Ами започвам да добавям информация от тазгодишното ми преминаване, сега пускам увода, който не съм сигурен дали и го завърших, но понеже ме налегна работа и всичко останало, пак взех да се бавя доста. Затова че ще пробвам до нова година да го завърша, но ако ми остане време ще стане и по рано. Освен това ще си описвам времената тук там през дните, за да мога лесно да си ги напомня, като реша да правя нещо догодина, ако всичко е наред.
Още преди като се чудих как да кръстя заглавието на темата, мислех да сложа Възраждане, по ред причини. Всеки път обаче като реша да напиша думата и се сещам за една политическа партия и ми минава желанието, но все пак ..
Увод:
Дойде и времето на пътеписа на таз годишното преминаване на ком-емине. Дори в момента не знам точно откъде да започна. Може би е редно да е от там откъдето го усещам. След неволите в края на 2022 и възтановяването през 2023, където успях да премина целия маршрут с пироните в крака, 2024 обещаваше да бъде по-добра и по-различна. Трябваше “само” да отида януари да ми махнат пироните. Речено сторено за уж тривиалната операция. Само че главния доктор беше оставил по-младите да го правят това, а те понеже нямаха екстрактор (специален уред), стана едно голямо мазало с повече рязане. И вместо 1-2 дни да ходя с патерици или въобще да не се налага , станаха 3 седмици , после пак рехабилитация, пак мъки. Загубих голяма част от формата си, започвах да изпитвам различни проблеми с кръвното и какво ли още не, увеличих цигарите.
По едно време февруари месец докато почти ходех вече и започвах лека полека да се натоварвам, реших да се стимулирам, а и ми трябваше един по-качествен велосипед. Бях гледал какво точно ми трябва и мисля избрах един от най-добрите варианти налични. Но относно това ще го пиша малко по-късно. Освен това точно тогава захвърлих цигарите, никога не съм бил баш пушач, но предвид това че започнах да ги увеличавам и да не се чувствам добре, в един момент много се ядосах. Казах си че не може точно този навик да ме овладява. Преди докато пушех по няколко няма проблем, но щом ги увеличавам и започвам да се усещам слаб пред това да ги намаля, реших да ги спра напълно за постоянно, докато не реша обратното.
Дотолкова бях твърдо решен, че от тогава досега не съм запалил. Въпреки че обичам много вечер в планината да запаля една, тази година това беше една от съществените разлики - без цигари, нито една ..
За да не отегчавам хората ще напиша най-съществените неща в началото, които дадоха огромна разлика с миналогодишното преминаване.
Тренировки - Този път наблягах на дългите карания, както и на дългите ходения с денивелация и раница по около 5 до 6 кг. Минавах няколко пъти по етапи на ком-емине с колелото, както и правех пешеходни такива с по 3000 метра денивелация. Минах също така София - Бургас и още много. За разлика от предишните пъти, последния месец, гледах да карам предимно с раница и по-неудобното старо колело и седалка
Екипировка - това е същественото нещо, което превърна пребиваването по пътеката в истинско удоволствие за първи път.
Велосипеда вече 29 гуми, карбонов с начална тежест около 10.3 кг. По-късно го снабдих с дропър пост (понижаващо колче), което добави още около 600 грама тежест. Специално за Борката който каза “само добавя килограми, а няма много да ми трябва” искам да кажа че благодарение на това, че се научих да карам със свалена седалка, не съм слизал на нито едно спускане, с изключение на много малко и кратки участъци. Това колче прави карането като детска игра, баланса напълно се променя. Като си ниско до земята, шанса да загубиш такъв е много малък. Дори такива криволичещи пътеки като тази от Мазалат до ПП, пускаш малко седалката не съвсем до долу, хем да имаш добър баланс, хем за да може и да въртиш. Да не говоря спускането от Голям Дебелец или още много такива, никакъв проблем. Единствено на моменти около Росоватец, спусках пеша, да не потроша колелото че все пак е твърдак. Отделно на това самия велосипед с 1х12 и удобна геометрия на рамката, го прави много добър катерач, а на спускане много стабилно. Това прави голяма разлика.
Другото нещо което ме улесни много и до последно избягвах да нося. Това е специализирано бельо тип клин с подложка. Изключително удобно, не пречи на ходенето, а задника не се прецаква от дългото каране. Дотолкова беше добре, че носих само тези клинчета. Перат се лесно и съхнат бързо.
Третото най-съществено нещо, беше раницата. Взех си 25 литрова бегаческа на иновейт (inov- venturelite. Тя е с мек гръб, големи разтегливи джобове, най-важното нещо е че дава изключителен комфорт за такива багажи каквито нося аз между 5-6 килограма.
Четвъртото нещо, макар и не чак толкова важно това са очила за колоездене с широка маска на uvex, които не ти пречат на зрението, прилепват много добре и не пускат вятъра, както и предпазват от гадните мушички, както и на спускане из храсталаците заедно с каската пазят от нараняване и това е много важно. В храсталаци с каска и очила.
Благодарение на посочените 4 неща, нямах абсолютно никакви дискомфорти през цялото време на тазгодишното ком-емине.
Освен това съм убеден вече че оптималното колело за ком-емине е от типа на Петър Матов. Тип мекица но крос кънтри. Проблема е че моето струва малко под 4000 , а същите килограми снабдено с амортисьор отива на 8 - 10 хиляди лева. Но с твърдак подобно като моето, мисля също е достатъчно добре и този компромис е напълно поносим.
Разбира се, удоволствието не може да е пълно, няма как да е. Тази година най-много ме мъчеха дървеници, криви хижари и непредвиденото време. Но за тях, малко по-късно.
План:
Както винаги, и както може да се види от тазгодишната тема за ком-емине, едно планирах, а пък после един `човек искаше да се включва и му пратих друг план, тъй като през годината заякнах. Той после не се обади, но аз така или иначе вече се бях ориентирал към велосипеден и то напълно автономен тази година. Под автономен, разбирам логистиката да си я направя сам и никой да не карам да ми вози това онова напред назад, дори и от начална до крайна точка, а не истинския “автономен” където си носиш сам всичко и не разчиташ на хижи, което все пак ми дава тема за размисъл догодина, след тазгодишните несгоди.
Поради това, тази година ком-еминето да не се засече с гроздобера, както всяка година, реших да го изтегля една седмица назад в август, за да не го прекратявам както 2022. А то познайте какво стана поради климатичните промени и то стана по - рано и вместо 24-ти да съм по трасето с този приблизителен план
Ден 1 - Ком - Витиня
Ден 2 - Витиня - Момина Поляна
Ден 3 - Момина поляна - Добрила
Ден 4 - Добрила - Партизанска Песен
Ден 5 - Партизанска Песен - Чумерна
Ден 6 - Чумерна - Върбишки проход
Ден 7 - Върбишки - Козичино -
Ден 8 - Козичино- Емона
И да нямам проблеми с времето, аз трябваше понеделник тепърва да пътувам към Петрохан. Затова че пристигнах на 26 ти около 14.30 на Петрохан и от там реших директно да тръгна и след това със скапаното време се получи нещо такова
Ден 1 - Петрохан - Ком - Гара Лакатник
Ден 2 - Гара Лакатник - хижа Чавдар
Ден 3 - хижа Чавдар - хижа Бенковски
Ден 4 - хижа Бенковски - хижа Добрила
Ден 5 - хижа Добрила - хижа Васил Левски
Ден 6 - хижа Васил Левски - заслон Ботев
Ден 7 - заслон Ботев - хижа Бузлуджа малка
Ден 8 - хижа Бузлуджа малка - хижа Чумерна
Ден 9 - хижа Чумерна - Върбишки проход
Ден 10 - Върбишки проход - Козичино
Ден 11 - Козичино - Слънчев Бряг
Реално, ако беше добро времето, щеше да се получи първия план, като дори щеше да е около 7 дни, но все тази, за мен времето не е фактор. Проблема е че пак не стана по план и пак не можах да остана няколко дни на морето Ама здраве да е, нямат да избягат и двете, стига да сме живи и здрави.
И така казано, започвам да разписвам ден по ден каква се случи.
Благодарение на посочените 4 неща, нямах абсолютно никакви дискомфорти през цялото време на тазгодишното ком-емине.
Така, така... глезотийки! Както е тръгнало, догодина може да направиш Ком-Емине и по подбалканският път
Супер звучи колелцето! С кеф да си го караш!
Пет Сеп 20, 2024 7:22 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2479
Оказа се че не е толкова трудно да пиша. Сега ми остана малко време и за няма и 1 час написах първия ден. Може би трябваше да оставя време все пак за да се сетя и за други неща, но нищо. После ще добавям
Ден 1 - Петрохан - Ком - Петрохан - Гара Лакатник - 54 км 1472м денивелация 5 часа и 30 минути от които 5 часа в движение.
След като приключих нещата с работа, пътувах към София неделя и понеделник се бях уговорил с един човек да ме закара с бус до Петрохан. Той можеше чак по обедно време, а пък и на мен ми трябваха някакви неща. Взех си един крем за слънце, колкото да има и без това не го ползвах почти. Един пакет с ядки към 200 грама да има и си подредих няколко кутийки малки с мед. То това е и храната която нося и тя е изцяло за резервни варианти, когато не ми се ядат сандвичи или ми трябва бърза енергия от меда разбира се.
Въпреки че беше хубав и сравнително топъл понеделник, прогнозата беше излязла и се знаеше че ще има проблеми с времето. Няма как да не кажа, че това малко ми разваляше настроението, тъй като цялата работа стана една неизвестна.
Първоначално трябваше да пътувам по същото време и от Петрохан да се прехвърля направо към хижа Ком, като на път за нея да оставя колелото в края на гората, сутринта да не ми се налага да го бутам. Но предвид новата ситуация и това че старата хижа ком ме отсвири, а от новата даже и не си вдигнаха телефона, реших да използвам максимално този първи ден.
Така че събрах набързо багажа, човека дойде и ме взе към 13.00. Пътуването беше спокойно, тировете се движиха само в обратна на нашата посока. Стовари ме човека и в 14.16 потеглих по асфалта към връх ком. От рязката промяна на плановете и тн, още без добра аклиматизация усетих че подържам малко висок пулс, но исках да се придвижа навреме преди мръкване и честно казано, все още не знаех докъде ще стигна този ден. Времето си беше доста спокойно, тихо и приятно, както и нямаше жив човек. Без да си давам много зор, но и без да се мотам 15.50 бях на върха или 1 час и 35 минути. Не е особено близо ком от петрохан, затова че ми се стори че се движа добре.
Направих някоя снимка, преди това на слизане имаше 3ма човека с които размених няколко думи, те пък отиваха към хижа ком обратно. Започна спускането, като самото начало там където има едни остри камъни поизбутах надолу за бързо и после се качих и повече не съм слизал от колелото.
Моите “приятели” рейнджъри отново ги видях на спускане със същите електрически мотори. Бяха 4ма един по възрастен 2 млади момчета и едно момиче, поговорихме приятни хора. И казаха че се опитват все пак да се разберат с моторджии и тн, ама какво що не знам.
Стана едно хубаво пускане надолу, като на земния път преди да се избута към асфалта, не видях смисъл да се качвам и за втора поредна година продължих по земния път покрай връх Гола глава. И така спускането ми е отнело 54 минути от ком и вече в 16:45 бях на чешмата на Петрохан. Напълних вода, още не ми беше ясно докъде исках да стигна, мислех дори и за Тръстеная, но някак си не ми се юркаше по тъмно още първия ден, щях да го решавам по-късно.
Този път вместо по пътя, реших да цепя директно по пешеходната маркировка, както и Петър Матов го прави.. То се бута основно и не мога да преценя, кой вариант е по-добър, според мен и двата са еднакво добри. Да си призная честно на едно място се завъртях малко, понеже последния ми спомен беше от 2021ва година, но дори и тогава не минах съвсем както трябва, но беше малко отклонението.
За 2 часа без 5 минути или в 18.40 бях на едно от любимите ми места и това е началото на стръмното спускане от билото, посока хижа Пробойница. Направих няколко снимки и продължих със свалена седалка още малко, преди първия стръмен праг, където слязох. След няколко стотин метра се качих и вече пуснах до долу. На много малко места слизах за малко и то колкото да съм сигурен, да не направя някоя авария на гумите, че е гадно, но всичко останало си го пуснах. Малко след хижа Пробойница или преди това се обадих на къщата за гости Драганови, която вече не се казва така да си запазя нощувка. Те си бяха там хората, нищо че беше понеделник, та даже имаха и едни симпатични гости семейство, както и една банда работници от братята.
19:45 бях на къщата, което значи че цялото пускане от билото ми е взело 1 час, като слизах да говоря. Този път обаче никакви такива пинизи дето ми обясняваха някакви хора как пускали по меки гуми да не им друса много. Откакто точно там прекълцах гума един път, сега карам с напомпани гуми и въобще не ми пука колко друса. По-добре отколкото гумата да ти фъсне, както е омазано с прахоляк, кал и тн и да правиш гума. Защото там по пътя има вода както знаете. И то даже тази гума не можах да я оправя, а я хвърлих направо, предишния път.
Бях много доволен, понеже си пристигнах по светло, там къщата е много готина, успях да си направя и снимки. Пих 2 ракии, хапнах и салата, пържени картофи и тн… Салата им беше от много хубави краставици и домати. После си пийнах и бира и не си спомням какво. Гледах другите как пушиха, поговорих си с тях доста и така приключи вечерта просто идеално. Прибрах си и сандвича и към 22.00 си бях легнал вече.
Бях планирал да тръгна в 5, за да имам достатъчно време за движение, тъй като разполагах едва с утрешния ден, който щеше да бъде хубав.
Знаеш си че ще стигна Чавдар утре, ако не станеше нещо непредвидено, мислех си и за Кашана, но там по-скоро не исках да го правя, понеже утрешния ден, а и като цяло до Витиня е може би е един от най-тежките етапи според мен и за да стигна кашана трябваше да правя гадното спускане най-вероятно по тъмно. Бях си спокоен, но просто тази неизвестност и разните криви сметки, които ми се въртяха през главата, малко ме натоварваха, но си казах по едно време “каквото такова” и покрай ракийките съвсем забравих. Деня мина чудесно, карането беше приятно, компанията вечерта също. Гледката от къщата още по хубава. Еее поизядоха ме комарите, ама нищо фатално. Сам си бях виновен, понеже се направих на мъж и не си взех пръскалото за комари .
На линка малко снимки от този ден, ама все хубави, както и 2 кратки видеа с котетата в къщата за гости.
Ден 2 - Гара Лакатник -х. Чавдар - 88 км 3400м денивелация 13 часа и 45 минути от които 11 часа и 20 минути в движение.
Навих си часовника и около 4.30 се събудих, оправих си набързо уж нещата и постоях малко за да мога да хапна от сандвича, който ми бяха направили за днес, хапнах и мед от моя, понеже за баира щеше да ми трябва малко повече енергия. Като излязох отвън на терасата, хладилника беше отворен и на братята храната беше разхвърляна. Чудя се дали котките бяха направили тази поразия, ама пък да отворят хладилника. Както и да е затворих го, пуснах челника и тихо се изнизах от къщата. Мислех си че съм тръгнал в 5.00 но сега гледам че е било 5 и 15.
Днес трябваше да мина едни от най-неприятните за мен отсечки. Първата е до хижа Тръстеная и втората до х. Чавдар от прохода Арабаконак, колкото и пъти да ги минавам все ми е гадно. Само че сега се получи нещо друго. Поради раното ставане, времето беше приятно прохладно и като захапах баира не усетиш някакво особено натоварване, но не съм и бързал особено, защото щеше да е дълъг ден. Този път велоклина с подложката изигра много добра роля и нямаше никакъв дискомфорт, благодарение на който мисля спирах само един път. Не ми беше перфектно да карам по тъмно, аз съм писал защо, но горе долу го изкарах.
В центъра на село Лакатник стигнах за 55 минути, което е сравнително добре и продължих нагоре по пътя. Съответно тази година реших да мина след селото по маркираната пътека, вместо по гадния камен път. Така както го правят и Борката и Петър Матов. Точно като завих от пътя попаднах на едно стадо хуабви крави, които бяха на ливадата и от там са ми първите снимки. Сега като гледам доста малко съм снимал. Пешеходната пътека обаче е доста кратка, на места има паднали дървета, но действително се получаа доста по-добре, тъй като има бутане и се разтоварваш от предишното каране. Точно за 1 час пристигнах на хижата точно в 7:10 сутринта, или за 2 часа без 5 минути. Добре се движих, можеше и по-добре, но гледах да не си давам много зор. Така или иначе щеше да има през този дълъг ден.
Обикновено зареждам на хижата храна, понеже винаги е хубава, като разчитам да има туристи. Обаче не се сетих че малко отиваме извън сезона и беше вторник, сравнително никакъв ден. Видях и се запознах с двама ултра бегачи, които се мотаха отпред и днес щяха да гонят и те хижа Чавдар. Като тяхните планове бяха да направят 2-3 дни по маршрута. Той единия е много интересен, викаше като за последно ))) и това свърши много добра работа, тъй като събуди хижарите и успях да хапна леща с хляб, да си взема фанта портокал и едно кафе. Направо ми дойде идеално. Те тръгнаха по някое време аз постоях още малко или по точно общо 42 минути, тъй като съм потеглил 8 без 10 от нея.
Очертаваше се един много хубав ден, карането вървеше, усещах се доста добре. Този участък след Тръстеная го харесвам доста, въпреки че има малко по-кофти участъци, но сега нямаше тръни и там след изкачването и излизането на манастирска поляна се пуснах без проблем със свалена седалка, а предишните години слизах.. Е има и минуси понеже драките малко ме поразмазаха, но нищо фатално. Последва си едно приятно каране и моите приятели бегачи, които ми се сториха бавни ги настигнах точно на седловината Влайна. Някак си се чудех точно как щяха да стигнат навреме до Чавдар, но те явно си знаеха възможностите. Покарах и побутах с тях да си поговорим 10-15 минути, след което дадох газ и 10:15 вече спусках стръмното към покрай хижа Лескова. Движех се все още добре за 2 часа и 25 минути бях от Тръстена до тук. Срещнах и други ком-еминейци - жена, мъж и дете с убийствено тежки раници и като ги гледах как са приседнали, се чудех докъде ли ще стигнат така. Беше рано, а по лицето на мъжа се четеше умората. Ултра бегача беше доста бъбрив и ми каза кой ще срещна по трасето днес затова че знаех за всички.
Стигнах Бигла и този път въобще не карах по никакви подсичащи пътеки, а си минах през билото, същото се случи и с Белева поляна. След толкова преминавания, мога да кажа че това подсичане на Бигла е напълно безмислено и единственото дето може да стане е да се пребиеш и да те надерат къпините. Който иска да минава. А за Белева поляна няма да и да споменавам подсичането какво е, миналата година се нахендрих там. От Белева поляна обаче за да не рискувам, пуснах първата част пеша и след това се качих и карах.
11:00 бях на Мечулица и естествено там си направих обедната почивка. Хапнах сандвич, малко мед и малко ядки. Щом в тази суша и тази жега имаше вода, макар и много слабо, според мен значи че едва ли тази чешма ще пресъхне. Спомних си и за хубавите сбирки тук. За първи път съм толкова рано на Мечулица и вече знаех че ще стигна навреме накъдето съм се запътил, поне ако зависеше от мен само.
25 минути ми беше почивката и тръгнах вече към и половина. Времето се стопляше и започнах да го усещам, но големия плюс беше гората. Това избутване покрай Златаришка чукла не го усетих особено. Карането и тук таме бутането си вървеше доста добре.
Някъде там където започват загражденията на ДГЛС Витиня, срещнах и другия ком-еминеец, който също се беше натоварил яката и с палатки и с всичко и планираше да ходи до Витиня днес, беше спал на Лескова навеса. Така като го гледах, имаше достатъчно неща, че да не му пука къде ще спи. Оставаше още един да настигна, който беше тръгнал от Лескова и трябваше да стигне на Чавдар. Е, не го срещнах, то се оказа че е останал на Витиня. Интересно ми беше обаче как така се разминахме и къде точно. Оттук насетне започна и хубавото каране, почти никъде не съм слизал, доколкото си спомням.
12:57 съм бил на газопровода или 1 час и половина. Оттук насетне реших да мина така както Борко тази година и то по червената малко директно. След като съм минавал по няколко пъти и от тук и по синята марка, въпреки че е стръмно, според мен е по добре да се свърне наляво и да се хване пътя на синята марка.
След 50на минути или някъде към 14.00 бях на Чешковица и си налях вода направо от там откъдето можеше и седнах да почивам. За този ден понеже беше дълъг и сравнително топъл си бях казал че през 3-4 часа задължително ще спирам за леки почивки и по малко мед да хапвам, за да не страдам и малко ядки де…
След това поизбутах още малко до говедарника, но не съм спирал, тъй като беше топло и продължих направо към Витиня.
Там по пътя срещнах един страдалец с колело, който вече беше бая поизтрадал, идваше от Бургас и се движеше по ком-емине наобратно, обаче му беше писнало и от липсата на храна по хижите и буташе до хижа Мургаш, да хапне при бате Бойко и да изчезва към София.
Интересно е при велосипедистите, че повечето винаги се здрависват с теб, все едно се познавате, което е готино. Аз продължих с относително малко газ надолу, да не се претрепя и в 15:20 минавах вече Витиня.
Тук малко ме налегна жегата, продължавах да пресмятам вариантите, още не знаех дали ще бъде Чавдар или Кашана, макар да знаех реалистичното беше Чавдар, но предвид утрешния ден на по - лошо време се чудех дали да не се напъна до Кашана. Но както и да смятах нещата все, не им излизаше сметката.
Точно като качих малкото баирче на Раскола спрях за лека почивка и усещах вече умора. Може би тук реших че ще остана на Чавдар, тъй като ми оставаше още, дори и да стигна до Кашана, щях да съм доста уморен и нямаше да ми остане особено време за възстановяване, тъй като трябваше пък на следващия ден да ставам много рано. Затова че взех решението да остана на Чавдар и това ме освободи психически.
16:33 Вече на Арабаконак или 1 час и 10 минути от Витиня, но предвид че почивах, горе-долу добре. Оттук насетне започва втората доста неприятна отсечка и тя е до Етрополската седловина, колкото и пъти да минавах по пътя с колелото, все ми беше гадно, дали сутрин дали следобед, а сега вече се бях и уморил.
Карах-бутвах и така докато стигна едно разклонение където пише Камен чучур, като цяло се бута много стръмно за малко, но още предния път на картата видях че пътя заобикаля, затова че този път направих това. Понеже привършвах водата, слязох до стъргелската мандра да налея и това в 17:35 или точно 1 час от Арабаконак, движех се вече бавно, но така или иначе не очаквах друго.
Оставаше сега да взема едно друго решение и то е когато стигнах копривите, този път реших вместо да слизам по пътя, да продължа по оригиналната маркировка през Копривите.
Въпреки че е избутване, мога да го определя като отсечката до хижа Тръстеная, та и по-добре. За мен е много по-добре да се мине така, отколкото по пътя. Избутах си като пич и за 48 минути бях от разклонението до Етрополската седловина. Сега си гледам и времената когато съм правил отсечката и по свеж … Ее познайте, за 1 час и половина е по пътя.
Не случайно Петър Матов минава от там. Избутването през копривите е в пъти по-добро от пътя. Все пак аз съм силен на ходене и на бутане, затова че може и да има значение.
След това за още няма и 10 минути се пуснах до хижата. Около 19.00 бях там и Иво ме посрещна без да съм звънял, нямаше и никой там. Оправих си нещата набързо, пране и тн .. Той ми каза че ще съм сам, но са му се обадили някакви хора, дето щяли да дойдат с джип от Кашанския проход, ама то после се оказа че най-вероятно са объркали Чавдар с Мургана ) . Седнахме там ядене пиене, той си спомни миналата година, когато пак бях дошъл. Интересен човек е, приятно място за планинари. Аз вече бях на градус, опитвах различни ракии и към 22.00 часа дойдоха маратонците.
Той леко ги позасили, но жената от двойката беше печена, та стана добре, много хубава компания се получи.
Даже аз не разбрах кога стана 23:30 и като погледнах часовника щях да падна, а Иво вика “Чакай бе, пий още една ракия”, ама и аз не съм вече толкова зелен, не можа да ме подхлъзне. Деня мина идеано, за утре се готвех с 3-4 варианта. Единия беше до Кашана, другия до Свещи плаз или Паскал, но хич не знаех какво ще е времето. Най-далечно бях предвидил до х. Бенковски, но за него дори и не мислех, заради утрешните прогнози и трябваше да го карам изцяло на моя преценка утре. Не планирах и да ставам по нощите, така или иначе нищо нямаше да разбера от времето. Но 6 часа трябваше да съм тръгнал и май и така стана …
От този ден имам толкова малко снимки, но пък съм снимал тогава когато съм усетил че е имало за какво, а не защото трябва.
А утре … какво ли щеше да стане ?! Докъде ли щях да стигна.
И линк към мъничкото снимки и видеото на чешмата Мечулица
Ден 3 х. Чавдар - х. Бенковски - 44.4 км 2120м денивелация 11 часа и 20 минути от които 9 часа и 14 минути в движение.
Много забавно е откъде да започна, тъй като пиша в ретроспектив, мога да кажа че деня на писане точно на този ден, както и отлагането, съвпадна ама идеално точно с това:
И какво да кажем сега като увод, от тук насетне започнаха моите немалки проблеми с дървениците. Не знам доколко да се фокусирам върху това, но с всяка година става по-зле. Много хора може би не разбират и не усещат, ако проявяват лека алергия, но пък за сметка на това могат да ги пренесат добре.
Та това нещо със сигурност ще се задълбочи занапред, но това което се съмнявах миналата година, мога да го обобщя, без да искам да навредя на някои хижи. Прекарах чудесно на Чавдар, но според мен това е едно от местата с дървеници и започнах да го усещам през деня.
Та, да се върна на разказа за ком-емине. Бях сам в стая и станах преди 6.00, този път не съм закусвал, Иво беше направил сандвичи, взех си ги и потеглих по стръмния баир нагоре. Очаквах неприятно и страшно време в сряда, затова че въобще не съм планирал да спирам на кашана. Малко преди Баба спрях да хапна малко, очаквах и моите хора бегачи да ме настигнат, но тях така и не ги видях повече. Хапнах, имаше малко снимки, съмна се, времето не изглеждаше зле, нямаше мъгли и ветрове, поне засега
Сега гледам на картата и виждам че 8:25 съм тръгнал да изкачвам билото от Кашана или 2 часа и 20 минути от тръгването ми. Все пак закусвах в това време, а и изкачването не е толкова малко. Не бях особено свеж след вчерашния ден, но не и уморен. Умората идваше от това че не знаех какво ще се случи днес. Предвид това че минах малкото било без проблем, прецених че имам достатъчно време да стигна напред.
Точно по зимната пътека или колоездачната си имаше вода, затова че напълних и продължих. Точно за 1 час съм стигнал на подсичането на Курдуна. Продължих по подсичащата и въпреки че не беше мокра и може би в най-доброто си състояние, продължавам да твърдя, че ако няма вятър е по-добре да се изкачи Курдуна по билото. За пореден път го казвам, но не мога да се ангажирам че е по-бързо или по-добре за всеки. Със сигурност за мен е много по-удобно, ако не по-бързо. Занапред ще минавам по билото, ако няма вятър както беше този път. От тук насетне по подсичащата пътека не ми беше комфортно, не мога да си крива душата .
Сборно за още 1 час минах Свещи плаз, и от там обаче хванах подсичащата на малкия свещи плаз, която я бях видял от едни туристи и много бързо минах. След това не знам колко бутане към Голяма Заньога, но после хванах минаването на ПЕтър Матов към Ат Бунар.
Е то супер, само че след това беше нещото което не знаех. И то не е че е изцяло изкачване за много малко км към Косишкия превал (Пирдопски) а това че просто няма пътека. Дефакто става едно сериозно бутане, което според мен не е добре да се прави. Освен както споменах и първия път, по билото не е сериозен вятър.
Сега смятам времето но от Свищи плац до Косишки превал съм стигнал за още 2 часа, като то от там продължаваш да изкачваш зверската до Косица.
Това са двете места на които качих колелото на гръб, тук и след това преди Паскал заради камъните. НЕ съм фен на носенето и не ми идва добре, затова че само тук . И каква стана тя работата е че на 5-те чучуа бях 14:30 или 8 часа и половина след тръгването от Чавдар.
Искам само да спомена че след като се качих на Косишкия превал ме подкара вятъра и не ме пускаше, затова че когато стигнах на чешмата реших да се обадя на Бенковски, обаче те не ми вдигнаха или им даваше заето телефона, затова че още не бях на 100 процента сигурен къде ще ходя за вечерта.
След като хванах към Тетевенска баба, както и миналата година, ми разлупа главата от мъгла и вятър. Толкова зле беше всякакво желание се изпари в мен да ходя до Ехо дори и да го имах.
Затова че догодина, стратегически ще спя на Момина поляна, за да мина Вежен и Тетевенската Баба преди обяд, че не се трае. Не че на следващата сутрин не изядох дървото на Вежен, но за това малко по-късно.
Свързал, недосвързал, започнах спускане към Бенковски точно 15:50. Даа твърде рано, но видимоста и вятъра въобще не ми оставаха голям избор, все още си мислех и да карам до хижа Вежен по дола, но по късно се отказах.
Не е приятно това слизане до хижа Бенковски, затова че догодина, както казах ще е друго.
17:20 бях на хижата, та самото спускане не е чак толкова кратко и трудно се кара, да не кажа никак почти. Цял час и половина продължава.
Там малко ги изненадах, понеже те отиваха към Вежен на тържество и не очакваха гости, ама ми направиха храна и ме оставиха сам там. Нямаше интернет, нямаше никой, нямаше и радио, та за първи път си направих толкова тиха вечеря, много приятно. Бях си взел и направо една каничка ракия, обаче оставих малко. Имам си мярка, не повече от 2 и понякога 3 ракии Имаше и наливна бира естествено. После си взех една книга от рафта май беше “Турист по неволя”, но много бързо ми се доспа и май доста рано заспах.
Много приятно място и винаги спокойно, но мисля че и там ме понахапаха дървениците, че на следващия ден стана още по неприятно. Започна да се надува да боли, да сърби и тн .. да се трупа течност.
УТре също не знаех нито докъде ще стигна, нито кога, прогнозата би трябвало да бъде много кофти. Като за начало исках да преодолея билото и да стигна до Ехо, пък след това щях да го мисля.
Гледам снимките от този ден, пак са доста малко. То обикновено снимам когато съм в настроение, но като минавам билата при лоша прогноза за време, много много не губя време.
Ден 4 х. Бенковски - х. Добрила 50 км 2290м денивелация 10 часа и 45 минути от които 9 часа и 24 минути в движение.
От хижата тръгнах на развиделяване или по-точно 6:15, колкото да виждам горе-долу. Времето изглеждаше добре и както винаги направих няколко снимки към Тетевенска баба. За разлика от предната година, сега реших да се кача директно към билото или по точно Братаница. Засега нямаше признаци да идват бури. В 7:53 съм подминал Пъпа или точно на отбивката на жълтата маркировка или около 1 час и 40 минути. Вежен беше забулен в облак и на билото започна да духа както си знае. Точно там реших да си облеча ветровките, понеже усещах че ще ме духа, а и горе нямаше видимост.
И та каква стана като се качих още малко, такъв вятър ме подхвана, че замалко да ме издуха отгоре, гледам снимките и хич не си личи да е било толкова зле, ама си беше определено.
На Вежен съм бил в 8:50 или още един час от Пъпа, вятъра духаше безмилостно и въобще не съм се качвал на колелото да не се пребия. Очаквах с нетърпение да сляза от Каменица , та и по-ниско, само и само да се махна от тази мъгла. Точно като загубих височина и поне мъглата приключи, но вятъра хич и не отслабваше. Все пак на места се качих и спусках.
Срещнах и цяла група хора, пак с тежки раници искаха да стигат бенковски, ама им казах да внимават, че горе беше голям ветрилник и нищо се не виждаше, освен че беше и студено.
Където се минаваше от юг се живееше, тъй като вятъра се спираше от време на време. Като се излезе малко по-наравно започнах да карам, но то и точно там има бая тясна пътека издълбана от животните, та както си карах ме духна вятъра, гумата се заби и аз излетях през глава, но точно в хвойната и нямаше никакви последици.
Като стигнах Ветровити преслап, разбрах най-накрая защо се казва така. Указателните табели и направеното от парка миналата година, вече беше напълно разрушено. От снимките за деня съм сложил и снимка от миналата година как изглеждаше и как вече се е разпаднало.
Като минах тази част последва спускането към Ехо и малко поотдъхнах понеже вече бях минал този участък, сега оставаше ако мога да мина и Козя стена и щях да бъда супер, ама нали времето трябваше да е много лошо.
В 10.30 (4 часа и 15 от Бенковски) стигнах Ехо и естествено нямаше никой, но не ми и пукаше особено, седнах там да хапна малко. Поотдъхнах, тъй като вече бях на по-ниско и вятъра не се усещаше и липсваше в този район. Хич и не съм се бавил, 15 минути и хванах към Козя Стена. Вече се надявах и дори да мина хижата.
Пусках си спокойно надолу и покарах немалко.
Преди Маркова ливада има една друга кота, която пътеката подсича от север, тя е неприятна че има хвойна. Уж са я поизчистили на места, но пак дере краката. Няколко пъти се замислям да мина билно, тъй като това направиха мотористите, които видях преди време. Трябва да проверя този вариант отгоре, да видя дали става.
След това на разклонението преди Козя стена минах отгоре по въжето. За първи път беше, досега винаги съм подсичал. Отгоре е по-добре, не знам дали е по-бързо, но е с една идея по-безопасно. Има само един участък на въжето, където колелото трябва да се вдига и просто е нужно внимание.
1 час и 45 минути от ехо до го козя стена, като започна и леко да препръсква, но не се събираха така бързо облаците и изглеждаше времето да не се скапе. Въобще и не съм спирал на хижата и продължих да си движа.
За още 1 час и 20 минути съм стигнал до прохода Беклемето или в 13:50 минути. Все още не бях съвсем спокоен, но знаех че ще стигна до Добрила, но преди това мислех да се отбия на Дерменка да хапна една супа, така или иначе вече толкова дни само сухо по обяд. И речено сторено след още един час или 14:50 вече бях там, но спирах по пътя, да си запазвам място на Добрила онлайн, че те вече не си вдигат телефоните и всичко онлайн . Тогава и чак разбрах че ще бъда там, времето освен това се мръждеше. Хапнах една пилешка супа, пих кафе и кола, човека се сети за мен че съм бил и миналата година, но този път не останах. Макар че храната там е супер, супата ми се стори малко стара и все пак нямаше проблеми.
Тръгнал съм 15:20 гледах все пак да не се извие някоя буря, че трябваше да мина и малко на открито. Около Гердек тепе на откритото много ме духаше вятъра, взе и да пръска, но буря така и не ме стигна.
Хем не бързах, хем стигнах хижа Добрила в 17.00 часа. Оправих се набързо, ходих хапнах, пийнах като за последния хубав ден. Както винаги много добре на Добрила. Може да е хотел, скъпо, обаче почивката е супер. Е не спах добре, обяснявам си го с напрежението за утрешния ден. Досега времето въпреки прогнозите ме разминаваше, само вятър ме духаше яко и то не постоянно. Но най-вероятно утре нямаше да бъде добре и сигурно щях да си кеся по хижите.
Въпреки всичко и въпреки дървениците, досега нещата се случваха добре, просто защото можех да движа по цял ден и аз така обичам, но му дойде и на това края и то поне за няколко дни. Та и се събраха всички “хубави” неща накуп.
При снимките има видеа на едно кученце на хижата и снимки с това което се е случило на указателната табела на нп и то в Рамките на една година. Дано се усетят и не монтират повече там че само пари на вятъра, освен ако не е безплатно разбира се
Ден 5 х. Добрила - х. Васил Левски 14 км 550м денивелация 3 часа и 45 минути от които 3 часа и 20 минути в движение.
Забравих да спомена че слизането към Бенковски с оглед на времето и късния следобед и мъглата нависоко, придружена със силен вятър е било правилно решение. Тогава вече усещах умора и със сигурност щях да бедствам по билото и можеше да се случат проблеми. Даже с оглед на последващото преминаване на другия ден и с оглед на това че бях идеално починал, а ми беше наистина трудно заради силния вятър, най-вероятно въобще нямаше да стигна до Ехо, предишния ден.
По същата причина и същия вятър в района на Гердек тепе, допълнително изби всякакво желание у мен, за ходене до заслон Ботев, което можеше да се случи при едно много устойчиво и добро време, но не и в тези дни.
Цяла нощ слушах как вятъра фучи, заспивах после пак се събуждах, даже и около 2 пак бях буден но този шум, макар и да нямах намерение, напълно ме отказа от плана който Борката ми предложи.
И сега докато продължавам с този абзац, си мислех че вече съм го написал. А пък то се оказа че не е точно така. Само съм го мислил и премислял. Станал съм към 6.00 може и малко преди това, а кога ли съм тръгнал, най-вероятно е било около 6.20-30 на поне леко развиделяване. Знаеше се че няма да мога да се кача на билото, затова поех по синята марка директно към х. Васил Левски, като за начало. Времето не беше хубаво, беше ми и подтиснато, дали и затова съм позабравил почти всичко. Не че и имаше какво толкова да се запомни. След Залъмово кладенче като излязох към Амбарица, вече видимоста съвсем падна на нивото на което вървях. Облаците се движех бързо. Изглеждаше времето на билото да е страшно. Направих няколко видеа и снимки, по едно време достигнах и пътеката която слиза от Амбарица посока х. Хубавец. Е стори ми се цяла вечност и досега докато пиша пътеписа, щях да се закълна че по никой случай не трябва да се минава по нея и е по-добре през амбарица, освен ако времето не е много лошо. Но сега когато сравнявам времената се учудих много и то е че по заобикалящата най-вероятно е по-бързо, отколкото да качиш и слезеш амбарица, но усещането е като да е много по-бавно по подсичащата. Но няма и как да го сравня, понеже миналогодишното ми време не може да се взима като представително, заради тежкото колело и контузията. Но много е интересно как усещанията се разминават понякога с реалността, дори и да имаш опит и да знаеш уж кое как е . В крайна сметка там съм бил за около 1 час и половина, при сравнение през амбарица миналата година за 2 часа и нещо си. Продължих нататък, достигайки разклонението по Топалица и за към Васил Левски. Ее поех този път надолу, щях да видя и нови неща. Новите неща е че дали по Топалица или към Васил Левски пътеката е гадна с хвойни, просто защото не се минава по тях, това е положението. По едно време дойде гората или резерват Стара река, изключителна гора и голяма красота. Хубаво е да си остане резерват района и да няма човешко присъствие.
Някъде 10 часа стигнах и хижата, да кажем около 4 часа от Добрила. Времето си беше кофти, всеки момент щеше да започне да вали и долу, то и преди това преваляваше но леко, затова че не мога да го кажа като дъжд.
Посрещнаха ме на хижата като странник, не особено въодушевено, горе долу не бях желан гост и така до последно го усещах. Затваряха се там в тяхната си стаичка и през цялото време не ми обърнаха никакво внимание. Жената беше тросната и очакваше да знам че трябва да и давам лична карта, да ме “регистрира” че ще оставам в хижата. Понеже аз питах хижара като пристигнах какво му е мнението, а той каза “не знам” , а пък аз го знам много добре кой е, но ми е все тая. Взех решение по принуда на база на моите познания и прогнозата за време че нямаше да става.
Няма да се впускам в много обяснения тук, хижата е добре поддържана, чиста и нещата са по еталон, но не усетих никаква човещина, дали е заради многото хора които ходят там или нещо друго, не ме интересува, но досега така не е било никъде, а пък имам немалко опит.
Даже докато стоях по едно време се чудех какво да правя, понеже го даваха 2 дни да е лошо и да не става, дори си мислех да сляза до Карлово там да почина и да се кача после. Мислех в този момент дори за отказване, точно заради неприветливото време и негостоприемните хижари, но в крайна сметка бързо дойде обедно време и имаха ракия, та пийнах и нещата се оправиха за мен.
Починах на обяд и поспах, понеже то заваля доста добре. Четох разни неща, гледах през прозореца и реших да изляза към 17.00 часа да избутам колелото до края на гората, понеже е много стръмно и да не се мъча утре сутринта, когато евентуално трябваше да съм бърз за заслона. Качих се, то си е към 300 метра денивелация, не съм сигурен колко е. Там точно има овчарска колиба много хубава, която я няма на картата, но за съжаление заключена и не може да се нощува там, но пък е заградена с ограда и там вътре оставих колелото. Горе долу от там вече нямаше видимост, започваше пак да вали и тн.. Слязох долу а то си беше станало вечерно време, пих една ракия, ядох леща, че имаше само това и то с молене, после пих още нещо и отидох да почивам. Бях си сам там де, много е хубаво за почивка.
И това е .. може би най-трудния ден, в който се чудех наистина какво да правя и настроението беше доста поспаднало.
Може би грешката ми беше че не отидох до заслон Ботев още този ден. Причината беше, че цялата прогноза я даваха с гърмежи и светкавици. Аз като видях как започна знаех че няма да има светкавици и наистина нямаше през нито един ден, но в крайна сметка не исках да рискувам. Освен това много мъгла, дъжд и вятър, въпреки че от юг бях горе долу защитен.
А за утре нямаше и грам съмнение, че щях да се кача до заслона, бях твърдо решен.
Има малко снимки и няколко кратки клипа от този ден. От последното клипче казвам че сигурно няма да се ходи днес до заслона, дефакто аз до последно съм се надявал да мога да изляза горе, но явно още тогава когато съм правил клипа съм се отказал. Много е интересно как помага когато снимаш на момента. Аз съвсем съм забравил точно как е било ..
Ден 6 х. Васил Левски - з. Ботев 7.8 км 800м денивелация 2 часа и 54 минути от които 2 часа и 34 минути в движение.
Бях добре починал и сутринта рано тръгнах 6.40, бързо се качих до края на гората за около 25 минути до колибата, където ми беше колелото. Горе на откритото малко по-високо започваше мъглата, имаше и вятър, хич нямаше да е добро за ходене. Единственото хубаво е че все пак вървях от юг, та силни пориви на вятъра почти нямаше. За около 1 час и половина стигнах Дюза, но малко преди това замалко да поема по една пряка пътека към Бункера, но се усетих навреме. Започна и да вали не особено слабо, мъглата ме покри, добре че бяха коловете да хвана в правилна посока. И започнах да броя деретата, знам ги че са 3 основни. Мъглата гъста, дъжда кофти и нищо повече за отбелязване. Въобще и не си правих илюзия да продължавам, тъй като днес го даваха най-лош ден да бъде.
И така, днескашния ден има най-малко за разказване откъм ходене. След като се качих през последното дере и излязох по-отгоре, освен вятъра вече и нищо не виждах. Вятъра беше силен, по едно време се позачудих покрай терена къде е заслона, а трябваше да е там. Взех да се чудя и се опитах някак си да изкаран телефона да видя на картата, обаче точно в този момент за секунда се разнесе мъглата и какво да видя заслона на 2 метра от мен. Щях да падна а съм ходил десетки пъти там. И така в 9.30 бях там .. Еми това е, втори ден щеше да се лежи, вятъра беше много силен и го даваха да се усили.
Но какво ми беше учудването като видях Вальо на входа да пуши и вътре още двама човека в антрето по пухенки. Аз се позачудих откъде и по каква причина са там.
От приказка на приказка още преди да съм влязал се оказа че хората са от Плевен и че има ежегодно състезание по изкачване на Ботев от ориентировачи, към местния клуб. Те също бяха учудени от времето че е чак толкова лошо. Затова го бяха спрели до заслона само и очакваха първите състезатели. А те щяха да бъдат много малко, понеже повечето се бяха отказали. То пък се оказа че познават баща ми покрай бившия председател на клуба.
Така ме беше ударил дъжда и вятъра, че като тръгнах да влизам, вътре в антрето влязох с обувките вместо на бетона на стълбите преди това. Вальо взе да мрънка естествено, голямо мрънкане. На мен както ми беше писнало по-едно време взех да се изнервям, та той се усети и смени тона.
След това всичко беше точно, чайчета ракийка. Дойдоха и бегачите и след това бързаха да се върнат.
Останахме само двамата, а времето си ставаше все по-лошо. Изневиделица дойде един човек, който наблизо има колиба с мулето да си търси овцете, те към 400-500, та и той се включи на масата. Та по едно време дойде още един човек, е така в лошото време и това беше Чавдар, метеролога от Черни връх. Той слязъл от Ботев и за мое учудване каза че там вятъра не бил така силен както долу на заслона. А пък той се озовал на Ботев по заместване на негов колега.
Е стана хубаво хапнахме пийнахме доволно, по едно време преминаха и овцете, цялото стадо, те си вървят по вятъра и хич не ги бърка бурята. Заминаха на някъде ама на чобанина хич не му се ставаше вече и каза че ще ги търси после или утре . По едно време си тръгнаха всички, а пък аз отидох да дремна следобедно. Като се събудих привечер, вече се беше вдигнала мъглата, обаче продължаваше да духа много. Стана и време за вечеря, хапнахме пак пийнахме надълго и отидох да почивам. Стана много добра почивка, даже по-добре да бях изкарал 2 дни на заслона, но пък не беше зле че видях и другата хижа.
За утре плановете, бяха въпреки силния вятър по прогноза, да тръгвам, като щях да изчакам преди да реша кога да тръгна на базата на времето, но наистина духаше много.
Снимки както се сещате няма особено, то и какво да му снимам мъглата, имам няколко от около заслона и клипо, мисля от вечерта когато малко се беше пооправило времето.
П.С - Малко да допиша. Този двудневен преход от х. Добрила до заслон Ботев през хижа Васил Левски, всъщност се оказа че си струва. Не бях минавал през района, нямаше и да видя прекрасната гора на резервата. Въпреки несгодите и лошото време, взима се спокойно целия за около 7 часа. Ако времето е лошо и както обикновено вятъра е Северен, този преход е доста защитен и може да се мине при почти всякакви условия, стига да няма гръмотевици.
Сега след като видях че самото минаване още от самото начало по пътеката, а не качването към амбарица и слизането, въпреки че е по-дълго, може да се окаже че не е по-бавно. Ще трябва да взема и други времена на други преминаващи да си затвърдя наблюдението после.
Съб Окт 05, 2024 9:44 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 636
Лично моят опит е показал, че от Добрила по синята марка през Залъмовото е доста по-бавно и дълго, но то е, защото не успявам изобщо да карам по тесните вкопани пътечки. Виж, Петър Матов например може да кара там и за един час стига от Добрила до Топалица.
Така или иначе, догодина смятам да си причиня минаване през Купена с колело на гръб, така че тоя въпрос няма да ми е актуален
А относно вятъра и дъжда - прогнозата за времето не беше благоприятна за безоблачно КЕ още преди старта, така че ти си го избра
Интересното е, че правиш отсечките по-бързо от мен, но общото време е много повече дни. На какво се дължи това - дълги почивки, много спане, бири и ракия, и какво още?
Съб Окт 05, 2024 5:31 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2479
boris_borisov написа:
Лично моят опит е показал, че от Добрила по синята марка през Залъмовото е доста по-бавно и дълго, но то е, защото не успявам изобщо да карам по тесните вкопани пътечки. Виж, Петър Матов например може да кара там и за един час стига от Добрила до Топалица.
Така или иначе, догодина смятам да си причиня минаване през Купена с колело на гръб, така че тоя въпрос няма да ми е актуален
А относно вятъра и дъжда - прогнозата за времето не беше благоприятна за безоблачно КЕ още преди старта, така че ти си го избра
Интересното е, че правиш отсечките по-бързо от мен, но общото време е много повече дни. На какво се дължи това - дълги почивки, много спане, бири и ракия, и какво още?
Ами много е просто, разликата е че аз нямам много натрупан опит по трасето. Или е пешехдно или е наобратно или съм контузен, или е лошо времето. Дефакто аз нямам нито едно чисто преминаване от всичките ми 4, като 2 от тях не съм завършил.
Ако имам поне едно чисто преминаване, мога да си правя точно сметката ... Доста добре ми се изясни велосипедното преминаване и догодина мога да го направя напълно чисто поне това което зависи от мен. И да го направя такива каквито са ми разбиранията от светло до светло. ТАка засега го искам аз. И пак ще е под 7 дни. .. Но хем ще се натоваря, хем да не правя много часове. Чаааак когато направя едно такова чисто преминаване, мога да мисля за някакви други неща ...
Поради тази причина, догодина ако е рекъл господ ще променя и времето, въпреки че не искам да си жертвам Септември за жегата и по-дългия ден, но нека да е малко по-различно. Има и други фактори, но ще стане много дълго.
По-интересното е че аз мислех точно да напиша това като заключение плюс още, но понеже ти писа отговарям малко сега После тъкмо може и да не пиша.
П.С - освен това след контузията 2022, нямам този хъс да се размазвам от натоварване, самостоятелно ... А пък и съм писал, че съм се докарвал до положение, което не е добро от претоварване. Затова че го избягвам и ако не съм много натрениран, не поемам рискове с това .
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
venturelite. Тя е с мек гръб, големи разтегливи джобове, най-важното нещо е че дава изключителен комфорт за такива багажи каквито нося аз между 5-6 килограма.
поради климатичните промени и то стана по - рано и вместо 24-ти да съм по трасето с този приблизителен план
