Ком-Емине (Е3): 2024 г.

Аз финиширах , ма не ми остана време дапиша. Сега започвам да пиша “пътепис” да събирам лайкове, камбанки и абонати Smile

дано тази година да си пил ракия по пътя, че мий притеснено ... Twisted Evil

В събота ходихме с колелата от Петрохан до Ком и обратно. Целта беше да се пробва подходящо ли е трасето за куци и сакати. Положението засега е повече от тегаво, а за да може да се направи с артродезо-анкилозиран глезен /така май му казват по мелецинскому/, очевидно ще трябват многомесечни интензивни тренировки с неясна перспектива. И все пак за догодина може би ще има известни шансове, засега оставащи като имагинерни.
На поляните по средата ни "нападнаха" зли краварски кучета. Лаеха, пръскаха лига и злоба и т.н. ще кажат мнозина от тук пишещите песобоязливци. Нападението трая няколко секунди. Приключи със сприятеляване, наобиколиха ни и едното даже получи почесване по гушата. Другото, обявено за алабай, обаче, по-скоро май беше от породата "яло-бой", защото изобщо не даваше да го приближа и бягаше. За сметка на това ни ескортира няколко километра с явно демонстрираното желание да се възкачи връз нашата кафява госпожица.

Направих сметка, че на това място не съм ходил точно от 30 години. Има доста промени. В района имаше около 40-50 човека. От тях, пеши бяха 5-6 и ние, междинно - с два велоспеда. Останалите бяха - 15-20 моториста и 5-10 жиБки. Горе на върха беше нещо като паркинг. Не знам така ли е вече прието да се ходи на Ком, но върхът приличаше на сборище на офроуд команда.

Ами да с моторите е зле, те затова уж ходят да патрулират с неясен успех....

Да ти кажа, този маршрут към ком и обратно не е баш перфектен за колело. То на мен дето са ми здрави краката в момента ми е труден и тегав за спускане, камо ли на теб. Гадничко е, даже аз както писах в началото има едни 20-30 метра дето слязох за да не се претрепя. А пък и съм с автоматична седалка. Трябва добре да се привикне с колелото и на такива скапани неща, да се знае къде е най-разумно да се слиза и къде да се кара, за да е приятно изживяването, а не да има проблем.

П.С - навсякъде е подходящо стига да знаеш къде да слезеш и да си пеша Smile

Много по важно е да натрупаш километри на колелото, на лек терен другото, ако дойде. Даже ако искаш може да правим нещо по Витоша 100 заедно. Или частично или цялото, без напъване.

	kaloyanv написа:
	Витоша 100

Витоша 100 си го правя редовно, но никога в рамките на състезанието. Спокойно се прави за 7-8 часа. Даже след Ярлово си го удължавам и карам изцяло по пътя със слизане на Икеята. Аз на спусканията проблеми нямам, мога и на практика го минах, от Ком до Петрохан, изцяло без да слизам, но качванията са зле - липсва форма, загубена последните 2-3 години. Само един участък от склона на самия ком слязох, но не заради друго, ами бяхме без каски и ако залитнех, само глава дето не съм чупил... Жена ми пък - обратно - изпотрепа се да пада и сега е цялата в синини и куца като мен, без да е потрошавана.

vladofff написа:

	kaloyanv написа:
	Витоша 100

Витоша 100 си го правя редовно, но никога в рамките на състезанието. Спокойно се прави за 7-8 часа. Даже след Ярлово си го удължавам и карам изцяло по пътя със слизане на Икеята. Аз на спусканията проблеми нямам, мога и на практика го минах, от Ком до Петрохан, изцяло без да слизам, но качванията са зле - липсва форма, загубена последните 2-3 години. Само един участък от склона на самия ком слязох, но не заради друго, ами бяхме без каски и ако залитнех, само глава дето не съм чупил... Жена ми пък - обратно - изпотрепа се да пада и сега е цялата в синини и куца като мен, без да е потрошавана.

Ами супер, аз ти говоря по принцип ако имаш време да се движиш на колелото и да си тренираш с него. С колело също става и доста добра форма може да се направи, което е най-важното. Иначе браво Smile

Отвори ми се възможност тази неделя 20.10 да направя нещо в планината. Мислех да ходя пеша и към заслона Ботев, да закарам на Вальо малко ракия, че почти съм обещал, но ще е по-натам.

Реших с колелото да завъртя от Беклемето през Амбарица и обратно, за да видя някои отсечки. Така си разреших всичките чудения, които имам, дори не трябва да ходя за ново каране. Тръгнах рано от Плевен около 6 и си беше студено около нула градуса. Горе на прохода пък бяха минусови температури понеже имаше скреж на доста от местата. Но за сметка на това нямаше грам вятър, не си спомням някога да съм минавал тоя участак и горе Амбарица в толкова хубаво време. Може да беше студено, но не се усещаше.

Тръгнах без да давам много зор, но повлязох във форма и сега ми е леко. За 40 минути стигнах до Дерменка, но не спрях и продължих надолу по гадните камъни, без да слизам, даже минах със скорост. Естествено като слязох и що да видя, гумата паднала. Явно от полетата където карам влизат леко тръни и сега като джаса из тези големите камъни се донабива и я пука. Този път и получих бонус, по незнайна причина болта се беше навил много яко и едвам го развих. Даже се чудех по едно време да се качвам обратно към хижата и да ги питам дали имат як шестограм с рамо. Но му намерих цаката и успях. Хубавото поне на цялата работа и че с времето станах майстор на сменянето на гуми Smile

... Това му е поне плюса като си с вътрешни гуми ..

Продължих през гората към Добрила и там всичко беше в килим от листа, та внимавах как карам че не можех да виждам разположението на камъните при спусканията. Нещо ми се сториха нещата различни, но затова малко по-късно.

Стигнах района на Гердек тепе и това ми беше едната дилема която исках да си разреша, затова че дадох газ нагоре и изкачих билото.

Добрила я стигнах за 1 час и 20 минути и седнах набързо за едно кафе и малко хапнах, та захванах по трудната част и втората дилема която исках да проверя. Директно изкачването към Амбарица.
Носих го колелото, бутах го за 1 час се качих на върха и после още около 30 минути слизане до лятната маркировка за хижа Левски. От там обратно до хижа добрила за 1 час и 45 минути.

Хапнах и продължих наобрато. Като този път подсякох Гердек Тепе и стигнах до Дерменка за 1 час, но то наобратно е по бързо и съответно до Беклемето за 40 минути, където и отиването и връщането са горе долу еднакви.

Та вече си изчистих за мен този район на преминаването. През Гердек Тепе минах участъка за 16 минути, а навръщане по подсичащата 12 .. НА мен лично ми е по-приятно през билото, защото изкачванията не са дълги и после имаш леко гадни спускания. Липсва кофти хвойната ..

Относно качването на Амбарица и спускането обратно на лятната пътека за левски, да по-кратко е като км, но е безмислено, тъй като това може би е едно от най-трудните изкачвания въобще за ком-емине. Като време е еднакво с лятната пътека, но като усилие е много по-голямо и това те изпомпва. Докато по заобиколната си го минаваш с едно постоянно темпо почти без денивелация. Досадно е но предвид следващото изкачване по Топалица е много по-добре да се спести това към Амбарица ...

Смисъл да се качва Амбарица има само ако се минава през целия траверс и Купена. Но за да стане това, човек трябва да е много добре натрениран, да са му яки краката да може да носи колелото и да не изпитва затруденение с това. Да му е много точно връзването и носенето на колелото и да е проверо и изтренирано преди това. Иначе риска не си струва.

Най-добре си е от хижа Добрила директно по лятната пътека до Топалица и от там качване до костенурката. Поне за мен си изясних тази част.

И на връщане от Добрила най-накрая разбрах странното нещо. Еееее паркаджиите са изчистили пътеката. Не можах да повярвам, тези огромни дървета които бяха там от незнам колко години вече са нарязани и избутани встрани. Сега ги няма тези обикалянки покрай дърветата качвания и прескачания, всичко е чисто и от Дерменка до Добрила е супер.

	kaloyanv написа:
	... станах майстор на сменянето на гуми ... Това му е поне плюса като си с вътрешни гуми ..

Едно от първите ми карания на колелето беше към едно хълмче до с.Сталево, където събрах где що имаше трънак. Горе, от параклиса, си извадих един стол и седнах да сменям гуми и да лепя лепенки. Безсмислено начинание, защото въпреки че носих колелото надолу, пак го набодох тук-там и гумите продължиха да изпускат въздух.
Поуката е, че след това си взех два вентила и боза за да си направя гумите безкамерни. Тази година ми беше четвърти сезон, през който не съм мислил за гуми докато карам.

stealth написа:

	kaloyanv написа:
	... станах майстор на сменянето на гуми ... Това му е поне плюса като си с вътрешни гуми ..

Едно от първите ми карания на колелето беше към едно хълмче до с.Сталево, където събрах где що имаше трънак. Горе, от параклиса, си извадих един стол и седнах да сменям гуми и да лепя лепенки. Безсмислено начинание, защото въпреки че носих колелото надолу, пак го набодох тук-там и гумите продължиха да изпускат въздух.
Поуката е, че след това си взех два вентила и боза за да си направя гумите безкамерни. Тази година ми беше четвърти сезон, през който не съм мислил за гуми докато карам.

Ами то и аз се чудя, но покрай тая боза само легенди. Че не трябва да стои много колелото на едно място за дълъг период, заради нея. Освен това, при мен има сезона в които слагам шосейни гуми .. И карам предимно асфалт и тн ..

Това за стоенето за дълъг период е така. С времето изпускат по малко и може да се смачка гумата като опре каплата до долу. Това обаче, важи и за вътрешните гуми - ако изтърват въздух, гумата ще се смачка по същият начин. Това се решава като просто обърнеш колелото на обратно (или да го закачиш някъде). Дори и да спаднат гумите, не е проблем, просто трябва да се напомпят след това.
За смяната с шосейни гуми... това също има решение, но ценово не е много удобно Smile

Трябват ти два чифта колела - капли с гуми, които да сменяш. А в крайна сметка, ултимативното решение е 2 велосипеда Laughing

Най-вероятно ще ги направя с боза. Още повече че и самите ми капли и гуми са пригодени за тая работа.

	stealth написа:
	... Тази година ми беше четвърти сезон, през който не съм мислил за гуми докато карам.

Поръчах си всичко и като дойдат нещата ставам безкамерен. Всъщност това е най-големия проблем, стреса... Като се спука търсиш тръна махаш, правиш... Но чувството на несигурност остава. Особено както на мен ми се случва в планината предимно .. Даже сега втората гума която сложих, като се прибрах също спадна, та правих и нея. А перфектно преди това гледах дали няма още тръни по вътрешната гума.

И колкото и да не е оста като беше затегнала, едвам я отвъртях с подръчните инструменти, освен това беше студено, абе много са нещата, та както казах кандисах и аз Smile

Вътрешната гума винаги има къде да я спукаш, макар и незначително, пак губи въздух и ако не обърнеш навреме внимание докато пускаш из някакви камъняци, я прекълзваш и си дотам, както и така ми се е случвало, даже 2 пъти.

Тръните пак трябва да се махат. Но това не се прави докато караш (освен ако не са в обилно количество или нещо по-сериозно като размер), а след като свърши разходката.
Ако в гумата влезе нещо по-дебело (аз съм набождал клонче с размер на пирон - 3х60мм приблизително), което при изваждане оставя дупка, трябва да имаш фитил, който да набуташ в дупката. Струва нищо пари от алиекспрес, а върши добра работа. Представлява ей таквоз нещо:

Добре е да си носиш една резервна вътрешна гума, която да ползваш, ако се случи нещо по-сериозно, което бозата да не може да запуши. Аз съм нямал такива инциденти, но си нося - да има.

Да това го знам вече, чел съм за фитилите и по-голеите спуквания и за резервните гуми и тн .. Гледал съм доста тези работи, просто се чудех дали ми е необходимо.... В крайна сметка аз имам 2 ком-еминета без да пукам гума и едно на което спуках гума и заради нередовната помпа се провали Smile

...

Въпроса е че дори и последното съм имал спукана гума, но просто спадна след завършека Smile