Кръгов маршрут до Мальовица и обратно

Здравейте,юнаци!
Може ли някой да сподели дали е възможен/или по-скоро удачен/ кръгов маршрут след изкачването на връх Мальовица?Имам предвид два варианта:продължаване след върха на изток и спускане към Еленино езеро,или слизане към Мальовишките езера и по Овчарския улей към хижата.Трудност,времетраене и т.н. ... Благодаря предварително!

panzer6 написа:

Здравейте,юнаци!
Може ли някой да сподели дали е възможен/или по-скоро удачен/ кръгов маршрут след изкачването на връх Мальовица?Имам предвид два варианта:продължаване след върха на изток и спускане към Еленино езеро,или слизане към Мальовишките езера и по Овчарския улей към хижата.Трудност,времетраене и т.н. ... Благодаря предварително!

Възможен е, обаче трябва да го направиш наобратно. Овчарския улей не е много приятен, понеже е много стръмен с камъняци и е най-добре да се качва. Същото важи и за улея между мальовица и орлето. Времена няма как да ти дам, тъй като изцяло зависи от физическата подготовка на човек. Да кажем качването ще ти е с 1 час, 1 час и нещо по-бавно от това по пътеката.

П.С - освен това забравих. Като се качиш на Премката, това означаа че можеш да качиш маловица по североизточния ръб. Там все пак въпреки че има пътека, която подсича, все пак трябва да се знае, че този маршрут не е стандартен туристически и крие някакви опасности. Или да се пуснеш към Еленино и от там по класическия да продължиш. Но така и така си ходил по камъняка и се качваш на 2600, най-добре е да се продължи по Североизточния ръб до мальовица и после да се слиза по класическия.

	panzer6 написа:
	...Трудност,времетраене и т.н. ...

Тези неща са много добре описани в пътеводителя на Румен Грънчаров, който беше добър разказвач.
За съжаление той наскоро почина в любимата му Рила... (https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=165288#165288).

Калоян е прав – по-добре е в обратната посока:
Хижа „Мальовица“ – Заешката пътека (или до Първа тераса и по Овчарския улей) – Мальово поле – Мальовишки превал – Североизточния ръб – връх Мальовица – Еленино езеро – Втора тераса – Първа тераса – хижа „Мальовица“.

Относно Североизточни (Източния) ръб на Мальовица – няма да му се плашиш толкова, въпреки че трябва внимание. Smile

Ето малко снимки:

https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=144125#144125

Успех! И да напишеш пътепис после във Форума. Smile

Откъс от пътеводителя „Върховете на Рила“ на Румен Грънчаров:

Цитат:

1.14.1. Хижа ”Мальовица” – Еленино езеро – вр. Мальовица (2,30 часа)

Най-често туристите отиват до вр. Мальовица през Еленино езеро (Голямо Еленско езеро). До него маркираните летен и зимен вариант, които започват от х. ”Мальовица”, почти съвпадат. От хижата се потегля покрай р. Мальовица към началото на долината. Пресича се реката и след 20 минути се достига до Първа тераса. В нейния долен край започва Очарския улей, по който в западна посока се изкачва стръмна пътека за Мальово поле. Тя не е маркирана. По описвания маршрут след още 20 минути се достига до Втора тераса. Тук на голяма скала са поставени възпоменателни плочи за загинали алпинисти и планинари, сред които е и героят от Еверест Людмил Янков. От това място в източна посока се отправя маркирана пътека за заслон ”Орловец”. Продължава се на юг-югозапад и след стръмно изкачване под склонове на вр. Малка Мальовица се достига до Еленино езеро. Тук се разделят лятната и зимната пътека. разстоянието от хижата до езерото се изминава за около 1,30 часа. Маркираната лятна пътека се изкачва стръмно на юг до основното (Мальовишкото) било. По него на югоизток се отделя немаркирана пътечка за Елени връх и вр. Орловец. Продължава се на запад-северозапад, като се следва лентовата маркировка. По възходящ стеснен участък от билото, покрит с изветрели скали, се достига до превал. Наблизо отново се събират лятната и зимната пътека. Най-високата кота се намира на 150-200 метра северно от превала. Отклонението е обозначено. Пътеката от х. ”Мальовица” продължава към хижите ”Иван Вазов” и ”Седемте езера” през връх Дамга (Вазов връх) и седловината Раздела.

Маркираният с метални стълбове зимен вариант минава край северния и западния бряг на Еленино езеро. Нататък се навлиза в широк кулоар, затворен между източни склонове на вр. Мальовица и на скалистия зъбер Орлето, от една страна, и западни склонове на къс хребет, спускащ се от основното било. По-нагоре се излиза на хребета, по който се достига до основното било. маршрутът не е лавинобезопасен. През декември 1965 г. от късия склон на Орлето се откъсва лавина, която отнема живота на 11 алпинисти. По този вариант не бива да се предприемат преходи дори и при най-малките признаци за лавинна опасност, както и в мъгливо време.

Съществува още един интересен, макар и по-труден летен вариант за изкачване на вр. Мальовица откъм Еленино езеро. Подходящ е за опитни туристи с добра физическа подготовка при ясно, сухо и стабилно време. Маркиран е само с каменни пирамидки.

От езерото се тръгва на запад по зимната пътека, която скоро се изоставя. Без пътека, през стръмен каменист терен се отива до Мальовишкия превал (седлото между вр. Мальовица и Орлето). От седлото се изкачва върхът по неговия скалист източен ръб. Сравнително краткото разстояние се преодолява чрез използването на катерачни способи. Има опасност от каменопади и травми. За описаните варианти са необходими около 2,30 часа.

...

1.14.3. Хижа ”Мальовица” – Мальово поле – Мальовишки превал – връх Мальовица (2,3 часа)

Този сравнително сложен маршрут е подходящ за лятото, при сухо и ясно време. Той е по възможностите на планинари с опит в ориентирането и придвижването по силно пресечени терени, включително и в катеренето по скали. Туристическа маркировка, освен каменни пирамидки, няма.

От х. ”Мальовица” се отива до Първа тераса (виж маршрут 1.14.1), откъдето по Овчарския улей се достига до склоновата заравненост Мальово поле. Началото на улея е в долния западен край на Първа тераса. Изкачването по него е трудно поради големия наклон и изровения терен. Има опасност от каменопади. След като се излезе на зеления килим на склоновата заравненост, се продължава на юг, към долното Мальовишко езеро. Над езерото, по източния склон на хребета Калбура (Ситото), минава известната Заешка пътека, която отвежда до северната алпийска стена на вр. Мальовица. По тази пътечка, едва личаща в тревата на места, преминавайки над останалите две Мальовишки езерца, се достига в подножието на класическия катерачен обект (1,30 часа от х. ”Мальовица”).

Следващата цел е седлото между вр. Мальовица и скалистия зъбер Орлето (Мальовишки превал). До него се отива по стръмен сипей. Тук има опасност от травми, особено при преминаването в обратна посока. От превала се изкачва върхът по източния му скалист ръб (виж маршрут 1.14.1). За целия преход са необходими около 2,30 часа.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Стефане, като че ли описанието ми се струва малко липсващо и неточно в часта на Заешката пътека. Тя не започва ли още от хижа мальовица и минава покрай виа Фератата и излиза горе. Минавал съм и от там, цялата я знам така. А пък ако четеш цитирания текст, прави впечатление че започва едва ли не откъдето е посочил автора. Но може и аз да не го изчитам правилно.

Да допълня, че има вариант ако от премката ще се слиза към Еленско езеро, то може да не се ходи на лятната пътека, а да се хване зимната за върха, където също има утъпкана лятна пътека (по-стръмна е от червената маркировка от езерото, но няма нищо страшно по нея и се минава). Иначе, ако ще се прави този кръгов маршрут, наистина е по-удачно да се качи първо през Очарския улей - Мальовишките езера, и след това да се слезе по червената маркировка през Еленско езеро. Маршрутът в общи линии си е турден, особено ако се качва и през североизточния ръб. Пълен е с камънак и сипеи, и си трябва внимание. За часове, ако не сте от бегачите и имате опит с ходения по Рила и Пирин (т.е. по камънак), то при хубаво време 4 часа (с включени кратки почивки) би трябвало да стигнат за качването. Слизането по лятната пътека с червена маркировка се взема стандартно за 2-3 часа.

kaloyanv написа:

Стефане, като че ли описанието ми се струва малко липсващо и неточно в часта на Заешката пътека. Тя не започва ли още от хижа мальовица и минава покрай виа Фератата и излиза горе. Минавал съм и от там, цялата я знам така. А пък ако четеш цитирания текст, прави впечатление че започва едва ли не откъдето е посочил автора. Но може и аз да не го изчитам правилно.

Да, прав си, наистина от описанието не се разбира откъде тръгва Заешката пътека.
Може би това е пропуск на автора, а може би нарочно не е написал, за да не обърка читателите...

Иначе маршрутът от хижа „Мальовица“ по Овчарския улей до Мальово поле е добре описан, няма други неясноти.
Могло е да се опише като отделен вариант и изкачването от хижа „Мальовица“ по Заешката пътека до Мальово поле.
Вероятно това е направено в следващия пътеводител „Рила“ на Румен Грънчаров в съавторство със Страхил Гювийски.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Има и още една пътека, която според мен е много добра и удобна - от най-долното Мальовишко езеро върви първоначално почти по хоризонтала на югоизток, като сече целия северен склон на Малка Мальовица, след което слиза на Втора тераса. Когато сме ходили на биваци до мальовишките езера, все от там сме слизали, защото не е толкова стръмна /спрямо Овчарския улей/ и с багажите е доста по-лесно от там.

Vladofff, случайно да ти се намира джипиес-трак на тази пътека, за да се нанесе на БГМаунтийнс? Има ли пирамидки по пътеката, ясно видима ли е?

Веднъж се качихме от хижа „Мальовица“ по Заешката пътека до връх Ушите и после не ни се слизаше по същия път, та слязохме по Овчарския улей, а той е леко неприятен за слизане, та тази пътечка би била добра алтернатива за хубаво кръгово маршрутче.

milen_kb написа:

Да допълня, че има вариант ако от премката ще се слиза към Еленско езеро, то може да не се ходи на лятната пътека, а да се хване зимната за върха, където също има утъпкана лятна пътека... то при хубаво време 4 часа (с включени кратки почивки) би трябвало да стигнат за качването. Слизането по лятната пътека с червена маркировка се взема стандартно за 2-3 часа.

Прав си, лятната пътека от Елениното езеро нагоре към връх Мальовица има участъци с дребни натрошени камъчета, които са много неприятни на слизане, така че зимната пътека е по-подходяща, особено за хора с болки в колената.
Относно времето за качване и за слизане – ако включим и времето за снимки, трябва още повече.

Калояне, сега се сещам за още един пропуск на Румен Грънчаров – не е пояснил откъде произлиза името на Заешката пътека.
Веднъж ме убеждаваха, че Заешката пътека е кръстена така, защото е тясна като за зайци. Smile

А истината е друга: Името на пътеката произхожда от прякора на бившия домакин на хижа „Мальовица“ – Димитър Бибин – Заека (Заяко).

Източник: Асен Г. Христофоров – „Заешкото семейство“

Цитат:

— Май не си идвал друг път в хижата — рече ми, след като ме поразгледа за миг-два в жълтата светлина на лампата. — А може и да си идвал, но хич мога ли да помня всички! Димитър Бибин ме викат… Какво, не си ли слушал за Заека? — и той протегна ръка.

Необичайни официалности! Стиснах кокалестата ръка, която беше обесила скелета, и на свой ред се представих, после казах, че ще го наричам бай Димитър.

— Мито ми викат у Самоков — поправи ме той. — Мито Заеко…

...

На другото лято пак подновили къртовската работа по просичането на пътечката между сипеите и стръмните ръждиви скали над клековата гора. Нарамили кирки и лопати и почнали стъпка по стъпка да изсичат път в снагата на мощния рид, сякаш не хора, а диви кози ще се катерят по нея. Снегът пак им попречил, та трябвало и трето лято да дълбаят скалата. Най-сетне успели да изградят „заешката пътека“ — за удобство на туристите и за прослава на Заешкото семейство. И тъкмо тогава, както пред прага на първата зима, пак се случило нещо необикновено, което занимавало умовете им през дългите зимни месеци. Един български самолет се разбил в каменната снага на Мальовица и паднал над третото езеро. Зайчето било на риба към езерата. Дочуло страшния грохот, то припнало към мястото на катастрофата и смогнало да измъкне силно обгорения пилот изпод пламтящите развалини, но наблюдателят загинал. По някаква щастлива случайност спасеният пилот се оказал самоковец, и то добър познат на Заешкото семейство. Още тогава той дал дума да стане кум на Зайчето, щом момъкът се зажени. И спазил дадената дума. Но през тая зима, прекарана отново в самотната хижа, Зайчето бил далече от момите и за да не мисли за тях, двамата със Стария Заек решили да пренесат частите на разбития самолет в хижата със скритата надежда, че ще могат да възстановят и него, снаждайки едно парче към друго, както бяха възстановили и скелета от съставните му кости. Уви, моторът проработил толкова, колкото бе проходил и скелетът!

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	Vladofff, случайно да ти се намира джипиес-трак на тази пътека, за да се нанесе на БГМаунтийнс? Има ли пирамидки по пътеката, ясно видима ли е?

За съжаление нямам, няма и изгледи повече някога да мога да ида там, тъй като ми махнаха някои съществени части от крака, които допринасяха за ходенето по такива пътеки. Ако имаш ходене в района на Мальовица, просто мини на слизане през езерата /Маловишките/. От най-долното тръгни на югоизток, има и пирамидки на места, лесно ще я откриеш, защото е изсечена в скалите и просто няма откъде другаде да минеш. Ако я търсиш отдолу нагоре обаче е по-трудно, защото не личи къде точно минава. Затова - ако ще и правиш трак, я направи на слизане. Така вероятността да я объркаш и нищожна.
горе долу е ей това:

всъщност си личи, щом и на гугълската снимка се вижда: С червена черта съм направил линията малко под оригинала, за да се вижда:

Също така има и още една пътека, която е поизоставена и позабравена вече. На времето е била много добре вкопана и трасирана. Сега вероятно е и обрасла. Допреди десетина години ставаше. Използвахме я да ходим нагоре от скритата полянка, където правехме биваци, когато Любо беше хижар и като се напиеше, стреляше с калашник по палатките.

Благодаря на всички за съветите!Тъй като не съм бил в района,а и групата не е от най-пъргавите,може би ще предпочета възможно най-лекия и добре маркиран класически маршрут.Евентуалното лутане по немаркирани пътеки може допълнително да изцеди силите и да увеличи ненужно времетраенето на прехода.Може при повторно посещение да пробваме нещо по-нестандартно...!
Групата е от петдесетгодишни младежи /по дух/,среднотренирани.Качвали са Вихрен Полежан,Муратов,Марагидик,но Мальовица явно е друга бира и не ми се иска да поемаме излишни рискове.И без това с дългите почивки ще отидат към 12 часа,вероятно.Слънчево лято на всички!

Точно така, добре си решил. Тъкмо огледайте по-добре района, позапознайте се , говоря за групата цялостно. Обърни внимание на тези маршрути от къде минават, поне да видите овчарския улей, и тн .. И другия път вече може да го направите, така както ти казахме.

В най-близко време смятам да посетя точно тази зона, и ще запиша трак на пътеката за която колегата @vladofff говори. По план ще се качвам по Овчарския улей, но евентуално ще мина от там, щом като е по-хоризонтално. Или пък, първия ден като пристигна, ако съм в кондиция - за загрявка ще кача Овчарския и ще сляза по нея.

@stefan_iliev38, ето тук съм качил трак на пътеката.Дори се върнах за да я запиша стриктно от самото начало, но за съжаление отново допуснах едно отклонение между точки 39 и 53, иначе пътеката е сравнително утъпкана, тук-там и пирамидки има.

"Тъй като не съм бил в района,а и групата не е от най-пъргавите,може би ще предпочета възможно най-лекия и добре маркиран класически маршрут. Евентуалното лутане по немаркирани пътеки може допълнително да изцеди силите и да увеличи ненужно времетраенето на прехода."
+++++++++++++
Преди 30 години и няколко дни, в опит да измисля кръгов маршрут, се качих на Мальово поле, ходих до Ушите, подсякох през пряспата стената на Мальовица и тръгнах да си търся белята по каменния език към Орлето, ходейки само на 2 крака, щото съм отворен. Ей, как паднах! Добре е, че по същото време други идиоти не са отвличали вниманието на Оня отгоре, иначе нямаше да ви досаждам. Shocked