с марка, които се виждат отвъд поляната, в началото на стръмното изкачване на купола на връх Капатник:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	Хм-м-м-м... Искаш да кажеш, че не са се виждали дървото с марката за завой под 90 градуса и камъкът със стрелката и слънцето от следните снимки от 13.10.2018 г.:

Ами не, не съм ги видял. Със сигурност растителността сега е доста по-избуяла и реалността е съвсем друга.
За мен лично ако трябва да слагам нещо там, то ще е указваща табелка, която да закача някъде, където да се вижда.
Иначе в началото на гората, след поляната, марката е добра и се вижда ясно.

Ако добре помня, кръглият камък с марката и усмивката го довлякохме и наместихме на ръка... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Ако добре помня, кръглият камък с марката и усмивката го довлякохме и наместихме на ръка...

За съжаление нямам снимка как сме местили този камък, имам снимка на камъка в началото на гората, който го преместихме, за да се вижда по-добре отдалече:

А това е публикация във Фейсбук от 2021 г.:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Вижда се маркировката, въпроса е много често откъде ... Те ако идват отдолу може и да не могат да я следят, отгоре няма проблем. Отгоре имам предвид от трасето на е-4, аз там даже не съм се и колебал, като съм минавал един единствен път.