След няколко седмици.....Долината си е тук...по-точно, търся едно нейно състояние, на което случайно попаднах преди 15 години и което ме изуми. Оттогава, няколко пъти ходя в тази непосещавана, глуха долина на Пирин, но не мога да я хвана в същото състояние.
Малкият Казан, после Големият. Посоката е през заслона - там се прави нов, поне 3 пъти по-голям от старият, който си е един гардероб, съвсем е сдал багажа. Доста обходимо и похвално е, бяха завършили основата и оковръст положен отвод за мълнии.
Оттам - нагоре към Кутело тръгва едва забележима пътечка по ръба. След 100 метра денивелация в изкачване по нея, напускам и хващам водоравно вдясто. Оттук следващите 2 дни вече само без пътека. Досега никога не съм имал изкълчване / да чукна на дърво / и не ми е проблем този начин на ходене. След още 1 час, Изгубената долина изведнъж се появява цялата. Само някои скиори минават през нея, тъй като няма лавини, а тъй като е северозападно изложение, до късна пролет е в дълбок навят сняг. Това е едно малко циркусно задълбаване, като кресло, в Южният Кутел. Започва от върха му и завършва на 2600 м.н.в., надвиснала над Малкият Казан. Ей я погледната от върха на Кутел
Навлизам от долният й край, и разбирам, че съм извън състоянието й, което търсех. Преди 15 год случайно попаднах тук в запомнящо се състояние. Беше началото на юли. От две големи преспи, отделени на 500 метра една от друга, изтичаха два големи потока. По съвсем равно корито, без бързеи, и коритото им беше от зелена трева, без камъни. Потоците течаса само 100 метра, после се събираха и след няколко метра пропадаха във въртоп в мрамора. Всичко около тях беше в пищни цветя.
Вървя точно по коритото на потока, но него го няма. Особено красив беше единият, който изтичаше от продълговатата пряспа вдясно:
Въпреки че е още юни и относително големият сняг, няма достатъчно големи преспи, за да стигне водата надолу. Тук течеше, явно е само няколко дни в годината:
Какво да се прави, няма да има рипийт, а снимките от това красиво явление се изтриха при скапването на стар компютър. Продължавам по билото на Кутелите. Сняг, много сняг в улеите
На най-високото, весело посрещат нежните цветове на пиринската Теменуга, предвестник и сестра на Еделвайса.
Един приятен траверс на целият Кутел, надзърване в Бански суходол
През целият ден, се спускаха облаци и обвиваха в мъгла високите върхове. Мисля, не е съвсем комфортно, но като се сетих какви жеги бяха миналата година по това време, направо си е айляк. Приятно хладно. Фирнованият улей от южната страна на Кутело, на който са станали доста сакатлъци, ме кара да си вървя и наобратно все отгоре и на средата на Кутелският венец да хвана вече слизането. От седловината между Кутела и Вихрен, директно хващам диагонала под Вихрен, точно по разлома между мраморните скали, които при Вихрен са скочили върху основната скала която излиза на Хвойнати.
Отгоре ми е Вихрен
Отдолу интересна гледка към долината Влахинска , точно тук съм слизал 2-3 пъти, но слизането сега ще ми е невъзможно, след 10-12 часа на крак колената вече ме наболяват. А и тук слизането изкарва доста надолу под езерата, които са ми целта. Та продължавам водоравно още около час
По този път ми е интерсно да видя геоложкият строеж на Пирин, тъй като точно в разлома между мрамора и скала отдолу / не е гранит, някакъв трошлив гнайс е / се е очертал естетвеният ми път . Най-високите върхове сега са в периферията на планината , но при първото най-голямо заледяване преди милиони години те са били в центъра - от Възела до Кралев двор. Там ледниците се преплитат и 4-500 метра от планината са изядени от тях. Периферията е загубила само 60 до 100 метра оттогава от ероцията на ледниците. Последните 2 кратки и много по-малки заледявания в близката епооха не излизат от циркусите и оформят само двата етажа езера на 2100-300 метра първи етаж и 2400-600 м втори - Бисерите на Пирин. Типичен първи етаж са Василашките езера, а втори етаж - последното заледяване преди 12 000 години - Тодорините очи и Тевното Василашко. Вторият етаж е близко до върховете. На Пирин поради по-стръмният характер на планината и бързото оттичане на ледниците това е много по-ясно изразено от Рила, където е имало по-големи ледници с по-бавно движение, които са заравнявали всичко под себе си, и фирнови полета - шапки, без голямо движение. Разбира се, и в Рила си има етажи, Седемте даже са реално на 6 етажа, изкючваме страничното езеро Бъбрека до поляната на Дъновото хоро.
Ходя водоравно под целият Вихрен и чак след Хвойнати, покрай на първата вода, хващам отстрани край нея едно по-полегато слизане
Попълвам водица в шишетата и пра-а-с - не мога да се изправя , колената направо отказаха. Пълно схващане. Чудя се какво да правя, ако директно се изправя, чувствам нещо ще се скъса. Извъртам се настрани, легнал свивам колената бавно дополовина и като се хващам за клек и камъни, що -годе се изправям. После си ходя, колената парят малко, но няма проблем- само вече внимавам да не сядам. Излизам точно на второто езеро
и си правя една обиколка на трите долни езера, чудно място
чудно място, където разпъвам дисагите. Пак схващане на колената, тоя път си оставам направо легнал. Нямам сили и желание даже да хапна нещо, добре че от палатката изкочи едно забравено бутилче с 70 грама шотландско, точно ми дойде дюшеш да ме отпусне. Спомних си 10 дневните кански ходения, изръшкване на цял Пирин от първи до последен връх, с хвърляне във всяко езеро по пътя / тогава нямаше още забрана, която я смятам за правилна, а и тогава имаше много малко хора по езерата даже. Сега ако почнат да се топят, ще стане като на Созопол градския / ...желязо бях, бате. Сега е друго, но все пак 14 часа на крак с относително тежка раница, 3 часа преди това шофиране, и съм гроги. За беда и точно сега става нещо странно - надувам полудюшечето и в него изведнъш се появява една твърда бабуна, голяма като цял самун ляб. Натискам я , не спада, седи си. Обръщам го от другият край, само 1 метър ще може да се ползува от него. И това е добре, че без него лошо, не се спи от схващане на горните стави и газат.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сутринта в 6 се откривам от покривалото - имаше вятър и няма влага, та решавам да тръгвам. Ама бре студено, а не съм взел ръкавици. Вадя едни вълнени чорапи, които са единственото резервно нещо от целият багаж, за икономия на тегло, и ги нахлузвам на ръцете. Добре е, вършат работа, както би казал някой съветски лагерник или изпаднал германец... тия неща се търсят в движение. Сещам се предното ходене, спането бе в колата, вечерта отварям едно стъкло боб консерва, то от хладното той се сгъстил. В жабката по спомен държа лъжица в найлон, ама я няма....като абориген тръскам надолу стъклото-нищо, боба седи като желиран не мърда....дразни ме като куче салам, прияде ми се тоя боб... и накрая бай Ангел яде боб с ключ №13
Учудващо, през нощта коленете са се възстановили до състоянието отпреди тръгването. Има значи още хляб в тия краци, ама не е много, като гледам прогресията на отпадането на ставите....не знам, кой знае? .....както казваше Чунчо.....тази година реших - край на ските, не става. Може, но не ми е кеф така ски без атракция и емоция, та по -добре отказвай. Отказвам ски, отказах цигари, големите и малки пари / средни поемам / евтин алкохол / хубав може / жени / някои категории, да не ги упоменавам, че може да се разпознае някоя дама /. След някое време - 2, 3 години може би,ще отказвам и този начин на ходене - диво, без пътека, с целият багаж на гърба, без влизане в хижа... Другото много не ме кефи, ерзац може да е преспиване в кола, но то става до месец юни, после в ниското са облаци комари. Но сега съм тук, по моят си начин, както го харесвам аз, и това е важното. Все още не съм влязъл в миманса на посредствеността...според моите разбирания, според други може да съм за отвеждане в Карлуково
Около мен мъгла, плътна над 2400 м, хапе студ .....
Преди много години случайно попаднах на една книга от американския алпинист и пътешественик Рей Жардин -Beyond Backpacking. Тази книга буквално ми отвори очите! Разбрах, че няма нужда, нито смисъл да се гърбиш като шерп с 15-20 и повече кг. раница. Всичко необходимо за няколкодневно прекарване в планината може да се вмести в рамките на 5-6 кг., влючително храна и бивачни съоръжения. Забравих за бъхтенето с тежка раница, за болките в краката и напъните да додрапам дотам, докъдето съм си наумил. Ходя и ми е леко и приятно и не мисля, че годините са някакъв съществен фактор - това, което правех преди 20-25 г., мога да го направя и сега с не повече усилие. Та мисълта ми е, ако искаш помисли в тази посока, попрочети това-онова, струва си.
Сря Юли 09, 2025 6:47 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2020
Рux, имам твоите думи предвид и 10 години работя по докарване на багажа до минимум. В смисъл тежка раница имам предвид 7.5-8 кг, колкото я докарах последните години - ходене за 4-5 дни. Ако са двама или 3-ма души група, да си разпределят бивачните вещи, теглото ще е още по-малко . Но всичко трябва да е при мен. Ако сега съм по-млад, това ще ми е перце. Какво правя :
- много лека раница 45 литрова на Лове 1150 гр с отделен гръб с проветрение, даже й е свалено покривалото за дъжд - ако ме вали, да вали. Светла на цвят, която не запарва като една 55 литрова с тъмен дебел гръб на Салева, която мъкнех преди
- много малко дрехи - само тези на гърба ми . Един полар + едни наполеонки, ако стане студено. никакво резервно бельо. Няма нужда от скъпи якета, и без това ще станат на нищо след няколко такива дни. Едно леко яке с качулка за 9 лефа.
- много малко ядене, нямам апетит при физ натоварване. Леки сухари пълнеж само 100 гр, ядки Х 100 гр на ден , по 1 лека консерва херинга от лидл на ден.
- една полустелка надуваема от Декатлон - лека 350 гр
- чувал 900 гр Салева - за лятото става
- 1000 грама една орязана основа от двуместна палатка , без колчета и вързалки, без въжета. С прилично дъно, не влиза вода отдолу, а е широка влизам комфортно, завивам се презглава и вкарвам целият багаж и обувките отстрани до чувала вътре. И да ме види парковата охрана - това не е палатка, а мушама, хора, опънал съм се да си почивам , завил съм съм се да, с това покривало, но не бивакувам - колчета да виждате някъде забити?
- никакви прибори, един нож за вс случай, челник, паста за зъби малка, четка за зъби без дръжка. Крем за слънце. Нищо повече. Всеки грам е махнат. Бутилчетата за вода с изрязани етикети и основи на капачките. документи вадя от портфейл само необходимите, даже на ключа от колата махам държателя.
- никакви торби за съхранение - чувал, палатка, шалте, дрехи - всичко е в насипно състояние. Храната в един лек плик по средата на раницата между палатка и сп.чувал, да не се мачка
Това е макс 8 кг заедно с раницата. След вторият ден намалява на 7. Но ако е в мраморният дял,трябват 3 литра вода. Това е зор
Аскетично, орязването на тегло даже отива към лека маниакалност. Орязал съм всичко излишно до дъно . Никакви хигиенни матрияли - водата е достатъчна.
Като гледам, между 2 хижи за няколко часа мъкнат по-тежки раници. То не са кърпички, не е бельо, вода минерална мъкнат..туристи от парник.
Но....Като си по-млад от 60, е лесно. Като минеш 60 всяка раница е тежка, затова си се оплаквам
Раницата ти + палатката и чувала тежат 3 кг. Това тегло може да се редуцира поне наполовина! Раницата и чувала могат да тежат до 500 гр всяко, палатката може да се замени с платнище /tarp/ и то под 500 гр. Рей Жардин обяснява най-подробно защо платнището е по-добро от палатка, какви са недостатъците на спалните чували и надуваемите постелки и много, много други хитри неща - книгата ми е 500 страници!
Консервите са далеч от оптимален избор - може да погледнеш какво пишат по въпроса пичовете от българския бушкрафт форум - концентрирани походни храни.
И още нещо много важно, което се пропуска като говорим за редуциране на теглото - личното тегло. Оптималното ти тегло е около това с което си влязал в казармата . Няма физиологична причина да бъде повече.
Границата от 60 години не е определяща за физическата кондиция. Дегенеративните възрастови изменения започват някъде след 75-80 или дори по-нататък. Всичко преди това е от неразумен начин на живот и в голяма степен е обратимо. Та, не си го набивай в главата това, че е от ЕГН-то - хора на 80 и кусур години катерят по Хималаите и търчат по ултрамаратони ...
Чет Юли 10, 2025 10:59 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6508
С платнище, без палатка и чувал 500 грама нямаш никакви шансове за нормално изкарване на вечерта при едно нощно снижаване на температурите до -1, -3 градуса във високия Пирин, примерно след средата на август.
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Юли 10, 2025 4:09 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2020
Палатката от 49 марки, закупена 1978 г. Мюнхен , специално като я орязах, съм много доволен, топли, защото тавана няма да го бие вятъра, той е легнал широка е доста , и тежи точно 1000 грама сега. Чувалът преди 20 г.ме заблудиха в Салева, че е сноуфокс, уж ставал за студено - тогава тя беше до Халите едни мошеници. Той е за всичко друго на не и за зима. Тогава нямаше интернет инфо и всякакви глупости лъжеха по тия магазинчета. Навлечен, до минус 3 най-много се търпи. Но все пак съм доволен, защото е ГОЛЯМ , завивам се вътре целият в него при хлад затварям като край на кретвирш над глава. Което не може да стане при друг чувал, пробвал съм много. и най вече - ципът издържа на кански напъвания 20 години без да мръдне. Други чували циповете се скапват на десетия ден. Тъй че чувал също попаннах без да искам на точен.
Съгласен съм, има ги тези екстри, бегло съм попадал на тях , но трябва много да инвестирам - всички тези свръхлеки продукти са доста скъпи, сигурно х 500 евро всяко, та за екипировка не считам за обходимо да пръскам толкова пари. При положение че ми остават няколко сезона ходения най-много. Сега инвестирам в нова къща и парите извън нея са достатъчни само за екстрите, с които сме свикнали вкъщи, а и те не са малко. Планинските храни също предполагам са суперскъпи, а и имам съмнение дали не им е изтекъл срока, преди да сложат нов и пратят насам, ние сме все пак третият свят. Виждал съм да го правят в реномирани английски фирми във спортните добавки.1 консерва на ден не е много като тежест, лидлските рибни са леки. Другото ми е само малко сухари и ядки. Бисквити също забравих да спомена, обикновени гръцки.
При мен за форма и спортуване не може да се говори. Това за спортуващи дъртаци са реклами за дърпането на парите им. СТАВИ, СТАВИ оттам тръгва всичко даже и да си здрав. Каквото ми позволяват ставите това правя.
Не се оплаквам, аз съм спортист, вифаджия. Движението значи за мен живот. Просто в един момент почват наболявания на ставите, те имат определен живот - спирам бягането, килограми се качват. Играех доскоро на уреди гимнастически, постоянна болка в рамото показва - край. Няма драма - кара се колело, плуване, баскетбол...
С платнище, без палатка и чувал 500 грама нямаш никакви шансове за нормално изкарване на вечерта при едно нощно снижаване на температурите до -1, -3 градуса във високия Пирин, примерно след средата на август.
Имам - проверено е! Но нормалното изкарване на бивак в планината е твърде относително понятие. Основната идея на платнището, освен че е много леко и може да се опъне по над дузина начина, е че не прави конденз - именно влагата е основен фактор за усещането за студ. Горе-долу и с чувала така ... Не знам дали само на мен ми се е случвало, да изляза нощем от палатката и да открия, че навън е по-топло . Избирането на подходящо място за бивак е много повече от това да си опънеш палатката на първото равно място, което ти видят очите ...
Всъщност идеята ми беше друга - това направление "Ultralight Backpacкing"/туризъм със свръхлека екипировка/ се развива в Америка повече от 30 години, а тук практически е непознато. И да, има скъпа лека екипировка, но в споменатата по-горе книга се казва как можеш да си направиш сам такава, за почти без пари. Същото е и за храната.
Разбира се, всеки сам си избира как точно да прекарва времето си в планината, но ако не знаеш, че дадена опция е налична, няма как да я избереш, нали?
Чет Юли 10, 2025 6:44 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1114
аngel Дай Боже да имате още много сезони ходения в Планините
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Избирането на подходящо място за бивак е много повече от това да си опънеш палатката на първото равно място, което ти видят очите ...
