Регистриран на: 18 Окт 2020 Мнения: 130 Местожителство: София
Олимп: гребенът Наум
Олимп, 1937 г.
През последните месеци публикувах няколко пътеписа за гръцките планини, с което вероятно съм преекспонирал и планината, и себе си - особено с есеистичните отклонения. С което сигурно съм станал досаден - включително сам на себе. Затова ще се опитам да направя един по-скоро фотопис.
I. Подход.
Магистрала София - Солун - Катерини. От магистралата се слиза на първата отбивка за Катерини.
Двулентово в посока околовръстно шосе на Катерини. Следят се табелите за Elassona.
Широк двулентов двупосочен път с доста завои до отбивката за село Петра. Табела няма, отбивката е наляво.
Тесен, със завои път до село Петра. Пътят свършва на малкия площад с каменна чешма отдясно. Продължава се по него, след няколко стотин метра асфалтът свършва.
Широк черен път, току-що ремонтиран и разширен, до плато с нискостеблена растителност. Хваща се първият черен път вляво.
Каменист черен път до местността Рема Наум (потокът Наум), който е внимателно проходим с лека кола с нормален просвет. Пътят се следва до пресичането на сухото каменисто корито на потока. Около 200 метра преди това вдясно на пътя, на бор има синя табела Κόψη Ναούμ - това е началната точка. Непосредствено край табелата е удобно място за бивакуване.
Олимп, 1919 г.
II. Преход (6-7 юли).
Няма да давам разбивка по време за отделните участъци, тъй като минавахме за първи път и многократно и задълго търсехме маршрута.
Според гръцките източници преходът отнема 11-12 ч. Ние го направихме за 16 ч.
По маршрута няма вода.
По маршрута няма маркировка (освен епизодични каменни пирамиди, на които не трябва да се разчита).
Според гръцки катерачи, които срещнахме, в долната част - в гората - на места има червени точки боя по дърветата. Ние минахме тази част по тъмно и не видяхме нищо. Оформена пътека в гората няма.
Гребенът Наум в цял ръст.
Маршрутът се състои от три части.
Първата е стръмно изкачване в гора, което отнема около 2 ч. и носи 600 метра денивелация.
Втората част е самият гребен. Според опитен гръцки катерач, когото срещнахме, тази част отнема около 4-5 часа.
Маршрутът започва от връх Хтения с 45-50 метров рапел. Нататък маршрутът първоначално върви по самия гребен (след рапела връщането на гребена е отдясно по плочи, при приближаването на полегата тревиста кота скоро след рапела отново се подсича отдясно, за да се избегне слизането от котата по плочи). После гребенът постепенно се стеснява и се стига до втория 8-10 метров рапел, след който следва 40-50 метров участък от нестабилни скали с ширина 40-50 сантиметра. Върви се по тях без осигуровка. Веднага след края на този участък е последният и най-дълъг 45-50 метров рапел. Оттам маршрутът върви по скален корниз под гребена от лявата му страна. Няколко стотин метра по-нататък гребенът отчетливо се понижава за около 30-40 метра. Точно тук внимателно трябва да се гледа в скалите и да се намери проходът през гребена от другата му страна - конкретното прехвърляне представлява изровена като пътека пръст между скалите. Маршрутът продължава от другата, дясна, страна на гребена по нестръмни, а после стръмни плочи и сипеи, докато стигне отчетливо малко седло, което опира в голям, висок и объл жандарм. Изглежда като че ли маршрутът продължава надясно, където наклонът е по-малък, а теренът - по-проходим. Не - маршрутът продължава вляво с подсичане в скалите по тесен оформящ се корниз, който от седлото почти не се вижда. Върви се от лявата страна на гребена, докато не се види почти в цял ръст връх Микро Тумба. За съжаление на терен - и на снимка - няма ясен ориентир за мястото, от което гребенът отново се прехвърля от дясната му страна. Най-общият ориентир е да се гледа къде гребенът е преодолим - и да се излезе непосредствено под стената на Микро Тумба. Тази стена е краят на гребена Наум.
Третата част е подсичането на връх Микро Тумба и останалите скалисти връхчета, докато се излезе на превала Портите. От края на гребена превалът ясно се вижда. Първоначално се върви нагоре под стената на Микро Тумба, докато се оформи пътечка, която се следва до превала. Оттам до хижа „Апостолидис“ на Платото на Музите са 10-15 минути.
Олимп, 1922 г.
III. Заключения.
1. В летни условия маршрутът е относително лесен, стига човек да знае откъде да мине. И един дълъг летен ден е напълно достатъчен за спокойно движение с почивки.
2. Маршрутът е изключително панорамен - отляво е ръбът Барбалас, отдясно е северната стена на Сколио и неговият ръб, пред погледа постоянно са стените на Митикас и Стефани, а отдолу - Големият Казан. Маршрутът е и изключително елегантен, тъй като следва един сам по себе си изключително красив гребен.
3. За сетен път се убеждавам, че северо-западната страна на Олимп е далеч по-дива, по-истинска и по-малолюдна от източната. И за всеки, който иска планина - поне такава, каквато ние, вече възрастните, някога попихме като представа за чистота, красота и тишина - ще я намери по гребена.
4. Знам, че маршрутът се минава и през зимата. Според мен това изисква над средната за един планинар сила, издръжливост и инат, но най-големият проблем е, че огромна част от маршрута е лавиноопасна.
IV. Важна информация.
1. И трите рапелни площадки са екипирани с по 3-4 лепени клина (болтове) с халки, майони и ленти.
2. Нужният минимум въже е 80-90 метра. Ние носихме 110 метра.
3. Друг инвентар не е нужен, ако човек може да минава въздушни пасажи без проблем. Ние носихме 9 френда, които почти не влязоха в употреба. Каска също не е нужна.
4. Доколкото видях, гребенът не задържа сняг, за да се разчита на топене на сняг за вода, ако се отиде по-рано.
Началото - на връх Хтения преди първия рапел. На заден план гребенът Наум.
Първият рапел. Скалата не е крайно ронлива - има и място къде човек да застане долу на безопасно разстояние.
Подсичанията по плочи след първия рапел.
Виктор по плочите към тревистата кота, която се подсича. На заден план връх Папа Рахи от ръба Барбалас.
Вторият рапел. Скалата е здрава.
Тесният участък без осигуровка.
Краят на тесния участък.
Тесният участък, видян след пускането на третия рапел.
Големият Казан и - отляво надясно - стените на Стефани, Митикас и Сколио.
Третият рапел.
Подсичането от лявата страна. На заден план тесният участък.
Виктор под стената на Микро Тумба.
Отляво надясно: Портите, Стефани и северната стена на Сколио.
След Портите. Хижа „Апостолидис“ вляво и Платото на Музите.
Олимп, 1921 г.
На слизане. В Големия Казан.
В Големия Казан. Отляво надясно: Стефани, Митикас и част от северната стена на Сколио.
Краят. Отляво надясно: гребенът Наум, Стефани и Митикас.
Олимп на хоризонта от пристанището на Солун, 1927 г.
Сря Юли 23, 2025 6:51 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2036
Отлично описание от Иван, като пътеводител. Много скала, много нящу....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
