ЦПШ Мальовица - Додов връх - Рилски манастир

Имах 2 делнични дни на разположение да си организирам преход до някой от върховете над 2600м., които не съм изкачвал. Първият ден, обаче, отпадна поради неблагоприятната прогноза за времето. Така остана само втория ден - петък, 25-ти август. Изборът ми беше между Малка Мальовица и Додов връх.

В крайна сметка се отказах да тръгна към Малка Мальовица - несигурен съм относно подхода. Пътувайки към ЦПШ, планът се избистри по следния начин - 10ч. старт от ЦПШ - в 12 и нещо най-късно трябва да съм на превала между Елени връх и Мальовица. След това минаване последователно върховете Голям Мермер - Малък Мермер - Додов връх и всички междинни коти по маршрута чак до седловината с връх Дамга. След това трябва да се прехвърля на рида, спускащ се на юг от връх Върла (Баучеров рид може би?). Това прехвърляне трябва да стане най-късно към 14:30 и до 16:50 трябва съм на Рилския манастир, откъдето е единственият транспорт до Дупница, и оттам до София.

Стигнах по план до Елениното езеро, починах си на крак за няколко минути, оглеждайки склоновете на Малка Мальовица.

В 12.15 се бях изкачил на превала между Мальовица и Елени връх - ето го и него:

Нямах време да се отбивам нито на юг, нито на север - продължих директно към връх Голям Мермер 2589м.:

После и към връх Малък Мермер 2562м.:

Ето го и Додов връх 2661м. - върхът, заради който беше планиран деня:

Закъснявам или не, бях решил, че ще се движа през всички коти по най-изпъкналата част на билото чак до седловината с връх Дамга. Ето го и него:

А това е кота 2450м. на 1,9км. юг-югоизточно от връх Върла - много хубава форма и напълно достойна да се води връх, но все пак не е.
Тук някъде имаше стадо овце, пазено от 5 каракачанки, които тръгнаха да ме нападат. Посегнах за камък с намерието да го хвърля и се спряха. И този път се оправих, но чувството хич не е приятно, но не е това темата.

В последния момент реших, че все пак ще пропусна връх Калугера 2151м и ще го подсека по червената маркировка. Вече имаше сериозен риск да изпусна транспорта, концентрирах се изцяло върху стегнатата крачка при слизането към Рилския манастир.

С тази тема бих искал да събера информация по 2 въпроса:

1) на няколко пъти съм чувал топонима "Баучеров рид" или "връх Баучер" - за какво се отнасят? Няма ги на BgMountains.

2) споделете опит за изкачване на Малка Мальовица. Теренът между точките, които съм маркирал, ми се вижда възможен. Но много често това е напълно измамно и на място наклонът се оказва много опасен.

А как е подходът откъм Мальовишките езера? Това е снимка от изкачването ми на връх Ушите преди 2 години:

Последната промяна е направена от Dimov на Пет Сеп 01, 2023 8:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Много добро ходене! Smile

Снимките също - първата към Голям Мермер ми хареса по-специално. Първото ми качване до Мальовица преди години беше подобно, що се отнася до началната и крайната точка, само че към манастира слязохме по Дългия рид - голяма грешка за неопитните ни крака! Very Happy

Бусът с орязано разписание за ЦПШ се движи явно - ама те откарва там към 10, нали така? Голяма дивотия, но...
А този от Рилския манастир не е директен за София или? Че по-рано имаше един ,дето тръгва в 10:30ч от автогара Запад, стига там към 12ч, в 15ч поема обратно. А след това имаше някакъв към 17ч до Дупница, оттам прекачвания и тн, и тн. Последно ми бяха казали от автогарата ,че този директният вече не се движи, бил спрян покрай събитията 2020г.
Иначе относно въпросите:
1) ридът Баучер е точно този, който се спуска от Върла към района под манастира, с връх Калугера на него - между долините на Друшлявица и Елешница. Доколкото си спомням, тук някъде имаше водени спорове за името - защо не е поместено в картата BG Mountains. Долу край манастира е гробът на Джеймс Баучер. А като терен как е - че обмислям някой път качване по него до Върла - доста спортно мероприятие би било, предвид денивелацията, ама защо не...
2) Малка Мальовица сме го качвали преди години откъм Мальовишки езера - пътека нямаше, общо взето подбирахме проходимите места измежду скални прагове и подобни, и с малко въртене тук-там (докато налучкаме правилния подход) се качихме без особени трудности. На места се налагаше употреба на ръцете, доколкото си спомням. Хубаво е горе, остър връх, интересна гледна точка към Мальовица, към долината в посока Орловец - заслужава си. А слизането направихме приблизително по трасето на маркираните с червено точки от снимката тук - че директно към Орлето ни се видя много скалисто, ръбесто и тн. В началото беше много стръмно, направо си поседнахме и така слизахме. Smile

Не съм сигурен дали пак бих минал така, още повече че надолу има и прагове, трябва си внимание. След това вече се подсича полека-лека, пО се ядва - но пътека отново няма, пак на място гледахме и подбирахме откъде може да се мине по-удобно. Тракове и такива неща не сме имали, и сега нямам. Особени трудности не сме срещали, като изключим големия наклон ,за който споменах в началото на спускането. Придвижихме се към Орлето и после продължихме към Мальовица.
Не знам дали бях полезен, ама това е, което помня. Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

МиткосваМ написа:

Много добро ходене! Smile

Снимките също - първата към Голям Мермер ми хареса по-специално. Първото ми качване до Мальовица преди години беше подобно, що се отнася до началната и крайната точка, само че към манастира слязохме по Дългия рид - голяма грешка за неопитните ни крака! Very Happy

Бусът с орязано разписание за ЦПШ се движи явно - ама те откарва там към 10, нали така? Голяма дивотия, но...
А този от Рилския манастир не е директен за София или? Че по-рано имаше един ,дето тръгва в 10:30ч от автогара Запад, стига там към 12ч, в 15ч поема обратно. А след това имаше някакъв към 17ч до Дупница, оттам прекачвания и тн, и тн. Последно ми бяха казали от автогарата ,че този директният вече не се движи, бил спрян покрай събитията 2020г.
Не знам дали бях полезен, ама това е, което помня. Smile

Благодаря, МиткосваМ! Разбира се, че е полезна споделената информация.

А относно транспортните въпроси - да, за съжаление все по-неодобни и ограничени са възможностите. Маршрутката от Самоков отива към ЦПШ само ако има кой да пътува и в моя случай пристигна в 09:55. Шофьорът каза, че следобеда ще се качи до горе в 16:50 само, ако му се обадя предварително или някой друг се обади.
А за Рилски манастир още от миналото лято няма директна маршрутка до и от София. Трябва да се прави връзка в Дупница със сериозно чакане и голямо губене на време. Специално вечерта от манастира има един автобус в 16:50 до Благоевград и в 17:00 до Дупница. Неприятното е, че по това време само има един влак от Дупница за София, автобус няма.
Все пак не съжалявам, въпреки че прекарах в транспорт почти толкова часове, колкото по билата.

Пътеката по червената маркировка е нормална в голямата си част. Няма някакви трудни или опасни участъци. Когато се излезе от гората на ниво 1700-1900м. има малко обрасли с висока трева участъци, но нищо особено. А движението по самия рид нагоре по коловата маркировка също е безпроблемно макар и на места пътека да не личи в тревата.

Благодаря и аз за информацията! Smile

Пък за обществените транспорти- да, общо взето и моите информации са такива, напоследък точно това си мисля и аз, все по-ограничени са вариантите и се налагат автомобилни схеми. Иначе със сигурност няма за какво да се съжалява в случая - имало е висене по транспортите, но маршрутът е чуден! Wink

Поглед към Урдиния циркус щом има - добре е! Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Dimov написа:

...
А това е кота 2450м. на 1,9км. юг-югоизточно от връх Върла - много хубава форма и напълно достойна да се води връх, но все пак не е.
...

...
С тази тема бих искал да събера информация по 2 въпроса:

1) на няколко пъти съм чувал топонима "Баучеров рид" или "връх Баучер" - за какво се отнасят? Няма ги на BgMountains.

2) споделете опит за изкачване на Малка Мальовица. Теренът между точките, които съм маркирал, ми се вижда възможен. Но много често това е напълно измамно и на място наклонът се оказва много опасен.

...

Хубав преход! Smile

А защо кота 2450 м да не е връх? Според мен е връх, макар и без име. Smile

Относно връх Баучер:

Може би някой ден ще узрее идеята, че имената на местностите и върховете се променят с времето и няма лошо да се преименуват върхове на известни личности. Додов връх някога е бил Друшлявишки връх. Smile

Относно Малка Мальовица:

Същата работа като връх Баучер – може би някога ще узрее идеята, че има такъв връх и ще се отбележи на БГМаунтийнс.
Качвал съм Малка Мальовица само зимно, така че не мога да кажа откъде е най-добре да се качи лятно, без сняг.
Последния път зимно го качихме от седловината между Орлето и Малка Мальовица (от точка А1 нагоре) и понеже нямаше голяма лавинна опасност, го слязохме от изток и юг (по точки В и Б). Предполагам, че щом зимата успяхме да минем оттам, може и лятото.

Веднъж бях с Емил Боянов (мисля, че във форума беше с името еmil), той качи Малка Мальовица откъм Мальовишките езера, ако искаш ще ти дам телефона му, но той практикува „глиганинг“, така че не бих разчитал, че там, откъдето той е минал, на тебе ще ти е комфортно. Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	Цитат:
	...прекарах в транспорт почти толкова часове, колкото по билата.

От няколко години насам основен критерий при избор къде да ида е колко време ще съм в планината и колко време ще пътувам. Често накрая всичкият кеф ти излиза през носа

stefan_iliev38 написа:

Хубав преход! Smile

А защо кота 2450 м да не е връх? Според мен е връх, макар и без име. Smile

Относно връх Баучер:
Може би някой ден ще узрее идеята, че имената на местностите и върховете се променят с времето и няма лошо да се преименуват върхове на известни личности. Додов връх някога е бил Друшлявишки връх. Smile

Относно Малка Мальовица:
Същата работа като връх Баучер – може би някога ще узрее идеята, че има такъв връх и ще се отбележи на БГМаунтийнс.
Качвал съм Малка Мальовица само зимно, така че не мога да кажа откъде е най-добре да се качи лятно, без сняг.
Последния път зимно го качихме от седловината между Орлето и Малка Мальовица (от точка А1 нагоре) и понеже нямаше голяма лавинна опасност, го слязохме от изток и юг (по точки В и Б). Предполагам, че щом зимата успяхме да минем оттам, може и лятото.

Веднъж бях с Емил Боянов (мисля, че във форума беше с името еmil), той качи Малка Мальовица откъм Мальовишките езера, ако искаш ще ти дам телефона му, но той практикува „глиганинг“, така че не бих разчитал, че там, откъдето той е минал, на тебе ще ти е комфортно. Smile

Благодаря, Стефане!
Относно темата дали Малка Мальовица да е нанесена на картата - изчетох специалната тема за това вече 2 пъти от начало до край. Всъщност, хубаво е, че я има тази тема, но умишлено не писах там за да не се смесват двата въпроса - 1) дали трябва да я има на картата и 2) как е най-малко екстремно да се изкачи.
За мене информацията е достатъчна да я броя за връх и да искам да я изкача. Може и за догодина да остане.

Допитах се и до dobrifin, който многократно е давал точни описания и съвети. Явно докато не отида и не пробвам няма да разбера напълно. Smile

	Dimov написа:
	... Малка Мальовица откъм Мальовишките езера...

Както е ставало на въпрос много пъти, има си специална хубава пътека с пирамидки, която свързва прага на т.нар. Втора тераса с Мальовишките езера. Тя сече целия северен склон на въпросното нещо, дето му викате Малка Мальовица. От средата на тая пътека може да се цепи право нагоре по камъняците през характерната огромна камина и да се излезе над нея по треволяците догоре - обикновено при фирн от там преминават и разни скиори и бордисти, които ходят по тоя склон да си чупят главите зиме. Може обаче и да се иде чак на езерата и от там с криволици по тревите и корниците, пак да се излезе.

Специално за Малка Мальовица, изрових една стара тема, която съм пускал тук от ходене преди доста години.

Ето я: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=238

Иначе от това, което съм чел ридът заключен между Елешница и Друшлявица, се казва Карабунар.

И не на последно място поздравления за хубавата разходка Smile