До върховете Персенк

...Родопите са магия... ми беше казал един приятел преди повече от 20 години. От редките пъти, когато съм им ходил на гости (едва 11 дни към началото на юни), съм се убеждавал в това. Поне пет от тези ми посещения там, съм бил съвсем сам и съм се скитал из дивите и кътчета. Обикалял съм непристъпните им върхове и съм се наслаждавал на вековните им гори. Като винаги съм си повтарял тази фраза...Родопите са магия...

По една, или друга причина обаче, така и не успявах да намеря време за там, да им ходя на гости по-често, да обикалям пътеките им. Но така се случи, че има голяма вероятност да променя това...

Мои близки приятели, които живеят в Париж още месец май ми се обадиха, че ще си идват в България в началото на юни и да измисля да отидем някъде за два дена. Първоначалната ми реакция, имайки предвид студения фронт и наличието на евентуална снежна покривка по високото, беше Стара Планина, но дамата ми каза... стига с тази Рила, стига с тази Стара Планина, дай да направим нещо в Родопите...

Моментално ми изникнаха потенциални маршрути и бързо се съгласих...Родопите са магия...

Организацията стана бързо, набелязах върхове, до които не бях ходил никога и просто зачаках да дойде датата, когато ще тръгнем.

Така в ранното утро на 5 юни тръгнахме в посока Чудните мостове, с идеята да изкачим въховете Персенк, на които не се бях качвал. Въпреки навлизането на технологиите, някак си оставам верен на хартиените книги и пътеводители, които навремето събирах с голяма страст. Специално за големите ни планини, има доста излизала литература и колкото и постна да е сравнение с това, с което разполагаме днес, то винаги се връщам към тях. В случая имах неяснота, относно наименованието Персенк, което доста често съм срещал и с име Малък Персенк. Пътеводителите, които имам посочваха върха, само като Персенк, но нямаше как да бъда категоричен в заключенията, просто защото другото име си остава някак по-популярно. След прегледа на хартиената литература, се допитах и до нета и случайно открих ново краеведско издание (2024) със заглавие "Перилик и Персенк с Мезар гидик" Не случайно наблягам на И то, защото това не е правописна грешка, но това е друга тема.
Веднага направих опит да си я купя въпросната книга, но останах разочарован и единствения начин да я прочета, беше библиотеката, но нямах това време и тръгнахме към Родопите без да имам категорично становище.

След няколко спирания по пътя, за около четири часа стигнахме до хижа Скални мостове. Оставихме автомобила пред нея и тръгнахме по пътеката, която в началото беше много добра...

С напредването на височината се появиха и първите препятствия...

Но без някакви сериозни затруднения, за около час стигнахме възловата седловина Мезар Гидик и стария римски път...

Първо искахме да отидем до Голям Персенк, след което да се върнем до тук и да отидем и на Персенк/Малък Персенк. За тази цел свихме вляво по пътя и тръгнахме в югоизточна посока. Доста оскъдни са обаче, сведенията за изкачването на върха и реално знаех, че няма точно определено място, откъдето да се пробваме. Затова реших, че ще опитам по това, което е дадено с пунктир на БГМ, пък каквото стане. С ясната представа обаче, че първо трябва да го намеря и тогава да правим опит. За радост, след около 500 метра, видях това отклонение вдясно и бързо тръгнахме по него. Изкачмахме се по малка пътечка, която в самото начало се следеше що годе добре...

В общи линии, ако мога да дам някаква насока, тази пътека подсича от север една от котите на масива на Голям Персенк, която е най-близка до седловината Мезар Гидик. Ние напредвахме с прибична скорост, въпреки наклона, но не след дълго се появиха и нови препятствия...

На места прескачахме, на други просто заобикаляхме, като често се налагаше да губим не малко височина. Тук някъде загубихме и пътечката и до върха взимахме за ориентир главно формите на релефа. След участъка с паднали дървета, отново влезнахме в гора, където ситуацията не бе по-различна...

Така проправяйки си път сред растителността, стигнахме и до още една кота от масива на Голям Персенк, където имаше пирамида от натрупани камъни...

Нашата цел обаче, беше още по на юг и след краткотрайно слизане се насочихме към нея. За по-малко от десет минути стигнахме и самия връх Голям Персенк, на който има видими следи от разкопки...

Знаех обаче, че няма как да се върнем по същия път, при положение, че можеше да се спуснем директно към римския път, който беше на не повече от 400 метра от нас. Въпреки очакваното стръмно слизане, предпочетох да го направим, отколкото да се върнем през участъка с паднали дървета. Затова и тръгнахме надолу без никакви пътеки...

Не ни отне много време и успяхме да слезнем на пътя, където след кратко изкачване се добрахме до Мезар Гидик. Точно 53 минути ни бяха нужни за да се спуснем от върха до седловината, което със сигурност беше по-добрия вариант. Сега, обаче ако трябва да го качвам върха, ще го направя пак през участъка с паднали дървета, просто защото от римския път директно нагоре е наистина много стръмно и е подхоящо единствено за слизане и то при повишено внимание.

От седловината хванахме ясно изразена пътека, по която минава трасето на едно от състезанията по бягане организирани всяка година. По тази приина пътеката е ясно изразена и добре маркирана. След около четвърт час, обаче реших да си разнообразим малко маршрута и се насочихме към безименната кота с височина 2032 м, която е югозападно от връх Персенк/Малък Персенк. Само че още в началото ми стана ясно, че този безименен връх, никак няма да е лесен. Оказа се, че склоновете са му доста стръмни и обрасли, което доста ни затрудни...

Успяхме да се доберем някак си до връхната точка, на която имаше паднало голямо дърво и не можахме да видим триангулачен знак. Както винаги слизането беше доста по-трудно, но все пак за десетина минути се добрахме до пътеката и продължихме към основния връх. Така за близо 20 минути стигнахме и връхната точка на Персенк/Малък Персенк...

...от която се откриха гледки към високите части на Родопите...

Насладихме им се повече време и по обратния път се върнахме първо до Мезар Гидик, а след това и до колата при хижа Скални мостове. Посче отидохме да разгледаме и Чудните мостове...

От тук вече с автомобила се спуснахме към Хвойна, където се настанихме в един приличен хотел. Първоначалният ми план беше, следващия ден да го отделим за културен туризъм, но на разбора с бири, ни дойде идеята да заобиколим почти цялата планина и да отидем до още един връх. С такива нагласи си легнахме, но на сутринта актуалната прогноза за времето, попари амбициите ни. Просто се отказахме, което се оказа правилно, тъй като проливните дъждове и гръмотевични бури в Смолянска област, се оказаха реалност. Но ние си бяхме взели дозата и не съжалявахме. Тръгнахме си към София и по този начин завърши тази разходка.

Аз, обаче имах да описвам двата Персенка, но знаех, че няма как да пиша Персенк/Малък Персенк и затоваа трябваше да избера едното от двете имена. Затова следващата седмица отидох в библиотеката и си наех въпросната книга, за която споменах в началото. Там, обаче беше засетнат произхода на името Персенк, а върхът беше споменат на няколко пъти, като Малък Персенк, но без някакви допълнителни разяснения. По тази причина реших, че ще се доверя на старите книги и в сайта върха ще бъде само с името Персенк, а в описанието ще спомена, че се използва и другото име.

А ето и таблицата за планината, както и видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

От снимките виждам, че са махнали загрозяващия тролей под моста.
Защо не спахте горе на хижата?

	Митак написа:
	От снимките виждам, че са махнали загрозяващия тролей под моста. Защо не спахте горе на хижата?

На едно от възвишенията с панорамна гледка към мостовете имаше нещо подобно, което се виждаше от горе.
Като разбира се, ако съм те разбрал правилно какво имаш предвид. Ето снимка от мястото и това, което се вижда и за което си мисля че пишеш...

Иначе на втория въпрос не мога да ти отговоря защо. Мисля си дори и не сме се замисляли, дали ще спим на хижа, или в някой хотел. Просто резервирахме първото, което ни излезе, като оферта и не сме го мислили повече.
Нямахме забележки от облужване, хигиена и т.н. и със сигурност бих се върнал пак там.

Привет Жоро и поздравления за разходката, в този почти домашен за мен район!

Персенк е името на най-личния връх от петте братя. В по-нови времена, топографите отбелязват по-голямата надморска височина на тумбата, дето сега се нарича Голям Персенк. Установява се и топографската значимост на скалите от наи-източната кота на Персенк, които получават името Малък Персенк. После на изток е Ел Дермен. Наричането на Персенк с името Малък Персенк ... да не определям автора по това, без да съм чел книгата, но в местните топоними такова име няма, поне в никое от селата около върха, както и в по-далечните, които знаят този балкан с това име. Това е извън целите на varhove.info, но нека се знае, че прекръствачи в последния век има много.
Добре (за мен) си щракнал мурата на снимката след Мезаргидик ... миналото лято обикаляхме около античния път в най-високата му точка на ЮИ от прохода, по разни търсения на разни растения и животни, та този вид беше една от целите, обаче намерихме и мечката, и се озовахме на Глухите камъни. От мястото, където пътеката обръща на Ю-ЮЗ) косо вдясно има нещо като пътечка подсичаща нагоре по склона към върха, това идвайки от Мезаргидик. По нея може да се стигне до котата на Голям Персенк, от Ендека е по-чисто през гората право нагоре към котата.

При нужда от съвети за него район, с удоволствие ще се включа
Cool

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Здравей, Васко,

Благодаря за готовността да съдействаш. Дали за този район, или цялостно за планината, постоянно ми изникват някакви въпросителни, за които в един, или друг момент ще трябва да имам яснота.
Но нека първо да уточниш кои са петте братя Персенк, за които казваш. Предполагам котите от масива на Голям Персенк (2091,2072) не попадат към тях? Котата (2032), която изкачихме ние, изглеждаше доста стръмна, но дали е част от петте? За Персенк е ясно, но след това има кота 2065, както и 2021, която на БГМ е посочена с името Малък Персенк. Може би тя влиза към тях, както и Ел Дермен?

Иначе първоначално си правехме някакви планове от мурата да тръгнем директно към котата, но ми се стори доста обрасло и се отказах, а и исках да видя пунктира на БГМ, дали съществува. В крайна сметка пак се набихме, но причината бяха многото паднали дървета, някои от които се преодоляваха трудно със загуба на височина.

За местните топоними е много важно да се имат предвид, не само тук а и навсякъде в България. Повтарям се, но винаги, когато срещам местни хора се радвам, просто защото от тях научавам доста неща, най-вече за наименованията. А те са най-точното мерило, защото са израсли там и знаят имената от дедите си. Онзи ден пак бяхме в Родопите и направихме доста силна разходка, за която ще напиша по-натам. Та тогава навръщане видяхме в гората местен човечец, който ни каза за името на единия връх, който изкачихме. То определено е по-непопулярното, но пък автентично име, което аз не бях сложил в сайта, за сметка на побългареното и по-масово използвано име. Като стигна до описанието му ще променя това, още повече, че става въпрос за първенец на дял.

Но за съжаление в трънския край, където ходим най-често, селата са обезлюдени и хора рядко срещам. Така че в такива сучаи, просто се доверявам на топографите, което дали е правилно, или не, няма как да знаем.

При нужда от помощ или инфо за Средните Родопи, и най-вече водосборните басейни на Въча и Чая, винаги съм насреща. Така и не разбирам условното разделение на Западни и Източни. Мугленските баири (например) отнемат доста, ако няма кой да ти подскаже нормалния заход Smile

За съжаление в официалната топонимия са оцелели малко от автентичните имена. Стремя се да използвам и популяризирам тях. Може да са останали малко местни хора, но те са там от стотици и хиляди години. Топонимите носят много история, изпозвам ги от уважение към хората на място. Усмихвам се когато софиянчета, майнички и варнеци, споделят как като са ходили на село (Батак, Фотиново, Нова махала, Мугла, Широка лъка), дядо им ги е водил на Карла(ъ)к, макар да става дума за различни баири от наша гледна точка. Последното важи и за разни други села и балкани из споменатите в началото от мен райони. След многогодишни опити поне успях да се сборя с картите на гугъл, да изписват и името на върха, споменаван в "родопския химн", че за днешните хора вярно е това, което "пише в интернет".

Петте братя са Персенк, Ел Дермен (Елдермен), Кумините, Гургутевица, Цирикова църква. Името на последния не звучи толкова автентично, а историята му е далеч от официалната и героична такваз, но и това име е сравнително старо. Всички коти (от 2032 до 2021) между Мезаргидик и Капатлъ бунар са Персенк (според местните). От кота 2065 все още има гледка на север. Днешния Голям Персенк съм го чувал по един път в Лясково и от един човек от Чурек(ово) в началото на века с име, което не съм се стремил да помня тогава (защото използвах зелените карти на Картография с политически коректните за соца имена), но завършваше на "бурун", която дума често присъства в имената на местните големи и заоблени, но гърбави върхове. Отдавна няма кой да попитам и в двете села за старото име. Планината Персенк е от Ендека до Чаталолук (Митницата). На север от Чаталолук е Модер (Модър), на юг от Ендека е Карабалкан, съставни на окрупненото понятие Чернатица.

Дерзай и продължавай с начинанието. Аз много ти се кефя и уважавам последователността ти!
П.С.: с препратка към питането ти за най-високата точка на Гюмюрджинската Карталка - Чаевата чука (в Мурсалица) не е това, което е Cool

... пиши ако/като тръгнаш натам.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Последната промяна е направена от vaskoo на Вто Юни 17, 2025 8:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Благодаря, Васко!

Тези нещо, които пишеш си остават и могат да бъдат полезни не само за мен, но и за всеки потребител на форума.

Иначе имам планове за района, но не точно за Мурсалица, а за малко по-на югоизток. Не обичам да споделям предварително планове, защото не веднъж са се проваляли по една, или друга причина. Но ти ги казвам, пък каквото дойде. Събота на 28 юни следобедни часове мисля да сме на Гела, където ще нощуваме някъде. На следващия ден изкачваме Карлък, опит за Краставата чука, който съм качвал преди повече от 10 години, но сега не знам как е растителността. След това безименната кота (2124), Шабалиевата Каба и Малък Перелик, който ще се опитам да изкача за първи път и поне по сателит се вижда някаква просека от изток. Съответно от него наобратно при автомобилите на Гела. Груб чертеж ми излиза около 23 км, но може и повече да дойде. Така че, ако си свободен, заповядай 🙂

Благодаря за поканата - тим-билдинг имам тогаз, иначе с удоволствие!

През хижа Перелик е доста по-пестеливо ходенето и дава опции за непредвидено газене на хвойна по билото на Карлък, ако не са се задействали и не е почистено, както е по склона на МусАята. Но по твоя план изглежда чудесно раздвижване. Вода има от двете страни на Карлък - на Айгър соват (с малко отклонение) и Мефраб, и двете са текли и в най-големите суши.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Съжалявам, ако някой е имал затруднения по пътеката. Преди две години две семейства ходихме и чистихме точно този път. Той е любим на мой приятел, вече 70-годишен. Аз рядко ходя там, да съм бил там.....5 пъти, макар че ми е близо.
Такива паднали дървета нямаше. Rolling Eyes

Коце, ако говориш за античния път ... участъците му по северния склон на Модър, по СЗ склон на Персенк и това около Г.Персенк, няма по-любими горски разходки за мен заради съчетанието на природа и ненатрапчива история. Широкия участък на същия път между Върховръх и Чурен е засипан, а други над Бряновщица и над Гела бяха разорани малко преди и малко след началото на века.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича