Отзиви и мнения за преход х. Беговица - х. Безбог

1-ви ден: хижа „Безбог“ – хижа „Демяница“ (през връх Полежан или през Валявишките езера).

2-ри ден: хижа „Демяница“ – връх Тодорка – Типиците – Чаирски езера – Бански гроб – хижа „Беговица“.

3-ти ден: хижа „Беговица“ – заслон-хижа „Тевно езеро“ – Попово езеро – хижа „Безбог“ ( – хижа „Гоце Делчев“).

Успех и после да напишете пътепис със снимки!

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Благодаря на всички ви! Ще споделя опита си, когато се върна от прехода!

Направихме маршрута както следва:
Ден 1: х. Безбог - Валявишки езера - х. Демяница
Ден 2: х. Демяница - Превалски езера - Чаира - х. Беговица
Ден 3: х. Беговица - з. Тевно езеро - х. Безбог

Първият ден беше с най-кратък маршрут - 10 км. Започна с обяд в хижа Безбог, който ни дари с диария вечерта. Силно препоръчвам да се избягва храненето в тази хижа. Особено трудно беше изкачването към Портата най-вече поради липсата на добра маркировка. Оказа се, че както се изкачваме, всъщност вървим покрай река Ретиже, но се усетихме и се върнахме на пътеката. Слизането към х. Демяница пък се оказа доста тежко за краката ни, но пък гледките бяха много красиви. Самата хижа Демяница не е в особено добро сградно състояние, но пък предлаганата храна беше доста добра. За съжаление целият район гъмжи от рояци от комари, така че посетителите е препоръчително да вземат предпазни мерки. Понастоящем нощувката струва 30 лв на нощ за споделено бунгало, леглата не бяха особено комфортни. Общо пътят за деня минахме за около 5 часа с почивки.

Вторият ден започна с изкачване към Превалските езера, което също не бе особено трудно и ни радва с множество приятни панорами. Изкачването по зелената пътека към Чаира бе трудно отново поради оскъдна маркировка. Не знам защо, но табелата, сочеща зелената пътека, е надписана “Мозговица”, което е грешно, тъй като това е съседната долина. Чаира е много красива и слабо посещавана местност. Насладихме се на гледки с една дълга обедна почивка там. Слизането бе малко по-трудно поради множество крави, както и многото клек, който ограничава подвижността, така че е добре да се има едно наум при преминаване там. Червената пътека към Беговица бе изключително приятна горска пътека, силно препоръчителна за всички посетители на района. Общо с почивки минахме пътя за около 5-6 часа.

Хижа Беговица е изключително приятно място, което мога да препоръчам с две ръце. Хижарят е много готин и старателен. Сградният фонд е в съвсем прилично състояние, леглата бяха изключително комфортни. Храната беше разнообразна и много вкусна. Като бонус точки бих споделил, че предлага широко разнообразие от студена бира, както и домашно вино. Определено си струва посещението. Една нощувка струва понастоящем 30 лв.

Третият ден започна с изкачване в посока вр. Каменица. Тук също трябва да се имат предвид стадата крави. Покрай вр. Каменишка кукла пътеката става изключително трудна, налага се ходене по камъни, много от които нестабилни. Районът следва да се обхожда внимателно. Изкачването до з. Тевно езеро не е леко, но пък възнаграждава с красиви гледки. Там може и да се презареди с вода, но е хубаво да имате предвид, че водата изобщо не е филтрирана и така в бутилките ни се озоваха някакви дребни животинчета (подобни на скариди, не знам какви са). Слизането към Попово езеро бе най-трудната част от този маршрут. Като цяло бих препоръчал да се избягва в тази посока, ако някой планира подобен маршрут на този. Също не бива да се прави грешката да се взема жълто-синята вместо кафявата пътека към х. Безбог. Общо с почивките пътят ни бе минат за около 8 часа.

В резюме, нашият преход беше изключително приятен и макар да имаше предизвикателни моменти, бе едно прекрасно приключение, което стига човек да разполага с цял ден за всеки един от етапите, е напълно в рамките на възможното. Надявам се този пътепис да ви е полезен.

ПОлезн е естествено, хубаво е че писа Smile