Премиерно-проучвателен преход - от Асеновград до Пампорово и хижа Студенец.
В началото на август направихме премиерно проучвателен преход, който започна от Асеновград с първия изгрев на август с начална основна дестинация летовище Бяла Черква, където достигнахме в ранния следобед. Изминахме цялото разклонение - Черновръшки рид, което започва от местността Луковица на 320 метра н.в. под Асеновата крепост и завършва на летовище Бяла Черква на 1646 н.в. Денивелацията, макар и доста значима, сякаш бе по-малко предизвикателство от втория етап от първия ден на прехода до Пампорово и крайна цел за ден едно - хижа Персенк.
Първото основното изкачване от тази първа фаза на прехода, при което се достига и основното било на това разклонение е от Луковица до Ловна хижа Глиган, която е на около 1100 метра. Макар и на сравнително голяма надморска височина за Родопите в следобедните часове в горещ летен ден жегата започва да натежава, а освен това и умората от вече изминатите километри също оставя своя отпечатък и втората фаза до хижа Персенк, макар и с доста по-малка денивелация.
Благоприятното на маршрута от Бяла Черква до хижа Персенк е, че в по-голямата си част преминава през прохладни иглолистни гори и беше доста приятно, дори и в следобедните часове, когато лятното слънце е най-силно. Предизвикателство си беше само преминаването през по-големите открити пространства между Бяла Черква и хижа Персенк - първо това беше изгорялата преди над 20 години и невъзстановила се гора под белочерковския връх Преспа - 1587 метра и след това голямата поляна над село Лилково, при която вече бяхме изминали около 3/4 от маршрута - Асеновград - хижа Персенк. Над Лилково бяхме изправени пред известна дилема как да заобиколим връх Свети Илия над селото и да достигнем заслон Модър - от северозапад по маркирана, но доста обрасла и по откритите пространства доста трудна за преминаване пътека или по черен път, който се спуска надолу и се свързва с черния път Лилково-хижа Персенк около 1,5 километра преди една от бленуваните дестинации за деня местността Чатал улук - Митницата, която отстоеше на около 40 минути от крайната за деня - хижа Персенк.
В крайна сметка решихме да поемем по обраслата пътека и макар и по-бавно стигнахме до заслон Модър и след освежаване на студената и с доста голям дебит Лапатарева чешма достигнахме и Митницата, след която се откриха гледки в югозападна посока, към водосбора на река Въча. Заобиколихме по черния път обраслото връхче Червен и скоро достигнахме вече в подножието на масива на Персенците, където се намира и едноименната хижа.
На втория ден крайната дестинация трябваше да бъде достигната, но първата ни основна точка беше хижа Изгрев, която според старите туристически карти отстои на около 5 часа от хижа Персенк. Районът от хижа Персенк до хижа Персенк, а и след това до Мечи чал може да се определи като сред най-дивата част на Средните Родопи или по-скоро на рида Чернатица. Оказа се обаче, че не е съвсем така, поради множеството сечища в района, а и близостта до село Забърдо.
Първата сутрешна спирка, на около час от хижа Персенк бе високият планински проход Мизар гидик - 1960 метра, след това поехме още нагоре и достигнахме и най-високата точка по маршрута - безименни височини около 2020 метра. Предвид, че ни предстоеше доста ходене и през втория ден преценихме, че е по-разумно да не хвърляме сили да изкачваме Големия Персенк - 2094 метра, нито пък преди това връх Персенк - 2075 метра. На стара табела на поляната на Мизар гидик пишеше - 37,5 километра до Пампорово и 39,5 километра до хижа Студенец.
След като преминахме покрай Голям Персенк пътеката ни спусна плавно към следващата точка, на около 1900 метра Глухите камъни и след тях навлязохме вече в по-дивата част на рида Чернатица, който се посещава основно от служители на дърводобивни фирми, тъй като е сравнително отдалечен. Започва след Глухите камъни, преминава през връх Айдарски камък, който се пада точно над село Забърдо, върховете Турския пост, Българския пост, след това голяма поляна с чешма, Иручки соват и заобикаляне на връх Карабалкан в чието южно подножие е хижа Изгрев, първата ни основна дестинация за ден 2. Според туристическите табели от хижа Изгрев до хижа Студенец разстоянието се изминава за около 6 часа. След хижа Изгрев в посока местност Мечото гробе изобилстваше от извори и планински потоци. Местността Мечото гробе представлява голяма поляна, на която пътеките се разклоняват - там е разклонът е спускането към село Широка лъка, а ние продължихме към връх Мечи чал, от който до Пампорово остават около 7 километра или може да се каже стигнем ли до този връх, остава съвсем малко до крайната дестинация. В посока към Мечи чал преминахме по широк черен път, като с наближаването на върха се появиха и признаци на цивилизация - високопроходими автомобили, туристи и т.н. От Мечи чал до Пампорово разстоянието изминахме по асфалтов път, на немалко места беше слънчево, но пък съществуващите пътеки от върха към курорта доста обикалят, а маркировката на маршрут Хвойна-Елидже е по асфалтовия път Мечи чал-Пампорово, за това последните 7 километра по този изминахме и след около час и малко вървене дойде и голямото облекчение, след като влязохме в курорта и оттам нататък доста забавихме темпото.
Ден три беше планиран с доста по-лека програма, тъй като се очакваше следобедна нестабилност и силни гръмотевични бури, които в крайна сметка се реализираха. Дестинацията бяха Пампорово-изворите на река Чая и село Проглед, а ако времето задържи слизане до Чепеларе, за чиято цел пресякохме целия курорт от хижа Студенец до най-долната му част и след час и малко стигнахме до извора на реката и след това предвид, че времето все още позволяваше, а и пътят ни отведе там, на Роженските поляни. Там започнаха да се появяват признаци за разваляне на времето, но все още слаби и за това поехме в посока село Проглед, все още задържаше с развалянето и се изкачихме и до параклис Свети Панталеймон с едноименен връх над село Проглед - 1571 метра и след това облаците започнаха да се вплътняват и се спуснахме сравнително лежерно в Проглед и така завъши двудневният ни преход - Асеновград-Бяла Черква-хижа Персенк-хижа Изгрев- Пампорово-хижа Студенец-Пампорово-извори на Чая-Роженски поляни-село Проглед, това е може би по-точното и по-пълното описание на прехода.
Пътят след хижа Изгрев и от запад обраслият с иглолистни гори безименен връх с височина 1918 метра
Поляните на изток към махала Асенец над Чепеларе по пътя след хижа Изгрев и преди местност Мечо гробе
Чешмата, течаща, при южното подножие на връх Чепеларска чука на около 40-45 минути преди връх Мечи чал,
вижда се и маркировката на маршрута Хвойна-Елидже, по която основно се придвижвахме от хижа Персенк към Пампорово
Гледката от западното подножие на Мечи чал към връх Снежанка и кулата.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
