Пелион или Пилио (на гръцки: Πήλιο, Пилио, на старогръцки: Πήλιον, произнасяно
Пелион, на катаревуса произнасяно Пилион) е планина в югоизточната част на Тесалия,
Гърция, недалеч от Олимп. В древногръцката митология Пелион (по името на Пелей,
митичния цар, бащата на Ахил) е дом на кентавъраХирон, учител на много
древногръцки герои, като Язон, Ахил, Тезей и Херкулес. Днес Пелион е част от областна
единица Магнезия, в която влизат демите Волос, Загора-Муреси и Южен Пелион.
Най-високият връх на Пилио е Пуряно̀с Ставро̀с (на гръцки: Πουριανός Σταυρός), още
Загора̀ (на гръцки: Ζαγορά) и Ксефо̀рти (на гръцки: Ξεφόρτι) с височина 1624 m.[1]
На връх Пурянос Ставрос има изградени военни инсталации, сред които
комуникационен възел за тропосферна комуникация[2] на системата на NATO Ace High.[3]
Заради това достъпът до връхната точка е ограничен.
1. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα.
Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία
Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 263. (на
гръцки)
2. ACE High NATO Communications System Сателитните комуникации заместват тази система и тя спира да функционира през 1980-те.
3. ACE High
Миналата седмица Дидо (dido – Бутам след осмата бира ) ми се обади по телефона и ми предложи да отидем в Гърция.
Той имал да свърши нещо важно там и ме попита дали мога да се присъединя към него за компания и малко помощ.
Не ми трябваха много увещания и бързо се съгласих.
Пътувахме с колата на Дидо. До вечерта стигнахме до град Волос, близо до който беше нашата цел.
Град Волос е известен с няколко неща:
С големите наводнения през септември 2023 г. и с кораба „Арго“ от гръцката митология, с който Аргонавтите тръгнали за Златното руно.
За кораба „Арго“ ще стане дума още веднъж в края на пътеписа.
Град Волос ми направи впечатление със спретнатите си улици, кръговите кръстовища с фонтани и зеленина, както и с чистотата.
Нощувахме на палатки на брега на Пегаситийския залив на Бяло море. Това е огромен залив с почти кръгла форма:
Дължина от юг на север 26 km, най-голяма ширина 33 km, ширина на входа 6 km, максимална дълбочина 102 м.
Панорама от дясно на ляво (в посока от югозапад на юг, изток и север):
Палатките ни, а на заден план е планината Отрис с първенеца си връх Отрис 1726 м:
За мое голямо учудване – на север се белееше планината Олим:
А на отсрещния бряг на залива се белееше град Волос:
Прогнозата за времето за този ден беше чудесна, слънчево и топло (максимални температури над 15 градуса).
Следващия ден се очакваше заоблачаване, а вдругиден много силен вятър. Затова с Дидо решихме днес да отидем до близката планина Пелион.
Планината Пелион отдавна влизаше в плановете ми и ето, че сега дойде и нейният ред.
Тя не е много голяма планина, но не е и малка – 50-тина километра дълга и 10-15 км широка.
Най-високият ѝ връх Пуряно̀с Ставро̀с се издига на 1624 м над морето, което е доста денивелация.
Източно от Пелион се простира Бяло (Егейско) море, а на запад е Пегаситийският залив и градът Волос.
Всичко това обещавеше впечатляващи панорами и гледки от върховете на планината, ако видимостта е добра.
Ето я и самата планина Пелион, както я видях сутринта от брега на Пегаситийския залив от разстояние 30-тина километра:
Най-високите върхове на Пелион:
Вляво – първенецът Пуряно̀с Ставро̀с (1624 м), в средата – връх с антени (1547 м), вдясно – връх с комуникационна кула (1518 м):
Предварително бях проучил, че на най-високият връх (1624 м) имаше военна база, така че той беше забранен за качване с кола.
Имаше ски-курорт южно от тези три най-високи върха, който беше на 1300 м, а пистите му се издигаха до връх Агриолефкес 1471 м.
Обаче от уеб-камерата на курорта знаех, че по пистите имаше сняг, а на нас не ни се газеше сняг, така че и този връх също отпадна.
Бях намерил информация, че голямата комуникационна кула (1518 м) е изоставена и достъпът по асфалтовия пътя до нея е свободен.
Но сигурно кулата щеше да е заключена, а дали около нея имаше хубава гледка към Бяло море и далечните планини – това не знаех.
Оставаше последната ми надежда – средният връх (1547 м). На него имаше много антени и вероятно достъпът до тях беше свободен.
Но можеше да се окаже, че и на него има военна база. В краен случай щяхме да стигнем до оградата, откъдето също щеше да има гледка.
Докато съзерцавах играта на морските вълни и се радвах на топлото слънце, изведнъж чух рева на самолетни двигатели.
После видях и самолета – изтребител, който най-вероятно патрулираше или правеше учения. Лупингите му бяха интересни.
Този самолет ме подсети за натовските бази горе в планината Пелион и че може би пътят до обзорните ѝ върхове е забранен...
Първо се отбихме до близкото градче Алмирос, откъдето купихме закуска – гръцки баници.
По пътя личаха следите от миналогодишните страшни наводнения в района на Тесалия. Разрушен мост:
Бяла спретната къщурка с две портокалчета отпред:
Гръцка баница – изненада! – приличаше на гръцките баници, които се продаваха в Кауфланд:
После се отправихме към град Волос – в далечината на следващата снимка:
Горе вдясно се виждаха нашите цели – планината Пелион с върха с антените (1547 м) и върха с изоставената кула (1518 м):
Като влязохме във Волос, видях поставен на стълб самолет и не пропуснах да му направя снимка.
Дидо обаче ми направи забележка, че самолетът бил пред военно поделение и заради това не било желателно да го снимам.
Че за какво са си правили целия този труд да поставят този самолет на това място, ако не с нарочната цел да бъде сниман?!
Хубаво градче е Волос, но за съжаление нямахме време да го разглеждаме.
Минахме през центъра, откъдето Дидо купи гироси за обяда, който щяхме да хапнем по-късно. И излязохме от града.
Пътят ни минаваше през няколко селца върху стръмните склонове на планината: Алли Мериа, Ано Волос, Катохори, Портариа.
По едно време Гугъл ни прекара по преките тесни стръмни улички на селата, добре, че никой не идваше насреща ни:
После пак излязохме на главния широк път и по-нататък нямаше изненади.
Бързо набирахме височина, от време на време се откриваше гледка към залива и град Волос.
Дидо си спомняше от минали негови ходения в планината за обзорно място край пътя с хубава гледка. Решихме там да обядваме:
Долу в ниското се виждаше Пегаситийският залив (26 км на 33 км) с град Волос в десния му (северен) край.
Отляво планината Пелион продължаваше на юг, постепенно снишавайки се и завивайки заграждаше залива от изток и юг.
Отвъд нея на юг се издигаше грамадният остров Евбея (Евия) със заснежената пирамида на своя първенец – връх Дирфи 1743 м.
На югозапад беше планината Отрис 1726 м, отляво на която бегло се различаваше Парнас 2459 м, а отдясно – Тимфристос 2313 м.
За съжаление на запад имаше мараня и облачета, които пречеха да се видят ясно върховете на планинските вериги Аграфа и Пинд.
Снимките не станаха много хубави, но в обедната мараня и с телефона – толкова.
А като стана въпрос за обяд – ето го и него – вкусен гирус. Крайно време беше – минаваше 15 часа.
Продължихме по лъкатушещия път нагоре.
Горе се видяха антените на връх (1547 м), нашата втора цел:
„ПАЛIA XANIA“ – в превод от гръцки „Стари ханове“, така каза Дидо, който поназнайваше гръцки.
Горе се показваше върхът на изоставената кула (1518 м), нашата първа цел:
Напред (на север) главният път продължаваше да се изкачва, минаваше покрай няколко военни бази и накрая стигаше до
военната база на най-високия връх (1624 м). Малко след кръстопътя имаше табела, на която пишеше, че достъпът е забранен:
Надясно (на изток) имаше отбивка – тесен стар асфалтов път, водещ към изоставената кула (1518 м).
Имаше табела с надпис „ΠΥΡΓΟΣ ΟΤΕ“, което означаваше „КУЛАТА ОТЕ“, нямаше табела за забрана на пътя.
Доколкото знаех, ОТЕ е най-големия телеком в Гърция, вероятно негова е била изоставената кула (повече информация за ОТЕ).
Зад нас (на юг) бяхме подминали със 70 метра отбивката на запад по тесен асфалтов път, водещ към върха с многото антени (1547 м):
Екипирахме се набързо (темепературите бяха спаднали под 10 градуса, подухаше студен ветрец) и потеглихме към изоставената кула.
В началото имаше стаичка (бивш пропускателен пункт?), която беше запазена и можеше да послужи за заслон при лошо време:
Вдясно от стаичката в далечината се показа едва-едва над върховете на дърветата объл връх с няколко кръгли кули на него.
Кулите приличаха на гъби и нямаше съмнение, че това е военната база на първенеца на Пилион – връх Пуряно̀с Ставро̀с 1624 м.
Предстоеше ни да изминем около 1,1 км пеша по асфалтовия път до изоставената кула със съвсем малко изкачване (около 65 метра).
Гледка назад към кръстопътя, откъдето тръгнахме – върхът с антените (1547 м) започна да се надига впечатляващо на хоризонта:
По дървените колове отстрани на пътя имаше туристическа маркировка – обичайната за Гърция – червено-бели кръгове и ромбове:
Стигнахме до изоставената кула. Оказа се, че има още няколко кули-предаватели, изглеждаха като действащи.
Не изглеждаше да има живот наоколо, така че стигнахме необезпокоявани до самата кула, вратата на която се оказа заключена.
Имаше желязна стълба отстрани, която се качваше на първата тераса на кулата, но стълбата беше стара, не ми вдъхваше доверие.
На терасата нямаше парапет и не се знаеше в какво състояние е бетонът, така че решихме да не се правим на герои и не се качихме.
Освен това можеше да има видеонаблюдение, така че да ни хванат и после полицията да ни причака на слизане по единствения път.
Гледка на север от основата на кулата – виждаха се планините Олим и Осса, и първенецът на Пелион връх Пуряно̀с Ставро̀с 1624 м:
Първенецът на планината Пелион – връх Пуряно̀с Ставро̀с 1624 м:
За съжаление в останалите посоки гледка нямаше, защото дърветата я скриваха.
Червената маркировка продължаваше на изток, минавайки покрай антените. Видях табела „ULTRA PELION TRAIL“, явно за състезание.
Разходих се малко по маркировката на изток с надеждата да се открие гледка към Бяло море, но напразно, гората беше много гъста.
После се върнах и застанах южно от изоставената кула, откъдето имаше гледка на запад към върха с антените (1547 м):
И на север към „гъбките“ на първенеца на планината Пелион – връх Пуряно̀с Ставро̀с 1624 м:
За съжаление на запад имаше облаци и слънцето светеше насреща, така че почти нищо не се различаваше.
Голямо разочарование, поне за мен. Но не губех надежда, защото оставаше последната възможност – върхът с кулите 1547 м.
Върнахме се до колата. Решихме аз да се кача нагоре по пътя към върха 1547 м, а Дидо да остане да чака в колата.
Аз щях да разузная дали пътят не е забранен и ако се окажеше свободен, щях да звънна на Дидо по телефона да идва.
Началото на пътя (нямаше забранителни табели, всъщност нямаше никакви табели):
Това може би е било параклис (а можеше и все още да е), нямах време да проверя дали е отворено:
Имаше дървени стълбове с жици, които пресичаха пътя и водеха право нагоре към най-голямата антена, намираща се на върха.
Не бях виждал подобна антена отблизо – изглеждаше масивна и заплашителна, от което заключих, че почти сигурно беше военна.
Нагоре пътят описваше няколко серпентини, изкачването беше плавно, но трябваше да бързам, защото залезът наближаваше.
Обръщайки се назад, зяпнах от изненада – беше се показала голямата изоставена кула, до която кула бяхме ходили преди малко:
Постепенно се показа южната част на планината Пелион със ски-курорта, както и остров Евбея и Пегаситийския залив:
Наближавах завоя на втората серпентина, където се издигаше първата кула. Не се виждаха бариери.
Съоръженията и постройките наоколо изглеждаха запуснати и изоставени, но може би още действаха.
До върха оставаха още 2 серпентини, но дори само дотук гледката си заслужаваше, така че звъннах на Дидо и му казах да идва.
Казах му, че пътят дотук е свободен, че може да се качи с колата, да я паркира на завоя, а нагоре да продължим пеша. Дидо потегли:
На следващия завой отново пресякох дървените стълбове с жиците и видях, че водят до върха, който е ограден с ограда.
Оградата беше висока и стабилна, явно все пак там имаше военно поделение и нямаше да успеем да се качим до самия връх.
Дидо ме застигна с колата, обаче ме подмина и продължи нагоре, без да спира. Явно беше намислил да се качи с колата догоре.
Дидо продължи зад последния завой, на който се издигаше втората кула. След малко видях, че колата му обръща и се връща назад.
Точно на завоя се срещнахме с колата, Дидо отвори прозореца и каза нещо от сорта:
„Абе, Стефане, къде ме караш да се навирам, има военна база, пътят е преграден, ще ни арестуват, това са военни!“.
Отговорих му, че няма страшно, няма да ни арестуват, защото ние сме туристи и няма да снимаме базата, а гледката около нея.
Така че въпреки протестите на Дидо, аз продължих малко след завоя с непоклатимото намерение все пак да снимам панорамата.
50-тина метра пред мене пътят беше преграден – нататък започваше военното поделение. Направих една бърза скришна снимчица:
И се качих до малката постройка вляво от пътя, откъдето щях да снимам, скрит от погледите на военната база.
На изток се виждаше изоставената кула (1518 м), Бяло море и Атонския полуостров с връх Атос (2033 м):
На юг планината Пелион се спускаше и ограждаше от изток и юг Пагаситийския залив, а зад нея бе остров Евия с връх Дирфи 1743 м:
На югозапад зад Пегаситийския залив се издигаха планините Парнас (2457 м), Отрис (1726 м), Гьона (2508 м), Вардусия (2495 м), Ета (2152 м):
На запад в ниското беше град Волос (на северния край на Пегаситийския залив).
Зад него в мътилката от облаци и слънчеви лъчи с голямо усилие на въображението можеха да се изфантазират планините на Аграфа и Пинд:
На северозапад блестяха водите на голямото езеро Карла, на север се белееше Олимп, а пред него бяха планините Оса и Мавровуни:
За съжаление не носехме фотоапарати, а с телефона нямаше как да станат прекрасни снимки. Но все пак и това е нещо.
Ски-център „Пелион“ със ски-пистите до връх Агрйолефкес 1471 м:
На заден план – бялата пирамида на първенеца на остров Евбея (Евия) – връх Дирфи 1743 м:
Пегаситийският залив и остров Евбея:
Планината Парнас (връх Лиакура 2457 м) на заден план вляво и планината Отрис (връх Отрис 1726 м) вдясно над Пегаситийския залив:
Пирамидата на връх Пирамида 2508 м в планината Гьона (в центъра на заден план), вдясно от него връх Коракас 2495 м във Вардусия,
пред тях планината Отрис (връх Отрис 1726 м вляво от в. Пирамида) и планината Ета (връх Пиргос 2152 м вдясно от в. Коракас):
На запад – тук вече съм безпомощен.
Езерото Клара на северозапад:
Север, отзад напред: планините Олимп (връх Митикас 2917 м), Оса/Кисавос (връх Пророк Илия 1978 м), Мавровуни (връх Скутли 1053 м):
Дидо, разбира се, не беше доволен от гледката и се оплакваше, че нищо не се виждало.
Аз пък му отвърнах, че всичко си се вижда – Парнас, Гьона, Вардуша, Дидо не се съгласи, мътилка било, не се различавали върхове.
Аз контрирах, че много добре си се различават върховете – ето го Лиакура, ето я пирамидата на връх Пирамида, ето го Коракас...
Дидо отново изяви съмнение, аз настоях и започнах да му показвам върховете... Бяхме забравили, че се намираме до военна база...
Ала военната база не беше забравила за нас! Изведнъж видяхме човек да се задава с бърза крачна право към нас откъм заградения път.
Човекът ни проговори нещо на английски (очевидно ни беше разбрал, че сме чужденци), че това било военна база и било забранено.
Дидо му се извини и обясни, че съжаляваме, че сме туристи, аз също се извиних, казах, че не сме снимали базата, а гледката към Волос...
Разбран излезе човекът, нищо не ни направи. Качихме се в колата, Дидо пак ми три сол, че с военните в Гърция шега не бива...
Слязохме до обзорното място (където бяхме обядвали) – тъкмо навреме за залеза!
Залезът не беше нещо кой знае какво, но все пак бе красив, макар че трудно се запечатва такъв залез с телефон.
Прощални кадри към залязлото Слънце и продължихме с колата надолу към град Волос.
Във Волос седнахме в едно познато на Дидо заведение и хапнахме.
Аз си взех някакви кюфтета със сос, ала сосът се оказа леко кисел, та не ми хареса особено.
Няма как, трябва да се правят жертви и да се опитва чуждестранната кухня. Добре, че още имах в багажа си запаси от България.
Близо до ресторантчето имаше кръгово кръстовище с фонтан и статуя на кораба „Арго“, които се осветяваха със сменящи се светлини:
Който иска да научи повече за кораба „Арго“ и защо е толкова важен – може да прочете в книгата „Митове и легенди за съзвездията“:
Това беше моето първо посещение на Пелион. Специални благодарности на Дидо, че отидохме.
Планината би била съвсем различна пролетта и лятото, когато горите са зелени, или пък есента, когато листата пожълтеят.
Но... това са планове за бъдещи разходки, които може би няма да се осъществят... Аз съм доволен и от зимната Пелион, която видях.
Връзка към албума в Гугъл Снимки със снимките в пътеписа:
П.П. Самолетът, който Дидо ми се скара да не снимам, защото бил пред военно поделение, се оказа, че не се намира пред военно поделение, а пред входа на изоставения парк „Πεδίο του Άρεως“ („Полето на Арес“):
П.П.П. На „Руските топографски карти“ 1:50 000 (https://www.kade.si/index.html#SEEtopo,user-data=16/2566071.65/4779645.61/0) върхът с изоставената кула е даден с името Аидонаки и височина 1529,0 м. Почти същата височина показа и моят джипиес – 1527-28 м. На Гръцката онлайн топографска карта (http://www.topoguide.gr/index-map.php) върхът е даден с името Aidhonaki и надморска височина 1518 м. Вероятно тази височина се отнася за котата по средата на поляната, която моят джипиес показа 1517 м.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пон Фев 19, 2024 12:28 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Били сте много близо до с. Макриница (според Уикипедия името е от славянски произход, първоначално Мокриница, умалителна форма на Мокрина, "мокро място", отнасящо се до богатите на вода околности на селището; по-късно елинизирано като е променена първата гласна на "а" с препратка към гръцката дума μάκρης "дълъг"), в което е било измерено огромно количество 24-часов валеж миналата есен при същата обстановка, която доведе до наводненията по нашенското южно Черноморие. Доколкото ми е известно, тогава е бил подобрен континентален рекорд.
През лятото на 2018 г. ни се наложи да прекараме няколко от малките часове на нощта във Волос докато изчаквахме първия сутрешен автобус за Ахилио. Тогава от крайбрежната алея във Волос снимахме това:
Впечатли ни и една табела, която си позволявам да поместя тук с всякаква друга, но не и рекламна цел:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Фев 17, 2024 9:09 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
От въпросното село Макриница тръгват много пътеки, които кръстосват планината Пелион.
Също така на 1,1 км по права линия на северозапад от първенеца Пуряно̀с Ставро̀с (1624 м) се намира туристическата хижа „Δυτιό Καταφύγιο“ („Западна хижа“), от която също може да се стигне до върха, макар може би не до най-високата му точка.
От което правя извод, че макар асфалтовият път до военните бази да е ограничен за превозни средства, пътеките са позволени за пешеходен туризъм.
Така че планината Пелион се оказва много подходяща за туризъм, ала повечето туристи се увличат по Олим...
Гърция ми е странна с нейната държавна политика спрямо древногръцките божества.
Не съм търсил информация какво е отношението на гръцката православна църква към това „поклонничество“.
Не ми се струва редно държавата, чието население е 93% православни християни, да полага толкова грижи за древногръцките богове и техните храмове...
Също не ми се струва редно и прехласването на много българи по тракийските езически светилища и скалните ниши... Но това е друга тема.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Според различни източници стихчето е на Есхил или Менандър.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Фев 18, 2024 2:25 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Те добре са всевиждащи, ала да бяха се научили и да пишат.
Една табела в началото на пътя, която предупреждава какво има горе на върха, би била полезна.
Относно Кентаврите – спомням си, че отдава четох една теория, според която Кентаврите били... Прабългари!
Теорията твърдеше, че прабългарски племена били толкова добри в ездата и боравенето с оръжия от седлото на коня, че всявали ужас у враговете си, които ги мислели за „сраснали се с коня“, полуконе-полухора, тоест кентаври.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Фев 18, 2024 10:27 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2559
Много хубав разказ и последните снимки преди залез са станали супер. Иначе съм съгласен с Дидо, че повечето върхове си ги поизфантазирал, хем се вижда нещо, хем не можеш го различи .. Но на живо предполагам се е виждало по-добре.
Пон Фев 19, 2024 10:58 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1979
Много хубава разходка - море, сняг и върхове, на едно място. Преди няколко години се мотах по работа в Епса и научих / и видях / че баирите на планините наоколо всичко е изкупено и населено от шведи, холандци и германци - бодеш лимон и се хваща, казват.
То всички гръцки градове са си хубави, но Волос е по-особен. Там е най-голямата им, централната военно-въздушна база, имам познат летец в нея . А ВВС на Гърция и модерно и доста голямо. Има много военни в града , а заплатите им започват от 3-4000 евро нагоре, понеже са в криза. Бази на НАТО.... Гърция е НАТО и НАТО е Гърция.
Много хубава разходка - море, сняг и върхове, на едно място. Преди няколко години се мотах по работа в Епса и научих / и видях / че баирите на планините наоколо всичко е изкупено и населено от шведи, холандци и германци - бодеш лимон и се хваща, казват.
То всички гръцки градове са си хубави, но Волос е по-особен. Там е най-голямата им, централната военно-въздушна база, имам познат летец в нея . А ВВС на Гърция и модерно и доста голямо. Има много военни в града , а заплатите им започват от 3-4000 евро нагоре, понеже са в криза. Бази на НАТО.... Гърция е НАТО и НАТО е Гърция.
Епса е номер едно, каква работа имаше там?
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Фев 19, 2024 1:14 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
Да живее БКП и БКП да живее!
dido написа:
аngel написа:
......Гърция е НАТО и НАТО е Гърция.
........ каква работа имаше ..........
ШПИОНСКА!
Пон Фев 19, 2024 5:04 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1979
Шпионирах за комунизама, без пари, така за идеята, като оня шмольо от разузваването .... но ме разкри Цецо. Вярно ЕПСА имат много попадения - особено модерни напитките със стевия, чайовете са истински, имат негазирани напитки. Всичко се върти около лимон, портокал, мандарина - все тяхни плодове.. Стремят са да напълно противоположни на Кола и Пепси и успяват. . Бяхме при една дама, която е мениджър по износ, скиорка, ходи и на Банско. Пробвахме да внасяме за България, но фирмичката, в която работех, нямаше капацтет. Трябваше да инсталираме 150 хладилника - маркови на ЕПСА, за напитки по магазини, за начало.
Пих всичките им напитки 1 година, защото ни дадоха Х 1 стек мостри , а те бяха 50 вида напитки, само основните. Нямаше смисъл да ги разнасяме по магазини и ги изпихме. Бизнес по български, както се казва.
Определено има място на българският пазар, но си трябва сериозен дистрибутор. С големи складове в цялата страна, с транспорт , с много хора.
ЕПСА заводът им е във Волос, както си установил, и карат с кораби напитки по Щатите, Канада, Австралия, Сингапур - където има по-големи гръцки диаспори, има и ЕПСА
Това беше преди 10 години, сега видох, че имат дистрибутор в БГ - https://epsa.gr/bg/company/who-we-are/
Да, страхотни са им напитките.
Гирос с лимонада Епса ми е любима комбинация просто
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Фев 19, 2024 10:03 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2559
Re: Да живее БКП и БКП да живее!
tzezko написа:
dido написа:
аngel написа:
......Гърция е НАТО и НАТО е Гърция.
........ каква работа имаше ..........
ШПИОНСКА!
Шефе стегнал ли си триколката за ком-емине, чакам ви с Владов , да направим едно шпионско ком - емине за 60 дни ... ? Аре ве, ако няма, поне да направим една подготовка с 3 кубика жакузито на Мечулица.. Моля ти се !!!
Пон Фев 19, 2024 10:08 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3121
Re: Да живее БКП и БКП да живее!
kaloyanv написа:
...с Владов , да направим едно шпионско ком - емине ...
Владов действително имаше някакви желания, но положението му рязко се влоши последните месеци. Вече няма глезенна става, под въпрос е и дали няма да го скъсят с един крак... Така че ако ще участва, това е под много сериозно условие и евентуално най-рано догодина.
С две думи - ако случайно си счупите нещо, много внимавайте в коя болница ще попаднете. При мен започна с едно, е беше тежко, но все пак само счупване, което горе долу зарастна. В замяна от болницата ме "дариха" със златист стафилокок, който за броени месеци доведе до остеомиелит, заплашващ с ампутация. Сега костният мозък на тибията ми е изчегъртан с флекс, на негово място сложиха тръба, в която наливаха йоден разтвор + сериозни антибиотици. Глезенната става е изядена от бактерията, наложи се хрущялът да се изпили с пила и сега надеждата е глезенът да се срастне с тибията под 90 градуса, нещо като естествена артродеза. Ако не стане, пак ще се ходи на ковач... Ако пък "златистиот" продължи пъкленото си дело - режем и ще ходим с дървен крак, като Жон Силвер... Във всички случаи, всяка мисъл, не за бягане или катерене, а дори за нормално ходене вече е безвъзвратно загубена. Ако стане чудото, с леки куцукания може би ще може да се ходи по някоя не особено стръмна пътека. И евентуално ще караме колела..
Чет Фев 22, 2024 11:59 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2559
Re: Да живее БКП и БКП да живее!
vladofff написа:
kaloyanv написа:
...с Владов , да направим едно шпионско ком - емине ...
Владов действително имаше някакви желания, но положението му рязко се влоши последните месеци. Вече няма глезенна става, под въпрос е и дали няма да го скъсят с един крак... Така че ако ще участва, това е под много сериозно условие и евентуално най-рано догодина.
С две думи - ако случайно си счупите нещо, много внимавайте в коя болница ще попаднете. При мен започна с едно, е беше тежко, но все пак само счупване, което горе долу зарастна. В замяна от болницата ме "дариха" със златист стафилокок, който за броени месеци доведе до остеомиелит, заплашващ с ампутация. Сега костният мозък на тибията ми е изчегъртан с флекс, на негово място сложиха тръба, в която наливаха йоден разтвор + сериозни антибиотици. Глезенната става е изядена от бактерията, наложи се хрущялът да се изпили с пила и сега надеждата е глезенът да се срастне с тибията под 90 градуса, нещо като естествена артродеза. Ако не стане, пак ще се ходи на ковач... Ако пък "златистиот" продължи пъкленото си дело - режем и ще ходим с дървен крак, като Жон Силвер... Във всички случаи, всяка мисъл, не за бягане или катерене, а дори за нормално ходене вече е безвъзвратно загубена. Ако стане чудото, с леки куцукания може би ще може да се ходи по някоя не особено стръмна пътека. И евентуално ще караме колела..
Еххххххххххххх ... При майка ми беше същата работа с бактерията, едвам успя да мине метър, да не стане това което при теб ... Казвай тука ако има нужда от нещо, пък и по натам дано да спре този процес .. Винаги може да направим нещо леко. Аз се надявам това с инфекцията да спре най-накрая.
Но при нея със сигурност беше недостатъчно стерилност в операционната ... Даже ще им направя реклама, това са Свети Панталеймон в Плевен ... Уж са голямата работа, ама ...... инфекцията кво правим с нея .... Но то така идва и се оказва проблема никога не е в тях .. Не знам какво да кажа .
П.С - един приятел ми е казвал че като се получи инфекция, май само Пирогов могат да се оправят с тези неща и са най-добри. Смисъл за сериозните случаи.
Чет Фев 22, 2024 2:31 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3121
Re: Да живее БКП и БКП да живее!
kaloyanv написа:
П.С - един приятел ми е казвал че като се получи инфекция, май само Пирогов могат да се оправят с тези неща и са най-добри. Смисъл за сериозните случаи.
При мен в стаята имаше един, дето точно в Пирогов го бяха ощастливили със златист.
А сериозните случаи ги оправят професорите Кожухарови и най-вече доц.Григоров в болница Лозенец. При тях в понеделник е нещо подобно на аудиенциите при Ванга. Тълпа куци и сакати от цяла българия чакат за прием в светилата. Не знам как издържат, но Григоров от време на време излиза и казва - днес сте записани над 40 човека, но никого няма да върнем, нито да оставим без внимание, колкото и късно да стане... Досега не съм виждал такъв човек като него.
Той има даже защитена докторска дисертация на тема остеомиелит, която понастоящем се води нещо като учебник по тая материя.
Иначе самата операция е жестоко нещо - разпаря се целия крак подобно на височинна обувка. С флекс се прави надлъжен канал почти от коляното до глезена, и от този канал се изчегъртва костния мозък. На негово място се слага дренаж и няколко денонощия се наливат йодни разтвори, белким изтрепят бактерията. В същото време венозно се налива Бате Ванко +Ципринол, след това с месеци се пият хапчета.
После ще видим...
От разговорите ми с цитираните по-горе светила на медицината, разбрах обаче, че подобна гадория може да хване човек ... дори от навехнат глезен.
Ставало лесно - подува се глезена, образува хематом, и ако случайно имате в носоглътката златист /а такъв мнозина си го носят без изобщо да подозират/, пък по някаква причина ви теква кръв от носа, стафилококът попада в кръвта, засяда в хематома и започва да работи. След няколко месеца сте го загазили яко от няма нищо...
Последната промяна е направена от vladofff на Чет Фев 22, 2024 5:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети