Ами започвам да добавям информация от тазгодишното ми преминаване, сега пускам увода, който не съм сигурен дали и го завърших, но понеже ме налегна работа и всичко останало, пак взех да се бавя доста. Затова че ще пробвам до нова година да го завърша, но ако ми остане време ще стане и по рано. Освен това ще си описвам времената тук там през дните, за да мога лесно да си ги напомня, като реша да правя нещо догодина, ако всичко е наред.
Още преди като се чудих как да кръстя заглавието на темата, мислех да сложа Възраждане, по ред причини. Всеки път обаче като реша да напиша думата и се сещам за една политическа партия и ми минава желанието, но все пак ..
Увод:
Дойде и времето на пътеписа на таз годишното преминаване на ком-емине. Дори в момента не знам точно откъде да започна. Може би е редно да е от там откъдето го усещам. След неволите в края на 2022 и възтановяването през 2023, където успях да премина целия маршрут с пироните в крака, 2024 обещаваше да бъде по-добра и по-различна. Трябваше “само” да отида януари да ми махнат пироните. Речено сторено за уж тривиалната операция. Само че главния доктор беше оставил по-младите да го правят това, а те понеже нямаха екстрактор (специален уред), стана едно голямо мазало с повече рязане. И вместо 1-2 дни да ходя с патерици или въобще да не се налага , станаха 3 седмици , после пак рехабилитация, пак мъки. Загубих голяма част от формата си, започвах да изпитвам различни проблеми с кръвното и какво ли още не, увеличих цигарите.
По едно време февруари месец докато почти ходех вече и започвах лека полека да се натоварвам, реших да се стимулирам, а и ми трябваше един по-качествен велосипед. Бях гледал какво точно ми трябва и мисля избрах един от най-добрите варианти налични. Но относно това ще го пиша малко по-късно. Освен това точно тогава захвърлих цигарите, никога не съм бил баш пушач, но предвид това че започнах да ги увеличавам и да не се чувствам добре, в един момент много се ядосах. Казах си че не може точно този навик да ме овладява. Преди докато пушех по няколко няма проблем, но щом ги увеличавам и започвам да се усещам слаб пред това да ги намаля, реших да ги спра напълно за постоянно, докато не реша обратното.
Дотолкова бях твърдо решен, че от тогава досега не съм запалил. Въпреки че обичам много вечер в планината да запаля една, тази година това беше една от съществените разлики - без цигари, нито една ..
За да не отегчавам хората ще напиша най-съществените неща в началото, които дадоха огромна разлика с миналогодишното преминаване.
Тренировки - Този път наблягах на дългите карания, както и на дългите ходения с денивелация и раница по около 5 до 6 кг. Минавах няколко пъти по етапи на ком-емине с колелото, както и правех пешеходни такива с по 3000 метра денивелация. Минах също така София - Бургас и още много. За разлика от предишните пъти, последния месец, гледах да карам предимно с раница и по-неудобното старо колело и седалка
Екипировка - това е същественото нещо, което превърна пребиваването по пътеката в истинско удоволствие за първи път.
Велосипеда вече 29 гуми, карбонов с начална тежест около 10.3 кг. По-късно го снабдих с дропър пост (понижаващо колче), което добави още около 600 грама тежест. Специално за Борката който каза “само добавя килограми, а няма много да ми трябва” искам да кажа че благодарение на това, че се научих да карам със свалена седалка, не съм слизал на нито едно спускане, с изключение на много малко и кратки участъци. Това колче прави карането като детска игра, баланса напълно се променя. Като си ниско до земята, шанса да загубиш такъв е много малък. Дори такива криволичещи пътеки като тази от Мазалат до ПП, пускаш малко седалката не съвсем до долу, хем да имаш добър баланс, хем за да може и да въртиш. Да не говоря спускането от Голям Дебелец или още много такива, никакъв проблем. Единствено на моменти около Росоватец, спусках пеша, да не потроша колелото че все пак е твърдак. Отделно на това самия велосипед с 1х12 и удобна геометрия на рамката, го прави много добър катерач, а на спускане много стабилно. Това прави голяма разлика.
Другото нещо което ме улесни много и до последно избягвах да нося. Това е специализирано бельо тип клин с подложка. Изключително удобно, не пречи на ходенето, а задника не се прецаква от дългото каране. Дотолкова беше добре, че носих само тези клинчета. Перат се лесно и съхнат бързо.
Третото най-съществено нещо, беше раницата. Взех си 25 литрова бегаческа на иновейт (inov- venturelite. Тя е с мек гръб, големи разтегливи джобове, най-важното нещо е че дава изключителен комфорт за такива багажи каквито нося аз между 5-6 килограма.
Четвъртото нещо, макар и не чак толкова важно това са очила за колоездене с широка маска на uvex, които не ти пречат на зрението, прилепват много добре и не пускат вятъра, както и предпазват от гадните мушички, както и на спускане из храсталаците заедно с каската пазят от нараняване и това е много важно. В храсталаци с каска и очила.
Благодарение на посочените 4 неща, нямах абсолютно никакви дискомфорти през цялото време на тазгодишното ком-емине.
Освен това съм убеден вече че оптималното колело за ком-емине е от типа на Петър Матов. Тип мекица но крос кънтри. Проблема е че моето струва малко под 4000 , а същите килограми снабдено с амортисьор отива на 8 - 10 хиляди лева. Но с твърдак подобно като моето, мисля също е достатъчно добре и този компромис е напълно поносим.
Разбира се, удоволствието не може да е пълно, няма как да е. Тази година най-много ме мъчеха дървеници, криви хижари и непредвиденото време. Но за тях, малко по-късно.
План:
Както винаги, и както може да се види от тазгодишната тема за ком-емине, едно планирах, а пък после един `човек искаше да се включва и му пратих друг план, тъй като през годината заякнах. Той после не се обади, но аз така или иначе вече се бях ориентирал към велосипеден и то напълно автономен тази година. Под автономен, разбирам логистиката да си я направя сам и никой да не карам да ми вози това онова напред назад, дори и от начална до крайна точка, а не истинския “автономен” където си носиш сам всичко и не разчиташ на хижи, което все пак ми дава тема за размисъл догодина, след тазгодишните несгоди.
Поради това, тази година ком-еминето да не се засече с гроздобера, както всяка година, реших да го изтегля една седмица назад в август, за да не го прекратявам както 2022. А то познайте какво стана поради климатичните промени и то стана по - рано и вместо 24-ти да съм по трасето с този приблизителен план
Ден 1 - Ком - Витиня
Ден 2 - Витиня - Момина Поляна
Ден 3 - Момина поляна - Добрила
Ден 4 - Добрила - Партизанска Песен
Ден 5 - Партизанска Песен - Чумерна
Ден 6 - Чумерна - Върбишки проход
Ден 7 - Върбишки - Козичино -
Ден 8 - Козичино- Емона
И да нямам проблеми с времето, аз трябваше понеделник тепърва да пътувам към Петрохан. Затова че пристигнах на 26 ти около 14.30 на Петрохан и от там реших директно да тръгна и след това със скапаното време се получи нещо такова
Ден 1 - Петрохан - Ком - Гара Лакатник
Ден 2 - Гара Лакатник - хижа Чавдар
Ден 3 - хижа Чавдар - хижа Бенковски
Ден 4 - хижа Бенковски - хижа Добрила
Ден 5 - хижа Добрила - хижа Васил Левски
Ден 6 - хижа Васил Левски - заслон Ботев
Ден 7 - заслон Ботев - хижа Бузлуджа малка
Ден 8 - хижа Бузлуджа малка - хижа Чумерна
Ден 9 - хижа Чумерна - Върбишки проход
Ден 10 - Върбишки проход - Козичино
Ден 11 - Козичино - Слънчев Бряг
Реално, ако беше добро времето, щеше да се получи първия план, като дори щеше да е около 7 дни, но все тази, за мен времето не е фактор. Проблема е че пак не стана по план и пак не можах да остана няколко дни на морето Ама здраве да е, нямат да избягат и двете, стига да сме живи и здрави.
И така казано, започвам да разписвам ден по ден каква се случи.
Благодарение на посочените 4 неща, нямах абсолютно никакви дискомфорти през цялото време на тазгодишното ком-емине.
Така, така... глезотийки! Както е тръгнало, догодина може да направиш Ком-Емине и по подбалканският път
Супер звучи колелцето! С кеф да си го караш!
Пет Сеп 20, 2024 7:22 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
Оказа се че не е толкова трудно да пиша. Сега ми остана малко време и за няма и 1 час написах първия ден. Може би трябваше да оставя време все пак за да се сетя и за други неща, но нищо. После ще добавям
Ден 1 - Петрохан - Ком - Петрохан - Гара Лакатник - 54 км 1472м денивелация 5 часа и 30 минути от които 5 часа в движение.
След като приключих нещата с работа, пътувах към София неделя и понеделник се бях уговорил с един човек да ме закара с бус до Петрохан. Той можеше чак по обедно време, а пък и на мен ми трябваха някакви неща. Взех си един крем за слънце, колкото да има и без това не го ползвах почти. Един пакет с ядки към 200 грама да има и си подредих няколко кутийки малки с мед. То това е и храната която нося и тя е изцяло за резервни варианти, когато не ми се ядат сандвичи или ми трябва бърза енергия от меда разбира се.
Въпреки че беше хубав и сравнително топъл понеделник, прогнозата беше излязла и се знаеше че ще има проблеми с времето. Няма как да не кажа, че това малко ми разваляше настроението, тъй като цялата работа стана една неизвестна.
Първоначално трябваше да пътувам по същото време и от Петрохан да се прехвърля направо към хижа Ком, като на път за нея да оставя колелото в края на гората, сутринта да не ми се налага да го бутам. Но предвид новата ситуация и това че старата хижа ком ме отсвири, а от новата даже и не си вдигнаха телефона, реших да използвам максимално този първи ден.
Така че събрах набързо багажа, човека дойде и ме взе към 13.00. Пътуването беше спокойно, тировете се движиха само в обратна на нашата посока. Стовари ме човека и в 14.16 потеглих по асфалта към връх ком. От рязката промяна на плановете и тн, още без добра аклиматизация усетих че подържам малко висок пулс, но исках да се придвижа навреме преди мръкване и честно казано, все още не знаех докъде ще стигна този ден. Времето си беше доста спокойно, тихо и приятно, както и нямаше жив човек. Без да си давам много зор, но и без да се мотам 15.50 бях на върха или 1 час и 35 минути. Не е особено близо ком от петрохан, затова че ми се стори че се движа добре.
Направих някоя снимка, преди това на слизане имаше 3ма човека с които размених няколко думи, те пък отиваха към хижа ком обратно. Започна спускането, като самото начало там където има едни остри камъни поизбутах надолу за бързо и после се качих и повече не съм слизал от колелото.
Моите “приятели” рейнджъри отново ги видях на спускане със същите електрически мотори. Бяха 4ма един по възрастен 2 млади момчета и едно момиче, поговорихме приятни хора. И казаха че се опитват все пак да се разберат с моторджии и тн, ама какво що не знам.
Стана едно хубаво пускане надолу, като на земния път преди да се избута към асфалта, не видях смисъл да се качвам и за втора поредна година продължих по земния път покрай връх Гола глава. И така спускането ми е отнело 54 минути от ком и вече в 16:45 бях на чешмата на Петрохан. Напълних вода, още не ми беше ясно докъде исках да стигна, мислех дори и за Тръстеная, но някак си не ми се юркаше по тъмно още първия ден, щях да го решавам по-късно.
Този път вместо по пътя, реших да цепя директно по пешеходната маркировка, както и Петър Матов го прави.. То се бута основно и не мога да преценя, кой вариант е по-добър, според мен и двата са еднакво добри. Да си призная честно на едно място се завъртях малко, понеже последния ми спомен беше от 2021ва година, но дори и тогава не минах съвсем както трябва, но беше малко отклонението.
За 2 часа без 5 минути или в 18.40 бях на едно от любимите ми места и това е началото на стръмното спускане от билото, посока хижа Пробойница. Направих няколко снимки и продължих със свалена седалка още малко, преди първия стръмен праг, където слязох. След няколко стотин метра се качих и вече пуснах до долу. На много малко места слизах за малко и то колкото да съм сигурен, да не направя някоя авария на гумите, че е гадно, но всичко останало си го пуснах. Малко след хижа Пробойница или преди това се обадих на къщата за гости Драганови, която вече не се казва така да си запазя нощувка. Те си бяха там хората, нищо че беше понеделник, та даже имаха и едни симпатични гости семейство, както и една банда работници от братята.
19:45 бях на къщата, което значи че цялото пускане от билото ми е взело 1 час, като слизах да говоря. Този път обаче никакви такива пинизи дето ми обясняваха някакви хора как пускали по меки гуми да не им друса много. Откакто точно там прекълцах гума един път, сега карам с напомпани гуми и въобще не ми пука колко друса. По-добре отколкото гумата да ти фъсне, както е омазано с прахоляк, кал и тн и да правиш гума. Защото там по пътя има вода както знаете. И то даже тази гума не можах да я оправя, а я хвърлих направо, предишния път.
Бях много доволен, понеже си пристигнах по светло, там къщата е много готина, успях да си направя и снимки. Пих 2 ракии, хапнах и салата, пържени картофи и тн… Салата им беше от много хубави краставици и домати. После си пийнах и бира и не си спомням какво. Гледах другите как пушиха, поговорих си с тях доста и така приключи вечерта просто идеално. Прибрах си и сандвича и към 22.00 си бях легнал вече.
Бях планирал да тръгна в 5, за да имам достатъчно време за движение, тъй като разполагах едва с утрешния ден, който щеше да бъде хубав.
Знаеш си че ще стигна Чавдар утре, ако не станеше нещо непредвидено, мислех си и за Кашана, но там по-скоро не исках да го правя, понеже утрешния ден, а и като цяло до Витиня е може би е един от най-тежките етапи според мен и за да стигна кашана трябваше да правя гадното спускане най-вероятно по тъмно. Бях си спокоен, но просто тази неизвестност и разните криви сметки, които ми се въртяха през главата, малко ме натоварваха, но си казах по едно време “каквото такова” и покрай ракийките съвсем забравих. Деня мина чудесно, карането беше приятно, компанията вечерта също. Гледката от къщата още по хубава. Еее поизядоха ме комарите, ама нищо фатално. Сам си бях виновен, понеже се направих на мъж и не си взех пръскалото за комари .
На линка малко снимки от този ден, ама все хубави, както и 2 кратки видеа с котетата в къщата за гости.
Ден 2 - Гара Лакатник -х. Чавдар - 88 км 3400м денивелация 13 часа и 45 минути от които 11 часа и 20 минути в движение.
Навих си часовника и около 4.30 се събудих, оправих си набързо уж нещата и постоях малко за да мога да хапна от сандвича, който ми бяха направили за днес, хапнах и мед от моя, понеже за баира щеше да ми трябва малко повече енергия. Като излязох отвън на терасата, хладилника беше отворен и на братята храната беше разхвърляна. Чудя се дали котките бяха направили тази поразия, ама пък да отворят хладилника. Както и да е затворих го, пуснах челника и тихо се изнизах от къщата. Мислех си че съм тръгнал в 5.00 но сега гледам че е било 5 и 15.
Днес трябваше да мина едни от най-неприятните за мен отсечки. Първата е до хижа Тръстеная и втората до х. Чавдар от прохода Арабаконак, колкото и пъти да ги минавам все ми е гадно. Само че сега се получи нещо друго. Поради раното ставане, времето беше приятно прохладно и като захапах баира не усетиш някакво особено натоварване, но не съм и бързал особено, защото щеше да е дълъг ден. Този път велоклина с подложката изигра много добра роля и нямаше никакъв дискомфорт, благодарение на който мисля спирах само един път. Не ми беше перфектно да карам по тъмно, аз съм писал защо, но горе долу го изкарах.
В центъра на село Лакатник стигнах за 55 минути, което е сравнително добре и продължих нагоре по пътя. Съответно тази година реших да мина след селото по маркираната пътека, вместо по гадния камен път. Така както го правят и Борката и Петър Матов. Точно като завих от пътя попаднах на едно стадо хуабви крави, които бяха на ливадата и от там са ми първите снимки. Сега като гледам доста малко съм снимал. Пешеходната пътека обаче е доста кратка, на места има паднали дървета, но действително се получаа доста по-добре, тъй като има бутане и се разтоварваш от предишното каране. Точно за 1 час пристигнах на хижата точно в 7:10 сутринта, или за 2 часа без 5 минути. Добре се движих, можеше и по-добре, но гледах да не си давам много зор. Така или иначе щеше да има през този дълъг ден.
Обикновено зареждам на хижата храна, понеже винаги е хубава, като разчитам да има туристи. Обаче не се сетих че малко отиваме извън сезона и беше вторник, сравнително никакъв ден. Видях и се запознах с двама ултра бегачи, които се мотаха отпред и днес щяха да гонят и те хижа Чавдар. Като тяхните планове бяха да направят 2-3 дни по маршрута. Той единия е много интересен, викаше като за последно ))) и това свърши много добра работа, тъй като събуди хижарите и успях да хапна леща с хляб, да си взема фанта портокал и едно кафе. Направо ми дойде идеално. Те тръгнаха по някое време аз постоях още малко или по точно общо 42 минути, тъй като съм потеглил 8 без 10 от нея.
Очертаваше се един много хубав ден, карането вървеше, усещах се доста добре. Този участък след Тръстеная го харесвам доста, въпреки че има малко по-кофти участъци, но сега нямаше тръни и там след изкачването и излизането на манастирска поляна се пуснах без проблем със свалена седалка, а предишните години слизах.. Е има и минуси понеже драките малко ме поразмазаха, но нищо фатално. Последва си едно приятно каране и моите приятели бегачи, които ми се сториха бавни ги настигнах точно на седловината Влайна. Някак си се чудех точно как щяха да стигнат навреме до Чавдар, но те явно си знаеха възможностите. Покарах и побутах с тях да си поговорим 10-15 минути, след което дадох газ и 10:15 вече спусках стръмното към покрай хижа Лескова. Движех се все още добре за 2 часа и 25 минути бях от Тръстена до тук. Срещнах и други ком-еминейци - жена, мъж и дете с убийствено тежки раници и като ги гледах как са приседнали, се чудех докъде ли ще стигнат така. Беше рано, а по лицето на мъжа се четеше умората. Ултра бегача беше доста бъбрив и ми каза кой ще срещна по трасето днес затова че знаех за всички.
Стигнах Бигла и този път въобще не карах по никакви подсичащи пътеки, а си минах през билото, същото се случи и с Белева поляна. След толкова преминавания, мога да кажа че това подсичане на Бигла е напълно безмислено и единственото дето може да стане е да се пребиеш и да те надерат къпините. Който иска да минава. А за Белева поляна няма да и да споменавам подсичането какво е, миналата година се нахендрих там. От Белева поляна обаче за да не рискувам, пуснах първата част пеша и след това се качих и карах.
11:00 бях на Мечулица и естествено там си направих обедната почивка. Хапнах сандвич, малко мед и малко ядки. Щом в тази суша и тази жега имаше вода, макар и много слабо, според мен значи че едва ли тази чешма ще пресъхне. Спомних си и за хубавите сбирки тук. За първи път съм толкова рано на Мечулица и вече знаех че ще стигна навреме накъдето съм се запътил, поне ако зависеше от мен само.
25 минути ми беше почивката и тръгнах вече към и половина. Времето се стопляше и започнах да го усещам, но големия плюс беше гората. Това избутване покрай Златаришка чукла не го усетих особено. Карането и тук таме бутането си вървеше доста добре.
Някъде там където започват загражденията на ДГЛС Витиня, срещнах и другия ком-еминеец, който също се беше натоварил яката и с палатки и с всичко и планираше да ходи до Витиня днес, беше спал на Лескова навеса. Така като го гледах, имаше достатъчно неща, че да не му пука къде ще спи. Оставаше още един да настигна, който беше тръгнал от Лескова и трябваше да стигне на Чавдар. Е, не го срещнах, то се оказа че е останал на Витиня. Интересно ми беше обаче как така се разминахме и къде точно. Оттук насетне започна и хубавото каране, почти никъде не съм слизал, доколкото си спомням.
12:57 съм бил на газопровода или 1 час и половина. Оттук насетне реших да мина така както Борко тази година и то по червената малко директно. След като съм минавал по няколко пъти и от тук и по синята марка, въпреки че е стръмно, според мен е по добре да се свърне наляво и да се хване пътя на синята марка.
След 50на минути или някъде към 14.00 бях на Чешковица и си налях вода направо от там откъдето можеше и седнах да почивам. За този ден понеже беше дълъг и сравнително топъл си бях казал че през 3-4 часа задължително ще спирам за леки почивки и по малко мед да хапвам, за да не страдам и малко ядки де…
След това поизбутах още малко до говедарника, но не съм спирал, тъй като беше топло и продължих направо към Витиня.
Там по пътя срещнах един страдалец с колело, който вече беше бая поизтрадал, идваше от Бургас и се движеше по ком-емине наобратно, обаче му беше писнало и от липсата на храна по хижите и буташе до хижа Мургаш, да хапне при бате Бойко и да изчезва към София.
Интересно е при велосипедистите, че повечето винаги се здрависват с теб, все едно се познавате, което е готино. Аз продължих с относително малко газ надолу, да не се претрепя и в 15:20 минавах вече Витиня.
Тук малко ме налегна жегата, продължавах да пресмятам вариантите, още не знаех дали ще бъде Чавдар или Кашана, макар да знаех реалистичното беше Чавдар, но предвид утрешния ден на по - лошо време се чудех дали да не се напъна до Кашана. Но както и да смятах нещата все, не им излизаше сметката.
Точно като качих малкото баирче на Раскола спрях за лека почивка и усещах вече умора. Може би тук реших че ще остана на Чавдар, тъй като ми оставаше още, дори и да стигна до Кашана, щях да съм доста уморен и нямаше да ми остане особено време за възстановяване, тъй като трябваше пък на следващия ден да ставам много рано. Затова че взех решението да остана на Чавдар и това ме освободи психически.
16:33 Вече на Арабаконак или 1 час и 10 минути от Витиня, но предвид че почивах, горе-долу добре. Оттук насетне започва втората доста неприятна отсечка и тя е до Етрополската седловина, колкото и пъти да минавах по пътя с колелото, все ми беше гадно, дали сутрин дали следобед, а сега вече се бях и уморил.
Карах-бутвах и така докато стигна едно разклонение където пише Камен чучур, като цяло се бута много стръмно за малко, но още предния път на картата видях че пътя заобикаля, затова че този път направих това. Понеже привършвах водата, слязох до стъргелската мандра да налея и това в 17:35 или точно 1 час от Арабаконак, движех се вече бавно, но така или иначе не очаквах друго.
Оставаше сега да взема едно друго решение и то е когато стигнах копривите, този път реших вместо да слизам по пътя, да продължа по оригиналната маркировка през Копривите.
Въпреки че е избутване, мога да го определя като отсечката до хижа Тръстеная, та и по-добре. За мен е много по-добре да се мине така, отколкото по пътя. Избутах си като пич и за 48 минути бях от разклонението до Етрополската седловина. Сега си гледам и времената когато съм правил отсечката и по свеж … Ее познайте, за 1 час и половина е по пътя.
Не случайно Петър Матов минава от там. Избутването през копривите е в пъти по-добро от пътя. Все пак аз съм силен на ходене и на бутане, затова че може и да има значение.
След това за още няма и 10 минути се пуснах до хижата. Около 19.00 бях там и Иво ме посрещна без да съм звънял, нямаше и никой там. Оправих си нещата набързо, пране и тн .. Той ми каза че ще съм сам, но са му се обадили някакви хора, дето щяли да дойдат с джип от Кашанския проход, ама то после се оказа че най-вероятно са объркали Чавдар с Мургана ) . Седнахме там ядене пиене, той си спомни миналата година, когато пак бях дошъл. Интересен човек е, приятно място за планинари. Аз вече бях на градус, опитвах различни ракии и към 22.00 часа дойдоха маратонците.
Той леко ги позасили, но жената от двойката беше печена, та стана добре, много хубава компания се получи.
Даже аз не разбрах кога стана 23:30 и като погледнах часовника щях да падна, а Иво вика “Чакай бе, пий още една ракия”, ама и аз не съм вече толкова зелен, не можа да ме подхлъзне. Деня мина идеано, за утре се готвех с 3-4 варианта. Единия беше до Кашана, другия до Свещи плаз или Паскал, но хич не знаех какво ще е времето. Най-далечно бях предвидил до х. Бенковски, но за него дори и не мислех, заради утрешните прогнози и трябваше да го карам изцяло на моя преценка утре. Не планирах и да ставам по нощите, така или иначе нищо нямаше да разбера от времето. Но 6 часа трябваше да съм тръгнал и май и така стана …
От този ден имам толкова малко снимки, но пък съм снимал тогава когато съм усетил че е имало за какво, а не защото трябва.
А утре … какво ли щеше да стане ?! Докъде ли щях да стигна.
И линк към мъничкото снимки и видеото на чешмата Мечулица
Ден 3 х. Чавдар - х. Бенковски - 44.4 км 2120м денивелация 11 часа и 20 минути от които 9 часа и 14 минути в движение.
Много забавно е откъде да започна, тъй като пиша в ретроспектив, мога да кажа че деня на писане точно на този ден, както и отлагането, съвпадна ама идеално точно с това:
И какво да кажем сега като увод, от тук насетне започнаха моите немалки проблеми с дървениците. Не знам доколко да се фокусирам върху това, но с всяка година става по-зле. Много хора може би не разбират и не усещат, ако проявяват лека алергия, но пък за сметка на това могат да ги пренесат добре.
Та това нещо със сигурност ще се задълбочи занапред, но това което се съмнявах миналата година, мога да го обобщя, без да искам да навредя на някои хижи. Прекарах чудесно на Чавдар, но според мен това е едно от местата с дървеници и започнах да го усещам през деня.
Та, да се върна на разказа за ком-емине. Бях сам в стая и станах преди 6.00, този път не съм закусвал, Иво беше направил сандвичи, взех си ги и потеглих по стръмния баир нагоре. Очаквах неприятно и страшно време в сряда, затова че въобще не съм планирал да спирам на кашана. Малко преди Баба спрях да хапна малко, очаквах и моите хора бегачи да ме настигнат, но тях така и не ги видях повече. Хапнах, имаше малко снимки, съмна се, времето не изглеждаше зле, нямаше мъгли и ветрове, поне засега
Сега гледам на картата и виждам че 8:25 съм тръгнал да изкачвам билото от Кашана или 2 часа и 20 минути от тръгването ми. Все пак закусвах в това време, а и изкачването не е толкова малко. Не бях особено свеж след вчерашния ден, но не и уморен. Умората идваше от това че не знаех какво ще се случи днес. Предвид това че минах малкото било без проблем, прецених че имам достатъчно време да стигна напред.
Точно по зимната пътека или колоездачната си имаше вода, затова че напълних и продължих. Точно за 1 час съм стигнал на подсичането на Курдуна. Продължих по подсичащата и въпреки че не беше мокра и може би в най-доброто си състояние, продължавам да твърдя, че ако няма вятър е по-добре да се изкачи Курдуна по билото. За пореден път го казвам, но не мога да се ангажирам че е по-бързо или по-добре за всеки. Със сигурност за мен е много по-удобно, ако не по-бързо. Занапред ще минавам по билото, ако няма вятър както беше този път. От тук насетне по подсичащата пътека не ми беше комфортно, не мога да си крива душата .
Сборно за още 1 час минах Свещи плаз, и от там обаче хванах подсичащата на малкия свещи плаз, която я бях видял от едни туристи и много бързо минах. След това не знам колко бутане към Голяма Заньога, но после хванах минаването на ПЕтър Матов към Ат Бунар.
Е то супер, само че след това беше нещото което не знаех. И то не е че е изцяло изкачване за много малко км към Косишкия превал (Пирдопски) а това че просто няма пътека. Дефакто става едно сериозно бутане, което според мен не е добре да се прави. Освен както споменах и първия път, по билото не е сериозен вятър.
Сега смятам времето но от Свищи плац до Косишки превал съм стигнал за още 2 часа, като то от там продължаваш да изкачваш зверската до Косица.
Това са двете места на които качих колелото на гръб, тук и след това преди Паскал заради камъните. НЕ съм фен на носенето и не ми идва добре, затова че само тук . И каква стана тя работата е че на 5-те чучуа бях 14:30 или 8 часа и половина след тръгването от Чавдар.
Искам само да спомена че след като се качих на Косишкия превал ме подкара вятъра и не ме пускаше, затова че когато стигнах на чешмата реших да се обадя на Бенковски, обаче те не ми вдигнаха или им даваше заето телефона, затова че още не бях на 100 процента сигурен къде ще ходя за вечерта.
След като хванах към Тетевенска баба, както и миналата година, ми разлупа главата от мъгла и вятър. Толкова зле беше всякакво желание се изпари в мен да ходя до Ехо дори и да го имах.
Затова че догодина, стратегически ще спя на Момина поляна, за да мина Вежен и Тетевенската Баба преди обяд, че не се трае. Не че на следващата сутрин не изядох дървото на Вежен, но за това малко по-късно.
Свързал, недосвързал, започнах спускане към Бенковски точно 15:50. Даа твърде рано, но видимоста и вятъра въобще не ми оставаха голям избор, все още си мислех и да карам до хижа Вежен по дола, но по късно се отказах.
Не е приятно това слизане до хижа Бенковски, затова че догодина, както казах ще е друго.
17:20 бях на хижата, та самото спускане не е чак толкова кратко и трудно се кара, да не кажа никак почти. Цял час и половина продължава.
Там малко ги изненадах, понеже те отиваха към Вежен на тържество и не очакваха гости, ама ми направиха храна и ме оставиха сам там. Нямаше интернет, нямаше никой, нямаше и радио, та за първи път си направих толкова тиха вечеря, много приятно. Бях си взел и направо една каничка ракия, обаче оставих малко. Имам си мярка, не повече от 2 и понякога 3 ракии Имаше и наливна бира естествено. После си взех една книга от рафта май беше “Турист по неволя”, но много бързо ми се доспа и май доста рано заспах.
Много приятно място и винаги спокойно, но мисля че и там ме понахапаха дървениците, че на следващия ден стана още по неприятно. Започна да се надува да боли, да сърби и тн .. да се трупа течност.
УТре също не знаех нито докъде ще стигна, нито кога, прогнозата би трябвало да бъде много кофти. Като за начало исках да преодолея билото и да стигна до Ехо, пък след това щях да го мисля.
Гледам снимките от този ден, пак са доста малко. То обикновено снимам когато съм в настроение, но като минавам билата при лоша прогноза за време, много много не губя време.
Ден 4 х. Бенковски - х. Добрила 50 км 2290м денивелация 10 часа и 45 минути от които 9 часа и 24 минути в движение.
От хижата тръгнах на развиделяване или по-точно 6:15, колкото да виждам горе-долу. Времето изглеждаше добре и както винаги направих няколко снимки към Тетевенска баба. За разлика от предната година, сега реших да се кача директно към билото или по точно Братаница. Засега нямаше признаци да идват бури. В 7:53 съм подминал Пъпа или точно на отбивката на жълтата маркировка или около 1 час и 40 минути. Вежен беше забулен в облак и на билото започна да духа както си знае. Точно там реших да си облеча ветровките, понеже усещах че ще ме духа, а и горе нямаше видимост.
И та каква стана като се качих още малко, такъв вятър ме подхвана, че замалко да ме издуха отгоре, гледам снимките и хич не си личи да е било толкова зле, ама си беше определено.
На Вежен съм бил в 8:50 или още един час от Пъпа, вятъра духаше безмилостно и въобще не съм се качвал на колелото да не се пребия. Очаквах с нетърпение да сляза от Каменица , та и по-ниско, само и само да се махна от тази мъгла. Точно като загубих височина и поне мъглата приключи, но вятъра хич и не отслабваше. Все пак на места се качих и спусках.
Срещнах и цяла група хора, пак с тежки раници искаха да стигат бенковски, ама им казах да внимават, че горе беше голям ветрилник и нищо се не виждаше, освен че беше и студено.
Където се минаваше от юг се живееше, тъй като вятъра се спираше от време на време. Като се излезе малко по-наравно започнах да карам, но то и точно там има бая тясна пътека издълбана от животните, та както си карах ме духна вятъра, гумата се заби и аз излетях през глава, но точно в хвойната и нямаше никакви последици.
Като стигнах Ветровити преслап, разбрах най-накрая защо се казва така. Указателните табели и направеното от парка миналата година, вече беше напълно разрушено. От снимките за деня съм сложил и снимка от миналата година как изглеждаше и как вече се е разпаднало.
Като минах тази част последва спускането към Ехо и малко поотдъхнах понеже вече бях минал този участък, сега оставаше ако мога да мина и Козя стена и щях да бъда супер, ама нали времето трябваше да е много лошо.
В 10.30 (4 часа и 15 от Бенковски) стигнах Ехо и естествено нямаше никой, но не ми и пукаше особено, седнах там да хапна малко. Поотдъхнах, тъй като вече бях на по-ниско и вятъра не се усещаше и липсваше в този район. Хич и не съм се бавил, 15 минути и хванах към Козя Стена. Вече се надявах и дори да мина хижата.
Пусках си спокойно надолу и покарах немалко.
Преди Маркова ливада има една друга кота, която пътеката подсича от север, тя е неприятна че има хвойна. Уж са я поизчистили на места, но пак дере краката. Няколко пъти се замислям да мина билно, тъй като това направиха мотористите, които видях преди време. Трябва да проверя този вариант отгоре, да видя дали става.
След това на разклонението преди Козя стена минах отгоре по въжето. За първи път беше, досега винаги съм подсичал. Отгоре е по-добре, не знам дали е по-бързо, но е с една идея по-безопасно. Има само един участък на въжето, където колелото трябва да се вдига и просто е нужно внимание.
1 час и 45 минути от ехо до го козя стена, като започна и леко да препръсква, но не се събираха така бързо облаците и изглеждаше времето да не се скапе. Въобще и не съм спирал на хижата и продължих да си движа.
За още 1 час и 20 минути съм стигнал до прохода Беклемето или в 13:50 минути. Все още не бях съвсем спокоен, но знаех че ще стигна до Добрила, но преди това мислех да се отбия на Дерменка да хапна една супа, така или иначе вече толкова дни само сухо по обяд. И речено сторено след още един час или 14:50 вече бях там, но спирах по пътя, да си запазвам място на Добрила онлайн, че те вече не си вдигат телефоните и всичко онлайн . Тогава и чак разбрах че ще бъда там, времето освен това се мръждеше. Хапнах една пилешка супа, пих кафе и кола, човека се сети за мен че съм бил и миналата година, но този път не останах. Макар че храната там е супер, супата ми се стори малко стара и все пак нямаше проблеми.
Тръгнал съм 15:20 гледах все пак да не се извие някоя буря, че трябваше да мина и малко на открито. Около Гердек тепе на откритото много ме духаше вятъра, взе и да пръска, но буря така и не ме стигна.
Хем не бързах, хем стигнах хижа Добрила в 17.00 часа. Оправих се набързо, ходих хапнах, пийнах като за последния хубав ден. Както винаги много добре на Добрила. Може да е хотел, скъпо, обаче почивката е супер. Е не спах добре, обяснявам си го с напрежението за утрешния ден. Досега времето въпреки прогнозите ме разминаваше, само вятър ме духаше яко и то не постоянно. Но най-вероятно утре нямаше да бъде добре и сигурно щях да си кеся по хижите.
Въпреки всичко и въпреки дървениците, досега нещата се случваха добре, просто защото можех да движа по цял ден и аз така обичам, но му дойде и на това края и то поне за няколко дни. Та и се събраха всички “хубави” неща накуп.
При снимките има видеа на едно кученце на хижата и снимки с това което се е случило на указателната табела на нп и то в Рамките на една година. Дано се усетят и не монтират повече там че само пари на вятъра, освен ако не е безплатно разбира се
Ден 5 х. Добрила - х. Васил Левски 14 км 550м денивелация 3 часа и 45 минути от които 3 часа и 20 минути в движение.
Забравих да спомена че слизането към Бенковски с оглед на времето и късния следобед и мъглата нависоко, придружена със силен вятър е било правилно решение. Тогава вече усещах умора и със сигурност щях да бедствам по билото и можеше да се случат проблеми. Даже с оглед на последващото преминаване на другия ден и с оглед на това че бях идеално починал, а ми беше наистина трудно заради силния вятър, най-вероятно въобще нямаше да стигна до Ехо, предишния ден.
По същата причина и същия вятър в района на Гердек тепе, допълнително изби всякакво желание у мен, за ходене до заслон Ботев, което можеше да се случи при едно много устойчиво и добро време, но не и в тези дни.
Цяла нощ слушах как вятъра фучи, заспивах после пак се събуждах, даже и около 2 пак бях буден но този шум, макар и да нямах намерение, напълно ме отказа от плана който Борката ми предложи.
И сега докато продължавам с този абзац, си мислех че вече съм го написал. А пък то се оказа че не е точно така. Само съм го мислил и премислял. Станал съм към 6.00 може и малко преди това, а кога ли съм тръгнал, най-вероятно е било около 6.20-30 на поне леко развиделяване. Знаеше се че няма да мога да се кача на билото, затова поех по синята марка директно към х. Васил Левски, като за начало. Времето не беше хубаво, беше ми и подтиснато, дали и затова съм позабравил почти всичко. Не че и имаше какво толкова да се запомни. След Залъмово кладенче като излязох към Амбарица, вече видимоста съвсем падна на нивото на което вървях. Облаците се движех бързо. Изглеждаше времето на билото да е страшно. Направих няколко видеа и снимки, по едно време достигнах и пътеката която слиза от Амбарица посока х. Хубавец. Е стори ми се цяла вечност и досега докато пиша пътеписа, щях да се закълна че по никой случай не трябва да се минава по нея и е по-добре през амбарица, освен ако времето не е много лошо. Но сега когато сравнявам времената се учудих много и то е че по заобикалящата най-вероятно е по-бързо, отколкото да качиш и слезеш амбарица, но усещането е като да е много по-бавно по подсичащата. Но няма и как да го сравня, понеже миналогодишното ми време не може да се взима като представително, заради тежкото колело и контузията. Но много е интересно как усещанията се разминават понякога с реалността, дори и да имаш опит и да знаеш уж кое как е . В крайна сметка там съм бил за около 1 час и половина, при сравнение през амбарица миналата година за 2 часа и нещо си. Продължих нататък, достигайки разклонението по Топалица и за към Васил Левски. Ее поех този път надолу, щях да видя и нови неща. Новите неща е че дали по Топалица или към Васил Левски пътеката е гадна с хвойни, просто защото не се минава по тях, това е положението. По едно време дойде гората или резерват Стара река, изключителна гора и голяма красота. Хубаво е да си остане резерват района и да няма човешко присъствие.
Някъде 10 часа стигнах и хижата, да кажем около 4 часа от Добрила. Времето си беше кофти, всеки момент щеше да започне да вали и долу, то и преди това преваляваше но леко, затова че не мога да го кажа като дъжд.
Посрещнаха ме на хижата като странник, не особено въодушевено, горе долу не бях желан гост и така до последно го усещах. Затваряха се там в тяхната си стаичка и през цялото време не ми обърнаха никакво внимание. Жената беше тросната и очакваше да знам че трябва да и давам лична карта, да ме “регистрира” че ще оставам в хижата. Понеже аз питах хижара като пристигнах какво му е мнението, а той каза “не знам” , а пък аз го знам много добре кой е, но ми е все тая. Взех решение по принуда на база на моите познания и прогнозата за време че нямаше да става.
Няма да се впускам в много обяснения тук, хижата е добре поддържана, чиста и нещата са по еталон, но не усетих никаква човещина, дали е заради многото хора които ходят там или нещо друго, не ме интересува, но досега така не е било никъде, а пък имам немалко опит.
Даже докато стоях по едно време се чудех какво да правя, понеже го даваха 2 дни да е лошо и да не става, дори си мислех да сляза до Карлово там да почина и да се кача после. Мислех в този момент дори за отказване, точно заради неприветливото време и негостоприемните хижари, но в крайна сметка бързо дойде обедно време и имаха ракия, та пийнах и нещата се оправиха за мен.
Починах на обяд и поспах, понеже то заваля доста добре. Четох разни неща, гледах през прозореца и реших да изляза към 17.00 часа да избутам колелото до края на гората, понеже е много стръмно и да не се мъча утре сутринта, когато евентуално трябваше да съм бърз за заслона. Качих се, то си е към 300 метра денивелация, не съм сигурен колко е. Там точно има овчарска колиба много хубава, която я няма на картата, но за съжаление заключена и не може да се нощува там, но пък е заградена с ограда и там вътре оставих колелото. Горе долу от там вече нямаше видимост, започваше пак да вали и тн.. Слязох долу а то си беше станало вечерно време, пих една ракия, ядох леща, че имаше само това и то с молене, после пих още нещо и отидох да почивам. Бях си сам там де, много е хубаво за почивка.
И това е .. може би най-трудния ден, в който се чудех наистина какво да правя и настроението беше доста поспаднало.
Може би грешката ми беше че не отидох до заслон Ботев още този ден. Причината беше, че цялата прогноза я даваха с гърмежи и светкавици. Аз като видях как започна знаех че няма да има светкавици и наистина нямаше през нито един ден, но в крайна сметка не исках да рискувам. Освен това много мъгла, дъжд и вятър, въпреки че от юг бях горе долу защитен.
А за утре нямаше и грам съмнение, че щях да се кача до заслона, бях твърдо решен.
Има малко снимки и няколко кратки клипа от този ден. От последното клипче казвам че сигурно няма да се ходи днес до заслона, дефакто аз до последно съм се надявал да мога да изляза горе, но явно още тогава когато съм правил клипа съм се отказал. Много е интересно как помага когато снимаш на момента. Аз съвсем съм забравил точно как е било ..
Ден 6 х. Васил Левски - з. Ботев 7.8 км 800м денивелация 2 часа и 54 минути от които 2 часа и 34 минути в движение.
Бях добре починал и сутринта рано тръгнах 6.40, бързо се качих до края на гората за около 25 минути до колибата, където ми беше колелото. Горе на откритото малко по-високо започваше мъглата, имаше и вятър, хич нямаше да е добро за ходене. Единственото хубаво е че все пак вървях от юг, та силни пориви на вятъра почти нямаше. За около 1 час и половина стигнах Дюза, но малко преди това замалко да поема по една пряка пътека към Бункера, но се усетих навреме. Започна и да вали не особено слабо, мъглата ме покри, добре че бяха коловете да хвана в правилна посока. И започнах да броя деретата, знам ги че са 3 основни. Мъглата гъста, дъжда кофти и нищо повече за отбелязване. Въобще и не си правих илюзия да продължавам, тъй като днес го даваха най-лош ден да бъде.
И така, днескашния ден има най-малко за разказване откъм ходене. След като се качих през последното дере и излязох по-отгоре, освен вятъра вече и нищо не виждах. Вятъра беше силен, по едно време се позачудих покрай терена къде е заслона, а трябваше да е там. Взех да се чудя и се опитах някак си да изкаран телефона да видя на картата, обаче точно в този момент за секунда се разнесе мъглата и какво да видя заслона на 2 метра от мен. Щях да падна а съм ходил десетки пъти там. И така в 9.30 бях там .. Еми това е, втори ден щеше да се лежи, вятъра беше много силен и го даваха да се усили.
Но какво ми беше учудването като видях Вальо на входа да пуши и вътре още двама човека в антрето по пухенки. Аз се позачудих откъде и по каква причина са там.
От приказка на приказка още преди да съм влязал се оказа че хората са от Плевен и че има ежегодно състезание по изкачване на Ботев от ориентировачи, към местния клуб. Те също бяха учудени от времето че е чак толкова лошо. Затова го бяха спрели до заслона само и очакваха първите състезатели. А те щяха да бъдат много малко, понеже повечето се бяха отказали. То пък се оказа че познават баща ми покрай бившия председател на клуба.
Така ме беше ударил дъжда и вятъра, че като тръгнах да влизам, вътре в антрето влязох с обувките вместо на бетона на стълбите преди това. Вальо взе да мрънка естествено, голямо мрънкане. На мен както ми беше писнало по-едно време взех да се изнервям, та той се усети и смени тона.
След това всичко беше точно, чайчета ракийка. Дойдоха и бегачите и след това бързаха да се върнат.
Останахме само двамата, а времето си ставаше все по-лошо. Изневиделица дойде един човек, който наблизо има колиба с мулето да си търси овцете, те към 400-500, та и той се включи на масата. Та по едно време дойде още един човек, е така в лошото време и това беше Чавдар, метеролога от Черни връх. Той слязъл от Ботев и за мое учудване каза че там вятъра не бил така силен както долу на заслона. А пък той се озовал на Ботев по заместване на негов колега.
Е стана хубаво хапнахме пийнахме доволно, по едно време преминаха и овцете, цялото стадо, те си вървят по вятъра и хич не ги бърка бурята. Заминаха на някъде ама на чобанина хич не му се ставаше вече и каза че ще ги търси после или утре . По едно време си тръгнаха всички, а пък аз отидох да дремна следобедно. Като се събудих привечер, вече се беше вдигнала мъглата, обаче продължаваше да духа много. Стана и време за вечеря, хапнахме пак пийнахме надълго и отидох да почивам. Стана много добра почивка, даже по-добре да бях изкарал 2 дни на заслона, но пък не беше зле че видях и другата хижа.
За утре плановете, бяха въпреки силния вятър по прогноза, да тръгвам, като щях да изчакам преди да реша кога да тръгна на базата на времето, но наистина духаше много.
Снимки както се сещате няма особено, то и какво да му снимам мъглата, имам няколко от около заслона и клипо, мисля от вечерта когато малко се беше пооправило времето.
П.С - Малко да допиша. Този двудневен преход от х. Добрила до заслон Ботев през хижа Васил Левски, всъщност се оказа че си струва. Не бях минавал през района, нямаше и да видя прекрасната гора на резервата. Въпреки несгодите и лошото време, взима се спокойно целия за около 7 часа. Ако времето е лошо и както обикновено вятъра е Северен, този преход е доста защитен и може да се мине при почти всякакви условия, стига да няма гръмотевици.
Сега след като видях че самото минаване още от самото начало по пътеката, а не качването към амбарица и слизането, въпреки че е по-дълго, може да се окаже че не е по-бавно. Ще трябва да взема и други времена на други преминаващи да си затвърдя наблюдението после.
Съб Окт 05, 2024 9:44 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 636
Лично моят опит е показал, че от Добрила по синята марка през Залъмовото е доста по-бавно и дълго, но то е, защото не успявам изобщо да карам по тесните вкопани пътечки. Виж, Петър Матов например може да кара там и за един час стига от Добрила до Топалица.
Така или иначе, догодина смятам да си причиня минаване през Купена с колело на гръб, така че тоя въпрос няма да ми е актуален
А относно вятъра и дъжда - прогнозата за времето не беше благоприятна за безоблачно КЕ още преди старта, така че ти си го избра
Интересното е, че правиш отсечките по-бързо от мен, но общото време е много повече дни. На какво се дължи това - дълги почивки, много спане, бири и ракия, и какво още?
Съб Окт 05, 2024 5:31 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
boris_borisov написа:
Лично моят опит е показал, че от Добрила по синята марка през Залъмовото е доста по-бавно и дълго, но то е, защото не успявам изобщо да карам по тесните вкопани пътечки. Виж, Петър Матов например може да кара там и за един час стига от Добрила до Топалица.
Така или иначе, догодина смятам да си причиня минаване през Купена с колело на гръб, така че тоя въпрос няма да ми е актуален
А относно вятъра и дъжда - прогнозата за времето не беше благоприятна за безоблачно КЕ още преди старта, така че ти си го избра
Интересното е, че правиш отсечките по-бързо от мен, но общото време е много повече дни. На какво се дължи това - дълги почивки, много спане, бири и ракия, и какво още?
Ами много е просто, разликата е че аз нямам много натрупан опит по трасето. Или е пешехдно или е наобратно или съм контузен, или е лошо времето. Дефакто аз нямам нито едно чисто преминаване от всичките ми 4, като 2 от тях не съм завършил.
Ако имам поне едно чисто преминаване, мога да си правя точно сметката ... Доста добре ми се изясни велосипедното преминаване и догодина мога да го направя напълно чисто поне това което зависи от мен. И да го направя такива каквито са ми разбиранията от светло до светло. ТАка засега го искам аз. И пак ще е под 7 дни. .. Но хем ще се натоваря, хем да не правя много часове. Чаааак когато направя едно такова чисто преминаване, мога да мисля за някакви други неща ...
Поради тази причина, догодина ако е рекъл господ ще променя и времето, въпреки че не искам да си жертвам Септември за жегата и по-дългия ден, но нека да е малко по-различно. Има и други фактори, но ще стане много дълго.
По-интересното е че аз мислех точно да напиша това като заключение плюс още, но понеже ти писа отговарям малко сега После тъкмо може и да не пиша.
П.С - освен това след контузията 2022, нямам този хъс да се размазвам от натоварване, самостоятелно ... А пък и съм писал, че съм се докарвал до положение, което не е добро от претоварване. Затова че го избягвам и ако не съм много натрениран, не поемам рискове с това .
Съб Окт 05, 2024 6:03 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
Ден 7 з. Ботев - х. Бузлуджа - 70 км - 3015м денивелация 9 часа и 09 минути от които 7 часа и 22 минути в движение.
Чудя се дали да не напиша едно малко уводче, преди да започна да описвам този ден по спомени. Стана много силен ден хем като емоции, хем като каране. Мисля този ден, както и Бенковски - Добрила, бях много концентриран в карането и държах стегнато и постоянно темпо, без да мисля кое какво е. Това основно заради времето. Тук в случая накрая по сантиментални причини се промениха нещата, но затова по - късно.
Още от вечерта се знаеше че утрешния ден времето трябва да е добро. Но пък даваха 80-90 км час вятър на Ботев, което хич не ме устройваше. Обаче вече имах връзки ..
Сутринта станах не особено рано, пих кафе и кола хапнах нещо. ОБсъждах с Вальо какво да правя, понеже на заслона продължаваше да духа много, въпреки че беше изчистило облаците. Той каза, “Изчакай 8.30 да мине сеанса, той Чавдар ще каже как е горе.”
Мина сеанса и чух Чавдар каза “Да тръгва няма проблем вятъра е 40 км час”. Аз само и това чаках, след толкова тревожни дни които се събраха, сега трябваше да стане супер като мина Ботев. Духаше сериозно, но за 40-на минути се качих горе и продължих без да спирам. Бях събрал сили и въртенето спореше, на места за малко да падна от вятъра, но всичко се разминаваше. Времето след Ботев беше чудесно, страхотна видимост и толкова много се радвах този ден, почти до самия му завършек.
Няма какво да кажа, освен че в началото на русалийския път за първи път в района видях рейнджър на мотор. Поговорихме си доста, пожелахме си всичко хубаво. А аз вече 10:50 бях стигнал хижа Тъжа , при положение че съм тръгнал в 8:40 от заслон Ботев, а тепърва имах много сила и настроение за каране.
Дори и не знаех къде трябва да стигна, нямах реална представа, но на този терен хубавото колело реално си показа възможностите в пълен потенциал, както и най-вероятно това че два дни се въргалях по хижите и бях набрал много енергия, което също е от значение.
Спрях на Тъжа, имаха боб от вчера, кола, кафе и понеже ми е сравнително месна хижа и се познавам с хижарите, поговорихме немалко. Но все пак и почивката беше стегната, както и целия ден. Тръгнах сравнително навреме 11:30 и този път вместо да въртя по пътя, хванах червената пешеходна марка за първото излизане на пътя, което май също не е зле. Много красиви снимки, истински рай и наслада, вятъра почти не се усещаше, не знам какво да кажа. За първи път наистина се почувствах страхотно. Нямах никаква умора и притеснения ………докато не ..
Докато не започнах последното слизане в района на Вълча глава в горичката на Мазалат. Тогава се обърнах и не можах да повярвам на очите си, от района на връх Ботев се стелеше една пелена, която се простираше на огромен фронт. Нищо подобно не вещаеше нито една метеорологична прогноза. Казах си “Какво толкова, това явно е моментно явление за този район” и дадох стегнато до Мазалат където дори не съм се и отбивал и с мръсна газ продължих към Партизанска Песен, където също не си и направих труда да спирам.
Часът там е бил 14:50 или от Тъжа до ПП съм стигнал за 3 часа и 20 минути. Стори ми се че е добре и имах още време, тук вече разбрах че няма да има проблем да стигна до хижа Българка по светло. Обаче се оказа че плановете и заричанията са за това, някой да ти посочи грешния път по който си поел.
След миналата година нямах никакво желание да се отбивам на ПП, въпреки куриозните ми 3 поредни години отбелязвани в тетрадката на един и същи ден 6ти септември, което е и празник на хижата.
Надявах се с бързината и това че дъжда идваше от запад а аз отивах на изток да няма проблеми, особено като слизах надолу, обаче на Узана започна да вали, сравнително тихо време обаче, всичко изглеждаше ако не приятно, то поне не лошо. Е така както си карах спокойно към Шипка изведнъж се появи мъгла, което ме учуди, по това време вече следобедно и мъгла, не ми хареса тази работа, но поне беше тихо, както казах вече. Само че точно преди прохода, започна да вали много, да духа а мъглата беше тревожно гъста, някак си не можех да повярвам че същия кошмар отпреди 2 дни ме застига отново, при положение че мислих че съм се отървал вече. Стана ми доста кофти, но пък тъкмо дойде времето на барчето на Узана, където жената там е доста екстравагантна и сравнително ти оправя настроението. Казва се Негослава мисля и още преди да започне да снима всеки ком-еминеец я знаех.
Останах там немалко време, хапнах и мляко и кафе и кола, за първи път си сложих и зимната пухенка, а тя ми даде и одеяло. Беше готино в това много лошо време да поговориш с хора, имаше и други хора, които пък бяха на велосипедно състезание на децата си и имаха много банички и соленки хартисали, та ме нагостиха много. Взе си и за изпът, аз не исках ама те настояха да ми дадат.
Толкова беше зле времето, че май нямаше да има възможност днес за Българка. Толкова не ми се ходеше на Бузлуджа, а вече осъзнавах, че може би ще трябва да отида там. Не ми се ходи по една единствена причина. 2021-ва докато минавах пешеходно скоростно, ми се обаждаше стара травма в крака и не ми спореше ходенето този ден, имаше едно момче Николай, който засякох на Тръстеная и беше пострадал и той с глезена, но стискаше зъби и искаше да го мине за 10 дни. Аз вървях с 1 ден пред него, но точно тогава и точно на Шипка се срещнахме и той ми каза да ходим на х. Бузлуджа стара понеже хижаря специално ще се качи заради него. Стигнахме там около 22.00 часа и ни чакаха, Стефан и жена му. Толкова добре ни посрещнаха и толкова хубаво ми беше там, че няма да го забравя никога. Даже щяхме да ходим там специално след това, ама пусто му и време .. Той човека си отиде внезапно и си бях казал че там повече няма да ходя, понеже ми беше мъчно, даже и още си спомням благия му характер и човечността.
Та времето ставаше все по зле и вече се запътих към хижата. НЕ се бях обадил понеже нямах намерение да оставам там. ПРистигнах почуках и влязох, обясних набързо че ми се ще да остана, понеже няма накъде. Много зле реагираха хижарите, имам усещане, че за малко да ме изхвърлят. Мислели да си ходят надолу и защо не съм се обадил предварително. Разбирам ги и тях и те са прави, но и аз нямах голям избор. След едно голямо сърдене, което трая 10-15 минути, смениха тона лека полека. Аз им предложих да си ходят като искат и да ме оставят да си нощувам, аз щях да им оставя ключа. Седнахме после, пихме говорихме, всичко се нормализира. Гледахме мача на григор, добре се получи. Ама пустото му и посрещане, като те посрещнат така, трудно минава после.
Освен това ми се струва че това е и 4тата хижа където ме донахапаха дървениците и страдах на следващия ден много. Понеже се натрупаха сериозно ухапванията, даже на още по следващия ден се чудех, дали няма да ми стане нещо след толкова ухапвания.
Гледах да пийвам повече, че да няма проблем.
Ако изключим скапаното време в края, се получи един много хубав ден. За 9 часа и то с почивките стигнах от Заслон Ботев до Бузлуджда, хем и вятър ме духаше и тн . Имаше време за почивка и за всичко. Тук вече все повече се усещаше и разликата от миналата година, доста по-бързо се случиха нещата, по-добра форма и по-добро колело.
Утре вече щеше да е кеф и пак нямаше да ме очаква дълъг ден. Тъй като гледах темпото с което се движех, пак щях да съм съвсем навреме на Чумерна.
Имам няколко хубави снимки и няколко видеа, от хубавото и от лошото време днес
Ден 8 х. Бузлуджа - х. Чумерна 76.6 км - 3300 денивелация 11 часа и 05 минути от които 8 часа и 24 минути в движение.
Станах след 6.00 оправих се уж набързо и съм излязъл 6:50 от хижата. Времето беше тихо обаче сравнително гъста мъгла. Бях оставил колелото уж под навес, но не съвсем от мъглата цялото беше мокро и цялото беше в пясък и кал от вчерашния път. Затова като излязох малко над хижата, почистих веригата и я смазах, понеже стържеше на умряло, та и там позагубих време. Специално целия участък от Шипка та чак докато не се излезе на хижа Младост не ми е любим, а пък сега с мъглата съвсем. На връх Бедек съм бил в 8.00 часа и за първи път ми се откри гледка за момент и последва слизането към х. Българка, където пак имаше мъглица, докато не стигнах и нея в 8:40.. Там вече мъглата оставаше над мен, беше тихо спокойно и приятно, днес обещаваше да е хубав ден. Значи от Бузлуджа до Българка за 1 час и 50 минути, като в него се включва и времето за сервиз на колелото. Там си взех кафе, кола и някаква вафла, приятно място, поговорих с група туристи, които бяха с много тежки раници и вървяха в обратна посока. Хем остават по хижите, хем влачат буркани
Тръгнал съм в 09:05 от хижата и от там стандартното каране по пътя и после зелената маркировка.
Но този път поех най-накрая по едно отклонение, което си мислех от 3 години да го мина, ама миналата не знам защо изтървах отбивката. И то е вместо да карам по асфалта към гара Кръстец, продължих от там през местността Ябълките посока връх голям Кръстец. След това по Генчовия път излязох направо на Конярското. Това минаване е супер, няма нужда да се слизаш на гарата и после да се качваш и пак на същото място да излезеш. Единствено този път може да е кофти докато не стигне генчовия, ако е валяло, че ще е кално, понеже там вървят разни камиони, понеже и там в района секат дърва.
От конярското си се кара по пътя през гората, от време на време се побутва, но вече беше приятно, появи се и слънцето, там района много ми харесва.
Вече като излязох на откритото преди спускането към предела снимах.
В 11:20 бях на предела или за 4 часа и половина от бузлуджа, хем се радвах че съм рано, понеже предишните 3 пъти винаги съм бил по-късно, хем ръцете се бяха подули, боляха ме както и крака, врат и въобще където ме бяха хапали тварите. Започна да ми става тегаво, тъй като вече се проявяваха последствията. Но хапнах добре, заредих всичко и 12:10 съм тръгнал.
Тук наистина е много ключово тръгването, защото почти винаги е голяма жега, а баира те чака открит и напечен. Хубавото е че не е чак толкова дълго и после се влиза в хубавата гора. Аз пък очаквах с нетърпение да мина заслон Бутура по нов път, който ползва и Борис.
В района на Сливката където се отбива пътя за Йорданкино кладенче, е почистен доста добре от техника за дърва явно. Затова че много се замислих да хвана по билото през каминката, обаче пък много исках да мина по пътя по който минава Борис и да го видя. Затуй че речено сторено, към кладенчето. 13:50 бях там, и всъщност не е толкова близо от Предела, отнема си време в случая на мен 1 час и 40 минути.
Напълних вода и хванах пътя, който го има само в началото на картата, а след това го няма. Пътя се оказа че е много приятен, минава се пак през едно малко водопадче, което е направо една естествена чешма, може и да се окъпеш там, направил съм му снимка. Този път се бута основно, но пък е лесен.
Забавното обаче настана след като избутах ..
А да видим защо стана забавно, забавно е понеже не си бях взел никакви координати накъде да хвана и въобще не обърнах внимание, качих се на колелото и газ. Преди това ми светна, че най-вероятно трябва да погледна дали не се отбивам по една малка пътека нагоре. Но го игнорирах и дадох газ по пътя, по едно време вече ми стана ясно, че съм се отклонил и няма да изкачвам Бутурски чукар, казах си “Идеално, време има” дадох мръсна газ по изоставения път и не толкова, пусках се през един страшен камъняк, докато не слязох тези сто и нещо метра, които ги бутах от йорданкиното кладенче. Изведнъж излязох на една поляна и какво да видя - сгради. Може да звучи малко пресилено, но все едно бях попаднал в рая, някаква уникална поляна, много хубаво. Погледнах и мястото се казва “Горски пункт Сондите”, от там има стари табели на БТС на които пише “Караиваново хорище”, мястото е уникално останах впечатлен. От там до заслона е само избутване по лек наклон по Грамадлива река. ДАже се оказа че не съм се и забавил. Продъжих към хижа Буковец и така вече 16:30 бях там, но нямаше никой. Бях се обадил предварително на Чумерна, където щях да отсядам за първи път. Направих снимки, поразгледах, припомних си миналите години и продължих по асфалта.Оттук няма много за описване който е минавал по пътя, знае че в началото се движиш добре караш почти водоравно има и малко катерене, докато не се стигне до отбивката за Шешкинград, от там е кратък но доволен баир.
Не съм си давал много зор, да не кажа че движех вече леко, понеже така или иначе стигах навреме 17:50 пристигнах на Чумерна.
Тя е същата работа като Буковец, голяма база супер е, но много трудно се поддържа такова нещо. Хижаря в този момент всъщност беше председателя на тур. Дружество и планински спасител Стоян. Много печен човек. Има топла вода бол, не е особено чисто, ама то такава база трудна работа и пак правеха някакви ремонти, опитват се хората. Там свалих дрехите, изкарах и другите и ги напарих за всеки случай, да ги изпера добре. Оправих се, там беше и тоя човек, който прави пътечките в района и слага разни интересни неща и той маратонец. Приказвахме си и вечерта мина приятно.
То се оказа че тази старата хижарка, която много мрънкаше и хората и се дразнеха, пак им е позната, да не е даже и приятелка, ама са я махнали понеже туристите не я харесвали . А то си има хас. Това говоря за 2021 която беше.
Но ето как мнението с годините се променя отношението към хижите. Преди не исках да чувам за Буковец и Чумерна, обаче вече са ми приятни. Може и да са стари, очукани и занемарени, но има подслон, хижарите са добри и е приятно. А пък и така излиза, че може да се разчита на тях, ако единия по случайност е слязъл, то на другата ще има хора. Но пак е хубаво да се звъни и там.
За следващия ден бяха ясни плановете, за първи път щях да остава на Върбишкия проход. Разбрах се със Стоян понеже и той ставал рано 6:30 да ми направи закуска и да оправяме сметките и така ..
Получи се един наистина приятен ден. Докато повечето хора не харесват този участък на ком-емине, при мен е обратно от Бузлуджа до морето ми е любим, но все пак това е и защото съм и с колело.
Снимките пак са малко и като гледам нямам снимка точно на хубавата сграда на горския пункт, а съм снимал табелите основно
Ден 9 х. Чумерна - хотел Еделвайс (Върбишки) - 84 км - 2866 денивелация 9 часа и 50 минути от които 8 часа в движение.
Както писах вече станал съм в 6.30 оправих багажа, от този ден спряха новите ухапвания от дървеници, тук в тази хижа също нямаше проблеми, но започнах да страдам все повече от последствията. Той хижаря направи много хубави филийки на партигрила шунка и кашкавал, най-доброто за закуска, даже ако знаех щях да си поръчам 2 сандвича. Времето беше прекрасно, и така 7:20 съм се качил на колелото.
Обаче долу на крака едно от ухапванията не беше успяло да изтече, и се беше образува балон, който със сигурност трябваше да го третирам, понеже нямаше да е хубаво да го оставям да се спука сам, баш в някой прахоляк. Та спрях на първия заслон с чешмичката, забравих му името. Снимал съм пораженията и ги има към снимките за деня. Не ми беше много добре в началото, много ме тормозиха тези ухапвания, даже няколко дни след като се прибрах продължаваха но там ги мазах с хубави кремове, та се оправиха нещата. Имах по врата по краката по ръцете се бяха понадули, абе кофти работа. Колкото и да не е, пречиха ми както физически така и психически, но все пак хубавото време оправяше нещата. Тук това каране е много приятно, един от любимите ми участъци е до Котел. Правил съм и снимки където е по-открито и където може.
За 3 часа точно, бях в района на изворите на камчия или по точно долу на асфалтовия път има една чешмичка “Арнаут дере” която едвам църцореше, но имаше вода и на нея. Там хапнах леко някакви неща, заредих вода и 10:42 съм тръгнал.
Наслаждавах се на хубаво време, това си спомням основно, а многото малки изкачвания и слизания от връхчета, дори не ги споменавам, тъй като бях доста свеж и въобще не ми тежаха и така ми се ще да е когато правя преходи
Та в 11:56 или след 1 час и 15 минути бях на разклона за Зелениче. Наистина не си спомням някога да съм карал или ходил по толкова сухо ком-емине, по тоя път се поокалях малко че има извори, ама друг път си е направо мазало, сега нямаше никакви проблеми.
В 12:58 Бях на прословутата пицария в Котел. Уникално е наистина, пицата е супер, не защото съм бил гладен, просто си е хубава. Взех си и кафе и безалкохолно и вода и айрян и сметката нямаше май и 20 лева. Времето обаче беше топло и като се сетя какво ме чакаше по асфалта докато стигна Арпалъка, ама пък в крайна сметка, това щеше да е най-тежкото нещо за деня.
Минах през аптеката и си взех някакъв антибиотичен крем, който в крайна сметка помогна, взех си и пръскало за комари и добре че си купих, защото какво последва после не ми се разправя, но вие го знаете де. Ходих и пари да тегля.
Гледах много да не се бавя затова че 14:02 минути съм тръгнал от последната спира - аптеката. Имаше движение по пътя, но не чак толкова много, подминаха ме само няколко тира и аз гледах по-бързо да се махна.
15:45 съм бил в района на Арпалъка малко след последната пътека която идва от Котел и се събира тук. Ами добре е за 1 час и 45 минути съм минал този по-досаден участък, който набира постоянно денивелация. Оттук насетне беше удоволствие карането, докато не се стигне вече пускането по Гериша, там ти се поразбиват кокалите от това пускане, хич не ми е любимо. Няма и много за споменаване освен хубавата гора преди това. Аз в Котел се бях обадил на хотелчето, там ми казаха да ходя и няма проблем. И така 17:10 вече бях там. Само да кажа, хотелчето е точно сградата до Бистрото и е идеално. Стаите са мноого хубави и чисти, единственото нещо е че нямат климатици и лятото може да е изпитание. Но е много готино там. На мен човека ми взе 33 лева за нощувка щях да падна. Но вече в тези района цените са други, всичко е по-евтино, явно целия смесен регион е по-немотия и е по-евтино всичко, че хората нямат пари.
Оправих се намазах ухапванията и раните, починах и мисля към 19.00 вече бях на Бистрото. Поръчах си салата ракия, бири панирани кашкавалчета и панирани пилешки хапки в корнфлейкс. Много добре правят всичко. Седнах си и наблюдавах отсреща планината. Много красиво и покрай хотелите и бистрово навсякъде зелено и цветя. Нямаше и хора.
Идеално място за почивка, останах впечатлен. После като се върнах в хотела си взех едно уиски, но не съм сигурен въобще дали го изпих и така и съм заспал без да го усетя.
За утрешния ден плана беше Козичене, знаех си че до Дъскотна е твърде малко, а пък до емине твърде много, особено с късното ставане, щях да го оставя за някой друг ден.
Ден 10 хотел Еделвайс (Върбишки) - Козичино - 107 км - 3230 денивелация 12 часа и 30 минути от които 10 часа и 15 мин в движение.
Знаех че днес щеше да бъде дълъг ден, но в същото време нямах намерение да финиширам и да ходя пак из тъмниците по тези гадни приморски прoходи и гадния път през горското. Затова че питах домакина на хотела дали става рано. Той каза че няма проблем и става рано. Затова че след 6.00 слязох долу и пихме с него кафе, беше уникално навън, тихо, спокойно и красиво. Аз си хапнах и част от сандвича който ми направиха снощи в Бистрото .. все още така вкусен. Човека ми разказа интересни истории, каза и че хотелчето си е на общината Върбица и не е частно и още много други истории, които няма да ги описвам тук сега. Благодарих и 7.00 часа потеглих.
Както винаги от тук ме нападнаха мухите и комарите, като последните не спираха да бръмчат около мен и как не ми увредиха психиката не знам. Но препаратите които купих от Котел спасиха положението, иначе щеше да е зле.
Изключително приятно беше движението, много красиво и като си свеж е още по-добре. Стигнах чешмата на Фахри Мустафов, когото срещнах миналата година и строеше навеса до чешмата. Там водата е много хубава, затова че заредих запасите и продължих. В 8:15 или за 1 час и 15 минути стигнах до ГС Елешница и поех надолу към Северния път. Преди това с изненада установих че реката, която се пресича и от която пих вода миналата година, сега я нямаше .. пресъхнала.. След каране и бутане за да не се моря излишно пристигнах района на Шанкая, качих се на велосипеда и дадох газ. Чаках с нетърпение обраслите участъци.
Но се оказа че заради жегите и това че няма вода и има сечище, нямаше никакъв проблем с пътя. Ужасът беше изчезнал и се караше леко. Единствено комарите и мухите пречеха много, забавяха темпото, тъй като още не им бях свикнал.
На втората чешма в памет на инженер Христо Алексиев от Карнобат, спрях да почина и да хапна малко. Чешмата течеше много слабо, но все пак имаше вода, което значеше че щом при тези жеги не е пресъхнала, сигурно винаги ще има.
(20.11.24) Не си спомням колко съм се бавил, но хапнах каквото имах и сега се пренасям в този момент и се опитвам да си спомня какво беше. Ами беше, че имаше много комари, които постоянно летяха покрай мен, но не ме хапеха заради препаратите с които се пръсках, имаше и много мушици.
Тъй като за първи път тръгвам от Върбишки проход, някак си въобще не усетих това движение до момета, много е приятно да се минава когато си свеж. Тук починах около петнайсетина минути, исках да използвам инерцията която имах още, а в същото време внимавах да не тръгна да качвам Топкая както миналата година и после по уж някакъв горски път да се върна, а се набутах в едно дере … Та тази година внимавах и продължих по пътеката, без отклонение.
Нейде преди изкачването на Голям дебелец, помня че закачих раната на една къпина която се получи вследствие ухапванията, та се разкървави и реших че трябва да спра и вече да му сложа отново бинт, който да не махам повече. Та това ме забави малко.. Продължих, качих се в района на голям Дебелец и започнах “лекото” спускане по кривите пътеки, обаче по едно време се усещам че пускам по път с много къпини и прекалено много зеленина, а не си спомнях такъв. Та се спрях погледнах картата и се оказа, че точно там явно е прокаран временно по някаква причина и са минавали превозни средства, та трябваше да се връщам, хубавото е че не беше много. Спускането от голям дебелец по тази обрасла пътека, със спусната седалка, каска и очила, се получи страхотно и много бързо, без никакви слизания. Интересното е че след като се върнах без пътека, някъде в гората видях бетона основа с отрязан кол. Явно там едно време е имало указателни такива за ком-емине, има снимка в галерията за този ден.
Бутайки из гъстаците, давайки все още газ пристигнах на Ришкия проход. Тук бях малко притеснен, тъй като имаше тази година по-сериозно движение и тирове също, а аз исках да не слизам до Крумовия мост и после да се връщам, а да хвана отбивката директно на Петоструйната чешма . Миналата година я подминах и тази година също, просто защото като се движиш по асфалта и ако не я знаеш къде е точно, много трудно както си се засилил с колелото да я видиш. Тя се пада от другата страна, след един голям завой, просто се прескача мантинелата и това е … Та понеже специално гледах за нея, като я подминах се върнах и вече знам къде е . Тая чешма естествено беше суха на кибрит, но аз така или иначе имах достатъчно много вода…
Тук съм бил 11:30 или само 4 часа и половина след тръгването от Върбишки проход, чувствах се добре, но все пак това уж леко качване нагоре по този път към Хазим горския си го спомням като не особено приятен … Е, и в този случай не ми беше много приятно, но стигнах и починах там съвсем малко, вода имаше много , явно и това е една от чешмите които никога не пресъхват. Продължих нагоре и стигнах до разклона на една красива поляна и едни постройки които са горски. Много ми харесва този район, дори и сега на светло го съзерцавах, а миналата година беше по тъмно с една голяма луна и толкова ми се искаше да можех да остана там .. ..
От тук насетне си продължава изкачването но поне не е толкова досадно. След като се мине изкачването се стига до едно разклонение, където дефакто излизаш от маркираната пътека, явно вече така се минава, миналата година се въртях там, понеже си мислех че съм се загубил в тъмното, а тази просто си карах, без да спирам, тъй като километър по-надолу пак се попада на марката. Оттук насетне вече се караше и наближих бързо разклоненията към Люляково със спомен как миналата година по тъмно около 22.30 се спуснах в селото. Сега си продължих по маркировката но вече напичаше сериозно. Та като видях отбивката за село Рупча, реших че вместо да катеря още нагоре за към Планиница, ще продължа към Рупча.
Мислех да си купя нещо за хапване в Дъскотна, обаче като стигнах Планиница, видях тази закусвалня Камчия и спрях … Не съжалявам, номер едно е. Човек може да си поръча пица или бургер, идеални са. Аз си взех бургер, пържени картофи, кафе, айрян и безалкохолно за никакви пари. Сигурно поседях там към 30 минути.
Даже сега като видях съм тръгнал 15.00 а пък съм стигнал към 14:20…. Е, предвид това че щеше да е дълъг ден, реших да си почивам, че и стана много топло. Тук вече знаех че няма да има нужда да спирам на Дъскотна, а ще си стигна спокойно Козичино, затова че се обадих и се разбрах с човека. Деня си напредваше а имаше още доста ..
(21.11) Няма нищо по-хубаво от това, да седнеш вечер, когато идва зима и да спомниш преживяванията по ком-емине. Докато мислиш че си забравил всичко, момента в който имаш достатъчно време да седнеш на спокойствие и да си помислиш, спомените се завръщат с пълна сила и картини. Дори сега ми се струва, че може би е трябвало да пиша и да не публикувам дните, а просто да изчакам да минат няколко месеца и после да добавям. Сега обаче събирам спомени след закусвалнята в Планиница и те се връщат.
Много бързо стигнах Дъскотна, със спомени от миналата година, където в местната закусвалня преди обяд, здраво наблегнах на закуските и си бях взел и за по-късно в раницата. Сега се спуснах към жп линията, там чешмата си имаше вода и донапълних бутилките за всеки случай. Преминах и през селото и поех нагоре по баира. Имах доста сили, но не бързах, защото беше много топло. Толкова топло, че заходих вдясно от пътеката покрай стопанските сгради, където все още е останало някое дърво и си бутах леко. Също така и не спирах да снимам околните села, и Коджи каите, където се провеждат беговите състезания. Наистина Коджа Кая снимана от това място е много красива, точно преди да влезеш в гората.
Сега ноември месец пиша и не мога да повярвам колко хубава е частта на източна стара планина. Може би наистина за този район трябва да е малко по-хладно и най-вече да си на колело. Когато си на колелото пейзажите се менят бързо и това след време създава много различни спомени.
След баира на Дъскотна стигаш уж равното на около 350 метра надморско в района на връх Елешлика , или поне близо до него. От тук следва едно каране та и на места побутване та чак докато не пресечеш асфалтовия път Снягово- Руен. Може би един от участъците, които най-малко помня. Там имаше 2 чешми хубави и беседки, но пък тази година нямаше вода. Хубавото обаче е че досамия път, бяха направили импровизирана временна чешма, та имаше вода на едно място. Обаче не съм сигурен дали тази чешмичка беше в тази област или след като се минеше снягово-руен пътя. Както и да е в района на Елешлика съм бил в 16:00 или точно 1 час след тръгването ми от Дъскотна, а пък на пътя Снягово - Руен съм бил в 17:05, което си е един здрав час каране, не е малко, а изглежда близо.
Ехее сега гледам снимките и се оказа че съм я снимал чешмичката, а пък тя се намира наистина преди пътя Снягово - Руен. На картата не е отбелязана, но дефакто виждам се нарича Хасарчешме района в който извира, та стига чак до пътеката на ком-емине. Предвид голямото безводие което беше, вероятно там също винаги ще има вода.
Друга снимка в 17.30 ми връща спомените, изглежда като става военна сграда с разни чинии по нея. И сега не мога да си спомня, снимал съм я точно преди влизането в Добра поляна, под едно дърво бяха налягали двама пиандурника, но така и не запомних какво ми казаха за сградата. Пътя си беше доста песъчлив, точно преди да се излезе на асфалта.
Но преди това пък когато се излезе на открито и където е табелата че се вижда за първи път морето, малко след това маркираната пътека продължава през едни тревища и една гадория, та тази година просто си продължих по пътя, вместо да карам по пътеката, която почти и не си личи и най много да се объркаш.Това дефакто се излиза по рано на земния път между Снягово и Добра поляна.
И така от тук газ по асфалт и горски пътища, минах средна махала, след това Топчийско и отбиването от асфалта.
За първи път и не слязох по асфалта към Сини Рид и после да качвам баир, а си минах по маркировката, много си е приятно от там. Наистина е по-добре да не се минава през селото. Там на чешмата нямаше никаква вода и съм бил 18.20.
Деня приключваше, а не си спомнях колко още имам като време до Козичино.
Дадох газ по асфалта, и преди изоставеното село Доброван, вече никакви отбивки по скапаната пътека.. Напред по асфалта точно където асфалтовия път завива наляво към село Рожден. От там направо и имаше фургон с циганско семейство, явно гледаха животни там. Продължих през гората, като внимавах да не хвана първата отбивка и да се забия пак в селото а си продължих по пътя, който бързо спуска до отбелязана на картата Синя чешма, тя всъщност има друго турско име. Този път не съм спирал, тъй като имах достатъчно вода.
От тук вече за 40-на минутки бях в село Козичино или в 19.30 точно преди мръкване, както и го исках. Отдавна бях хвърлил око на вятърната мелница да остана поне веднъж там.
Хубаво място, но още като влязох видях табелата “Продава се” кой знае от колко време стои. Човека там доста се е постарал да направи това преди време. Там си има и кът със стари машини, за обработка на вълна и тн, има даже и какво да се види. Оказа се че вече няма режим на водата, затова че побързах да се оправя и да започва голямото надпиване (шегувам се) .. Важното е че имаше пресни домати уникални и то салатка с ракийка и всичко е точно. Стопанина си беше сам домакин, тъй като аз бях само госта. Та той се възползва от това че явно му изглеждах здрав и викна още един човек да изкараме една много тежка професионална пералня и да я натоварим в джипа, тъй като явно се беше повредила. Обаче тази пералня явно е откакто е направена къщата и няма откъде да излезе, та трябваше през кухненския тезгях (абе забравих как се казваше) да я изкарваме. Да ви кажа честно не беше лесно, обаче стана работата, натоварихме я. Успях да измия и колелото леко, че бая се беше напрашило от пясък и пепел. То основно веригата изплакнах и подсуших, за да мога я смаза сутрита. Също така се оказа че водата в козичино не е отровна и може да се пие, просто не е с особено добри качества, да не кажем никакви. Поради тази причина местните пият само бутилирана. Сутринта не мислех да бързам особено много, финала беше близо …
Ето и малкото снимки които направих през този ден:
Ден 11 - Козичино - Слънчев бряг - 26км - 366 денивелация 2 часа от които 1 час и 35 мин в движение.
Както се вижда от заглавието така приключи последния ден по ком-емине, всъщност без емине. А пък причините бяха много и това решение го взех още на Върбишки проход, след като пристигнах към 17.00 часа предишния ден. Възможностите бяха само тези двете. Тази и това да карам направо Върбишки - Емине. Обаче за последния вариант трябваше да натискам повече, да тръгвам по-рано и да карам по тъмно, което заради натоварения поморийски проход и горското стопанство с разораните пътища, като за десерт + многото диви животни в тоя район, хич не ми се правеше и директно го отхвърлих. Исках освен това да остана в Козичино поне един път в тая вятърна мелница . Беше 5 септември четвъртък и чисто физически щеше да е доста трудно да стигам Емона , след това да бързам пък до Елените и слънчев бряг, да пускам колелото по еконта, да гоня транспорт до Бургас и след това да пътувам и до другата автогара, че да успея за автобуса в 14.00
Дните ми които уж си бях запазил за малка почивка ги изгубих с лошото време и трябваше да се прибирам. Следващия ден беше неработен 6ти септември и след това събота и неделя, нямаше да работи еконта и вероятно нямаше да има и билите и тн и тн … Та и предишния ден си бях запазил билет за автобуса Бургас - Плевен.
Сутринта станах към 6.30 да пием кафе с шефа, то и бях само аз. Отидох и да разгледам мястото с различните стари машини, снимах и картините и четох за Радко Мурзов, в линка има прикачени снимки. Имаше и един овчар малко чалнат, ходи и той да си взима кафе от там. Много хубав се очертаваше да бъде деня, малко не ми се прибираше, както и предишната година, ама ..
Потеглих към 7.30 и от там свежо и за 30на минути се стига до Дюлинския проход, вече се вижда и кулата на Гюзтепе. После и за още половин час се стига до нея и след бързо спускане по асфала се озоваваш в Кошарица, като този път не гледаш за отбивката за емона а газ надолу. От високото преди това има много хубави гледки.
Силно впечатление ми направи това как е презастроена цялата местност та имаше някакви сгради, които просто изглеждаха утопично насред нищото. Останали са само няколко места с кошари, видях две, явно и от там идва и самото име на селището. Скоро сигурно вече няма да има нито една, тъй като строителството изцяло е превзело тази част, която не е на хич малко километри от морето.
Самото село изглежда интересно, самите сгради в центъра, там явно има и чужденци, като минавах сутринта по централните кафета бая хора се бяха събрали. Ама явно нормално, това вече не си е село а си е чист курорт. От там пък започва една велоалея та чак до слънчев бряг.
В 9:25 рано рано “акустирах” пред еконта до автогарата в Слънчев бряг. Този път си знаех урока вече, отвъртях и завих кормилото по рамката претеглих и ми излезе 12 лева транспорта до Плевен.
Преместих се на автогарата и там кипеше пак от много хора, този път възрастни, та се чудех какво става. Този път се качих на автобуса, който минава през каблешково, ама той се напраска до горе още на първата спирка и то само с чужденци и възрастни хора. Така в неведение още не разбирах какво става, уж сезона на морето е свършил, уж е четвъртък, а хората не можеха да се качат по спирките след това.
Мистерията най-накрая беше разгадана от контрольорката която продаваше билети. Имало пазар на каблешково и всичко живо се опитва да стигне до тоя пазар. По нейни думи “Ходат да ядат кебапчета, за нищо друго” Наистина беше пълно с народ в Каблешково и тва са тея битаци дето ги има навсякъде и се продават боклуци и какви ли не работи.
Стигнах някъде около 11.00 май в Бургас и отидох да се поразходя и чаках да отвори рибния ресторант, за който специално бях отишъл .. Хапнах прясна риба и отидох към Автогара Запад, бая смотана и неподържана. То се оказа че автобуса е в 15.00. Сега се опитвам да си спомня ама към 18.00 ли стигнахме на Шипка и жената там на магазинчето все и забравям името го чака специално преди да си тръгне. Беше ме запомнила, и там са най-хубавите сандвичи да знаете. Едни домашни питки, да се ненадяваш .
И така горе долу май 21:30 бях в Плевен на 5-ти септември. По-рано тази година и пак лошо време. Предишните 3 на 6ти бях на Партизанска Песен.
Обобщение: Тази година преминаването беше приятно, не се случи въобще по плановете, даже сега като гледам, само няколко дни съм се вместил по такъв. Но за сметка на това видях много нови неща и пътища, които не са основната част от ком-емине. Велосипедните, та и пешеходните пътеки са ми напълно ясни вече за моите възможности. Ясно ми е и от къде кога и как да се минава, според моментните възможности, както и поради климатичните фактори. Пусканията са ми ясни, къде колко може и смисъла на това да пуснеш 100 метра, но шанс да се прибиеш добре и това да ги минеш пеша. Има няколко места, които ги минавах защото така се минавали, но за мен лично вече ми се изясниха как да бъдат. Например на чешмата по петроханския проход, по пътя е по-добре да се заобиколи, вместо тресавището и по-надолу от овчарниците да се качиш обратно. След село Лакатник и първия завой на пътя, по пешеходния вариант. После Бигла и Белева поляна само по маркировката отгоре, тея другите подсичания измислени, нищо не спестяват, даже обратното.
От копривите по пешеходното към Чавдар, въпреки че бях уморен, ми се стори в пъти по-добре от това да се лангъркам долу по пътя, независимо че тоя път съм го минавал минимум 4 пъти, включително и на свежо. От Кашана само по билото включително и катеренето на Курдуна, стига да няма вятър разбира се. Това подсичане отдолу е отвратително и аз няма да го минавам с колело повече, стига както казах да няма силен вятър. Това каране към Ат бунар и изкачване нагоре без пътека дето го прави Матов, също е по-гадно и не ми се вижда да има някакъв смисъл. Преди Козя стена отгоре, малко по-добре е от подсичането. От Добрила по синята за васил левски и качване на костенурката. После от Българка посока Голям Кръстец през Ябълките и Генчовия път, стига да не е кално, вместо слизането към гара Кръстец.
Останаха само 3 места които мисля да ги мина по друг начин, без да го знам, но едното задължително ще го проучва предварително. Единия е около хижа чавдар, пътя който се отделя за билото и този който отива над чавдар на мястото с пейките. Догодина няма да се качвам на билото а ще мина по тоя път. Струва ми се по-добър вариант, като терен.
Второто място, което догодина ще ида да го проверя е между ушите и маркова ливада има едно място, където зимната върви отгоре, а лятната заобикаля. Там е много гадно една гадна хвойна те дере яко и ми е много неприятно това място. Малко са го позачистили но пак… Та ще видя отгоре как е минаването
Третото място така като гледам, понеже машини са направили път е покрай прословутия бутурски чукар. Там от сливката направо към каминката и въобще да не се слиза до йорданкино кладенче… Но ще си го оставя това за десерт, ако всичко е както трябва. Може и да не е много добре минаването там, но едва ли ще е по - зле от това което правих 2023 година.
И тазгодишното ком-емине приключи, вече имам късмета да го правя четири поредни години.
Надявам се и догодина да имам тази възможност, да сме живи и здрави и да остава по малко време. Докато в по ранни години си мислим че времето е наше, по-късно разбираме че времето ни притежава.
А пък относно преминаванията мисля, че велосипедно 7 дни или както е модерно днес (6 дни и малко комплексарски часове) е приемливото за който иска да се понатовари без да прекалява и да е в много добра физическа форма. Горе долу 7-10 дни за подготвен човек е добър вариант. Разбира се повече дни е още по - добре.
За пешеходното пък важи около 13 дни, въпреки че е по-трудно.
За всичко останало, с колело под 7 дни и за пеша под 13 е необходима специална подготовка и много различна програма, която няма нищо общо с идеята на прехода . ..
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
venturelite. Тя е с мек гръб, големи разтегливи джобове, най-важното нещо е че дава изключителен комфорт за такива багажи каквито нося аз между 5-6 килограма.
поради климатичните промени и то стана по - рано и вместо 24-ти да съм по трасето с този приблизителен план
