Питане за маршрут Р. Манастир – х. Македония

Мерси, мерси !!! Ще го боря този маршрут през септември Laughing

Понеже тогава имам сигурно преспиване и слизане през Бодрост.

И… ПАК ЗА ИМЕНАТА
Вече имам възможност да видя какво става във форума и… пак деликатната тема с имената!
Под „Кадиин връх” минаха най-хубавите ми години от детството и поне пред вас мога да призная, че никога в онова време не съм знаела другите му имена – „Аладжа слап” и „Пъстри слап”.
По-късно когато пораснах и започнах сама да се просвещавам разбрах, че „аладжа” на турски е „пъстър”, а върхът е наричан така, заради гнездата клек, които са нашарили южният му склон. Клекът там наистина е сякаш на петна и така пишеше в пътеводителя който си купих, чак когато бях в гимназията.
„Аладжа слап” и „Кадиин връх” са един и същи връх, наричан през дългото турско робство и с двете имена.
Аз го научих единствено като „Кадиин”, защото така му казваха беличани и хора от близките села. Нормално е дошлите от цяла България да работят в планината, направо да възприемат имената, дадени от местите хора, без да се замислят. Миньорите си имаха други грижи, не катериха върхове и не спореха за имената им. Разпускаха най-вече по езерата. А виж, въжето на „Павлев връх” е също от това време – 1974-5 г. Слагаха го лавинният наблюдател на обекта и колеги на татко.
Историята за „Кадиин гроб” бях чула още тогава, която явно е дала и името на върха. По време на турското робство, беличани и якорудчани имали спорове, кой да ползва пасищата из тази част на Рила. Споровете не решили сами и затова в планината изпратили „кадия” – „съдия” на турски, та да отсъди кой крив и кой прав. Какво е станало точно не се знае, но съдията не се върнал. Намерили го убит някъде из „Узуница” и го погребали в седловината, която заради случилото се нарекли „Кадиин гроб”.
Покрай подобни разкази все се казваше по нещо и за още неоткрито злато, за карти обозначаващи къде има имане и аз толкова вярвах в тях…, че вечер през прозореца дълго се взирах в отсрещния склон на „Реджепица” и чаках някоя нощ да видя огън, защото така поне разказваха, че златото само давало „нишан” къде е…
Та като съм започнала с имената и историите, да ви кажа и за името на връх „Карааланица” – „Черна поляна”. Каква поляна там бе хора??? „Карааланица” местните превеждаха от турски като „черна змия”, а не „черна поляна”! И как да не съм съгласна с тях, като тия гадини усойниците си обикаляха не само из камъните по склоновете, а и в тревите из циркуса. Любимото на момчетата беше да навият някоя змия в буркан от компот и хвалбата им затова колко са смели, минаваше за вид ухажване…
И за връх „Реджепица”, че е „Скалец”, скоро научих от картите! Не знам на кой Реджеп е посветен цял връх, но много други рилски върхове над 2500 м. също може да носят името „Скалец”.
Прощавайте, че толкова се отплеснах! Колко се е изписало в този форум за имената и много спорове е имало, но лично за мен това е най-правилно – както ги наричат и до днес местните хора!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Искам да ви питам нещо ДИАНА,понеже виждам че сте запознати с този район на Рила планина,миналата седмица бях на въпросния в.АЛАДЖА СЛАП,в подножието му откъм Рилския манастир има една запустяла сграда а по нагоре някъкви водохващания,какво е било там се интересувам,защото виждам че е имало доста масивно строителство а сега всичко е ужасно запустяло

Това за което питаш, KRASI, са сградите на обект „Илийна река”.
Един от десетките обекти по водохващането из цяла Рила, на Каскадата „Белмекен - Сестримо”.
Хиляди строители и миньори от цялата страна през 70-те години на миналия век, прокопаха тунели, канали и дюкери, с които бяха отведени водите на Рила в язовир „Белмекен”. Броят на водохващанията по събирателните деривации из цяла Рила е 269.
Общата дължина на каналите и тунелите - 272 километра, като прокопаните тунели са 73 километра!
Обект „Илийна река”, обект „Карааланица” - под източната страна на „Аладжа слап”, обект „Вапата” - над ”Семково”, обекти „Поленица” и „Нехтеница” - над ”Трещеник”, обект „Ропалица”..... Всички те са част от деривация „Грънчар” на Каскадата.
До всички водят макаданови пътища от онова време, някои от тях все още в много добро състояние.
Надявам се, ако няма изненади с пътя, в края на седмицата да успеем да се качим с кола до „Карааланица”.
Последният обект на Каскадата - „Манастирска река”, беше в Тиха Рила, където е кантона. Там нямаше масивни сгради, а след приключването на обекта, сглобяемите постройки видях, че са пренесени и се използват горе на хижа „Рибни езера”.
Сега за „Манастирска” и за онези времена на мащабно строителство, напомня само малката кипа и каскадният път,
който стига до кантона.
Доколкото знам, навсякъде по бившите обекти има кантони на „Язовири и каскади” за работниците, които се грижат за
съоръженията по водохващането.
Идеята за обектите след приключване на работата им тогава беше, да се използват като високопланински спортни бази и летни лагери за учениците и студенти. Това знаете се осъществи само на бившия обект „Белмекен”, който сега е прочута спортна база,
за наши и чужди спортисти.
След промените, бившите обекти на Каскадата се стопанисваха от „Академика”, а разбрах, че някои от тях, както и „Карааланица” – вече продадени! Още в първите годините на „демокрация”, много от сградите бяха окрадени – врати, прозорци, легла, пружини, ламарини… всичко що става за крадене - отмъкнато…
За съжаление - това е!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Благодаря ти много за изчерпателния отговор,наистина жалко че всичко е така занемарено и разграбено. Толкова много труд е отишъл на вятъра. Добре,че поне ни е останала тази красива все още природа

Карааланица меката на усойниците така ли Very Happy

за толкова години по планините за първи път видях тази година една над х. Дамяница в Пирин