Web базираната версия на BGMountains

Здрасти Ристе,
през Босфора обикновено само се минава. За мореплаване там не става, че е много оживен трафика. За целта се ходи в районите на юг, да речем от Измир.

Ако ти се обикаля Босфора с лодка като за гледката, отиваш там и си плащаш места в корабче за разходки. За 2-3 часа време ще огледаш всичко, че и ще ти писне.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Добавен е нов слой с част от австро-унгарската военна топографска карта от края на XIX и началото на XX в. (Generalkarte von Mitteleuropa 1:200 000):

https://kade.si/#gkme=8/2810000/5250000/0

Слоят съдържа 152 картни листа, повечето от които отпечатани в периода от навечерието на Балканските войни до края на Първата световна война. По принцип картата е била многократно преиздавана и допълвана през годините -- първоначално от виенския k.u.k. Militärgeographisches Institut, а впоследствие и от други военно-топографски служби. Част от съдържанието ѝ из нашенско е било заимствано от руските карти, издадени непосредствено преди нея.

Разделителната способност на слоя е 21.74546 m/pixel, по-добра от тази на отдавна и добре известния отворен архив на Eötvös Loránd University.

Сърдечни благодарности към Rincewind!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Христос воскресе!

Стореното от Ведрин е толкова значимо, че трудно се поддава на оценка - това е единствената в света публикувана геореферирана, при това изключително прецизно, мозайка от картни листове (152 от общо 265 издадени някога) на една най-важните от историческа гледна точка европейски карти, с помощта на която се водят две световни войни. Няма друга карта, която да предлага толкова пълна картина на континента от времето преди "възродителните процеси", на които е подложена топонимията през XX в., на традиционната, прединдустриална, пътна мрежа, и т. н.

В редица отношения картата е компилативен труд. В голяма част от територията на днешна България и Одринска Тракия тя не е нищо друго, освен копие на руската петверстова карта, която също е слой на kade.si. Разлики с последната се виждат ясно в Северна Добруджа, където румънците правят нова триангулация и картиране в мащаб 1:100.000 през 80-те години на XIX в., които биват използвани за австро-унгарската карта. "Сръбската част" почива на генералщабната карта на кралство Сърбия, изготвена в края на 80-те и началото на 90-те години на XIX в.

В югозападната част на днешна България обаче руският военно-топографски корпус не е работил и в тези земи австро-унгарската карта стъпва най-вече на собствени теренни разузнавателни данни и частична триангулация, правена през през 70-те години на XIX в. Вижда се с просто око, че в тази си част (поне що се отнася до нашата територия) картата е най-неточна и непълна - по обективни причини, а не заради недобро георефериране от страна на Ведрин. Собствено австро-унгарските триангулачни точки са означени с обърнати надолу триъгълници и в общия случай са доста прецизни (например Петрич), макар и невинаги (например Неврокоп). Пространствата между тях не са заснемани инструметално, а най-вече окомерно, поради което нанесените на картата места са сравнително малко, а разликите с действителното им местоположение понякога възлизат на километри.

Отново - поздравления и възхищение към Ведрин за тази изключително комптетентна и стойностна работа!

PS: картната легенда от времето, от което са повечето от листовете в мозайката на kade.si.

_________________
Планинарство за всеки
Пътят на св. Яков (Camino de Santiago)