Регистриран на: 18 Окт 2020 Мнения: 126 Местожителство: София
Олимп: Стефани по пътя на първото изкачване от 1921 г.
Олимп, 1935 г.
Валтер Бонати пише: „Планините са само средство – целта е човекът. И целта не е да достигнем върховете на планините – а да направим човека по-добър“. Естетизирано, Куртика пише същото: „Аз виждам само един смисъл от алпинизма, който е делото на моя живот – да бъде дар за другите“.
На 5 юни бях успял да мина през Стривада и се бях качил на Стефани. Две седмици по-късно не успях да мина по гребена Свети Илия в съседния циркус.
Кое ме правеше по-добър – ако някога съм бил – ако някога ще бъда?
Бонати не се връща по ръба на Френе, където загиват партньорите му. За Куртика най-голямото щастие е, че никой от партньорите му не загива. Аз се научих да вървя сам.
Стефани вляво и Митикас вдясно. Между тах Стривада.
I. Подход.
1. Магистрала София – Солун – Катерини.
2. Катерини има спокойно широко двулентово в посока околовръстно шосе. Следят се табелите за Elassona. Шосето може да се хване и преди, и след Катерини. По-удобно е след.
3. Двулентов относително широк път Катерини – с. Петра. След с. Фотина вляво се отбива тесен двулентов път за с. Петра. Табела няма.
4. Широк добре валиран черен път в първата си част от с. Петра до местн. Рема Наум. В селото се следва асфалтът до площада, откъдето пътят продължава вляво от голяма каменна чешма. След няколко стотин метра пътят става черен и стига до плато с поляни и нискостеблена растителност. На платото изобилства с черни пътища – хваща се първият черен път вляво. Пътят се стеснява и става каменист. След няколко стотин метра има разклон – продължава се вляво по основния черен път. Повече разклони няма. Рема Наум е оттокът на целия циркус Големия Казан – ще го познаете по каменистото сухо корито, което е трудно преодолимо от лека кола. Вляво над него има характерни скални пещери. До Рема Наум може да стигне дори лека кола с нисък просвет.
Рема Наум. Отляво надясно – Стефани, Митикас и Сколио.
II. Преход (5-6 юни).
Пътека по целия маршрут няма. Маркировка – също. Вода – също.
Олимп, 1936 г.
1. Върви се по протежение на Рема Наум – т.е. на сухото поточно корито. Технически трудности като скални прагове няма.
2. Стига се до слив с намиращо се вдясно сухо корито, което изглежда по-полегато, а склоновете от двете му страни са меки и тревисти. Продължава се по основното, ляво, корито.
3. В края на горския пояс следва втори разклон, отново с намиращо се вдясно сухо корито. Вече съвсем ясно се вижда целият циркус Големия Казан, Стефани, Митикас и Сколио – и ориентацията е лесна. Продължава се по стръмния тревист склон между двете корита, докато се излезе на равното, каменисто дъно на циркуса.
4. Оттук основният маршрут към Платото на Музите тръгва вляво в посока гребена Наум. Аз тръгнах надясно по стария маршрут, който подсича стените на Митикас и Стефани, между които е Стривада.
Време: около 4 часа.
Рема Наум. Вляво Стефани, вдясно Митикас.
Северната стена на Сколио – най-трудната в Олимп.
5. Върви се по линията на най-малко съпротивление в посока гребена Какоскала, максимално надясно към вр. Скала. Когато се стигнат скалите на гребена, се завива наляво – ясно се вижда почти хоризонтален широк корниз непосредствено под стените на Митикас и Стефани. Има вариант да се върви право нагоре, следвайки улеите, изтичащи от Стривада.
Време: 1 час.
Когато аз се качвах, този корниз беше снежен – страничният наклон беше голям и двете сечива бяха от полза. Върви се внимателно и бавно.
Време – 40 минути.
Митикас.
Стефани.
6. Стривада е процепът между Митикас и Стефани. Когато се стигне основата му, се виждат два начални кулоара – левият изглежда по-широк и полегат, десният – по-тесен и стръмен. Аз сгреших и тръгнах по левия – той бързо опира в гладки плочи. В началото на десния кулоар има клин.
7. Не мога да коментирам терена и степента на трудност на Стривада в летни условия – по описание има пасажи от IV-V кат. Аз имах късмет, че целият процеп беше покрит със сняг и само на две места беше гола скала за катерене. Със сигурност скалата е изключително ронлива и трябва да се внимава за каменопади. Със сигурност, който иска да мине през Стривада по сняг трябва да отиде две седмици по-рано – често вървях по много тесни и тънки снежни ивици с риск от продънване няколко метра върху голи скали. Ясно виждах под себе си високи няколко метра скални прагове с излъскани от лавините плочи – т.е. процепът трябва да се катери почти до самия му край, който е на 2850 м.н.в.
Време – 2 часа. Вървях крайно предпазливо и бавно – предполагам в нормални условия двойка сработени катерачи ще минат Стривада за по-малко от час.
По Стривада. Долу Големият Казан.
Стривада.
Краят на Стривада.
Стривада – поглед от седлото между Стефани и Митикас.
Стривада, 1938 г.
На седлото.
8. От Стривада вляво ясно се вижда голяма каменна пирамида, отстояща на 40-50 метра. Щом се стигне до нея, се влиза в горната част на кулоара, водещ към Стефани.
9. Няма да описвам качването и слизането на Стефани, Митикас и Сколио – във форума има далеч по-добри описания. Само ще сложа няколко снимки.
10. Върнах се до джипа по ръба на Сколио. Не го препоръчвам никому – нито за слизане, още по-малко за качване. По ръба няма никакви технически трудности – с изключение на пет железни стъпала по гладка скала в горския пояс. Но наклонът е голям, а теренът в частта над горския пояс е непоносим трошляк – и цялото слизане се превръща в мъчение без пътека. В горната част на горския пояс ръбът е изключително стръмен, но има нещо като пътека. В долната част на горския пояс ръбът се разлива. Появява се рехава маркировка с червени точки, на която не трябва се разчита. Утехата са прекрасните гледки към Големия Казан и стените на Митикас и Стефани.
Време: 3 часа.
Фрагмент от четвъртото изкачване на Стефани през 1927 г.
Кафето на седлото.
Митикас от Стефани.
Платото на Музите. Вляво Тумба, вдясно Свети Илия.
Стефани по залез.
III. Заключения.
1. Северо-западната страна на Олимп няма нищо общо с източната. По-стръмна, категорично по-красива, но най-вече много по-дива, тази част на планината си струва много повече, ако човек иска да остане сам или да усети природата по един неподправен и искрен начин.
Сколио от Митикас.
2. Олимп е карстова, т.е. безводна планина. Дори в ниските си части тя е суха. Така че според мен подходящото време за този маршрут е късна пролет, когато денят е достатъчно дълъг, лавините са паднали, но има достатъчно сняг за вода, а и за по-лесно придвижване. В зимни условия рисковете от лавини са големи, преходът е дълъг и ще е по силите на силен, сериозен и опитен планинар, какъвто отдавна не съм.
Ридът Калугерос от Митикас.
3. На Платото на Музите двете хижи отварят през втората половина на юни, т.е. след препоръчителния период за изкачване. Но на горната хижа Апостолидис верандата е винаги отворена, така че с един летен чувал има къде да се нощува на завет и относителна топлина.
Олимп, 1937 г.
Запалих цигара. Погледнах навътре. Тръгнах надолу.
Облаците се скъсаха за миг и видях скалите по гребена на Свети Илия, които бях пипнал, но не и видял, нито изкатерил.
Успехът – този по Стривада и сигурно навсякъде из планините и из живота – ни правеше горди, оттам горделиви, оттам самозабравящи се и накрая – както казваха някога престъпниците в моя краен квартал - „преначукляци на собствените си биографии“. Така успехът се оказваше в единствено самолично число и свидна желана рожба с безчет кандидат-осеминили го бащи.
А провалът си оставаше сиротна курва, която никой от нас не си признаваше, че е изчукал безплатно. И твърде солено...
По ръба на Сколио – Стефани вляво и Митикас вдясно.
TERTIUM NON DATUR *
Беше едно топло лято преди две години. Седях на връхчето Микротумба над Платото на Музите и със зареян поглед блуждаех из притъмняващата пустош под мен.
Светлината се изгубваше приглушено, потъвайки в сивата бездна на Големия Казан, и опърляше северните стени на Митикас, Стефани и Сколио, и гребените на Наум и Свети Илия бавно се сливаха със собствените си тъмнеещи сенки.
Обещах си мълчаливо да избродя тая каменна пустиня с ясното съзнание, че светът, животът и аз горе няма да сме същите долу. Горе беше безбрежен линеен хоризонт, простор и лунна или изгревна пътека в морето, което се губеше в небето. Долу щеше да е вариообектив, вторачен в настръхнали, изкривили се, застинали в стоп-кадър на сгромолясване върхове – там, някъде високо – и прегърбени от изтеклото време и собствената си старост сякаш кръстове в пустеещо гробище...
Ще се върна.
Винаги се връщам – невинаги „успявам“. В това няма въпрос – само инат от смисъл.
Ще се връщам.
Докато не се слея с камъка. Докато не стана на камък. После на прах. Накрая на пепел. След края на нищо.
Олимп, 1937 г.
* 𝑇𝑒𝑟𝑡𝑖𝑢𝑚 𝑛𝑜𝑛 𝑑𝑎𝑡𝑢𝑟 (лат.) – букв. „трето не е дадено“, прен. Закон на изключеното трето. В логиката – в мисленето – в същността – при две противоположни съждения за едно и също нещо, ако едното е истина, другото задължително е неистина. И трето истинно положение няма.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети