какво значи думата "планина"

Наскоро се замислих дали зная значението на думата "планина" и трябва ли планинарят да го знае...

	hillmanpp написа:
	Наскоро се замислих дали зная значението на думата "планина" и трябва ли планинарят да го знае...

Интересен въпрос.Предполагам,че има няколко теории по въпроса.

_________________
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.

Етимологичният речник дава произхода на думата от праславянската дума *palnъ, означаваща "пуста, гола" (местност), "неплодородна" (почва), а тя пък идва от индоевропейския корен *pel-/*pol-, който пък бил общ с корена на поле, поляна. Ето цялата статия:

http://promacedonia.com/ber_5/302.jpg

(малко е странен сайтът, но речникът е даден целият в PDF-формат). Shocked

	hillmanpp написа:
	Наскоро се замислих дали зная значението на думата "планина" и трябва ли планинарят да го знае...

Планина е позитивна форма на релефа - издължена, с върхове и височина обикновено над 1100-1200 м. Под тази височина, до около 500 м се зоват бърдо или гребен, примерно планината Голо бърдо. Височини с превишение около 200 м над околната равнина пък се наричат хълмове. Тези от 250 докъм 450 м превишение над околнината се наричат плата. Това е българска терминология използвана и в географската наука.

Всяка географска школа си има такава спрямо народната терминология.

Относно каква дума е планина? Тъй като сме под влияние на руската школа, се говори, че думата е праславянска - оригинално полнина. Личното ми убеждение, което се подкрепя от някои специалисти е, че думата е старобългарска и няма общо със славянството. Славяните си имат друга дума за планина - горА, а пък за гора, това, което ние разбираме, имат си думата лес. Думата планина долколкото ми е известно липсва в езици като руски, полски, чешки и т.н. Има я освен в български още в сръбския, както и в западнобългарския (македонския).

Научната термнология пропита от народните термини затова се различава в отделните страни. У нас напоследък много "учени" направо зарязаха народната терминология и целенасочено или не се опитват да я изхвърлят от науката. Последиците разбира се са плачевни.

В Пирин да речем разни пишещи тотално омазаха народната терминология що се отнася до седловините. Мислят си че порта, превал, премка и преслап са едно и също. Така се появиха разни щуротии от сорта на Тодорина порта, Чаирска порта, Суходолски превал и т.н. Все пак мисля да спра дотук и да не навлизам в материята.

Надявам се да съм бил полезен.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Последната промяна е направена от Speedy на Сря Авг 04, 2010 7:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ех как го смали това Голо бърдо ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Ех как го смали това Голо бърдо ...

Защо да съм го смалил, не съм бе!? Писах, че позитивни форми от 500 до 1100-1200 м височина в народната терминология се наричат бърдо или гребен, което пак зависи от превишението над околността. Връх Ветрушка е 1158 м. Не излиза извън рамките натова което писах.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

	Цитат:
	Мислят си че порта, превал, премка и преслап са едно и също, ама толкоз им е уката.

Speedy, ще може ли да кажеш с две думи каква е разликата между тях.

_________________
my ambient world is not like yours

	par написа:
	Speedy, ще може ли да кажеш с две думи каква е разликата между тях.

Разликата е във ФОРМАТА.

Порта. Снимка на jordy

Превал. Снимка на Dido

Преслап. Снимка на lubitel

Премка. Снимка Dido

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

благодарско за етимологичното инфо! Smile

забавих се с "благодарското", понеже бях до връх Миджур

Надявам се да съм бил полезен.

Да, бяхте ми полезен! Very Happy

А сега нов въпрос, възникнал около Миджур - какво е"кръш"?

Крш - krš (krsh) е пущинак. Този корен го има в много топоними из карстовите райони из Словения, Хърватска и Църна гора.

Има една област в Словения - Крас, на която Йован Цвиич кръщава геоложкия термин "карст". Предполага се, че името на областта иде точно от krš (krsh) - пущинак. Карстовите плата са доста особени откъм растителност, и действително са як пущинак.

Гледам в хърватската уикипедия, те директно си го ползват като "карст":

http://hr.wikipedia.org/wiki/Kr%C5%A1

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	hillmanpp написа:
	А сега нов въпрос, възникнал около Миджур - какво е"кръш"?

Според "Речникъ на блъгарскый языкъ" на Найден Геров, 1897 г., том 2, стр.425, "кръш" означава: върло, стръмно място, стръмнина.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ще ме извинявате, че повдигам тази стара тема, обаче етимологията за праславянската дума е незадоволителна за мен. Произходът на думата най-общо е от неплодороден, пуста, гола, поле, поляна. Планините общо взето са пусти и голи над лесорастителния пояс (май към 1800м нагоре), оттам надолу са плодородни, макар и за ограничени култури; Поле, поляна няма нищо общо с позитивния профил на релефа! И кой е тоя праславянски език? Дотук ясно, трябе си некой лингвист да разясни.
Към, Speedy, от снимките не зацепвам разликата в терена м/у превал, преслап, премка и порта (последната снимка е залипсвала). Не съм особено навътре с планините, затова ще моля за повечко разязнение. В речника в интернет преслап е просто седловина. Явно е стара, красива дума. Обяснете от гледна точка на планинар.

_________________
http://photo-trekker.blogspot.com/

o3one написа:

Към, Speedy, от снимките не зацепвам разликата в терена м/у превал, преслап, премка и порта (последната снимка е залипсвала). Не съм особено навътре с планините, затова ще моля за повечко разязнение. В речника в интернет преслап е просто седловина. Явно е стара, красива дума. Обяснете от гледна точка на планинар.

Прегледай тази статия -> Имената на седловините в Пирин, според народната терминология

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

[quote="o3one"] И кой е тоя праславянски език?

Праславянският език е езикът на единното славянско племе, което е населявало териториите на Украйна, Белорусия и Полша. Когато славяните започнали да се разселват, настъпила диференциация на говорите им. Така възникнали славянските езици.
Праславянският език не е имал писмена форма. Той е хипотетичен, възстановен език.
А какво е това "старославянски език "? Това е първият от славянските езици, който се сдобил с писменост, т.е. старобългарският език. Именно въз основа на него - най-вече на него- и на писмените паметници от другите славянски езици учените възстановяват праславянския език. По времето, когато славянските езици станали писмени, различията между тях не били толкова големи.