Реших да напиша един разказ за таз съботното ходене. Най-вече заради красотата на Балкана в този ден и истинското ми възхищение от него. Знаех че този ден паметен 9 ноември 2024 ще е последния може би хубав, който щеше да позволи да се ходи по лятна екипировка с леко зъзнене. Имах и нещо като обещание, което не бях поел към Вальо на заслон Ботев да му занеса от кайсиевата ракия, което все пак реших да изпълня. Освен това исках да си припомня по детайлно минаването, за да видя дали ще ми се мъча да го минавам с колело на гръб някой ден. Та взех и един буркан акациев мед да и прави компания. Тръгнах сравнително късно от плевен, след 6.00 сутринта. Като гледах температурните амплитуди в колата, малко ми ставаше студено само от мисълта. На места в низините беше около -5 -6 градуса. Обаче като започнах да се качвам към паркинга се успокоих, тъй като явно имаше инверсия и нагоре температурата стабилно мина 0 градуса. Та към 8 без 10 съм тръгнал от паркинга на хижа плевен по кабела. Плановете както винаги бяха “зашеметяващи” Да ида до хижа Добрила или пък до хижа Амбарица и после да се върна.. Малко смях в залата, но при един по-дълъг ден щеше да стане. Реално мислех да стигна до там където позволява да се върна по светло или поне преди мръкване, което пък за този ден беше около 17.00 часа. Самото стръмно тръгване реших да го карам по-леко и до заслона да не си давам зор, тъй като е много денивелацията, а деня нямаше да е толкова кратък, затова че речено сторено. Гората е доста оредяла и почти нямаше шума затова че малко след качването се виждаха и хижа плевен от едната страна и от другата..
В 10 без 5 пристигнах на заслона, където беше идеално топло, дадох армаганите, изядох една вафла и взех една кола и едно кафе. Някъде до към 10:30 говорихме и тръгнах. След като изкачих баира започнах да правя снимки гледките бяха твърде хубави. В 11:20 бях стигнал слизането от Жълтец:
11:57 бях на разклонението от костенурката, до там около 1 час и половина а пък вече беше обяд, и уж нищо ходене пък времето напредваше. Видях и на табелата “хижа плевен летен маршрут” 3 часа и 40 минути, което малко ме сепна, тъй като възнамерявах да мина точно по тази пътека, а все още бях сравнително доникъде. Дори вече се зачудих дали да качвам Купена, но в крайна сметка цялата работа щеше да е безмислена а времето беше добре..
От тук започва по-техничния терен, като вече се минаваше доста от север. Навсякъде бяха замръзнали пътеките имаше и доста скреж, но пък не беше хлъзгаво. Обаче пък там където нямаше слънце по северните склонове се понамръзвах леко, добре че беше стръмно.
Опознавателно-припомнящото качване имаше за цел минимум да се качи и да се слезе купена и после да се върна пак…. Само че и това не стана, та взех твърдото решение, само да се кача и после да се връщам вече.
По събрано ходене от тук и 13:15 бях на върха, като приседнах за малко по на юг, да хапна едно малко десертче и да допия колата от хижата.
Заради опадалите листа хижата се виждаше без проблем от Купена.
За 1 час се бях върнал обратно на разклонението на лятната пътека от хубавец по топалица, беше 14:25 а пък табелата която казваше хижа плевен 3 часа и 40 минути вече пред мен, хич не ми се нравеше тая работа.
Тръгнах по тази пътека която подсича от север върховете. В началото е гадна, по - кофти е от тази слизащата също зелена към хижа Бенковски. Просто не се ползва достатъчно и хвойната е много неприятна. Като цяло е изключително живописно това преминаване, макар и дългичко. НЕ мога да кажа доколко адекватни са табелите тъй като за 1 час и 20 минути бях стигнал на разклонението на което имаше табела хижа плевен 2 часа. Дефакто разтояние което е дадено 1 час и 40, аз съм го взел за 1 час и 20 .. Обаче следващите 2 часа се оказаха 1 … Вярно е че ходех бързо, но все пак …
И тук е много красиво и правих снимки, обаче времето ми за описване свършва .
Първото от последните 2 неща които искам да напиша, е че колкото и странно да е, минавам за първи път по тази пътека, която води към яворова лъка. И докато стигах към хижата, ме хвана голяма носталгия, защото излязох на детската ски писта и си спомних всичко от както бях на 7 години и се учех тук 10 дни да карам ски. Спомних си добре баирчетата от които се засилвахме, стръмното спускане в дола и драпането нагоре, прехода към другата по-голяма писта. Сега е останало само това …
Направих си и изводите тук за мен си… Най-вероятно с колело няма да го минавам отгоре никога, много е силов терена. Това като тръгнеш от Добрила трябва да го носиш на гръб до топалица по доста стръмен терен. Това направо ще ти изкърти краката, освен това съчетано с умора и възможноста колелото да се закачи някъде и да те прати в небитието заедно с него хич не е за подценяване. Не му виждам смисъла от цялата работа. А и нещо много важно, там е голяма рядкост да няма вятър от север, още един допълнителен минус за носенето по билото, времето трябва да е повече от перфектно.
Та ако ще ходя с Борката да му правя компания, ще е пеша.. Който иска да носи, да блъска и да припада от зор
Снимките са много добри, но не ми се описват снимка по снимка, ако на някой му се гледа, е това е линк към албума, където са всичките.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
и това не стана, та взех твърдото решение, само да се кача и после да се връщам вече.
