До връх Пелистер в планината Баба

Стана съвсем неланувано. Обади ми се една дама от групата с предложение да използваме трите почивни дни, като се разходим до планината Баба в Северна Македония, където тя и още двама човека от групата бяха ходили преди две години.

Не бързах да потвърждавам, тъй като не знаех докога ще продължи студения фронт, който премина през Европа предишната седмица. След обявените прогнози в четвъртък, обаче, беше ясно, че ще тръгнем.

Направихме бърза организация и се събрахме три автомобила с общо 11 човека. Заради ангажиментите ми в събота, покрай 5 км рън, аз, Доби и Андро тръгнахме от София в 12:30, докато другите два автомобила бяха тръгнали още сутринта.

Но при нас не тръгнаха добре нещата. Още на Драгичево попаднахме в голямо задръстване и ни бяха нужни малко повече от 50 минути, за да излезнем на магистралата. Малко преди Благоевград автомобила започна да тресе при определени моменти и светна сигнална лампа. За радост това бързо отмина и някак лошите ни мисли, които се бяха появили, бързо изчезнаха. След това и на границата имаше опашка и там изгубихме половин час.

В Северна Македония знаехме, че трябва да спазваме правилата за движение стриктно и точно това правехме. Хвана ни и глад и се отбихме в град Кочани, където хапнахме подобаващо добре.

През цялото време бяхме с навигация и я следвахме стриктно. До малко преди Прилеп, където трябваше да заобиколим града и да продължим в посока Битоля - крайната спирка на днешното пътуване. Това трябваше да стане с ляв завой, който обаче вече в сумрака не успяхме да видим. Както и да е, решихме, че ще влезнем в Прилеп да си вземем вода, че тази, която наляхме от чешмичка по пътя, никак не ни се понрави, като вкус.

Минахме през целия град и веднага след него, трябваше да излезем на пътя, който бяхме пропуснали преди това. Да, ама навигацията ни даде нещо много странно, а именно да направим обратен завой в двулентовия път, по който се движехме. Това не беше никак редно и просто продължихме напред. Според картата и този път, също трябваше да ни отведе до Битоля, макар и второстепенен да беше.

Все пак се оглеждахме за отбивка, която да ни върне на основния път, който се движеше успоредно на нашия и виждахме ясно автомобилите по него. По някое време намерихме такава и тамън да завием по нея, някъде от тъмното се появи човек, който ни спря. Не беше полицай, но ни каза да продължим, пътят щял да ни отведе в Битоля.

Така и направихме, но след десетина километра, при един разклон, видяхме пътен знак за задънена улица с надпис на него 29 км. Тук също решихме, че ще спазваме правилата и завихме по отбивката вляво. По карта щяхме да удължим пътя си с 30 тина километра, като трябваше да минем през няколко села и да влезнем в Битоля от изток.

Тази отбивка беше еднолентов път и карахме бавно. Движехме се в пълен мрак, насред поле и след няколко километра видяхме по пътя срещу нас светлини. Наближихме ги, бяха няколко автомобила спрели в единственото платно, по което се движехме. Една кола се беше обърнала вляво от пътя и се бяха насъбрали доста хора, около нея. Вече беше ясно, че и това няма да е нашия път.

Успяхме с няколко маневри да обърнем някак и тръгнахме да се връщаме на второстепенния път със знака за задънена улица. Имахме две опции, едната да се върнем до Прилеп, а другата да тръгнем по него, разчитайки на това, че сме с по-висок автомобил и ще използваме възможностите му, ако се наложи да се минава по черни пътища.
Избрахме втория вариант и влезнахме в посоката срещу знака. В интерес на истината имаше и други два автомобила, които се движеха пред нас, като единия определено също не беше сигурен в пътя, заради скоростта, с която се движеше. През няколко километра виждахме нови знаци, с по-малкото километри оставащи до затварянето на пътя. Ние, обаче продължавахме, пък каквото стане, знаехме, че можем да се върнем до Прилеп.

Така след половин час дойде и „затварянето“ на пътя. Да, наистина беше затворен, но вдясно имаше черен път, който заобикаляше ремонтирания участък, който по моя преценка в тъмното, беше, около 200 метра. Толкова умуване за 200 метра, които и с моята Корса щях да мина безпроблемно. Но нямаше връщане назад и просто прадължихме по асфалтовия път и скоро наближихме Битоля.

Тук въпреки късния час, започнахме да виждаме полицаи на всяко кръстовище, като с навлизането в града, те станаха повече и повече. Ясно беше, че има нещо нередно, но докато се усетихме, един униформен с мотор ни „изтласка“ от пътя и след него минаха няколко джипа и още доста полицейски коли. Впоследствие се оказа, че това е бил премиера на Северна Македония, който тази вечер е щял да бъде в Битоля.

Така след девет часа път, стигнахме до хотела, където щяхме да нощуваме. Собственика беше много гостоприемен и след като се настанихме ни отведе с неговата кола до центъра и ни каза да вървим по главната улица и да се оглеждаме за спътниците ни. А те едните бяха ходили до Охридското езеро, другите до Преспанското, но и двете групи, отдавна бяха вечеряли.

Хората от първата кола срещнахме на улицата, като те се прибираха да си почиват, че на следващият ден ни чакаше никак не лек преход. А ние тепърва щяхме да търсим някъде да седнем и да вечеряме. Центъра на Битоля е доста населен вечерта, има много млади хора, заведенията са пълни, жив град.
Успяхме да намерим една пицария, където хапнахме и пийнахме по няколко бири. Спътниците ни от другия автомобил ни намериха и се присъединиха към нас. Стана никое време, а на следващия ден бяхме определили час за тръгване - 7.

Въпреки доста късното лягане, още в 5:30 бях буден. Събрахме се пред хотела в уговорения час. Масивът на Баба и нейния най-висок връх се виждаха ясно от хотела...

Бяхме проучили добре вариантите за изкачването на връх Пелистер и решихме, че ако е сухо времето ще тръгнем по по-късия и труден вариант, а именно по скалистото било през върховете Стив и Илинден. Времето беше идеално и от хотела хванахме с колите асфалтовия път до хотел Молика, където ни беше изходния пункт. Оставихме ги на паркинга пред сградата и тръгнахме нагоре. Първоначално се движехме в иглолистна гора...

След малко повече от половин час, излезнахме при остатъците от някогашната хижа Копанки, която е изгоряла напълно при пожар. В близост до нея имаше паметник на Димитър Илиевски - Мурато, който е първият македонец изкачил връх Еверест и загинал при слизането му...

От тук продължихме сравнително по равно и стигнахме мястото, където се отделихме от основната пътека в посока билото, което трябваше да хванем. Стигнахме и местността Видковец, където има поставена дървена вишка...

Реално от тук теренът започна да става предимно каменист. Маркировката беше добра...

Скоро се появиха и по-трудни участъци...

А ни чакаше още много път...

Придвижвахме се бавно...

На места имаше поставени стоманени въжета...

Но на няколко места имаше и скъсани такива. Времето беше сухо и се минаваше сравнително безопасно, но все пак имаше участъци, където трябва да си концентриран, ако искаш да ги подминеш. Гледка назад към това, което бяхме минали до този момент...

Последни метри към връх Стив...

А ето ни и на него...

След връхната му точка, теренът си остана същия...

Бездните на изток бяха внушителни...

а ето и човека и природата...

Продължихме към следващия връх по билото - Илинден...

В подножието на Стив, подминахме малък каменен заслон...

А зад Илинден се появи, макар и за кратко първенеца Пелистер...

Гледка назад към пирамидата на Стив...

Маркировката преминава покрай връх Илинден, но ние го изкачихме и него...

Реално някъде след него започнаха да се появяват повече тревисти участъци. Досега се катерехме почти изцяло по скали и камъни. Гледка и към двата върха, през които минахме, Стив и Илинден...

Така след близо осем часа катерене, като в това включвам почивки, снимки, разговори с македонци, стигнахме и сградите на първенеца Пелистер. Подминахме ги и се насочихме към най-високата точка. Обърнах се за снимка и към тях...

А ето и мястото, на което се правят снимките от изкачилите върха. На това място също има паметна плоча на Димитър Илиевски - Мурато...

В интерес на обективната истина най-високата точка е между сградите и това място, където просто има група скали без друго обозначение, но ние минахме и през него. Отгоре се виждаше ясно Битоля...

А в западна посока беше Преспанското езеро, но гледките към него не бяха ясни...

Времето напредваше, обаче и тръгнахме обратно, като този път хванахме по-дългата пътека. От премката между Пелистер и Стив се спуснахме стръмно надолу. Обърнах се да снимам Пелистер за последно днес...

По-късно влезнахме и в гората, а малко преди пълния мрак стигнахме и до пътя, който ни отведе до автомобилите. Цялото разстояние от върха до долу го изминахме за малко повече от три часа и половина. Но тепърва ни предстоеше и пътуване до Прилеп, където си бяхме запазили втората нощувка. Този път не ходихме първо до хотела, а направо потърсихме място, където да се нахраним. Така малко преди полунощ се настанихме и реално пак стана никое време. На следващия ден всеки си имаше своята програма, като аз, Доби и Андро решихме, че просто ще разгледаме града и ще закусим някъде. Постояхме в Прилеп няколко часа и в 12 тръгнахме към София.

Не всичко мина гладко, обаче. Андро караше до границата, след което се сменихме. Пак в района на Благоевград се получи същото тресене и отново светна същата лампа. Намалихме скоростта и спря да го прави, но пък светна друг индикатор. По книжка той значеше, че колата може да продължи да се движи, но само до сервиз, където да бъде проверена задължително. Да, ама след десетина километра, както си карах, автомобила просто изгасна. Успях някак да отбия вдясно и да влезна в отбивката за Старо село и точно под магистралата спрях. Звъннах на приятел да ни уреди пътна помощ и той ми се обади след малко с въпрос колко човека сме. Нямаше да могат да ни качат и тримата, а само двама от нас. За късмет третата кола беше в близост и дойде да вземе Доби, а аз и Андро останахме да чакаме помощта. След час и половина, колата беше натоварена и към днешна дата, чакаме присъдата за ремонта. Оставихме я в сервиза и навръщане се прибрахме с метро.

Та така завърши нашето тридневно приключение в Северна Македония. Реално извадихме късмет, че това с колата се случи тук в България, че ако беше в Северна Македония, не ми се мисли, какво щеше да правим. Но важното е, че всички сме живи и здрави.

Оставям линк към описанието за изкачването на върха в сайта:

https://varhove.info/baba/

Както и видео от разходката:

https://www.youtube.com/watch?v=ORVicI1JVew

Бъдете Здрави!

Последната промяна е направена от goro_levskara на Чет Сеп 26, 2024 5:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Хубава разходка, въпреки премеждията!

Преди няколко лета посетихме Баба планина и се полюбувахме на изгрева край Големо езеро. Беше есен:

Край езерото е и хижа Димитър Илиевски, която обаче тогава беше заключена:

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря, Ведрине!

За Големо езеро от Нижеполе ли тръгнахте? Срещнахме малко след Стив местни хора, които бяха тръгнали от там и подсичайки върха минаха покрай Илинден и се качиха на Пелистер.
Според мен вървяха без пътеки, но явно това село се използва за изходни пунктове. Иначе Баба е една страхотна планина и поне според описания и сателитни снимки, районът след първенеца е доста по-благоприятен за ходене и реално може доста да се поразходи човек.

Качването наченахме в късния следобед по горска пътека следваща реброто между Кале и Пелистер:

Това трябва да е поглед към Стив от СЗ:

Нощувахме на същото ребро, на поляните в подножието на Пелистер:

Местността между това ребро и разположения на югоизток от него ръб Стив-Илинден-Пелистер е известна като "Болница" -- там по време на Първата световна война е имало военно-полева болница на българската армия. Между другото, заинтригуваните от историята биха могли да хвърлят един поглед на едно четиво за т.нар. "Македонска Шипка".

Призори поехме към върха. А ето и един поглед назад с открояващата се в ранното утро далеч на СИ Солунска глава:

Едни от очарованията на високопланинското нощуване са здрачаванията и зазоряванията.

Впечатляваща е гледката от Пелистер към Островица:

Пътьом към Големо езеро по подсичащата билото от СИ пътека минахме и край Мало езеро:

На следващия ден се спуснахме към Нижеполе по добре очертана пътека следваща реброто между Езерска река и Стара бука, откъдето местно Jugo ни откара обратно до началната точка срещу скромна отплата.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

В този район в продължение на две години минава фронта през Първата световна война. Българските позиции са разположени по линията кота 1248 - Братин дол - Червената стена - Вр. Пелистер - Голема чука - Преспанско езеро. И в момента там навсякъде се вижат траншеи, каменни укрития, а ако слезете по-надолу в гората се виждат запазени укрития и землянки. В гората все още се намират осколки от снаряди, а дори и цели снаряди, както и части от снаряжение. Ако продължите по билото в посока Големо езеро, ще минете и през френските позиции, със същите такива каменни укрития. траншеи и укрепления. На Червената стена през 1917г, загива командирът на 15-ти пехотен Ломски полк полковник Стефан Илиев.

goro_levskara написа:

Благодаря, Ведрине!

За Големо езеро от Нижеполе ли тръгнахте? Срещнахме малко след Стив местни хора, които бяха тръгнали от там и подсичайки върха минаха покрай Илинден и се качиха на Пелистер.
Според мен вървяха без пътеки, но явно това село се използва за изходни пунктове. Иначе Баба е една страхотна планина и поне според описания и сателитни снимки, районът след първенеца е доста по-благоприятен за ходене и реално може доста да се поразходи човек.

Здрасти Жоро, поздрави за интересното пътешествие!

През 2011 подхванахме Стив-ското ребро като вас от горския дом нагоре. Беше твърде облачно и мокро време, покритите с лишеи хлъзгави камънаци ни дойдоха вповече и малко преди Стив се върнахме обратно.

Два месеца по-късно отидохме отново, качвайки се от Нижеполе през двете езера. Преспахме в хижата на Голямото езеро, където ни настани Йонче, форумен приятел, син е на Мурато. Йонче работи горе на антената и Пелистер му е заден двор. Пихме по чай при него горе на антената и слязохме обратно през Стив-ския каминяк. Страхотно ноемврийско време случихме с безкрайни гледки към Преспа и Арнаутско.

По спомен пътеката от Нижеполе е просечена по едни безкрайни склонове от сибирска хвойна, съвсем добра е и се ползва често от местните. Маркирана е червено-бяло, кръгове.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Сря Окт 09, 2024 6:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здравей, Дидо,
Благодаря ти!

Може би не се изказах правилно, относно македонците, които видяхме и които бяха тръгнали от Нижеполе. Имах предвид връх Стив, а не Пелистер и като видях, откъде се качваха, то почти съм убеден, че са го правили без пътека, или ако е имало такава, то е било без маркировка със сигурност. Драснах предполагаемия маршрут, по който са минали, като при всички положения, там където вече ги виждахме, подсичаха реброто тръгващо от Стив на изток. А за да стигнат до там, за мен са подсекли и скалистия участък, който не е никак малък. Движеха се в добро темпо, но на мястото, където ги видяхме (малко след седловината между Стив и Илинден) казаха, че вече пети час ходят. Говорихме за много други неща и не съм ги разпитвал, но ми казаха, че са се забавили, заради едно куче, което беше с тях и са го носили по скалистите участъци.
Ето и предполагаемия им маршрут според мен, като те подсякоха и Стив.

Иначе браво и за вашата разходка, приключение си е било слизането, особено след Стив. Аз за мен си бях сигурен, че няма да се връщам от там. На такива места в пъти повече предпочитам да катеря, още повече, че участъкът никак не е малък.

Едва ли мога да добавя нещо съществено към изчерпателния разказ на Жоро. Ще добавя просто някои от моите снимки.

Тук е гледката сутринта от терасата на хотела. Имаше известни колебания дали наистина се виждат върховете, към които сме се насочили, но това бързо се потвърди:

Хареса ми формата на този хотел, вписваше се добре и не дразнеше. Трудно ми е да си представя как толкова на юг функционира ски-курорт там:

Хижа Копанки, не функционираше:

Тук вече бяхме поели по скалистото ребро към връх Стив:

Изкачихме Стив и продълхиме към Илинден. Обърнах се назад тук за да снимам Стив. В тази част от деня имаше доста облаци по билото и гледките не бяха в изобилие. Исках поне някаква снимка да имам на върха, не знаех дали ще го видя отново от по-далеч за по-добра снимка:

И ето, че постепенно видимостта започна да се подобрява - точно пред нас е връх Илинден, а първенецът Пелистер все още беше в облака:

А това е заслонът точно на седловината между Стив и Илинден, изглежда добре, но според мене е напълно нефункционален.

Обръщам се назад към връх Стив, вече се беше открил:

Тук е най-високата точка на връх Илинден 2542м:

Бавно и на етапи, но облаците се вдигаха, най-накрая връх Пелистер вече се виждаше, а ние го наближавахме:

Поглед на изток към връх Ветерница 2400м. и други върхове, които не съм търсил кои са по картата:

Обръщам се назад към Илинден, минах и през тези скалисти хълмчета:

Тук вече се изкачваме към Пелистер и го доближаваме, обаче, обръщайки се назад осветлението се променяше с всяка минута и всеки път ми се струваше все по-красиво.
Затова направих няколко снимки на изкачените вече връх Стив и връх Илинден:

Само връх Илинден 2542м.:

Стигнахме връх Пелистер 2601м., а аз продължих още 500м. на юг до една кота на около 2540м.:

Останах много доволен, че стигнах дотам. Преспанското езеро се откри по чудесен начин:

И връх Пелистер, погледнат от юг, беше много по-красив. А и слънцето взе надмощие, вече в много късния следобед:

Тук се води най-високата точка на връх Пелистер, но може и да е при сградата, а Жоро с GPS-уреда даде една точка точно по средата, като най-висока.

Закрачихме здраво на обратно, залезът наближаваше и беше ясно, че последните километри до паркинга пред хотела ще са на челник. Последна гледка почти по залез към връх Стив:

Вечерята в Прилеп беше в една доста смешна за мене кръчма, но пържените картофки и салатата ми се усладиха много.

Ще запомня също на връщане към България в колата обследвахме какви планини и върхове се виждат отляво, отдясно и напред. Аз заровен в онлайн картата, Жоро в книгата за планините в РСМ, или пък обратно. Естествено пропуските в литературата бяха бързо разкрити. Smile

Като глеадм снимката на Преспанското езеро - е затова си струва да се иде там!