Традиционно изкачване на Черни връх в края на годината...

Имам традиция да ходя на Витоша в някой от последните дни на годината. Няколко пъти съм качвал Черни връх на 31 декември.
Имам и друга традиция – поне 1 път в годината да изкача Черни връх пеша, тръгвайки от квартал или село в подножието на Витоша.
През 2020 година така се случи, че още не бях качвал Черни връх от подножието на планината. Така че щях да съчетая двете традиции.

Прогнозата беше, че на Коледа времето щеше да бъде хубаво, след което се разваляше и следваха валежи.

Затова реших да не чакам до края на годината, а на 25 декември потеглихме с абсурд (Валерия) за Витоша.

За начало на изкачването избрахме село Железница, тъй като от там разстоянието до Черни връх беше най-кратко.

Тръгнахме от центъра на селото, където има табелка за високопланинска учебно-спортна база „Проф. Иван Стайков“ на НСА:

Ресторант „Витоша“ са го прекръстили на „WILD WEST“ [ДИВИЯ ЗАПАД]. Smile

Традиционната снимка със секвоята от 1986 г. (Sequoia giganteum):

Времето беше сравнително топло и имаше доста туристи (млади и възрастни), избрали на Коледа да се разходят в планината:

След мястото за пикник покрай реката се видя и нашата междинна цел – хижата на НСА (изглеждаше много далече и много високо):

Предстоеше ни да преминем през чудната иглолистна гора в местността Шевовица (Шеовица) – вдясно на снимката:
(За съжаление билото на Витоша на височина над 2100 метра беше скрито зад облаци. Надеждата да се махнат бе малка.)

За кратко над върховете на дърветата надзърна Мусала, първенецът на Рила и на Балканския полуостров:

Чешмичката преди гората едва капеше, но все пак можеше да се налее вода, макар и много бавно:

Навлязохме в тайнствената и причудлива гора на Шевовица...

Натъкнахме се на 2 аптечки – първата на Софийски алпийски клуб, а втората нямаше име, но имаше интересна форма и окачване:

Следва един от най-стръмните баири във Витоша (за щастие той беше кратък):

Изведнъж гората приключи и се откри гледка към обширни поляни и връх Голям купен (1930 м)(вдясно на снимката):

Вляво, в подножието на връх Голям купен беше кацнала хижата на НСА (все още изглеждаше много далече и много високо):

Въпреки че небето беше облачно, имаше много добра видимост. Рила се виждаше почти цялата:

Стара планина се виждаше от връх Издремец до връх Ботев, Кочмара и Равнец – наистина отлична видимост!

За съжаление се изви много силен западен вятър, тоест насрещен. За щастие не беше много студен.
До хижата се качихме по земния път. Малко преди хижата (на около 1820 метра надморска височина) започна снегът:

Официалното име на хижата на НСА беше: Високопланинска учебно-спортна база „Проф. Иван Стайков“ – Витоша.
Професор Иван Стайков е заслужил ректор на НСА. Старите имена на хижата бяха „Физкултурник“, „Академика“, „Купена“.

Още не можех да се начудя колко ясно се виждаха връх Вежен и връх Ботев:

За съжаление скоро щяхме да се потопим в мъглата на облаците, която започваше от 2050 м н. в.:

Но дотогава имаше още малко време, през което се разкриха нови гледки – към град София и излитащите от летището самолети:

Връх Голям купен 1930 м, а зад него Стара планина с върховете Мургаш, Звездец, Вежен, Амбарица, Купена, Ботев и Равнец:

Накрая обаче навлязохме в млечнобялата мъгла... Вятърът се усили... Понякога духаше право насреща и ни забавяше...

Винаги съм се чудил какво има в малките бетонни постройки до пътеката – сега вече разбрах – едната от тях нямаше врата:

Вятърът се усили още повече и на моменти носеше малки ледени кристалчета, които бодяха неприятно кожата.
Струваше ни много усилия, докато най-после излязохме на главното било при кръстопътя с международен маршрут Е-4 (2163 м н. в.):

След това поехме на север и вятърът ни удряше странично отляво, така че вече не ни пречеше толкова.
Но за сметка на това пред нас се изпречи стръмният южен склон на Големия Резен, който трябваше да изкачим (75 м денивелация):

Следва около 1 километър равен участък и финално кратко изкачване купола на Черни връх:

Разбира се, че се качихме до най-високата точка на Черни връх – 2290 м – грамадата камъни южно от метеорологичната станция:

Камъните бяха обледени с характерните ледени „люспи“ – бяха много красиви, но и много хлъзгави, трябваше да внимаваме:

Традиционна снимка на най-високия камък:

Влязохме за кратко в предверието на чайната, но самата чайна беше заключена. Вътре хапнахме шоколад и банани.

Времето беше напреднало, минаваше 16 часа, така че не се бавихме излишно, а се ориентирахме към тръгване.
Обратният път не мина без инциденти – при една от снимките вятърът отвя капачката на обектива на фотоапарата ми.
Капачката падна, закрепи се върху ръба си и започна да се търкаля върху фирнования сняг. Склонът не беше много стръмен,
но вятърът не позволи на капачката да се закрепи и да спре, а я подкара надолу по склона, като постоянно усилваше скоростта ѝ.
Опитах се да я догоня, но затъвах в снега (макар и не много) и не успях. Капачката бързо изчезна от погледа ми в гъстата мъгла...

Костваше ми много усилия да се върна отново на пътеката, защото вятърът духаше право насреща ми и се беше усилил още повече.

Прогнозата беше, че вятърът вечерта щеше да достигне скорост 50-60 км/ч.
Въпреки че вятърът не беше студен, трябваше да сме се махнали от билото преди това да се случи.
Затова усилихме ход и не почивахме никъде, докато не излязохме от облака и не слязохме до бетонните къщички.

Откри се гледка към нощна София. Имаше и причудливи облаци – бели и червени, обагрени от залеза и от Луната:

Връх Ботев продължаваше да се вижда:

А върховете на Рила светеха в призрачна червена светлина:

Луната светеше достатъчно, за да не ползваме изкуствена светлина. Скоро стигнахме до хижата:

Пътят надолу беше продължителен и скучен.
Снегът свърши, но калта беше хлъзгава и коварна.
Затова си светехме с фенерчето на единия от телефоните.
Но всяко нещо си има край, пътеката свърши и слязохме в Железница.
На площада на селото ни посрещна весело черно куче, което махаше с опашка.
А зад кучето светеше празничната елха, на върха на която грееше голяма коледна звезда...

Имаше светещо табло с температурата (10 градуса) и часа (21:28 ). Незнайно защо часът беше напред с 1 час и 57 минути:

Така приключи този преход.

Успяхме да спазим традицията и да изкачим Черни връх, но вятърът здраво ни беше обрулил.

Зарекох се следващата година да качвам Черни връх през лятото...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Разминали сме се на самия връх само с половин час. Smile

Но аз си направих съвсем кратка разходка. От хотел Морени до върха и отбатно.

В 15.30 вятърът беше доста силен. Според мене надвишаваше прогнозата от 50-60 км/ч. При скалната грамада се качих до предпоследната скала (преди най-високата), заради вятъра. Като се качвах, мислих си, че ще съм последният човек на върха, а се оказа, че на слизане се разминах с 4 души, а и вие сте били съвсем малко по-късно горе.

Вятърът беше дори още по-силен в самото подножие на връх Малък Резен - там където пътеката идваща от Стената се слива с основния път, идващ от Голи връх.

Хубаво ходене, много добри места са подходите от изток към ВИТОША. Професор Стайков го помня, преподаваше ски във ВИФ. ВИФ имаше в един период, едновременно трима професори по науката!? ски. Целий свет се чудеше какви армии от скиори трябва да има България, за да развиват научна / с ударението на а / дейност трима професори Smile

Основен научен труд беше, че завоите със ски не са християнки / разбираемо упадъчно империалистическо наименование / а в учебниците пишеше змейки Very Happy

Ски-курсове на студентите на ВИФ се провеждаха на въпросната хижа, продължителност един месец. На пистата над хижата :
- Покажи по-широка змейка, момче!
- Амя тя Иванка е след мене....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

А бе ангеле защо скиорките са все супер мадами? И защо когато споделих това с един ми каза, че явно само по телевизиата наблдавам ски?
Благодарности за тоя и други коментари напоследък. Smile

Dimov написа:

Разминали сме се на самия връх само с половин час. Smile

Но аз си направих съвсем кратка разходка. От хотел Морени до върха и отбатно.

В 15.30 вятърът беше доста силен. Според мене надвишаваше прогнозата от 50-60 км/ч. При скалната грамада се качих до предпоследната скала (преди най-високата), заради вятъра. Като се качвах, мислих си, че ще съм последният човек на върха, а се оказа, че на слизане се разминах с 4 души, а и вие сте били съвсем малко по-късно горе.

Вятърът беше дори още по-силен в самото подножие на връх Малък Резен - там където пътеката идваща от Стената се слива с основния път, идващ от Голи връх.

Жалко, че сме се разминали.
Тъкмо излязохме от чайната на Черни връх в 16:15 и на стълбите се разминахме с турист, който тъкмо се бе качил на върха.
Казахме си, че имало по-луди и от нас – да се качват толкова късно на върха в такова лошо време и при този ураганен вятър.

Обмисляхме вариант да слезем от Черни връх към хижа „Алеко“, за да не ни духа вятърът насреща на връщане към Железница,
за да ни бъде вятърът в гръб и после да слезем в село Бистрица, откъдето да хванем автобус, който да ни закара до Железница.
Мислехме си, че вятърът няма да духа чак толкова силно по пътеката за хижа „Алеко“, но ти казваш, че и там вятърът е бил свиреп.

	аngel написа:
	Хубаво ходене, много добри места са подходите от изток към ВИТОША...

Да, Южна Витоша предлага чудни преходи и гледки!
Всъщност, любимият ми преход е от ханче „Ярема“ до връх Сива грамада, Ярловски купен и от него до Черни връх,
но сега късно стигнахме до Железница (в 11 часа) и нямаше да ни стигне времето, така че трябваше да се откажем от него.

	аngel написа:
	... Целий свет се чудеше какви армии от скиори трябва да има България, за да развиват научна / с ударението на а / дейност трима професори...

Да, така е. А пък в днешно време, четейки във фейсбук групите какво се пише за Атанас Скатов, сигурно целият свят се чуди защо
България няма „армии от алпинисти“, като всеки втори във фейсбук разбира от алпинизъм и от това как се качват осемхилядници... Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Да припомня за какво е темата:
Имам традиция да ходя на Витоша в някой от последните дни на годината. Няколко пъти съм качвал Черни връх на 31 декември.
Имам и друга традиция – поне 1 път в годината да изкача Черни връх пеша, тръгвайки от квартал или село в подножието на Витоша.

През 2021 година месец ноември беше слънчев и с прекрасно време, така че традицията подрани – качих Черни връх на 13.11.2021 г.

Имах и компания – семейство приятели с детето си.
Аз се качих пеша от кв. „Драгалевци“ до хижа „Алеко“, а те с колата до хижата, откъдето заедно потеглихме за Черни връх.

Лесно качихме върха. Времето бе чудесно, имаше много хора и много добра видимост, виждаха се връх Ботев, Солунска глава, Шар планина...

На върха си купихме шкембе и боб от чайната, които хапнахме навън на една слънчева пейка, а и ние си носехме храна за всеки случай.

После се спуснахме по коловете към хижата на НСА, като измерихме с рулетка височината на някои от коловете (за да имаме мярка за дебелината на снежната покривка).
Не стигнахме до хижата на НСА, а завихме по ВОП (Високопланинската обиколна пътека) и по нея се върнахме до хижа „Алеко“.
Беше започнало да се свечерява, така че се отказах да слизам пеша, а се възползвах от колата на приятелите ми.

Няколко снимки:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Да припомня за какво е темата:
Имам традиция да ходя на Витоша в някой от последните дни на годината. Няколко пъти съм качвал Черни връх на 31 декември.
Имам и друга традиция – поне 1 път в годината да изкача Черни връх пеша, тръгвайки от квартал или село в подножието на Витоша.

През 2022 година дните около Коледа ги даваха с чудесно време, така че реших да не чакам до края на годината.

За качване на Черни връх избрах втория ден на Коледа – 26 декември 2022 г., понеделник – най-слънчевия и топъл ден. Smile

На разсъмване тръгнахме пеша от кв. „Драгалевци“ заедно със съфорумника excalibur (Румен).
Нагоре нямаше нито сняг, нито лед, нито кал... Не беше и много студено. Като че ли беше есен, а не зима.
Скоро започнаха да ни задминават други туристи, които бързаха нагоре, очевидно гонеха време или нещо друго...

Ние не бързахме. Бавно напредвахме и се наслаждавахме на планината...

На Бай Кръстьо имаше малка елхичка, украсена с гирлянди. Малка, миниатюрна, но толкова се зарадвах, като я видях...
Коминът пушеше и менюто обещаваше вкусни супи, боб на фурна + пръшки... „и още нещо“, но за нас беше рано да ядем...

Чешмичката на 1619 м н. в. течеше, а малко над нея пътеката беше замръзнала за 20-30 метра, но се минаваше отстрани.

На лифтовата станция „Голи връх“ ни чакаше друг приятел – Вихър Златанов (с прякор Golqm Turist), с който заедно поехме към Черни връх.

Снегът започваше от около 1735 м н. в. Нагоре на места имаше навявания, дълбоки цяла педя! Very Happy

Имаше 1-2 пръста нов сняг, който беше покрил стария фирнован сняг и лед, така че по пътя се вървеше лесно и приятно.
Само в местността Дупката (пресича се Боянска река) имаше малко стръмно и хлъзгаво, но и там не беше страшно с малко повече внимание.

Имаше много хора! И деца! И кучета!

Качихме се на най-високите скали на Черни връх и си направихме снимки. Някои се тагнаха във Фейсбук (аз не държа на такова нещо).
После хапнахме малко домашна баница, малко шоколад и ядки на слънчевата пейка до чайната. Вътре имаше много народ и не влязохме.

Вихър бързаше да се прибира при жена си, така че тръгна по-рано да слиза обратно до хотел „Морени“ и до автобус 66.
За сметка на него, на върха видях друг приятел – Момчил Момчилов – планинар, лунатик (от група „Лунатични разходки“), бегач и колоездач.
Момчил реши да се присъедини към нас на слизане, той е позитивен човек, приятен събеседник, поприказвахме си хубаво до отбивката за х. „Алеко“.

Хванахме автобус 66 (беше празнично разписание през 20-тина минути), с който слязохме до кв. „Драгалевци“.
После с колата на Румен стигнахме до автогарата в Овча купел, откъдето се канех да хвана автобус за Кюстендил.
Там научих, че има празнично разписание и последните 2 автобуса за Кюстендил няма да пътуват!
Нищо, казах си аз, колко му е пеша до жп-гара „Горна баня“, от там ще хвана влак за Кюстендил, влаковете са сигурни.
Отивам на гарата и какво научавам? Сутринта на Централна гара бе станала катастрофа, гарата е останала без електричество и цял ден влаковете се движат със закъснение! Последните 2 влака за Кюстендил също се очакваше да тръгнат със закъснение, ако изобщо тръгнат.

Чакалнята на гарата е малка и пейките бяха заети, ама аз нали бях със зимната туристическа екипировка, смело излязох да чакам навън.
И чаках, чаках, чаках... близо 1 час и половина! Не пуснаха двата влака, но бързият влак за Благоевград спря извънредно и ни натовари.
Слязох в Радомир, за да се прикача на влака за Кюстендил – и изненада! – влак няма. Обещаха обаче да има – след 1 час и половина. Very Happy

Валерия обаче реши друго – дойде с колата до Радомир и заедно с още една пътничка ни закара до Кюстендил преди влака.

Та така – Черни връх го качих лесно пеша – за 5 часа и 40 минути, но от София до Кюстендил с превоз стигнах по-трудно – за 6 часа. Smile

Малко снимки от телефона ми:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Традиционното изкачване на Стефан за 2023 г. Успя и влака да хване за Кюстендил
https://photos.google.com/share/AF1QipP-d8hmisYN7Rc4nCO2PqOjCoWjyEd9cVTYliqPK5UC-zxf6HFp1dDjLpJH9aX4iQ?key=ZWpjQ3A5akwzQXI5MU1sTUpqLVdvVG5XRVE1bUln
Wink

Прави впечатление, че народа се е юрнал към Витоша. Предните години в неделя следобед на Алеко 10-20 коли. Сега паркирали от двете страни на пътя, автобусите не могат се разминат и към 17 ч. продължават да се качват нагоре.

	excalibur написа:
	Прави впечатление, че народа се е юрнал към Витоша. Предните години в неделя следобед на Алеко 10-20 коли. Сега паркирали от двете страни на пътя, автобусите не могат се разминат и към 17 ч. продължават да се качват нагоре.

Без да съм категоричен, но мернах някъде, че кабинката не работи и от там се получават тези тапи, заради големия брой желаещи.
Иначе добре сте се разходили. Черни връх по класическия маршрут, страхотна тренировка!

Поздрави!

"Прави впечатление, че народа се е юрнал към Витоша. Предните години в неделя следобед на Алеко 10-20 коли. Сега паркирали от двете страни на пътя, автобусите не могат се разминат и към 17 ч. продължават да се качват нагоре."
===========
Със странното ми работно време все си мисля, че ще намеря временце без бутаница. Laughing

Ааа, на една от снимките в началото където снима стефан пътеката, това е преди да пресече асфалта преди бай кръстьо. Все забравям да питам до ден днешен. На кой му е хрумнало да маркира място през най-стръмното възможно, като то е трудно за преодоляване и може да се пречукаш, както се казва на никакво място. После след пресичането на пътя, пак трябва да се набираш на някое дърво за всеки случай. Много съм се чудел и нямам отговор на този въпрос.