Валози и Гложка 26.05.2024

Валози и Гложка 26.05.2024

Когато през есента ходихме до Църноок, още в началото на прехода Ненад, нашият сръбски водач ни каза, че най-високите върхове на издигащите се северно Лисинска и Гложка планина, могат да бъдат изкачени за един ден. Това ми влезна в главата, но не исках да се ангажирам с конкретни дати, още повече, че зимата наближаваше.
Но дойде и пролетта и беше време да отидем и да направим опит да ги изкачим. С Ненад се бяхме разбрали за датата 26 май, като уговорката беше, че вали ли, просто няма да тръгваме от София. Дълго време прогнозите не бяха благоприятни и бях почти убеден, че няма да тръгнем. За радост, обаче нещата се обърнаха и започнахме да правим бърза организация.
Така в ранното неделно утро, тръгнахме пет коли от баничарницата в Овча Купел. За разлика от късмета с прогнозата за времето, нямахме такъв на граничния пункт Стрезимировци. Хванахме смяната на сръбските служители и се наложи да чакаме известно време.
Все пак малко преди 10, бяхме в село Горна Лисина, което щеше да бъде изходния ни пункт. Там ни чакаше Ненад, заедно с още пет представители на местните туристически дружества, като така общия брой на участниците в разходката стана 25. Всички бяхме наясно, че ни чака никак не лек преход, затова и без да се бавим много, тръгнахме от площада на селото...

Първият от първенците, които искахме да изкачим беше Валози (1829 м), който е най-високият връх на Лисинска планина. Относно наименованието и на върха и на планината, научихме и някои други неща, които са споменати от водачите ни във видеото по-долу.
Тръгнахме по асфалта по течението на Лисинска река и не след дълго се отделихме по коларски път вдясно, срещу течението на нейния приток Балдин дол. Съвсем скоро стигнахме до важен разклон от пътя, който пропуснахме, но знаехме, че ще се върнем по него. Всъщност ако целта за изкачване е първенеца на Гложка планина връх Мечит, то трябва да се тръгне именно по този разклон вляво.
Следвайки пътя минути по-късно се отделихме от реката и започнахме стръмно изкачване в гората. В един момент на един открит участък се откри и той – Мечит (1756 м), който през следващите няколко часа, беше постоянно в полезрението ни...

... А над Лисинското езеро се извисяваше внушителния масив и на Милевска планина...

При последните къщи на една високо разположена махала се заредихме с вода, каквато възможност, няваше да имаме през следващите шест, седем часа...

Продължавахме да се изкачваме стръмно, като наклонът намаля в подножията на връх Бели рид, до който изтичах набързо...

Вече бяхме на открито, като малко след този връх отново се влиза за кратко в гора. В нашия случай, обаче, ние напуснахме пътя и започнахме да се изкачваме без пътека по източните склонове на внушителния масив на връх Валози...

Зад нас, също така внушителен, се открояваше и Мечит, над който се образуваха облаци...

След продължително и стръмно изкачване, излезнахме на тревистото теме на върха, до който някои бяха отишли вече...

Изкачих се на безименната кота преди същинския връх, откъдето се откриха страхотни гледки във всички посоки...

Велики Стрешер (1876 м)...

Първенецът на цялото Краище Бесна Кобила (1922 м)...

Църноок (1881 м)...

Милевец (1733 м)...

...и самият връх Валози (1829 м)...

След по-дълга почивка на върха, тръгнахме обратно по склона му към другия гигант в района връх Мечит...

Спуснахме се до седловината между двете планини Лисинска и Гложка и започнахме да се катерим отново стръмно...

А Валози вече бе далеч зад нас...

Милевска пък изглеждаше още по-внушително от тук...

Изкачихме се и на връх Гложко било (1673 м)...

...след което ни остана последния стръмен склон към връх Мечит...

Не след дълго го изкачихме и стъпихме и на връхната точка на Мечит...

Времето напредваше, обаче и трябваше да слизаме. Само че този път хванахме коларски път, минаващ по северните склонове на Гложко Било и по него за два часа и половина слезнахме в селото. Получи се една страхотна разходка, на която изминахме 22 километра и взехме над 1400 метра денивелация. А и изкачихме две от високите планини в Сърбия, като и двете надвишават 1750 метра.
Естествено вечно щастия няма, като на границата чакахме повече от час, но пък това не развали доброто ни настроение. Малко преди два след полунощ всички си бяхме по къщите.

А ето и линк към видеото:

https://www.youtube.com/watch?v=yER6qd1n70A

п.с. По някакво конкретна причина ли няма подфорум "Планини в Сърбия"?

"По някакво конкретна причина ли няма подфорум "Планини в Сърбия"?"
=============
Вероятно, като няма сериозни планини, организаторите на форума са ги отсвирили.
Да не се правя на интересен с немски/австрийски термини, те говорят за Хълмове, Средни планини и Планини.
Това, което показваш, е нещо от типа на нашата Средна гора, малко по-високо, но не и колкото Витоша.
Ако сърбите имаха сериозни планини, нямаше да ги подминавам транзит.
Виж какво пише Уки:
"В Сърбия след отделянето на Косово има само 4 (четири) върха с надморска височина над 2000 m, които се намират в три планински масива. Най-висок сред тях е Миджур, първенеца на Западна Стара планина със своите 2168 m, надморска височина. Всичките върхове над 2000 m в Сърбия са:

Миджур (2168 m) в Стара планина - на границата с България;
Поглед (2155 m) в Мокра гора;
Дупляк (2032 m) в Стара планина;
Панчичев връх (2017 m), първенеца на Копалник;"

По-скоро не ми се вярва това да е причината. Би било един вид подценяване на тези планини от страна на организаторите, което доколкото ги познавам, не би могло да се случи. Предполагам ще се съгласиш, че за всеки влак си има пътник, така е и за планините. Едни искат скали, други тревни била, трети просто да излязат от града.
И тъй като ние имаме пет съседки, като видях, че няма Сърбия, наистина се зачудих. При положение, че тя е може би е най-достъпната за нас, като планинари. Съответно лично за мен (абстрахирам се от това, че се интересувам) ако реша да отида някъде, то ще ми е много по-лесно да намеря нещо за там, ако то е подредено на видно място и отделено от планините в другите съседни нам държави.
А иначе специално ние имаме привилегията да съседстваме с едни от най-високите сръбски планини, което предразполага за осъществяване на еднодневни, или двудневни разходки. Специално за тази част на Сърбия ти изпращам един сайт, от който взаимствам информация и който би могъл да ти послужи за евентуални планове за разходки

https://pss.rs/planine-srbije/juzna-srbija-istok/

tortomanin написа:

Да не се правя на интересен с немски/австрийски термини, те говорят за Хълмове, Средни планини и Планини.
Това, което показваш, е нещо от типа на нашата Средна гора, малко по-високо, но не и колкото Витоша.
Ако сърбите имаха сериозни планини, нямаше да ги подминавам транзит.
Виж какво пише Уки:
"В Сърбия след отделянето на Косово има само 4 (четири) върха с надморска височина над 2000 m, които се намират в три планински масива. Най-висок сред тях е Миджур, първенеца на Западна Стара планина със своите 2168 m, надморска височина. Всичките върхове над 2000 m в Сърбия са:

Миджур (2168 m) в Стара планина - на границата с България;
Поглед (2155 m) в Мокра гора;
Дупляк (2032 m) в Стара планина;
Панчичев връх (2017 m), първенеца на Копалник;"

Веднага виждам как са изпуснали връх Мартинова чука и връх Оба. Може и други да има. Така че този текст е за боклука.
Не съм наясно тези с преводи и интерпретации от немски, нo когато съм попадал определение за планина, обикновено се цитира към 500м. надморска височина.
И нямам предвид само в интернет.

Ей тоя връх тука е има няма 700 - 800м., обаче май се набутах, че се мотах там, трябваше да си мина транзит.

Жоро, извинявай за офтопика!

Dimov написа:

	tortomanin написа:
	... Дупляк (2032 m) в Стара планина;

Веднага виждам как са изпуснали връх Мартинова чука и връх Оба. Може и други да има. Така че този текст е за боклука.

Дали?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря за хубавия разказ. Снимките са станали много добри и чак се пренасяш на място... То точно тези разкази с картини, дават едно мноого различно усещане, което го няма при видеата и модерните средства за предоставяне на информация. Когато има разказ с картинки, голяма част работи и съзнанието на човека, който приема информацията. С видеата не е така.

kaloyanv написа:

Благодаря за хубавия разказ. Снимките са станали много добри и чак се пренасяш на място... То точно тези разкази с картини, дават едно мноого различно усещане, което го няма при видеата и модерните средства за предоставяне на информация. Когато има разказ с картинки, голяма част работи и съзнанието на човека, който приема информацията. С видеата не е така.

А на живо е още по-добре Very Happy

Ако проявяваш интерес пиши, имам разни планове, които биха ти допаднали Very Happy

Иначе, дали върховете над 2000 метра в Сърбия са тези посочени в уикито, или дали имат сериозни планини е тема, която не бих искал да започвам, просто защото е излишно. На мен единствено ми стана интересно, каква е причината да няма отделен раздел за сръбските планини. Това при положение, че както написах по-горе те са от най-достъпните за нас, като планинари от България. А и в крайна сметка си мисля, че този форум не се чете само от алпинисти, които катерят с въжета на отвеси и на високи върхове. Все съм на мнение, че има и такива, на които би им било интересно да отидат и на върхове под 2000 метра, било защото нямат познанието да използват въже, или просто защото търсят по-лека разходка. И именно поради тази причина се заинтригувах от липсата на такъв раздел и съответно бих искал да разбера за причината, която може да е съвсем адекватна. Примерно чисто технически да не може да се сложи, или нещо друго, което за мен да не е ясно. Това е, друго няма.

Въпрос на брой налични теми е Жоро.
Можеш ли да преброиш колко такива има за Сърбия?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Съб Юни 01, 2024 7:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	dido написа:
	Въпрос на брой налични теми е Жоро. Можеш ли да преброиш колко наличи има за Сърбия?

Ами Дидо, точно това ми трябваше, като отговор още в самото начало. Много съм далеч от това да тръгна да броя колко теми има за тази, или онази държава.
Просто задълбахме излишно с някакви съвсем други теми, а можеше да си го спестим. Друго не ми е нужно, като ходя натам, ще си ги слагам постовете в общата тема и въобще няма да обръщам внимание на това, защото знам причината вече. Благодаря!

Съжалявам за забавянето ми да дам обяснение, Жоро!

Освен Сърбия, кандидат за собствен подфорум са Хималаите.
Добавянето на такъв не е проблем и може да се случи по-натам, когато се събере критично количество теми, примерно 15+.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy