Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 343 Местожителство: София
До връх Чукава
Въпреки прогнозите за хубаво и стабилно време, бях решил за себе си, че дестинацията за неделния ден ще бъде Чукава – първенец на Голема планина, дял от Западна Стара Планина. Това е връх, който се вижда от балкона вкъщи и който гледам поне от 15 години, но все не се наканвам да отида до там.
Именно това беше и причината в този спокоен слънчев ден, да се насочим с групата към него. Събрахме се три автомобила и след около час път пристигнахме в село Огоя. Принципно популярния вариант за изкачване на Чукава е от Осеновлаг, но до там има повече път, а аз в пъти предпочитам да съм повече време в Планината, отколкото по автомобилните пътища.
От автобусната спирка в центъра на селото тръгнахме по асфалтовия път в югоизточна посока. Съвсем скоро се отделихме от него и хванахме коларски път, който върви срещу течението на река Узин. Есента беше в разгара си…
След близо три километра стигнахме до важен разклон. Основният път завиваше рязко на дясно, североизток, но ние решихме да тръгнем по този напред, който е по-слабоизразен. Въпреки че го нямаше на картата, ни беше в посоката, а основния заобикаляше, което наклони везните към това да се пробваме. Продължавахме да се движим срещу течението на рекичката и стигнахме до ново разклонение, където този път пропуснахме това отляво. И както често ми се случва, пътят/пътеката, по която се пробвам, просто изчезва. Така беше и сега и десетина минути по-късно вече нямаше и следа от тях. Върнахме се до разклона вляво и тръгнахме по него. Това беше път, който може би някога се е използвал често, но към днешна дата това въобще не е така. На места беше доста обрасъл...
...но все пак се откриваха и гледки. Мургаш се виждаше ясно...
... а не след дълго и този път изчезна и продължихме директно нагоре сред растителността...
Все пак малко по-късно излезнахме на изразен коларски път, по който тръгнахме. Докато гледахме на машинката, къде би ни отвел, забелязахме именуван връх в непосредствена близост до нас. Затова и не след дълго се отделихме от пътя и отидохме на най-високата точка на Търтрива чукла...
От нея тръгнахме без пътека в северна посока и съвсем скоро, излезнахме на широка и равна поляна, откъдето за първи път се откри гледка към Чукава...
Имахме и други позьори за снимка...
А вече зад нас остана и Търтрива чукла...
Тръгнахме директно без пътека по южния склон на върха...
Гледки продължаваше да има...
Не след дълго влезнахме в гора, като тук някъде имаше наченки на пътечка, но цялостно се движехме без такава...
Скоро стигнахме и темето на върха, което е на широка и почти равна поляна. Тя е изцяло на открито и това позволява гледки във всички посоки. Вдясно от нас се извисяваше Козница - първенец на Ржана планина...
Не толкова близко, но видимо се появиха и масивите на Врачански балкан...
А някъде далеч на юг се открояваше и първенеца на Рила - връх Мусала...
Няколко минути по-късно, бяхме и на най-високото място на връх Чукава. Пореден ден вече, опитвам да си спомня, кога и дали съм виждал на някой връх два триангулачни знака, каквито имаше тук...
Времето беше страхотно и постояхме доста на върха. Беше ясно, обаче, че начинът, по който се изкачихме до тук, много трудно може да бъде описан и затова решихме връщането да е по коларските пътища и пътеки. За тази цел, хванахме тревист път, който в началото беше слабоизразен. Есенните гледки продължаваха да ни радват...
А Чукава се отдалечаваше...
Скоро се спуснахме и до маркировката на Ком-Емине и за кратко вървяхме по нея, след което си хванахме нашата посока. Не след дълго, отново влезнахме в гора, в която също имаше какво да се види...
За кратко се появяваха и гледки към близки и далечни масиви...
Така за малко повече от два часа и половина, успяхме да слезнем от Чукава до Огоя...
...след което направихме разбор на деня в едно крайпътно заведение в близкото селище Батулия.
В заключение ще кажа, че Чукава е един идеален вариант за лека есенна разходка, която при ясно време би ни предложила гледки, както към планините наоколо, така и към багрите на есента.
От един връх, човек очаква 100-тина кв.м., а на Чукава могат да се съберат 2-3 футболни игрища. Не връх, а плато. Изглежда сте пропуснали (по моему) най-хубавото място в района между Чукава и Огоя. Останките от манастира Св. Панталеймон. Изключително красиво място! Останали са руините на църквата само, но това не намалява впечатлението. Всяка година на 27 юли на мястото се събират хората от околните махали и паланки да правят курбан. Да се наядат и напият до ступор, казано разговорно. Лек планински път, на повечето места открит. Следващият път
Чет Окт 24, 2024 7:53 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 343 Местожителство: София
Митак написа:
Знае ли се откъде идва това име?
Чукла съм срещал, но Търтрива за първи път. Остава си загадка, определено. Може би само местни хора биха могли да дадат информация за произхода на името.
wanderer_142 написа:
От един връх, човек очаква 100-тина кв.м., а на Чукава могат да се съберат 2-3 футболни игрища. Не връх, а плато. Изглежда сте пропуснали (по моему) най-хубавото място в района между Чукава и Огоя. Останките от манастира Св. Панталеймон. Изключително красиво място! Останали са руините на църквата само, но това не намалява впечатлението. Всяка година на 27 юли на мястото се събират хората от околните махали и паланки да правят курбан. Да се наядат и напият до ступор, казано разговорно. Лек планински път, на повечето места открит. Следващият път Smile
Масивен е наистина. Преди много години, когато гледах към Стара Планина от Витоша, много ми се наби на очи пирамидата на Козница и веднага си направих организация да отида. Тогава гледах и Чукава, но някак оставаше все напред във времето да отида и до там. После започнах да го гледам и от балкона в Мусагеница, но само се заричах. Ами наканих се .
Иначе със сигурност сме пропуснали този манастир, или остатъците от него, както казваш ти. По някое време в гората попаднахме на една много стара и изоставена къща в нищото, но не ми приличаше на манастир със сигурност.
А що се отнася до тези две думи "следващият път", ако знаеш колко безброй пъти съм си ги повтарял... същото, като с Чукава
Но ще дойде ден, както си казвахме навремето в казармата...
Пет Окт 25, 2024 9:49 am
wanderer_142
Регистриран на: 19 Фев 2022 Мнения: 74
Позната история. Близо 30 години гледах и се канех на Миджур. Изглеждаше ми като на другия край на света ... Е, видях го отблизо. Понякога на човек му трябва малко побутване
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
