До Баташки снежник

Никога не бях идвал до Баташки снежник, който е девети по височина от именуваните върхове на Родопите. Потребител на сайта още преди близо две години ми беше пратил трак, снимка и кратко описание за маршрута до върха, които бях сложил в таблицата. Но както и друг път съм казвал, все не стига време, все излиза някоя друга планина, някой друг връх, които стават приоритетни...
Но този юни го посветих почти изцяло на Родопите и въпреки че вече бяхме юли, реших че именно Баташки снежник ще бъде следващата цел за разходка. Тръгнахме сравнително късно от София, защото знаех, че денят е дълъг и пътят ще ни е значително по-малко, сравнение примерно с миналата седмица, когато бяхме в Гела. Паркирахме автомобила в началото на коларския път в село Нова махала и тръгнахме в южна посока по него. На този преход за пореден път останах очарован от Родопите, но сега очарованието не ми беше само от уникалните иглолистни гори, а от човешката намеса, която за разлика от друг път е изцяло позитивна. Нямам спомени в някоя планина, някога да съм виждал толкова много изградени чешми, колкото видях тук. Буквално през половин час имаше място, откъдето да си налеем вода и да се напием в тази жега, в която вървяхме...

... а където чешмите не бяха толкова масивни, имаше направени чучури, от които също пиехме до насита...

...освен това на често имаше и кътчета за отдих, като този в местонст Берберулук...

Ние продължавахме с прилично темпо, но въпреки постоянното наличие на вода и места за отдих, аз имах своите притеснения. Винаги следя прогнозите за времето няколко дни преди да тръгнем и съм готов да направя рязка промяна в плана, както се е случвало не веднъж. В случая даваха гръмотевична активност в обедните и следобедните часове точно за този район. Знаех, че докато сме в горския пояс, ако ни хване нещата щяха да бъдат една идея по-безопасни, но ако сме на билен участък, просто щяхме да се върнем, ако ще и да сме близо до върха. Имал съм много неприятни ситуации, на доста по-високи билни участъци и знам, че идва един момент, в който каквото и да правиш, се оставяш на съдбата и просто чакаш. Сега не исках да стигам до там, още повече, че имах и спътници с мен.

Малко след Берберулук наистина започна да гърми някъде над Баташки снежник, но ние бяхме в гора и над нас беше ясно. Кратка справка с картата на живо за гръмотевеците, ни показа, че към този момент точно района на върха е единственото място в България, където има гръмотевична активност. Ние продължавахме да се изкачваме и може би след около половин час спря и един вид се успокоихме и излезнахме от гората. Повървяхме малко на открито и някъде от северозапад се чу нов гръм. Моментната ми преценка беше, че това е някъде над язовир Батак, от който бяхме отдалечени с няколко километра. Затова и продължихме, като рязко засилихме темпото. Масивът на върха беше точно срещу нас...

...а зад нас все така гърмеше...

От тук до върха разстоянието го взехме доста бързо, като с всички почивки и спирания, от Нова махала до тук ни излезе общо 2:49 часа. На Баташки снежник имаше две големи групи, които се бяха качили до подножията му с коли. Направих снимка на пирамидата, както и със спътниците ми...

Където беше сравнително ясно имаше страхотни гледки...

...а където валеше и гърмеше пак си имаше...

Хората, които се бяха качили с колите видяха дъжда откъм северозапад и казаха, че и тук ще дойде, като бързо тръгнаха да слизат надолу. Аз знаех, че навръщане ще пробваме по-стръмната и кратка пътека и ние тръгнахме да се спускаме по нея. Започна наистина да вали, но не беше нещо сериозно, а и не гърмеше. Гърмежите си останаха над язовира и постепенно изчезнаха. Стръмната пътека се оказа по-добрия вариант и реално новото описание, което сложих, го направих по нея. Малко след върха се срещнахме с мъж и жена, които също бяха тръгнали от Нова махала, но бяха объркали пътя и бяха карали директно през гората по посока. Заради дъжда се отказаха да го качват и тръгнаха с нас надолу. Не след дълго излезнахме на открита и заравнена местност, където имаше остатъци от езера, или локви, които бяха пресъхнали към този момент...

Интересно ми е, дали някой ги е снимал, някога, когато са имали вода и дали въобще са имали, или просто това е измамно усещане за езеро/локва.

След този участък продължихме по пътеката и скоро излезнахме на основния път, по който се спуснахме в селото при автомобила. Навръщане спътниците ми казаха, че в Смолян и Чепеларе е било страшно и ги е удавило направо. Е, ние имахме късмет и се разминахме само с лек дъжд.
Така завърши и поредната ни разходка в Родопите. Таблицата с върховете на планината придобива все по-завършен вид.
А ето и видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

	goro_levskara написа:
	Интересно ми е, дали някой ги е снимал, някога, когато са имали вода и дали въобще са имали, или просто това е измамно усещане за езеро/локва.

В едромащабната топографска карта са нарисувани две езерца в североизточното подножие на върха, на премката между него и Суват тепе. Оттичат се в противоположни посоки. По-южното от тях е нарисувано и в топографската карта от 30-те. Не съм посещавал тези места, но все пак някак ми напомнят едно малко езерце на Витоша, образувано там където потокът спускащ се от преспата между Резньовете пресича пътечката от междинната станция на лифта на "Лалето" към горната на "Романски". Възможно е напролет при топенето на снеговете да имат вода.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	vedrin написа:
	В едромащабната топографска карта са нарисувани две езерца в североизточното подножие на върха, на премката между него и Суват тепе. Оттичат се в противоположни посоки.

Да, точно за тях става въпрос, но като че ли не видях отток, който поне по картата, би трябвало да върви успоредно на пътеката в северна посока. За оттичането на юг не мога да съм категоричен, но виждам, че на БГМ е дадено и име на потока - Гашня, който би трябвало да го има, или поне в по-влажен сезон.
Това, което ми направи впечатление, е че почти всички чешми и чучури течаха с добър дебит в този иначе горещ сезон, което може би обяснява факта, че имаше вода за пиене много на често.

На снимките от въздуха се виждат следи дори от четири завирявания, най-голямото по площ и най-добре изразеното от които изглежда е най-южното:

Източник: kade.si

От най-северното тръгва видима по-зелена ивица на СЗ. Между него и следващото също личи връзка. Третото от север на юг изглежда безотточно. Най-южното може би се пълни с вода ежегодно, вероятно при пролетното топене на снеговете.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Вчера рових в хартиените източници от едно време, които имам. Никъде не можах да намеря нищо за тези езера. В пътеводителите, и физикогеографския очерк в тях не е спомената дума дори. Единствено в картата на Домино, която не е толкова стара все пак, е обозначено езерце с име Баташки снежник. Като най-вероятно иде реч за най-южното, което видимо е най-голямо от четирите, според това, което си пратил.
Но при всички положения ще е интересно да се отиде и да се види в късна пролет при топенето на снеговете в района. Което ме подсеща, понеже забравих да спомена, че пътят от разклона на главния път за Батак до Нова махала е чисто нов и преасфалтиран. На Берберулук се видяхме с горския, който ни каза, че в селото има около 2500 постоянно живущи, което предполага, че този път, ще се чисти и в зимните месеци и би улеснило придвижването до изходната точка за Баташки снежник.

Колко е дълъг коларския път в началото? Аз обмислям с колело да мина по него и само върха да кача пеша. Има ли смисъл да се прави така?

	Hippo написа:
	Колко е дълъг коларския път в началото? Аз обмислям с колело да мина по него и само върха да кача пеша. Има ли смисъл да се прави така?

Здравей, Hippo,

С не малко бутане и каране, би могъл да стигнеш до подножията на върха, като мястото ти го пращам на скрийн...

До това място е коларски път и дължината му е малко над 8 км. Денивелацията от изходната точка е 610 м.
За ориентир ще ти послужи табелка с името на върха, която сочи вляво, накъдето тръгва малка и стръмна пътечка през хвойната.
До разклона при северните подножия на върха, погледни описанието, което съм направил.
Но ти няма да тръгваш по стръмния вариант, който съм описал, а ще продължиш по пътя на югозапад, като тук наклонът намалява и ще можеш да караш без проблем.
Не след дълго ще излезнеш от гората при тревиста и обширна седловина в западните подножия на Баташки снежник. Тук трябва да хванеш тревистото отклонение вляво, на изток и все по него ще стигнеш до разклона с табелката. Там криеш накъде велосипеда и тръгваш нагоре. Това е 🍺🍺🍺

Жоро, поздравления за преходите в Родопите и затова, че всички върхове от първите 10 си ги описал във varhove.info,
като изключим разбира се първенеца, който е недостъпен.
Но си спомням, че преди 5-6 години, когато се качвах на връх Карлъка / Широколъшки снежник,
северната кота 2178 м, беше отбелязана като връх Шилестата чука.
Даже се успях да си намеря и скрийншот от картата тогава:

Та защо е изчезнал този връх, или защо го е имало преди? Ще се радвам, ако и Ведрин и Дидо също се включат с информация.

Ивайло и Васко са по-добре запознати с Родопите. Ставало е дума и преди за тези чуки. "Шилева"-та се появява като име само в топографската карта в мащаб 1:25000 за гражданска употреба измежду много други източници.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	vedrin написа:
	Ивайло и Васко са по-добре запознати с Родопите. Ставало е дума и преди за тези чуки. "Шилева"-та се появява като име само в топографската карта в мащаб 1:25000 за гражданска употреба измежду много други източници.

Да, ставало е дума, явно напълно съм забравил, че пак аз съм повдигал темата. Laughing

Наистина тази кота нито е достатъчно отделена от Карлъка / Широколъшки снежник, нито повишението спрямо седловина е поне 30 м. за да е отделен връх,
но ако името съществува за нея, изобщо няма да е първият подобен случай, такава кота да се води връх.