Запознаване с Piatra Craiolul.

От около година обмислям ходене до Piatra Craiolul /попаднах на информация за Планината в една от книгите на Ерик-Еманюел Шмит*/

* Загатната информация, не пряка.Но, разучих нещата и си направих изводи.

Е, преди това нахвърляме груб план за подход, нощувки, маршрут, екипировка, какви пари? , други дребни подробности и т.н.

Досаждам и на приятели които са ходили в района.

/Докато се умува - се изпиват 2 литра вино, към 20 бири и се правят солидни сметки в едно небезизвестно варненско заведение .Това в рамките на месец, де. /

И тръгваме.

В България жегата е покъртителна, а към Синая / и още Комарник и разни други селца/, задУха се разнообразява с вечните задръствания и пушек от долнокачествен дизел.

Нагоре, най-сетне захладнява и ранния следобяд пристигаме в подножието на Piatra Craiolul /от запад/.

Търсим места в Cabana Plaiul foii и още няколко хижи/къщи за гости? но без резервация ни казват*, че места няма.

* Но ..в Румъния явно няма категорично НЕ, понеже ако:

1. настояваш културно
2. блъфираш
3. дори послъгваш...
4. вайкаш се на развален английски
5. ...😆
...

... на хората им писва и ти угаждат.

Така се настаняваме накрая в приличен хотел - Popasul Craiolul/ където УЖ също нямаше НИКАКВИ места/.

Вечерта минава динамично - хапваме, пийваме, точим лиги, после спим.

На заранта сме в началото на пътеката за Zaplaz.

Нагоре в гората, наклона постепенно се увеличава, за щастие на сянка засега.

Доста бързо пристигаме на първия заслон - Șpirlea Shelter.

Малко под него е последната чешмичка, от там нагоре вода няма.

След заслона, пътеката прави няколко завоя и изведнъж става почти вертикална, тъй че малко забавяме темпото.

Под скалите се обвързваме елементарно и задрапваме нагоре.

Още в началото са прословутите пещери на Zaplaz. По натам, и до горе, на места има метални въжета, /поставени с чудновата логика/ които понякога помагат, понякога пречат.

Но, терена не е труден, изобилстват царски стабилни хватки и стъпки и ако човек няма лош късмет, или примерно не го тресне инфаркт, придвижването е повече от приятно.

В една от кратките почивки мярвам скалолазка /Tichodroma muraria / и някаква коза. Птицата заснемам, а козата ме изглежда осъдително и бавно офейква нейде към небето.

По едно време, надолу притъмнява, посивява, явно завалява и засвяткват мълнии.

Забързваме, а когато глухия тътен се превръща в силен трясък по чучките над нас /толкова близо не бях чувал/ започва да ни гони и шубето.

Докато треперим размишлявайки в някаква ниша, да чакаме ли - да спре или да притичаме до заслона /refugiul Saua Grindului/ НА БИЛОТО, който е на 50 - 100 метра над нас ...вятърът издухва дъжда и гръмотевиците нанякъде, а ние излизаме спокойно горе.

... Там, на проветриво си правим по- голяма почивка, хапваме и пием на малки глътки от останалата вода.

Сетне отиваме до връх Ла Ом / vf. La Om/ който е съвсем близо.

Докато няколко младежи са окупирали котата и се снимат в разнообразни пози, ние близо половин час разговаряма с добродушен, приказлив румънец.

Диалога е много полезен, понеже човека, покрай масата инфо за - Планините, мечките и хората /които се навъртат тъдява/, ни дава два-три ценни съвета, от които незабавно се възползваме.

След това, се отправяме надолу към refugiul Grind /третия заслон днес/.

Слизането от върха е каменисто и стремително и за около час достигаме къщичката с треперещи крака.

Опитвам да се озъптя и вместо три големи глътки вода да правя само една малка, но...🤣

Румънеца горе ни каза, че на около 30 мин. надолу има страхотен извор / има го и на картата ми - Izvorul Dâmbovicioarei и затова забързваме през гората.

Вода има, силна струя. Студена, няма такава напитка друга...

Наблизо някакви възрастни хорица с щеки и малки ранички ни подвикват окуражително "Water, water..."
, аз отговарям набързо "I believe in water" и пред озадачени погледи притичвам към най-далечните чучури...

Тук разпускаме към половин час и пъргави и охладени отърчаваме към Cabana Curmatura.

Пристигаме към 20 ч.

За "добър ден" на хижата следва малка препирня, че "нямаме резервация", но Антон вади смс-и, спори, доказва, настоява / аз надзъртам из-зад раменете му с гладен поглед/ и накрая ни посочват милостиво два свободни ммм одъра. В стая за 20 човека.

/заранта забелязвам още свободни легла и така не вниквам в загадъчната карпатска логика.../

Кухнята вече не работи, но хижарите "правят изключение" и ни хранят със супа и скара, и вино и бира и разни други хубави работи.

Въобще тук ми харесва, нищо излишно, дори ток няма през нощта.
Цените /и на храната са съвсем приемливи/.

Тоалетни и вода са вънка, 20-те човека в стаята са тихи като мишки и почти не си светят и повече усещам присъствието им отколкото ги виждам.

Cabana Curmatura !!!!

Към 23 ч. все още навън, погалвам единия от котараците, който се върти наоколо в тъмното и съска срещу полудомашна лисица, ... и тя ммм храни надежди да отмъкне някой залък изпод носа ни, и влизаме и си лягаме и ние.

Заранта в 8,30 стартираме нанагоре към. Șaua Padinei inchise /премка под vf. Padina popii/. След средата, наклона е значителен, затова пък горе е прекрасно, хладно и се радваме на онея, тукашните уникални карамфилчета*, които светят като земни звезди от туфите си из тревата.

* Dianthus callizonus ендемит, само тук вирее, по мои наблюдения на около 2К м.н.в. и нагоре. Опитали се да го пресадят на Бучеджи, не станало.

За тях ни осведоми вчерашния събеседник от Ла Ом .

После си задаваме въпроса "А, сега накъде? /надолу към refugiul Diana/, по коя пътека?"

Трява да се подсече голям скален масив и има две пътеки. След консулт с картите избираме югозападната.

Пълним и вода от малка дупка в самия масив / La Gavan/. Отново единствената вода наоколо.

След това поемаме надолу.
Пътеката е стръмна, подсича масива на места се следват сипеи или се пресичат.

Докато стъпвам внимателно по камъните, две кози приближават на метри и дълго озадачено ме гледат.

По някое време завалява и се скривам се в едни клекови шубраци.
Сухо, спокойно е тук. Направо мъртвешки спокойно. През дупките в клека се виждат скалите, долината и капките дъжд. По едно време си мисля , че дори съм се родил на това място и никъде не съм мърдал.

Това ми остава, като най-хубавата 10 мин. почивка. Усещането е близо, като да погледнеш за миг слънцето със затворени очи, и то да ги стопли. Сякаш с единия крак съм в друго измерение.

После идва и Антон и казва, че прахоляка по сипеите станал на кал и е по-добро сцеплението?

Аз излизам от магията, навличам термото и продължаваме

Накрая, изкатерваме едно ръбче и влизаме в гората над заслона / Refugiul Diana/. Там отпочиваме доста. Намира с е някой сандвич из раниците, малко вчерашен.

Аз вече съм на стадий да не подбирам много какво ям и пия и лакомо го изгълтвам. Оглеждам се за още нещо в раницата, но няма.Вода имам много. Пия си я пестеливо, че до долу още час и нещо, дори два, а пътеката през Мечешката долина - стръмна.

Към 17 ч. сме пак на хотела. Рецепционистката е нова. Пак ни чеква. Дълго се мъчи с фамилията ми ...АТ...АТАН.. НАТАН...АТАСАН...САТАНАС..АНАНАСОВ....

Накрая все пак, дори я продиктува на някой по телефона след титанични усилия.

За адреса и казвам само - Варна , България, щото да не вземе да вземе силно ментално да се повреди .

Настаняват ни в същата стая от преди два дни, следва къпане, ресторанта не бачка, затова се утешавам с едни лиофилизирани манджи.

После слизаме на бара, той си работи.

И така до късно през ноща.

Така финишира запознанството ми с това чудно място Piatra Craiolul.

По пътя за България, ровя из нета и намирам следващи интересни маршрути там.

За някой път скоро.

Някоя снимка не чатна ли? Rolling Eyes