Лакмос / Перистери - зимно - Чукарела

Лакмос от превала Скафида.

Епир, 1913 г.

Два открадни дни – от болести и ангажименти. Две нощни шофирания – по петстотин километра всяко. И ходене, ходене...
Елементарна глупост? Прахосани на халост пари? Пълна безсмислица?

Не.

Лакмос, Мегас Трапос.

Епир, Янина, бежански лагер, 1948 г.

Който не ходи на планина – заради самата планина – като мирянин на черква, мъртъв е.

Който не отиде сам – не заради себе си и тщеславието си – не познава себе си, а оттам и другите, мъртъв е.

Който не се върне в безмълвие – заради тишината, небето, звездите – не чува и не разбира думите, а оттам нито може да ги напише, нито да ги запомни, мъртъв е.

Който не остане смисъл в безвремие – заради първородността камъка и напреки тлеността на плътта, мъртъв е.

Чукарела

Теронозавър на 1600 м.н.в. – безгрижно. С вериги можеше много повече...

Бивакът под Чукарела след изкачването й.

Епир, Мечково (Мецово), 1950-те.

Колко е високо, колко е трудно, колко е далече, колко е – бутофорно – известно... нищо от това няма значение. Колко е истинско, колко е искрено, колко е преживяно... само това има значение, само то ще остави следа в спомена, белег по паметта, само то ще даде силата за следващата крачка вътре в и навън от човека, само то ще е хоросана на зида, наречен лице.

На Чукарела.

Гледката от Чукарела.

Билото на Лакмос и Мегас Трапос.

Епир, 1960-те.

Каква е цената на „другото“? Жестока е – без оплакване. Платена е – без пазарлък. Вълча самота, чуждото пресметливо неразбиране, чуждото еснафско отхвърляне, скъсани свои джобове и много, много надживяни чужди предателства. И дългият, предългият собствен път на развенчани самозаблуди, суетни надежди и бездънни съмнения.

Каква е цената отвъд „другото“? Не е цена – стойност е. Не е стойност – душата е. Уязвимата, уязвената, не толкова безсмъртна и не тъй ширококрила, ала единствена – като бял гълъб от стар стенопис над олтара на порутена църква.

Красотата на Лакмос.

Залезът от бивака.

Епир, 1943 г.

Някога Юнг е написал, че „човек ще направи всичко, независимо колко абсурдно, за да избегне среща с душата си“. Може би защото тя няма да го познае.

Моята душа, която ме срещна преди 33 години, наскоро ми написа: „Ти си океан, събран в една сълза. Моята.“

Жив съм.

Душата. Гърция, 1944 г.

На връщане от Лакмос по пътя от село Халики. Мегас Трапос.

Епир, 1948 г...

Хубава планина, благодаря!
Повече инфо за маршрута и условията горе?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Привет, Дидо.
1. Подход
- магистрала София - Мецово (без дефилето). На Анилио малко преди Мецово непосредствено след един тунел и преди друг се отбива за село Халики.
- пътят до Халики е тесен асфалт с много завои. Да се ползва навигация, докато се минат разклоните около Анилио - табелата за Халики е обърната към Мецово, т.е. не се вижда, когато идваш от Анилио.
- проходът Скафида на 1700 м.н.в. беше чист от сняг. Видях, че е чистен, когато е имало сняг
- от Халики се поема по долината нагоре. Има три пътя - единият е 500 метра преди селото, най-удобен, тъй като не минава през селото, но е за джип. Другите два са през селото - тесни сокаци. Нормална кола може да мине само през средния. Най-долният, най-близо до реката, е твърде тесен вътре в селото.
- пътищата по долината първите 3-4 километра, до първите овчарници, са проходими от лека кола. Нататък в гората пътят става каменист и докато излезе от гората става само за джип.
2. Преход
- тръгнах от границата на снежния пояс. Но като пастирска планина (Халики е влашко село) вероятно е пълно с пътеки.
- технически трудности никакви: наклон умерен, скални блокажи няма
- направих траверс на Чукарела: качих се по билото от северо-изток и слязох на юго-запад на голямата седловина, където излиза нормалния път (и има черен път). Само по билото от северо-изток наклонът става по-осезаем.
- изворите и водопадите под Чукарела бяха под сняг, така че не мога да коментирам.
- спах под Чукарела, след като я качих, тъй като на върха много духаше. Места за бивак колкото искаш.
- слязох на широка дъга покрай Мегас Трапос. Видях, че има скални блокажи именно където са водопадите - заобикалят се лесно в посока Мегас Трапос.
3. Изводи
- определено красива планина, но докато има сняг - наличието на много черни пътища вероятно би загрозило гледката през лятото.
- вероятно има достатъчно вода покрай водопадите, които са на час-час и половина под Чукарела.
- следващият път ще тръгна от прохода Барос на 1900 м.н.в. - дава възможност за билен преход през поредица от върхове, но най-вече Мегас Трапос, който е изключително красив връх с добра панорама към Чукарела.
- към момента на изкачването снежната линия беше на 1600 м.н.в. С настоящия южен вятър и положителни температури снежната граница вече сигурно е на 1800 м.н.в. С вериги един джип би се качил и повече - черният път качва към Чукарела по припеци.
- за щастие пуста планина. Не срещнах човек. В Халики срещнах двама.
- лятно време, когато има повече хора и движение, да се внимава за коли по тесния път до Халики и за пастирски кучета в планината - има много овчарници.
Това е.

Последната промяна е направена от Иван Динков на Съб Мар 15, 2025 12:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Бяхме из тези хубавини в началото на юни 2018 г. Имаше все още отделни снежни преспи на по-усойните места над около 1900 m н.в. По зелените поляни на тази височина цъфтяха едни подобни на диви зюмбюли цветя, които изобилстват също и из ливадите край Бели Искър.

Подвършието на вр. Барос (1970 m н.в.).

Поглед на север от вр. Барос (1970 m н.в). Мегас Трапос и Чукарела на заден план, Кацару и Бурдугани в средата, Ботай в дясно.

Кацару, Бурдугани и Ботай.

Вр. Ботай (1998 m н.в.).

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Привет, Владимир Тръмпович.
Благодаря за включването.
А защо след Сколио не скокнеш и на Ботай Shocked

Поздрави от Мусалейко.

Не ги умея вече (ако изобщо някога) тези движения... Гледам как дворните котки скачат от място на височина 7-8 пъти собствения им ръст. А те гледат птичките, които летят в повечето случаи твърде недостижими дори и за тях.

Попаднах на едно описание на изкачване на Ботай от юг, тръгвайки от асфалтовия път към прохода Барос на около 1300 m н.в. Споменават гъста растителност, както и някакъв въздушен 15-тина метров участък от второ UIAA ниво.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Привет отново,
Ще обсъдим Ботай, бонзай и земния рай на Сколио.
Дискусиите на терен винаги са по-продуктивни.

Иван Динков написа:

...
- направих траверс на Чукарела: качих се по билото от северо-изток и слязох на юго-запад на голямата седловина, където излиза нормалния път (и има черен път). ...
...
- определено красива планина, но докато има сняг - наличието на много черни пътища вероятно би загрозило гледката през лятото.
...
- следващият път ще тръгна от прохода Барос на 1900 м.н.в. - дава възможност за билен преход през поредица от върхове, но най-вече Мегас Трапос, който е изключително красив връх с добра панорама към Чукарела.
...
- лятно време, ...

Поздравления за хубавия преход и хубавия пътепис!

На 05.09.2016 г. имах щастието да се разходя с приятели из планината Лакмос.
Лятно време с по-висока лека кола може да се стигне много близо до връх Чукарела.
Ние се отбихме на този изход от магистралата „Егнатия Одос“ и поехме на юг към село Rachoula:

https://maps.app.goo.gl/M2JMYZE4jpewpm8P9

https://www.kade.si/index.html#osm=18/2347590.31/4830244.08/0

Успяхме да се изкачим с моята хонда црв по земния път до 2030 м н. в. (на около 900 метра от връх Чукарела):

https://www.kade.si/index.html#ghyb=19/2350680.3/4819629.5/0

Можех още 100-на метра по-нагоре, пътят позволяваше, но нямаше смисъл, тъй като бяхме замислили кръгов маршрут.

Беше месец септември и тревата вече бе попрегоряла и не толкова зелена, колкото ми се искаше, но пак беше красиво.

Земните пътища не бяха толкова натрапчиви и не загрозяваха (много) планината. Южно от Чукарела имаше стадо от стотици овце:

Връх Мегас Трапос (2228 м) е красавец и е приятен за изкачване (макар и стръмен, върхът не е труден):

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Привет
и благодаря за текста и снимките.
Да, гръцките планини са красиви, нетрудни и най-вече пусти откъм туристи. А като се има предвид напредващата ни възраст, това, че са и достъпни, ги прави идеални не само за планинарство, но и за планинска фотография. Така че - както предложих на Ведрин Желязков - една добра комбинация би била: джип (наличен), палатка (налична) и добър фотоапарат (някога). Всичко останало е време, смирение и щастие - първото зависи от нас, второто и третото планината винаги ни ги дава.

Ти точно не изглеждаш да си много възрастен, та не знам точно за каква възраст става на въпрос Smile

... Това важи и за останалите хора .. които съм виждал. То така или иначе възраста винаги напредва, не се случва да назадва Smile

П.С - иначе въобще и си нямам на идея къде е тази планина. За първи път виждам и чувам и ще трябва да и намеря локацията, да видя от хубаво време дали не я виждам от Плевен или малко по-нависоко Smile

. Ако не от там, то поне от Пирин Smile

Нищо не крия - наскоро чукнах 50.
Но има и друго, надявам се, не толкова възраст, колкото мъдрост - окото вече гледа иначе, краката не бързат и цениш много повече гледката, идващия спомен, тишината да си сам. А за това наистина нито височина, нито трудност, хеле пък известност имат значение...

Колкото до самата планина - недалеч южно от Мецово е. Струва си. Но нито от Плевен, нито от Пирин ще я видиш Shocked

	Иван Динков написа:
	Привет, Дидо. 1. Подход - магистрала София - Мецово (без дефилето). ...

Благодаря за напоителното описание, много е полезно! Благодаря също на Ведрин и Стефан за описанието и изгледа на Перистери през лятото.

Планината все ми е убягвала досега, а из нея има какво да се види.
Местността Верлинга под в. Перистери е едно такова място. Дали някой от вас не е снимал там?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy