Поредица от родопски грешки. Разходка до връх Свобода

На Лазаровден валя, значи, на Цветница всички водопади трябва да са в подем.

И тръгнахме. Катаджиите бяха като гъби след дъжда, но човек като мен, прехвърлил 60, често кара на темпомат. Стигнахме село Чуково, оставихме колата до табелата и тръгнахме. Подробно съм описал нещата в албума, направо го пращам:

https://photos.app.goo.gl/HLv7yGegirg1xsFw5

После.... почнаха грешките. Отидохме да търсим друг водопад край Момчилград, наречен Учурум, почти като карловския. С-то се е изгубило, макар че на турски СУ е вода. Намерихе изходната точка, разпитахме двама местни, които не бяха чували за водопада и все пак тръгнахме. Накаляхме се прекрасно, стигнахме до още по-гаден терен и се върнахме.

Rolling Eyes

След 10 дена фантастичен пек и мируване под климатика, трябваше все пак да си покажем човките някъде. Преди седмица се бяхме върнали от Разлог, мене ме гонеха пак някакви ишиаси... Към близката Стара планина не ставаше, днес наследниците на Благоев се черпят около Бузлуджа.... Не става.
Наскоро ходих към Пампоровец, даже и не писах. Иииии .... тръгнахме към Златоград.
И аз, и Мима бяхме ходили по веднъж.И двамата по някакви...програми, нищо не е зависело от нас. Нас ни прибираха от семинар в Чепеларе, уж за по-така се озовахме в кафенетата на Златоград. Тогава беше модно, но не ходих да разглеждам, праснахме се в една кръчма и убихме времето. Там казаха, че ако искаме да видим истинския Златоград, трябва да повървим 2 километра покрай реката. Тогава пропуснах.
Сега се оказа, че старата чаршия не е възстановена стара, а "исторически парк", да го наречем. За истинския Златоград пише:

"Златогра̀д е най-южният град в България. Той се намира в област Смолян и е в близост до границата с Гърция, втори по големина в областта и административен център на община Златоград. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 6737 души по настоящ адрес и 7310 души по постоянен адрес. Уикипедия".
Замъкнахме се там, преодолявайки не само нашата, но и румънската навалица, ориентирана към Гърция.Малък градец, и както всички подобни е удобно, че можеш да паркираш почти навсякъде. Събират се там няколко рекички, в голямата дори има риба, но е мътна. Има комплексарски МОЛ, по-малък от махленски ресторант, пощад със знаменца, голямо старо училище с часовникова кула. Заведението, в което седнахме, се казваше "Сан Ремо", но бичеше гръцко радио.
Няколко снимки:
https://photos.app.goo.gl/iqnpW5cW2HNZ8wFX6