Астрономически обекти и явления. Астрофотографии

Сякаш има някаква оптимална тъмнота на небето, при която кометата си личи най-добре.

	Митак написа:
	Сякаш има някаква оптимална тъмнота на небето, при която кометата си личи най-добре.

Така е.

При снимане на астрофотографии е добре небето да бъде възможно най-тъмно, тоест да няма светлинно замърсяване.
От тази гледна точка Хисарлъка не е най-подходящото място за астрофотографии, защото град Кюстендил свети ужасно!
Но пък има почти равен хоризонт на запад, точно където е кометата – между Осогово и Лисец, така че няма какво да скрие кометата.

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) има ярко и ясно отчетливо ядро, което се забелязва лесно.
Опашката на кометата е по-слаба, но и тя се различава ясно с периферно зрение (гледайки малко встрани от кометата, а не право в нея).

Експозицията на снимката е резултат от комбинацията на 5 компонента:
Скорост, бленда, светлочувствителност (ISO), фокусно разстояние и сензор.

Ако се увеличи скоростта – по-слаби обекти (като опашката на кометата) се запечатват по-добре и стават видими върху снимката.
Понеже Земята се върти, звездите се движат по небесната сфера и не може скоростта на експозицията да се увеличава безкрайно,
защото звездите започват да излизат върху снимката като чертички, а не като точки. Това важи и за останалите небесни обекти.
Кога звездите престават да са точки и стават чертички – зависи от фокусното разстояние и зрителното поле, има си формула за изчисляване.

Ако се отвори повече блендата (по-малък номер) – по-слабите обекти се запечатват по-добре и стават видими върху снимката.
Затова е добре астрофотографии да се снимат с максимално отворена бленда, за да се събира възможно най-много светлина.
Обаче при максимално отворена бленда обикновено обективите нямат максималната си острота и страдат от други дефекти.
Да не споменаваме, че обективите с по-отворена бленда струват много скъпо и са по-обемисти и по-тежки.

Ако се увеличи светлочувствителността (ISO) – по-слабите обекти се запечатват по-добре и стават видими върху снимката.
Обаче по-високата светлочувствителност по правило води по-високи нива на шум, което прави снимката да изглежда зърниста.
Освен това се появява така наречения цветен шум (изкуствени цветни отенъци), така че ISO-то не може да се вдига безкрайно.

За сензора – колкото е по-хубав, толкова по-добре. Фулфрейм сензорите (24х36 мм) са по-добри от кроп сензорите (16х24 мм и по-малки),
но струват по-скъпо, фотоапаратите с фулфрейм сензори са по-тежки, по-обемисти, по-скъпи и по-сложни.
Затова за любителски цели фотоапаратите с кроп-сензор са достатъчни.

Както се вижда, астрофотографията не е толкова просто нещо, но пък нищо не пречи човек да се забавлява с различните комбинации.

П.П. Може да се ползва телескоп, който би разкрил още повече детайли в кометата, но там нещата стават още по-сложни (и по-скъпи).
Телескопите тежат много и трудно се мъкнат по места с добра видимост. Понякога обаче резултатите си заслужават усилията.

П.П.П. Може да се използва техниката за „стакване на снимки“ – правят се няколко (много) снимки, които после се съединяват.
Резултатът е снимка, на която обектите са по-ярки, с повече детайли, с по-контрастни детайли и с по-малко нива на шум.
Има си специални програми за стакване на снимки, но трябват умения за работа с тях, а и процесът отнема време.

Публикуваните от мен снимки малко или много се разминават с действителността, с това, което се виждаше с просто око.

Сякаш най-близо до реалността са следните снимки:

14.10.2024 г. от хълма Хисарлъка, началото на Осоговска планина над град Кюстендил:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!