Рила - от х.Пионерска към езерата - има ли оварски кучета

Здравейте,
планирам ходене до 7-те езера по пътеката от х.Пионерска, знам че горе имаше някакъв бивак на коняри едно време. Понеже ще вървим с куче се чудя дали горе има овчарски кучета, някой да е минавал наскоро и да знае ?

Преди 1 ден се качих от м.Зелени преслап до вр.Кабул и не видях овчарски кучета.
Имаше 2 стада с коне, ала те не ми обърнаха внимание.
Имаше пепелянка на пътеката -внимавайте къде стъпате.

Срещу овчарски кучета има лек - носете малко повече ядене.
Срещу един подхвърлен комат хляб стават отлични приятели.
Хапнат ли, сключват с вас "договор за охрана срещу прехрана"
и осигуряват конвой докато не ви писне да ги изпъдите.
Преди месец тази хубавица ни налетя да ни изяжда, заедно с още 5-6 нейноподобни по ръст, цвят и порода:

Другите ги разкарах, но тази беше най-настървена.
Съответно и дадохме да хапне, след което ни стана приятелка.
Оказа се слаба, и много плашлива при близък досег, очевидно много бита от овчаря.
Чак след половин час даде да я погаля. След което направо се хвърли върху мен.
Тези кучета са уникални, стига да разберат, че имаш отношение към тях.
Толкова и хареса с нас, че искаше да я вземем. Обикаля, моли се навира се, усуква се.
Явно и беше много добре - хранят, чешат и не бият като овчаря.
Стана ми неприятно, когато трябваше да я напъдя да си ходи.

ДА точно тези кучета са супер. Те са смесици между българско овчарско куче и разнии други разновидности. Като цяло са пастирски кучета, привързани към стадото и като цяло не нападат хора. Понякога са изключително досавни, понеже могат да те джафкат с километри ако си по бавен. Но само да имаш да им дадеш нещо да хапнат и става точно това което пишеш ти .. Аз преди съм писал, но мен точно едно такова куче оставено ме спаси от една мечка, не че щеше мечката да ми направи нещо, ама то я стресна да избяга Smile

Благодаря за идеята, не бях се сетил за комат хляб и храна...
Иначе - кучета няма, нито коне по пътеката, също и хора почти не минават.
Времето беше с нас - имаше чат пат облаци, да не ни препече.

Иначе за кучетата, преди няколко години ходихме до една овощна градина над село нещо да се занимаваме с дръвчетата.
На края на селото имаше един човек, развъждаше каракачанки и ги пускаше да си обикалят свободно. Съответно хората се страхуваха, кучетата са големи приближават се, лаят, и т.н.и не беше приятно. Бяха писали до полиция, община - никакви мерки и ограничения, така си стоеше. Както и да е, та отидохме ние там ама кучетата пуснати, минахме някак, стигнахме до градината. По едно време дойде един възрастен дядо над 80 год, роднина, минавал насам та се заприказвахме, разправяше истории от младостта му, овчари, анархисти и т.н. Тръгва си дядката и го гледам, минава край кучетата. Тия тръгнаха към него аха, аха, да го лаят. А той само потупа два-три пъти с ръка по бедрото си и кучетата се умириха...ама ма разказваше че от дете е бил овчарин...

Поздрави