До Гергийца и Синаница

Тръгвнето от София беше в рано в неделя, може би малко след 5 часа. Спътниците от единия автомобил бяха още от събота в Банско, а ние трябваше да пристигнем преди 8, за да можем да се качим до хижа Вихрен. Успяхме да влезнем в часовия диапазон и след като паркирахме, се събрахме пред сградата на хижата, където дори и в този ранен час, имаше много хора. Тръгнахме по пътеката, като времето беше идеално. Масивът на Вихрен се открояваше над нас, но този път целта беше друга...

Движехме се в прилично темпо и скоро започнахме с по-сериозното изкачване. Появи се и един друг гигант - Муратов връх...

Един час след началото при хижа Вихрен, стигнахме и Овинатото езеро...

От него започнахме да се катерим, като следващата цел беше Бъндеришка порта, до която си е стръмен склон...

След малко повече от два часа от изходната точка, я стигнахме и нея...

Тук наклонът намаля и известно време вървяхме по равно. Появи се Гергийца и масивен безименен връх, който беше точно срещу нас...

По картата беше дадена пътека, стигаща до седловината между тези два масива и нашата цел беше да я хванем и като стигнем до премката, която на картата е обозначена с име "Порта", да продължим по билото на север и да се изкачим на Гергийца. В интерес на истината пътека нямаше, а пирамидки, които лесно можеше да бъдат проследени и за десетина минути стигнахме портата. От нея също по карта, беше дадено продължение в северна посока, но ние такова не намерихме. По-лошото беше, че и пирамидки нямаше и просто трябваше да вървим успоредно на билото и да подсичаме. Подозирам, че горе на самия ръб може да е имало някаква следа, но не успяхме да видим, а вървяхме много близко до него. На места, заобикаляхме пасажи с хвойна, както и скалисти участъци...

Трябва все пак да спомена, че долу на пътеката бяхме оставили раниците и това улесняваше придвижването ни. Не след дълго стигнахме и до най-високото място на Гергийца...

Въпреки че имаше мараня, от върха се откриваха гледки...

А погледите на често бяха вперени и към Синаница, към който се бяхме насочили...

Откакто се появи сайта преди няколко години, вече нямам за цел само да изкачвам върховете, а да търся и най-подходящия начин за това, за да мога да направя някакво що годе прилично описание. В случая с Гергийца, знаех че няма как да опиша начина, по който се качихме и още по време на самото изкачване, оглеждах терена за друга опция, по която да слезна и съответно да опиша после. Забелязах, че източните склонове на върха са предимно тревисти и макар и стръмни, биха могли да бъдат използвани за достигането на върха. Затова и слезнахме по тях, като се стараех да търся най-полегатия и чист, откъм камъни вариант. Така за малко повече от десет минути се спуснахме на основната пътека и не след дълго бяхме при раниците.

От там продължихме по маркировката към хижа Синаница. Имаше и интересни моменти...

Така около пет часа от началото на прехода стигнахме и възловата за маршрута Синанишка порта. От нея тръгнахме по билото към върха, като хванахме горната пътека, която върви в близост до ръба. Синаница изглеждаше все по-внушителна...

Чучките зад нас също бяха внушителни...

А ние продължавахме да се катерим...

Разстоянието от портата до върха го взехме за малко повече от час. Горе нямаше други хора...

Но пък имаше гледки...

Имахме, обаче проблем с водата и въпреки че всички бяхме предвидили минимум по два литра, знаехме, че остатъците от нея, няма да ни стигнат до Овинатото езеро и решихме да се спуснем на хижата, откъдето да напълним бутилките. Хванахме стръмната пътека, като следвахме пирамидките по нея...

А езерото и хижата изглеждаха толкова далеч от нас...

Слизането до долу ни отне малко по-малко от час и половина, като напълнихме бутилките и утолихме жаждата. Поговорихме си с новия хижар, който се оказа свестен човек. Не влизахме вътре, но отвън бяха поставени соларни панели. Цената на нощувката е 30 лева, а за палатка е 5 лева. Беше време, обаче да тръгваме, че денят си напредваше. Качихме се до портата за 45 минути и от там хванахме обратния път. Видимостта заради залязващото слънце беше по-добра и се наслаждавахме на гледки...

А Гигантът Муратов се извисяваше мощно срещу нас...

Стигнахме и Бъндеришка порта и започнахме отново спускане по стръмнините надолу. На едно от езерата направих и една от последните снимки за деня...

...тъй като времето напредваше, а и слънцето се скри. Така точно в 21:09 бяхме на хижата, където беше паркирана една от колите, на която видяхме и фиша за неправилно паркиране. Другите два автомобила, бяха по-надолу, като и на тях имахме фишове за по 50 лева. Но Здраве да е, това не можа да помрачи емоциите от близо 13 часовата ни разходка до два от върховете на Пирин. Надяваме се скоро пак да сме тук Smile

Ето и видеото от разходката, както и таблицата с върховете на Пирин, която е все още много, много постна, но се надявам и това да се промени 😊

Бъдете Здрави!

"....търся и най-подходящия начин за това, за да мога да направя някакво що годе прилично описание."

На Муратов, Синаница и Гергийца винаги има малко импровизация. Laughing

Били сте на хубаво място!

https://photos.app.goo.gl/FwPjRE78dzY7pT8L9

Снимки от най-мързеливото ми ходене дотам.

Даа, много хубав разказ и район. Ако не е препълнено с хора на хижа Синаница, напълно си заслужава да се остане там. Това ми е може би един от любимите райони, особено пътеката която върви през Гредаро и гергийските езера, тя е уникална. Добре че са зимните изкачвания, иначе сега като се замисля лято не съм ходил в пирин, вече може би 5 години. Последно минах като правих Е4 2020. Май е време да направя едно екскурзионно Smile

tortomanin написа:

"....търся и най-подходящия начин за това, за да мога да направя някакво що годе прилично описание."

На Муратов, Синаница и Гергийца винаги има малко импровизация. Laughing

Били сте на хубаво място!

https://photos.app.goo.gl/FwPjRE78dzY7pT8L9

Снимки от най-мързеливото ми ходене дотам.

Имали сте и вие страхотно време и са се получили хубави снимки 🍻

Иначе за импровизацията е така. За Муратов си спомням, че съм го качвал само един единствен път преди много години. Та тогава го минахме с едни приятели от Влахински превал, но по спомен не беше от най-приятните изкачвания. Гергийца я качих за първи път, а Синаница я бях качвал също само един път на въпростоно ходене до Муратов, но от хижата, а не по билото от премката.

п.с. Напоследък доста често попадам на снимки на Муратова чука, която си снимал и ти. Не съм ровил в нета за условия и достъп, но май вече ми свири нещо в главата 🎶🎶🎶

kaloyanv написа:

Даа, много хубав разказ и район. Ако не е препълнено с хора на хижа Синаница, напълно си заслужава да се остане там. Това ми е може би един от любимите райони, особено пътеката която върви през Гредаро и гергийските езера, тя е уникална. Добре че са зимните изкачвания, иначе сега като се замисля лято не съм ходил в пирин, вече може би 5 години. Последно минах като правих Е4 2020. Май е време да направя едно екскурзионно Smile

Благодаря 😊
В нашият случай районът около и над хижа Синаница, не беше много за оставане. Вятърът откъм Кресна се завъртя и пушека от пожара беше точно в нашия район. Иначе и аз съм на мнение, че това е много хубав район, а и наистина има какво да се види и направи там 🙂

"За Муратов си спомням, че съм го качвал само един единствен път преди много години"

Муратов е келяв, но не колкото изглежда. Пирин ми е любимата планина, но Муратов отлагах дълго... някак не му беше дошло времето. Много пъти го бях обикалял, разглеждал от първия караул... от Окото.... Изглеждаше опасен, като си помислиш, че подсичаш североизтока му, откъдето можеш да паднеш с кеф поне 200 метра.
Дойде денят. Качихме Бъндеришка порта с жената, тя бе гледала много пъти Гергийските езера, стигала бе да първото Голямо стръмно на Дончовите и обяви стачка. Явно бе денят за Муратов. Първите метри са поносими и ясни. Стигнах до онова заобикаляне от изток, което ме е спирало от страх да не се изсипя. Почнах да обикалям върха, но се почувствах дискомфортно. Почти успях, но се върнах. Предпочетох по-труден, но според мен по-малко опасен път. После се оказа, че и други са се катерили от запад или пряко от юг. Имаше утъпкани по няколко метра, но оттам са основно камъни.
Е, стигнах. Не е най-обгледният връх, но беше победа. Не над върха, над себе си.
Не съм качвал албум, ей сега ще избера нещо. Старо, ама запазено... Wink

https://photos.app.goo.gl/45j9NuP2MuDBibDi8
Успях даже и да ги надпиша.