Дрон

vladofff написа:

	Dimov написа:
	Спомням си колко напрегнато ми беше като минавах този участък между Башлийска порта и кота 2673м.

Може ли да разкажеш по-подробно от що ти е било толкоз напрегнато там. Аз нямам спомен да е имало нещо повече от гадни остри камъняци, нахвърляни хаотично, но очевидно не ще да е било кой знае какво. Въпреки това прати снимки да видим това страшно място да знаем къде да се напрягаме следващия път, като идем, че да не изтървем точния участък и да се напъваме на грешно място.

Vladofff, ще отговоря все пак сериозно, въпреки иронията или подигравката.

Да, наистина този участък е "гадни остри камъняци, нахвърляни хаотично", спомням си поне едно място, на което трябваше да се набирам неудобно с ръце и при евентуално изпускане, падането съвсем намаше да е до камъка, на който съм стъпил. Имаше и един момент, при който се излиза вляво от камънаците по стръмен ронлив склон, малко преди споменатата кота 2673м.
За мене това е достатъчно да е напрегнато, за тебе (също, може би и за по-голямата част от форума), тези моменти изобщо няма да ти направят впечатление. При това ти си алпинист, нормално е да имаме огромна разлика във възприятието. Мисля, че и друг път е ставало дума за това.

Аз съм човек със страх от височини. Радвам се, че съмсем не е както преди 10 години примерно, когато не съм познавал изобщо планинския туризъм, но хората сме различни.

Сещам се сега, че същото определение "гадни остри камъняци, нахвърляни хаотично" може да се даде и за участъка между Каменишка кукла и Каменица - там го минавах края на ноември при нито зимни, нито летни условия. И нямаше никакви трудности.

Нямам снимки на тези да ги наречем прагчета, само общ изглед към този участък от Башлийска порта до кота 2673м. (леко вляво на снимката е коментирания участък, за който не е бил в района):

Тук се обръщам назад да щракна ръба:

	Dimov написа:
	...

Решението е от просто по-просто - слизаш малко по-надолу /отстрани/, заобикаляш по треволяка и пак се качваш на хребета. Аз така правя винаги и навсякъде, а като не мога да намеря лесно и заобиколно, се връщам и пробвам от другаде... или просто си намирам друго място за ходене. Така проблеми с високо, страшно и ронливо нямам и няма и да имам. Геройствата в планините са излишни.

vladofff написа:

	Dimov написа:
	...

Решението е от просто по-просто - слизаш малко по-надолу /отстрани/, заобикаляш по треволяка и пак се качваш на хребета. Аз така правя винаги и навсякъде, а като не мога да намеря лесно и заобиколно, се връщам и пробвам от другаде... или просто си намирам друго място за ходене. Така проблеми с високо, страшно и ронливо нямам и няма и да имам. Геройствата в планините са излишни.

Напълно подкрепям.
За това служи мозъка все пак - да намира алтернативни, на пръв поглед нерешими проблеми Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Димов, мога да пусна няколко снимки на участъка между двата чукара, които съм събрал през годините.

Действително това ръбче има нещо като митичен ореол - трудно, клек, скали, откатервания - съвсем незаслужено!

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	... това ръбче ...

По моите виждания, от целия траверс на Бъндеришкия циркус, най-отвратителния участък не е там, а има едни жандарми, които идват след като се слезе от хуйнати връх на юг, преди да дойде ръбът на Муратов. Само тях помня, че бяха терсене за преминаване.

vladofff написа:

	dido написа:
	... това ръбче ...

По моите виждания, от целия траверс на Бъндеришкия циркус, най-отвратителния участък не е там, а има едни жандарми, които идват след като се слезе от хуйнати връх на юг, преди да дойде ръбът на Муратов. Само тях помня, че бяха терсене за преминаване.

Момент, ръбчето не е част от този траверс.
Башлийския чукар идва странично на билния преход.

Едит: Не чета внимателно Sad

Въобразих си, че говориш за билния ръб между двата чукаря - Башлийски и Бъндеришки, отдето нямаш снимки. Върнах назад и видях, че си писал за качването от Башлийска порта нагоре към Бъндеришкия чукар.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Димов, мога да пусна няколко снимки на участъка между двата чукара, които съм събрал през годините. Действително това ръбче има нещо като митичен ореол - трудно, клек, скали, откатервания - съвсем незаслужено!

Разбира се, бих разгледал снимки да си припомня, аз съм снимал само на едро.

Много много пъти съм потривал доволно ръце, когато съм успявал да заобиколя на пръв поглед непреодолим участък. И все пак на ръб не винаги това е възможно, поне за мене.

Както и да е. Бих разгледал снимки с удоволствие. Тогава (2020-та година), разглеждах и на Стефан Илиев снимки от групово преминаване.

По-трудният участък е между Башлийска порта и кота 1673 м, после ръбът до Бъндеришки чукар 2738 м не е толкова труден.

Правилно сте го описали – „гадни остри камъняци, нахвърляни хаотично“.
Трябва да се внимава, да се търси откъде да се мине, на места си помагаш с ръцете...
Едно невнимателно движение и можеш да се потрошиш. Достатъчно ти е да си навехнеш крака.
А ако минаваш ръба с тежка раница с 3,4 килограмова палатка вътре – ситуацията става още по-сложна. Smile

Dimov, вероятно си гледал мои снимки от минаването ми на 04.07.2015 г.
Тогава групата беше начело с бай Йоцкан (iozkan/Божидар), прилагам малко снимки на по-тегавите участъци от тогава.

Относно подсичането на ръба – в случая по-интересните гледки са от ръба, а не долу в ниското.
Освен това нали за това сме отишли там – не да ходим по тревицата като кравите, а да минем по ръба като орлите. Very Happy

Преди 9 години (леле, как лети времето...) след като изкачихме Бъндеришки чукар минахме по ръба до Башлийски чукар.
На връщане решихме да не катерим обратно до Бъндеришки чукар, а да подсечем югозападния му склон в посока Дончови караули за по-лесно.
Груба грешка! Подсичането се оказа по-трудно! Поне на мен така ми се стори. Щях да си изпочупя краката по наклонения склон. Smile

Гледам на джипиес-трака, че подсичането ни е отнело 59 минути. 750 метра за 59 минути – едва по 13 метра за минута. Shocked

Сега – гледайки снимките на южния склон на Бъндеришки чукар, заснети от Башлийски чукар– косата ми леко настръхва и се чудя с какъв акъл тогава сме решили да подсичаме...

Снимки на по-трудни места от ръба между Башлийска порта, кота 2673 м и връх Бъндеришки чукар 2738 м:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!