За произхода и смисъла на името "драглища"

Посрещнахме Новата година в разложкото село Долно Драглище. Покрай другото стана дума и за произхода и смисъла на името му. В тази връзка попаднах на един интересен текст от Драгомир Лалчев. Още преди да го намеря бях изразил вече известни любителски съмнения в обяснението на ойконима, дадено от Константин Попов, свързано с лични имена като Дрàго, Драгòл, Дрàгльо, Дрàгле + суфикс -ище /-ище (Попов 1979: 29–31; 98,107). Както е споменато на същото място, Rospond (1976:111) търси произхода на Драглище в недокументирано лично име Драгъл, а пък Заимов (Zaimov 1965: 37) извежда същия ойконим от изч. антропоним Драгло, който е непознат на славянската именна система.

Бих си позволил да цитирам тук част от предложеното от Драгомир Лалчев обяснение:

«Според местно предание, селата [Горно и Долно Драглище, бел. моя] били основани от самоковски овчари, част от които населили и съседните села Добърско, Годлево, Баня и Банско. [...] Втората тълковна версия намира по-убедителни лексикални аргументи в полза на апелативния произход на основата: от *драглище < диал. дрàгла ‘дървен капан за вълци и сойки’ (Радуил, Самоковско) (БЕР т.1 1971:418) [...] и още дрłгла ‘клопка за лов, обикн. на белки и лисици’, произв. от дłргам + -ла, с начално значение ‘уред, при който хванатият дивеч се дърпа да се освободи’ (пак там, с. 434). Планинският релеф на двете разложки села и околностите им, богати на дивеч, могат да се приемат като подходящ мотиватор за възникването на топонима Дрàглище < същ. *драглище ‘място, където се поставят, залагат драгли (капани) за дивеч; ловище’. Вероятно преди възникването на двете села, местността Драглища е служила за ловно поле на жителите от околните махали. В монографията [на К. Попов, бел.моя] се посочва, че Горно и Долно Драглища в далечното минало са съществували в разпръснат вид на махали. За това свидетелстват останките от зидове и оброчища в местностите Спасèво црłквище, Св. Трòица, Светà Богорòдица, Гергèва црłква, Петрòва црłква и др. В труда си за говора на самоковското село Радуил, Росица Ангелова посочва диал. дума дрàгли ‘(самоделен) капан за дивеч‘, като дава следното описание: “капаните са два вида – обикновено железни, с пружини и зъбци (които се купуват), и т.нар. “драгли” (дървени капани). Драгли си правят сами селяните от две дървета, подпрени с една кука, на която завръзват стръв. Когато дивечът започне да яде стръвта, куката се дръпва, дървото пада и затиска животното” (Ангелова 1948:157).»

Литература:
Ангелова 1948: Р. Ангелова, Село Радуил, Самоковско. Народопис и говор. – В: Известия на Семинара по славянска филология при Софийския университет. Кн. VІІІ–ІХ. София.
БЕР – Български етимологичен речник, т. 1, 1971; т. 5, 1999.
Попов 1979: К. Попов, Местните имена в Разложко. София.
Rospond 1937: St. Rospond, Poludniowo-slowjanskie nazwy miejscowe z sufiksem* -itj-. Krakow; – 1976. O zasiegu st zd< psl. t j,dj w nazewnictwie pd. Slowianskim. – Македонски jазик, ХХVІІ, с. 81–119.
Zaimov 1965: J. Zaimov, Die bulgarischen Ortsnamen auf -ist- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanlandern. – Linguistique balkanique, ІХ/2, р. 5–80.

Пиша тук за всичко това, защото си помислих, че би било интересно да чуем от планинарите и планинците, родом от Самоковско, нещо повече за тези самоделни дървени ловни капани ("драгли", "дригли"), а също може би и за някакви запазени спомени за ловните полета на предците им из Южна Рила...

Иначе, на 31-ви декември се разходихме от Долно Драглище до Св. Георги. Край нововъзстановявания параклис има каменен кръст с надпис: "Тук е храм святаго славнаго великомученика Георгиа 23 априла 1919 год."

По пътя до там и обратно минахме през ловните полета на местни люде, които добре ги бяха завардили и не ни изложиха на опасности докато пуцаха. Доста гърмежи чухме -- може и да са ударили нещо навръх Нова година. Маршрутът е много обзорен във всички посоки -- Рила, Пирин, Родопите, Разложката котловина... Денят беше чуден. Спазихме и традицията в края на отиващата си година да посетим ново място из родните планини, до което не сме се докосвали преди.

Честита Нова година!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Честита да е.
Прилагам още едно честитане:

https://litclub.bg/library/bg/aleko/aleko31.html

Макар да съм филолог, точно това не ми беше познато, може би при комунизма, когато учих, са го замели някъде, пък онова, другото, с безпаричието на Щастливеца беше добре известно.
Както и да е, вижте го. Wink

В своя труд "Топонимията на Витоша" Леонид Йорданов също е на мнение, че иде реч за лично име. С уточнението, че това е за произхода на името Драгалевци, което би могло да бъде свързано с Драгалище. Иначе целия род на баща ми е от самоковските села, но едва ли ще има някой, който да ми даде инфо за тези ловни капани. Не пречи да опитам, но по-скоро ще ударя на камък. Иначе ето картинка от текста на Леонид Йорданов...