Ком-Емине (Е3): 2025 г.

Васко, Васкооо Smile

	vaskoo написа:
	Таа година не сте фърлили първака май, кат сте пекли рачията

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Хахах, Пацко според теб дали хората разбраха точно какво правя ? Имам усещането че само ти видя и още един човек Smile

.. В случая се забавлявам, ама няма да продължавам понеже много ще се оспами "наводни" темата Smile

Аз съм леко разочарован от тоз Интелект ... никъд ене споменава за прием на ниско и високо алкохолни напитки по време на прехода и ми се струва, че съвсем ще загубиш интерес ....

Disgust

	kibik написа:
	Аз съм леко разочарован от тоз Интелект ... никъд ене споменава за прием на ниско и високо алкохолни напитки по време на прехода и ми се струва, че съвсем ще загубиш интерес ....

Относно прехода ком-емине, който ще преминавам с 6 дни за велосипед, как ще ми се отрази пиенето на 2-3 ракии всяка вечер. Тъй като аз обичам и смятам че ми помага на възтановяването

ChatGPT said:
Преходът Ком–Емине с велосипед за 6 дни е изключително физическо натоварване – сериозно изискване към издръжливост, мускулно възстановяване, концентрация и хидратация. В този контекст ежедневното пиене на 2–3 ракии вечер има няколко важни последствия, които си струва да обмислиш:

❌ Как алкохолът може да ти навреди:
Забавя мускулното възстановяване
Алкохолът пречи на синтеза на протеини и възстановителни процеси в мускулите. Това може да те остави с усещане за по-голяма умора, болка и скованост сутрин.

Влошава качеството на съня
Макар да ти се струва, че заспиваш по-лесно, алкохолът потиска дълбоките фази на съня (REM), които са критични за възстановяването.

Причинява дехидратация
Ракията е диуретик – кара те да губиш повече течности, което увеличава риска от дехидратация, мускулни крампи и спад в издръжливостта на следващия ден.

Повишава риска от травми и грешки
Дори с няколко чашки вечер, остатъчното действие на алкохола може да намали координацията, бдителността и реакциите ти сутрин – особено рисково при спускания с велосипед.

✅ Какво можеш да направиш, ако не искаш да се отказваш напълно:
Ограничи се до 1 малка (30–50 мл) ракия вечер, и то след като си се хидратирал, хапнал добре и преди сън.

Винаги пий вода заедно с алкохола – минимум 1–2 чаши допълнително.

Избягвай пиене в нощите преди най-дългите или най-тежките етапи.

Личната нагласа има значение
Разбираемо е, че ритуалът с ракия може да ти дава усещане за комфорт, отпускане или „награждаване“ в края на деня. Ако това е важно за психиката ти и не прекаляваш, умереното количество може да бъде окей — но физически погледнато, не подпомага възстановяването, а по-скоро му пречи.

ХАхахахаххахахаха еее Smile

А как мога да спра пиенето на ракия всяка вечер, по време на 6 дневния ми преход ком-емине с велосипед ?

ChatGPT said:
Много добър въпрос — и честен. Навикът с ракията вечер често е не само физически, а по-скоро психологически ритуал: форма на отпускане, награда или дори самота по време на дълъг и натоварен ден. Затова спирането му по време на Ком–Емине няма да е просто „не пия“, а по-скоро замяна на нуждата, която ракията удовлетворява.

Ето няколко практически стратегии, които можеш да приложиш, за да спреш пиенето по време на прехода:

✅ 1. Замени ритуала, не го прекъсвай рязко
Вместо вечерна ракия – създай нов ритуал за „отпускане“:

Топъл чай или билкова напитка (лайка, мента или маточина – действат релаксиращо).

Протеинов шейк или електролитна напитка – хем възстановяват, хем запълват нуждата от „вечерна напитка“.

Масаж с магнезиев гел, лек стречинг – също отпускат след деня.

✅ 2. Постави си ясна цел за 6 дни
Кажи си: „Това е спортен проект. За 6 дни не пия – искам тялото ми да работи на максимум.“
Психически е много по-лесно, когато го поставиш като краткосрочен експеримент, не като „отказване завинаги“.

✅ 3. Подготви си предварително награда за края
Знаейки, че в края на прехода ще се почерпиш с хубава ракия или вечеря (или нещо друго любимо), ще се чувстваш по-мотивиран да издържиш без нея по време на натоварването.

✅ 4. Изговори го с хората около теб (ако има такива)
Ако ще си с компания, кажи открито: „Този път няма да пия, защото искам да съм в топ форма.“
Това не само те ангажира, но и спира онова леко социално „айде една“.

✅ 5. Води си дневник (може и в телефона)
Вечер запиши 1–2 изречения: как се чувстваш без алкохол, как е тялото, сънят, мускулите. Това ще те държи фокусиран и ще видиш реална разлика още след 2–3 дни.

И най-важното:
Не се вини, ако някоя вечер изпиеш 1 ракия. Просто не я превръщай в навик през тези дни. Главната цел е тялото ти да те изнесе през планината – не бутилката.

Искаш ли да ти направя примерен план за възстановяване и вечерна рутина по време на прехода?

И става все по зле ... Smile

По време на прехода на ком-емине, пия по 2-3 ракии всяка вечер с шопска салата. Аз много обичам домати и ми е много вкусна шопската салата с ракия. Ако не пия ракия, не ми се яде.

ChatGPT said:
Разбирам напълно — това, което описваш, е много повече от просто хранене. Това е навик, удоволствие и ритуал в едно. Шопската салата с ракия не е само комбинация от вкусове — тя е свързана с отпускане, приключване на деня и дори малко „награждаване“ след дълго въртене на педалите.

Но нека го разгледаме трезво (буквално и преносно).

🎯 Целта ти: Да изминеш Ком–Емине с тяло, което възстановява бързо и се справя с натоварването.
Ако пиеш 2–3 ракии всяка вечер:

ще си по-дехидратиран,

ще имаш по-лош сън,

ще се възстановяваш по-бавно,

и е възможно да ти падне мотивацията или концентрацията.

И това може да се натрупа ден след ден и да развали прехода ти, колкото и да ти е вкусно в момента.

✅ Решение: Запази удоволствието, но го трансформирай
Ти не се нуждаеш непременно от ракията — нуждаеш се от онова усещане, което тя носи, когато върви с доматите.

Ето как можеш да постигнеш почти същото, без да пиеш (или с минимално количество):
🔁 Вариант 1: „Символична“ ракия
Носи си малка бутилка и пий 30–50 мл – само за вкуса.

Това е ритуалът без последствията. Ще ти даде същото усещане, но няма да пречи на възстановяването.

Можеш да го мислиш като „благословия“ за салатата, не като напиване.

🍅 Вариант 2: Безалкохолна замяна с настроение
Студена газирана вода с лимон, таратор или айрян в метална чаша – усещане за свежест, ритуал, без да ти тежи.

Добави нещо ново към шопската – печени чушки, чубрица, малко сирене с мед – да имаш усещане за „изобилие“ и удоволствие, което не зависи от алкохола.

✍️ Вариант 3: Нова награда
Планирай всяка вечер да си позволяваш нещо малко и вкусно: сушени плодове, парче шоколад, чаша хубаво вино (ако е по-добра алтернатива за теб).

Основната идея: замени емоцията, не веществото.

Ако „не ти се яде“ без ракия:
Това е вече чист условен навик – като Павлов с кучетата. И то може да се пренастрои за 3–4 дни, ако изградиш нов сигнал (напр. специална напитка, различна чиния, или момент на „почивка“ преди хранене).

Ако искаш, мога да ти направя:

вечерна рутина за възстановяване, която да замести ритуала с ракията;

или кратък ментален трик, който да ти помогне да не посегнеш автоматично към бутилката.

Интересува ли те някое от двете?

На маймуни ни обърнаха с тоя ИИ.
Хем смешно, хем тъжно. Че и всичко знае.
Ама да хване Той да го мине за 6 дена без ракия...аман от теоритици!

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Цитирам си по-долу мнението от миналата година. Та и вчера 3 ти Май направих абсолютно същия преход и пак с колелото. По пътя към Дерменка, като че ли трафика на коли го няма и видях че има май постоянно паркова охрана. Но пък видях следи от мотор към Добрила, явно са се мобилизирали да ги ловят. Пътя е затъпкан доста повече и се кара много по-лесно отпреди. Та се чудя дали е утъпкан или просто още не е дошло лятото да се разпраши повече.
Дурго което забелязах е че е сравнително сухо трасето, уж валя, уж какво ли не, а вода няма много много в планината.

Относно таз годишното каране имаше нови "подобрения" по колелото или по скоро по гумите. Имаше нещо нерешено, което все не можех да напасна и това е налягането на гумите. Затова си купих дигитален манометър, за да знам точно на колко са напомпени и на колко карам. Бях ги оставил на 1.8 предната и 2.0 задната така да ги карам по принцип, понеже странно защо самият производител от Шуалбе, дава 1.8 бара като миниммално налягане с което може да се кара. Също техния калкулатор ми ги смята точно на толкова. Докато при други даваше много по-малко налягане. Тъй като ги усещах прекалено напомпени, реших да експериментирам и карах известно време на 1.5 и 1.7 , което даде много по-добри резултати, но досега не бях карал на такъв як камънак, какъвто е от Дерменка до Добрила .
Специално за вчерашното каране бяха на 1.4 предната и 1.6 бара налягане.

И тук бях наистина изненадан, оказа се че с това налягане може да се кара из гадния камънак без да се компроментира каплата, напък на което пишат производителите. Не чух нито един път да има някакъв удар. По-големия ефект беше че колелото стана страшно стабилно, наистина много. За първи път съм карал навсякъде по трасето и съм спускал без да слизам. Само преди премката за х.Хубавец има едни скалички, където слязох за малко. Но след това цялото спускане до лятната за х. Васил левски го пуснах. То и затова от Амбарица слязох долу до лятната за 15 минути, което не съм си и помислял преди че мога да го направя чак толкова бързо. .

От беклемето до Амбарица се качих за 3 часа, като включвам и почивките, както и играта с наместването на Хуката. Носих го и на гръб колелото и там е подходящо за този терен към Амбарица.

Като цяло почти щях да преосмисля решението ми че е по-добре да се минава по лятната а не да се качва Амбарица с колело, защото като се качих на върха бях напълно свеж, но след спускането до долу, което е доста тежко, усетих умора ... Затова че за ком-емине в крайна сметка лятото живот и здраве, няма да качвам баира, а ще си мина по лятната, въпреки че там ще е малко по-бавно, няма да има това натоварване, което е носенето до амбарица и после трудното пускане до лятната пътека, въпреки че е по кратко.

Навръщане както казах от Добрила слязох само на 2 места за по няколко минути. Едното е от отклонението за подсичащата пътека под ГердекТепе, където има едно изкачване и не става за колело. А другото е на финалния участък преди хижа Дерменка.

Общо взето спуснах места, които ми се струваха невъзможни преди за спускане и то без да е имало някакви моменти на несигурност или възможност за прибиване.

Има точно преди хижа добрила един голям паднал бор, който явно паркаджиите нарочно не искат да го махнат, заради моторите, а може би пък защото е по-дебел. Но трасето е хубаво, много приятно за каране и няма проблем.

Времето беше чудесно и се насладих напълно на карането в този ден.

Цитат:

Отвори ми се възможност тази неделя 20.10.2024 да направя нещо в планината.

Реших с колелото да завъртя от Беклемето през Амбарица и обратно, за да видя някои отсечки. Така си разреших всичките чудения, които имам, дори не трябва да ходя за ново каране. Тръгнах рано от Плевен около 6 и си беше студено около нула градуса. Горе на прохода пък бяха минусови температури понеже имаше скреж на доста от местата. Но за сметка на това нямаше грам вятър, не си спомням някога да съм минавал тоя участак и горе Амбарица в толкова хубаво време. Може да беше студено, но не се усещаше.

Тръгнах без да давам много зор, но повлязох във форма и сега ми е леко. За 40 минути стигнах до Дерменка, но не спрях и продължих надолу по гадните камъни, без да слизам, даже минах със скорост. Естествено като слязох и що да видя, гумата паднала. Явно от полетата където карам влизат леко тръни и сега като джаса из тези големите камъни се донабива и я пука. Този път и получих бонус, по незнайна причина болта се беше навил много яко и едвам го развих. Даже се чудех по едно време да се качвам обратно към хижата и да ги питам дали имат як шестограм с рамо. Но му намерих цаката и успях. Хубавото поне на цялата работа и че с времето станах майстор на сменянето на гуми Smile ... Това му е поне плюса като си с вътрешни гуми ..

Продължих през гората към Добрила и там всичко беше в килим от листа, та внимавах как карам че не можех да виждам разположението на камъните при спусканията. Нещо ми се сториха нещата различни, но затова малко по-късно.

Стигнах района на Гердек тепе и това ми беше едната дилема която исках да си разреша, затова че дадох газ нагоре и изкачих билото.

Добрила я стигнах за 1 час и 20 минути и седнах набързо за едно кафе и малко хапнах, та захванах по трудната част и втората дилема която исках да проверя. Директно изкачването към Амбарица.
Носих го колелото, бутах го за 1 час се качих на върха и после още около 30 минути слизане до лятната маркировка за хижа Левски. От там обратно до хижа добрила за 1 час и 45 минути.

Хапнах и продължих наобрато. Като този път подсякох Гердек Тепе и стигнах до Дерменка за 1 час, но то наобратно е по бързо и съответно до Беклемето за 40 минути, където и отиването и връщането са горе долу еднакви.

Та вече си изчистих за мен този район на преминаването. През Гердек Тепе минах участъка за 16 минути, а навръщане по подсичащата 12 .. НА мен лично ми е по-приятно през билото, защото изкачванията не са дълги и после имаш леко гадни спускания. Липсва кофти хвойната ..

Относно качването на Амбарица и спускането обратно на лятната пътека за левски, да по-кратко е като км, но е безмислено, тъй като това може би е едно от най-трудните изкачвания въобще за ком-емине. Като време е еднакво с лятната пътека, но като усилие е много по-голямо и това те изпомпва. Докато по заобиколната си го минаваш с едно постоянно темпо почти без денивелация. Досадно е но предвид следващото изкачване по Топалица е много по-добре да се спести това към Амбарица ...

Смисъл да се качва Амбарица има само ако се минава през целия траверс и Купена. Но за да стане това, човек трябва да е много добре натрениран, да са му яки краката да може да носи колелото и да не изпитва затруденение с това. Да му е много точно връзването и носенето на колелото и да е проверо и изтренирано преди това. Иначе риска не си струва.

Най-добре си е от хижа Добрила директно по лятната пътека до Топалица и от там качване до костенурката. Поне за мен си изясних тази част.

И на връщане от Добрила най-накрая разбрах странното нещо. Еееее паркаджиите са изчистили пътеката. Не можах да повярвам, тези огромни дървета които бяха там от незнам колко години вече са нарязани и избутани встрани. Сега ги няма тези обикалянки покрай дърветата качвания и прескачания, всичко е чисто и от Дерменка до Добрила е супер.

Нали мина на безкамерни гуми? Това е едно от предимствата - позволява да се кара на по-ниско налягане. Аз така и не си купих манометър за френските вентили, тъй че карам на око и нямам идея колко точно са напомпени гумите. Щом си стабилен при каране, значи си в нормата. Меката гума ще я усетиш как почва да те занася, особено в завои.
Повече налягане ти трябва, когато караш шосе и търсиш скорост.

stealth написа:

Нали мина на безкамерни гуми? Това е едно от предимствата - позволява да се кара на по-ниско налягане. Аз така и не си купих манометър за френските вентили, тъй че карам на око и нямам идея колко точно са напомпени гумите. Щом си стабилен при каране, значи си в нормата. Меката гума ще я усетиш как почва да те занася, особено в завои.
Повече налягане ти трябва, когато караш шосе и търсиш скорост.

Точно така, минах на безкамерни гуми и това беше първия плюс. Но дори и с тях производителя е дал по-високо налягане, дори и когато са безкамерни. Но понеже на мен не ми бяха удобни реши да предприема тези корекции ..

Ако помниш бях писал, точно заради ниско налягане и прекълцване на вътрешната гума, бях решил да ги карам по - напомпани за да няма този проблем .. Но пък това води до други проблеми при които също може да се пречукаш. Сега успях да намеря златната среда най-накрая Smile

stealth написа:

Нали мина на безкамерни гуми? Това е едно от предимствата - позволява да се кара на по-ниско налягане. Аз така и не си купих манометър за френските вентили, тъй че карам на око и нямам идея колко точно са напомпени гумите. Щом си стабилен при каране, значи си в нормата. Меката гума ще я усетиш как почва да те занася, особено в завои.
Повече налягане ти трябва, когато караш шосе и търсиш скорост.

Има преходници от френски към автомобилен. Аз моите ги дрънкам на 2,2 ако пише че са от 2 до 2,4. Ще пробвам с по- ниско налягане, да видим как ще е.
Иначе съм още с вътрешни,майстор съм на лепенето. На един Байк за Чепън успях да гръмна 4 !!! на късото трасе, спечелих награда за най-много спукани гуми...
Бях с 26ца, подариха ми ВЪНШНА 29ка, ама каквото такова Smile

Тези дни ще си заръчам акумулаторна помпичка с дисплей от китайците, не знам ще я ползвам ли, то в гората помпя на ръка и на пипане. В нас с големия компресор.
Време да има само!... Но все някога... ей тези дни да си намеря колелото, че след 20 дни ми е първото състезание.
На някой не му ли се ходи в Синеморец на Каланджа? Бегач, колелейтър или пък и двете? СтранЖа е топ и за двете и нали знаете за мушичките, над 8 км/ч не досаждат Smile

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Има преходници, аз също имам Smile

Обаче преходника често закача джъвъчката на вентила и изтърва налягане докато е навит. Бих изгубил 5 атмосфери, докато премеря с манометъра, което обезсмисля цялото начинание. Хиперболизирам леко, но реално не ми е нужна информацията, колко точно налягане имам в гумите. Не ходя по състезания, тъй че не търся някаква супер оптимална стойност. Всъщност, миналата година карах на Маджарово, но по-скоро от интерес да видя какво е, а и защото беше в неделя. Тази година гледам, че и Маджарово, и Златоград (като най-близки дестинации) са в събота стартовете, затова ще ги пропусна.

Пацко, ти ако си с вътрешни и свалиш налягането, винаги ще има риск на някой камък да прекълцаш гумата. Аз точно това направих поне 2 пъти, преди да мина на безкамерни. Затова и оттам ги държах много напомпени, така гаранция никога не се прекълцваше, обаче е много неудобно карането. Чак сега виждам, като уцелиш златната среда колко по-добре и стабилно става.

stealth написа:

Има преходници, аз също имам Smile

Обаче преходника често закача джъвъчката на вентила и изтърва налягане докато е навит. Бих изгубил 5 атмосфери, докато премеря с манометъра, което обезсмисля цялото начинание. Хиперболизирам леко, но реално не ми е нужна информацията, колко точно налягане имам в гумите. Не ходя по състезания, тъй че не търся някаква супер оптимална стойност. Всъщност, миналата година карах на Маджарово, но по-скоро от интерес да видя какво е, а и защото беше в неделя. Тази година гледам, че и Маджарово, и Златоград (като най-близки дестинации) са в събота стартовете, затова ще ги пропусна.

Е аз по състезания ходя, колкото да се измъкна от вкъщи Smile

Манджарово изпускам тази година като миналата, по-миналата бях. Хареса ми.
То тая година ще е едно измъкване от вкъщи... само от къщата и кучетата. Жена, деца, всички на Каланджа първо, след това на Малкото Лъвско сърце...

Не стига това, ами ме натиска жената да ходим септември и на Голямото Лъвско.

МОРЕ иска, а аз искам пиене и бюджетна почивка ахаха ама кой ме пита.
Аййй дано не чете тук...
Опа май се отплеснахме от КЕ.
Чат джипити да се намеси Wink

След някоя година обещавам да го мина със синковеца КЕ с колело, че за пеша ме мързи вече.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/