Из върховете на Любаш планина

Разполагах само със следобеда, но климатичните условия бяха добри и реших, че разходката ще е малко по-далечна. Така в един от съботните дни на февруари, малко преди 15 часа, оставихме автомобила на седловината между Ребърска могила и масива на Изворска могила, което място е, около два километра прди село Кривонос. Исках да се изкачим именно Ребърска могила, който е втория по височина връх в Любаш планина.
Тръгнахме по коларски път, като условията наистина бяха перфектни за февруари...

Напредвахме бързо с умерен наклон, като редувахме гористи участъци, с такива на открито. Обърнах се да снимам Витоша, както и масива на Изворска могила, който е десети по височина в планината...

Пътят, по който вървяхме определено не става за лек автомобил...

Но пък за снимки от него ставаше. Гледка към първенеца Любаш...

Така за близо половин час стигнахме и краят му, където има голяма антена...

Дотук добре, но върхът беше на около 150 метра северозападно от тук, а нито карта, нито сателит показваше, че има пътека, или път към него. Бързах и за пореден път и тръгвайки забравих ножицата, но въпреки това влезнахме...

Ходил съм със стотици различни хора в планините. За толкова години вече, съм установил едно, а именно че възприятията на всеки един от тях към трудностите на терена никога не са еднакви. За едни това са просто няколко трънки, а за други - нещо невъзможно за минаване. Едни имат опит и са свикнали, а други не повтарят повече след ходене в такъв терен. Всеки вижда нещата по неговия си начин, като в случая за мен не бяха само няколко трънки, но в никакъв случай и нещо, което да е невъзможно за преминаване. Сетих се за Ватов лиляк в Завалска планина, където нещата наистина бяха драматични. Тук се минаваше и за малко повече от десетина минути стигнахме и най-високата точка на Ребърска могила.

... откъдето се откри гледка и към значително по-високия първенец...

Въпреки хубавото време не стояхме дълго на върха и тръгнахме да слизаме обратно през трънките и пътя след това. Бяхме само двама и все повече назряваше идеята да отидем и до Изворска могила, въпреки риска от замръкване. Нито щеше да ми е за първи, нито за последен път, затова и решихме да се пробваме. Масивът му си личеше ясно срещу нас...

Спуснахме се бързо до колата и пак тръгнахме по коларски път, но този път в обратна посока. Първоначално влезнахме в гора, но не след дълго излезнахме на открито. Вървяхме към връхната точка на Изворска могила по любим мой терен - широко и тревисто било със стръмни склонове от двете страни...

...а пък зад нас се извисяваха двата гиганта на планината, на единия от които бяхме преди по-малко от час...

Така любувайки се на гледките за по-малко от половин час стигнахме и най-високото място на върха. Не се бавихме много тук и след по няколко снимки хванахме обратния път. Далеч бяхме от пълния мрак, но пък хванахме залеза в гората...

Съответно още по светло бяхме при колата, а тъмното ни хвана някъде след Перник.

Получи се една хубава разходка в планина, за която все не оставаше време до този момент. А и таблицата за Любаш не е толкова постна вече Very Happy

Следващата седмица пак бяхме тук, но това е за друга публикация в тази тема.

А ето и видеото от разходката, където снимах целия участък от антената до върха, за да може всеки да си прецени какви са били условията Very Happy

Това е от мен засега.

Бъдете Здрави!

След разходката до Ребърска и Изворска могила, реших, че ще отделя повече време на Любаш планина, която може би незаслужено пренебрегвах до този момент. Но докато си ровех из картите видях в една от тях име на връх, който не съм вкарвал в таблицата и който го няма никъде другаде. Често ми се случва да виждам подобни неща и не им обръщам внимание, но в случая въпросната кота, ако наистина е с име, то това щеше да я направи трети по височина именуван връх в цялата планина и съответно трябва да го добавя в списъците. Въпросният връх се намира западно от Кривонос, като на БГМ там е дадена точка с височина 1158, на руската и ЕТК - 1156,8, а на mapy.cz е отбелязан, като Петльово краище.

Принципно темата с имената на върховете ми е много чувствителна и гледам да съм максимално прецизен. Специално за по-малките и ниски планини, които не са проучвани и описвани в литературата, това е много трудно. Точно за такива казуси, за мен най-меродавно е мнението на местните хора, които за съжаление обаче все по-рядко срещам. Успях да се свържа с администратор на една фб група за село Кривонос, който ми каза, че ще пита по-възрастните жители на селото и ще ми върне обратна връзка. Но дотогава този връх ще си остане безименен и няма да го добавям в таблиците.

Но, дали безименен, или не, го включих в плана за неделната разходка, на която бяхме три автомобила. Оставихме ги на площада в края на село Кривонос и трътнахме по уличката в западна посока. Скоро излезнахме извън населеното място и почти веднага започнахме стръмно изкачване по тревист склон...

Не след дълго влезнахме в горист участък, където отново имахме препятствия с паднали дървета - честа гледка от последните месеци...

Изкачвахме се по слабо изразен тревист път, но след около половин час излезнахме на открито, където вече имаше ясно изразен такъв. На него тръгнахме вдясно, защото безименния връх, беше, на около 300 метра от тук. За да стигнем до него, трябваше да се отделим от пътя и няколко минути да си проправяме път сред растителността. Най-високата точка е на малка полянка сред гората. Разровихме котата и поразчистихме, около нея...

Постояхме малко тук и тръгнахме наобратно. На пътя, обаче един от спътниците ми забеляза едва личащо тревисто отклонение, което също водеше в посока върха. Не исках да бавя групата и започнах да тичам по него да видя, дали стига до най-високото място. Оказа се, че минава през поляната и продължава надолу през гората, тоест много по-лесен вариант за изкачване на тази кота, била тя безименна, или не.

Все по пътя се върнахме бързо до разклона за селото, по който бяхме дошли, но от него продължихме на изток. Първият връх, който искахме да изкачим беше Стара кория, който е шести по височина в планината. Най-високата му точка е на широка и равна полянка, до която стигнахме бързо...

Дотук добре, но знаех че следващия връх Свети Петър (пети по височина) няма да е никак лесен за изкачване. Сателитните снимки не вещаеха нищо добро, но на място щяхме да преценяваме. Така от Стара кория продължихме на юг по пътя и не след дълго навлезнахме в пределите на някогашно военно поделение, от което са останали само полуразрушените сгради. Малко след него стигнахме и северните подножия на Свети Петър, където по картата имаше път, по който директно можеше да се изкачи върха. Освен него имаше продължения, както вляво, така и вдясно на масива. Първоначално решихме, че ще проваме този път, но много скоро стана ясно, че това е изгубена кауза, въпреки че имахме няколко ножици. Затова се върнахме на разклона и хванахме дясното отклонение, като по този начин се надявахме, че ще стигнем до друг път, качващ се на върха от запад. Бяхме почти сигурни, че и него го няма, но се пробвахме и десетина минути по-късно се сблъскахме с очакваната реалност. Път нямаше, а и този, по който вървяхме свърши в нищото. Тръгнахме да се катерим към най-високото място на Свети Петър от юг. Не беше, чак толкова зле, ако трябва да съм честен...

Успяхме да стигнем най-високото място, където има стар бункер...

От тук успяхме да различим някогашна пътека тръгваща на североизток. Не искахме да се връщаме на юг и отново да заобикаляме целия масив на върха и решихме да се пробваме. Извадихме всички налични ножици и след десетина минути се спуснахме на пътя, тоест лявото отклонение, което пренебрегнахме още в началото. Вече се движехме по ясно изразен път в посока и последния връх, до който искахме да отидем - Голям Куси рид. По пътя започнаха да се появяват подобни табелки...

По моему не бяха през точно определени метри, а не бяха и на разклонения и по тази причина си останаха загадка за мен, а и за останалите от групата. След десетина минути стигнахме и до ново разклонение на пътя, което беше северно от най-високото място на Голям Куси рид, който от тук е почти изцяло полегат. Този път хванахме отклонението вляво, като по този начин се надявах да стигнем в близост до върха и да го достигнем, отделяйки се от пътя. Но бързо разбрах, че това няма да стане, тъй като навлезнахме в горист участък с много тръни. Затова се върнахме малко и при една поляна напуснахме пътя и тръгнахме директно към най-високата точка. Имаше може би два участъка, на които беше трудно проходимо, но се справихме и след пет минути отидохме и до котата на върха...

Тук поостанахме повече и хванахме обратния път. Съвсем близо имаше и голям ловен заслон...

В района на поделението реших да разнообразим малко и да тръгнем по път, който на картата е даден с асфалт и който излиза, около половин километър преди селото. Идеята беше да направим кръгов маршрут и да се върнем източно от Кривонос. Асфалт нямаше, но някога е имало, като сега всичко е изровено. На един разклон, обаче ни писна да вървим по този път и просто хванахме в посока селото. Без път, или пътеки влезнахме в две дерета и преодоляхме един горист участък, преди да излезнем на стръмното изкачване от началото на прехода. Пет минути след това бяхме при колите, а на гостилницата в Гърло направихме и дежурния разбор Very Happy

Така завърши и тази разходка в Любаш планина. Не успях да видя нито един местен човек, но ще имаме още поне едно идване тук и се надявам да видя.Таблицата започна да се запълва, а и нови планове се появиха Very Happy

А ето и филмчето от разходката.

Бъдете Здрави!

Заради различни ангажименти, последните две седмици не успях да се организирам за по-различна от Витоша планина и успях да направя само една соло разходка до Черни връх. Но ето, че отново ми се отдаде възможност и веднага направих организация. През изминалия февруари започнахме целенасочено да посещаваме планината Любаш и нейните върхове. Този път така се случи, че "най-мътните" върхове, оставих за последно. Като под мътни имам предвид тези, до които нямам ясна представа как да стигна, заради липсата на пътища, или пътеки.
Така през изминалата неделя се събрахме на обичайното място пред баничарницата в Овча Купел. Бяхме десет човека, но тръгнахме пет коли, тъй като част от спътниците щяха да се връщат по-рано в София, а аз към онзи момент не можех да им кажа колко, като времетраене ще излезе разходката. Просто защото не знаех каква ще бъде ситуацията с растителността.
След близо час и половина паркирахме колите на площадчето в Кривонос, но този път тръгнахме в северна посока, а не както преди месец - на запад. Почти веднага подминахме и последната къща на селото и излезнахме на открито...

На снимката се вижда връх Любаш, който беше най-снимания обект през целия ден, като при мен масивът му фигурираше на може би на 70 процента от снимките, които направих. Продължихме на север и скоро се включихме в основния коларски път, който тръгва от началото на Кривонос. Първият връх, който искахме да изкачим беше Кошутица, който се явява трети по височина в планината. Тук искам да вметна, че навремето, когато с Митко правехме таблиците, за планините с по-малко върхове, освен картата на БГМ и руската, гледахме и ЕТК. Кошутица, както и останалите два върха, до които отидохме ги няма на БГМ и затова ще пускам препратка към някои от другите карти, за да се ориентирате за местоположението на въпросните върхове.

След като се включихме в основния път, продължихме на северозапад, като така подсичахме западните склонове на масивния връх Любаш...

Не след дълго видяхме и далеч по-ниския Кошутица...

А пък в далечината срещу нас се извисяваше и другия гигант за района - Големи връх, който е първенец на Парамунска планина...

Когато си правех чертежите по сателитна снимка, знаех, или по-скоро бях убеден, че ще имаме ядове именно при изкачването на Кошутица. Просто защото там не се виждаше нито път, нито просека, което да ме убеди в противното. Затова бях решил, че той ще е първия връх от трите, които бях замислил. За да стигнем до него, трябваше да заобиколим една голяма нива и да се върнем по едва изразен тревист път, който да ни заведе в подножията му. Освен това трябваше да слезнем не малко, за да стигнем до място, откъдето да се пробваме. В интерес на обективната истина, обаче до това място стигнахме по въпросния път, който не е трудно да се следи. Не съм убеден, дали се използва, но нямахме никакви затруднения по него. След като го напуснахме, тръгнахме директно по югоизточните склонове на Кошутица...

Не беше никак трудно и без да се бавим за малко повече от десет минути стигнахме и връхната точка, на която имаше доста следи от разкопки...

Кошутица е обрасъл целия в гора и нямаше никакви гледки, затова и не се задържахме дълго тук. Още повече, че прогнозите бяха за гръмотевична активност следобедните часове. Тръгнахме бързо наобратно към основния път...

...и не след дълго бяхме на него. Към този момент грееше дори и слънце...

Май го пиша всеки път, че чертежите вечер на картата са едно, а реалността съвсем друго. В това се убедих за пореден път при подхода към следващия връх, който искахме да изкачим - Бракевица, който е девети по височина. След като се върнахме на пътя, тръгнахме обратно към селото и на един разклон завихме вдясно, на запад. Вървяхме по ясно изразен коларски път, до мястото, където бях начертал, че трябва да се отделим по него. Бях убеден, че има просека, или нещо като път и може би си личеше, още повече че на въпросното място беше поставена една пластмасова бутилка, закичена на едно дърво. Но още първите десетина метра ми бяха достатъчни, да осъзная, че път няма, или по-скоро, че някога е имало, но не вече е заличен. До Бракевица по права линия ни оставаха повече от киломтър и започнах да се съмнявам, дали ще можем да стигнем въобще до него. Ножицата използвахме рядко, а и на места се движехме по останките от някогашния път. Но след десетина минути... изненада, излезнахме на доста по-широк и изразен път, водещ в нашата посока. Визуализирах си мислено нещата и вече почти бях убеден, че това е разклонение вдясно, от основния път, по който се движехме, но реших, че това ще разберем навръщане.

Така тръгнахме по него, като се движехме в гора...

Не след дълго излезнахме от нея и видяхме и Бракевица...

За да стигнем подножията му обаче, трябваше да се спуснем стръмно и да изгубим височина. Вече ниско долу, пътят зави вдясно, а ние се отделихме от него и започнахме да се катерим без пътека по източните склонове на върха. За десетина минути стигнахме и връхната му точка, където направихме почивка за обяд...

От тук ясно си личеше масивния и значително по-висок връх Копран, който е десети по височина в съседната Ерулска планина...

Няколко гърмежа, обаче може би някъде от Завалска планина, ни накараха да се задействаме, защото можеше да дойдат и при нас. Тръгнахме бързо по обратния път и както и предполагах, излезнахме на основния, но на идване нямаше как да го знаем това. Вече по него продължихме на юг, но не след дълго се отделихме отново вдясно с идеята да изкачим и последния връх за днес - Ковачева чука

За него вече бях сигурен, че през темето му минава ясно изразен коларски път и не след дълго бяхме и на връхната му точка...

Започна, обаче да притъмнява сериозно, около нас...

... и без да се бавим тръгнахме наобратно. Само че този път хванахме посока, която да ни върне в селото от запад. Десетина минути по-късно заваля и сложихме дъждобраните, но съвсем скоро след това спря и до края на разходката не се налага да ги слагаме отново. Даже се опита да изгрее и слънце...

Така след малко повече от пет часа, отново бяхме при колите, а тези които не бързахме, направихме дежурния разбор в гостилницата на село Гърло Very Happy

Оставям линк с описаните върхове към таблицата за Любаш, както и видео от разходката.

Бъдете Здрави!

goro_levskara написа:

... Но докато си ровех из картите видях в една от тях име на връх, който не съм вкарвал в таблицата и който го няма никъде другаде. ... въпросната кота, ако наистина е с име, то това щеше да я направи трети по височина именуван връх в цялата планина и съответно трябва да го добавя в списъците. ...

Принципно темата с имената на върховете ми е много чувствителна и гледам да съм максимално прецизен. ... Но дотогава този връх ще си остане безименен и няма да го добавям в таблиците.

Е, бива ли такава дискриминация! Very Happy

Ако искаш наистина да си максимално прецизен, трябва да включваш в таблиците и ненаименованите върхове.
Върхът няма да стане по-малко връх, ако няма име. Wink

	goro_levskara написа:
	... По пътя започнаха да се появяват подобни табелки... По моему не бяха през точно определени метри, а не бяха и на разклонения и по тази причина си останаха загадка за мен, а и за останалите от групата. ...

Това най-вероятно са били означения на ловните дружинки. Казвали са ми какво точно означават, но съм забравил (може би номер на ловен район).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	Е, бива ли такава дискриминация! Ако искаш наистина да си максимално прецизен, трябва да включваш в таблиците и ненаименованите върхове. Върхът няма да стане по-малко връх, ако няма име.

Мислил съм го определено Very Happy

Но се отказах, това е страшно много труд и време, което нямам. Безименните масиви и върхове се старая да ги изкачвам, без да ги описвам, а само да си ги отмятам в моите си таблици за статистики.
Само именуваните в Средна гора ги вадих шест месеца и излезнаха 1307 на брой. Може и да съм изпуснал някой, не знам, но едва ли е фатално.
В интерес на истината потребители на сайта са ми писали, че сме изпускали върхове с Митко за други планини, но по спомен се е случвало май само два пъти и съм ги добавял своевременно.
Точно заради многото време, което ми беше нужно за Средна гора, се отказах да правя същото и за Стара Планина, че още щях да я правя. Там се ограничих до върховете от основното било, както и до първенците на съответните дялове и техните подгласници. За Рила, Пирин, Витоша и Западни Родопи, нека кажа, че може би съм включил близо 98 процента от именуваните, но с уточнението че там съм използвал само БГМ и руската, без да гледам ЕТК. В Плана има много, които се появиха, след като пуснах сайта, взети именно от ЕТК, но на този етап няма да правя корекции.

Та така Smile