Имах предвид съвременна карта, а не карта от миналия век по времето на социализма
Това е най-новата ни държавна карта, достъпна публично.
Същевременно показах най-стария наличен труд на български, написан на царския географ Д. Илков. Мога да приложа също написаното в първия сериозен научен труд за Рила, автор на който е сърбина Йован Цвиич, но то в общи линии съвпада с текста на Д. Илков. Споменах също кой си признава в прав текст авторството на името "Водния чал".
Това в общи линии би трябвало да е достатъчно на хората с аналитично мислене да вникнат в бъркотията с името "Сухи чал". На останалите разбира се, няма как да се помогне
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Дек 18, 2021 10:58 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3425 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Гледат се данните в картата откога са, а не кога е публикувана картата.
Карта с данни от миналия век по времето на социализма, си остава стара карта, та ако ще да е публикувана на днешния ден.
Dido, ти в кой град живееш? В Сердонполис? Улпия Сердика? Сердика? Сардика? Средец? Триадица? Или в София?
Искаш ли стари, сериозни научни трудове, в които се използват по-горните имена?
За хората с аналитично мислене горният пример е показателен.
Има хора, които живеят и мислят в миналия век. Може да им се помогне. Казват, че времето е най-добрият лечител.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 365 Местожителство: София
Бих се включил и аз със скромното си мнение по въпроса за наименуванията на върховете в Рила, а и не само. През последните десетина години забелязвам тенденция в туристите да използват автентичните имена на обектите, било то върхове, било то езера, или нещо друго. Какво имам предвид? С изчезването на картите на Картография, постепенно започнаха да изчезват и имената, които са наложени изкуствено. Или ако не всички, то поне най-фрапиращите. Не си спомням скоро да съм срещал името Мраморец, или пък Скалица. Не съм чул някой да казва Медарник, или пък да пита за Пъстри Слап, или Голяма Пъстрица. Това са само малка част от примерите, като тук дори не споменавам едно от най-фрапиращите имена - Димитров.
Тук обаче идва и другият основен казус. А именно кое име е автентично и кое е наложено, съответно кое би трябвало да фигурира в картите?
В горния спор, определено заставам на страната на обективната истина, тоест приемам за правилно това, което пише Дидо и доводите, които ни е представил. Но точно тук идва и големият въпрос, кое трябва да се използва в картите и кое трябва да изчезне? Моите предпочитания са това да бъде автентичното и истинското, а не наложеното. Но в горния казус това е вече невъзможно да се случи. Защото една неточност, използвана с години се превръща в точност и е вече невъзможно Сухия чал да бъде възприет, като популярно име сред туристите.
Давам и един подобен пример с автентично име, което впоследствие е било побългарено. Иде реч за Голям Мечи връх, чието автентично име е Ай Гидик. В никоя от съвременните карти не фигурира истинското име и съответно наложеното си остава, това с което е познат до днес, а ще бъде познат и за бъдеще.
Реалностите са такива, че някои от изкуствено преименуваните върхове са останали с новите си имена и до днес, а някои са възприети с автентичните. И ако примерно за непопулярен връх, като Курджилък, би могло да се каже, че с времето ще изчезне другото му име Стражник, то за Водния чал е вече късно, просто защото това е много по-известен сред туристите връх.
Давам и един подобен пример с автентично име, което впоследствие е било побългарено. Иде реч за Голям Мечи връх, чието автентично име е Ай Гидик. В никоя от съвременните карти не фигурира истинското име и съответно наложеното си остава, това с което е познат до днес, а ще бъде познат и за бъдеще.
Реалностите са такива, че някои от изкуствено преименуваните върхове са останали с новите си имена и до днес, а някои са възприети с автентичните. И ако примерно за непопулярен връх, като Курджилък, би могло да се каже, че с времето ще изчезне другото му име Стражник, то за Водния чал е вече късно, просто защото това е много по-известен сред туристите връх.
Забравяте че доста от тия върхове са близо до населени места и местните въобще не ползват карти ни на картография, ни на някой друг, та там "старите" имена са единствените имена.
Та в момента се оформя една група отсериозни туристи дето скитат доста по планините и знаят ново наложени или зле интерпретирани стари автентични имена и доста разпалено спорят кое как се казва доста често и с хора дето там са израснали и се получават смешни ситуации.
Пример, Голям Мечи връх-Ай Гидик е тотално неизвестен на хора дето там са прекарали десетилетия като пастири или дървосекачи и знаят района на пръсти.
Върха го знаем като Аджидик или Аджидико, преди трийсетина години се появиха едни езиковеди специалисти дето почнаха да предполагат кое име от какво произлиза и сътвориха колосална каша.
Нед Дек 19, 2021 3:49 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1442 Местожителство: София
Кашата с имената е повсеместна, Рила, Пирин, Родопа, изпълнена от всякакви езикови и полит-конюнктурни некадърници от близкото минало, както и от така долюбвания от Дидо, Павел Делирадев.
Във различните онлайн версии на картите, имената на някои върхове са различни, във всичконезнаещия гугъл също.
Нека вървят хората, но повтарят откровени лъжи за имената и се надъхват за тях.
Други остава да ровичкаме за автентичните имена.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пон Дек 20, 2021 10:20 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
vedrin написа:
Хайде, да разбъркаме сега кашата - Голям Мечи връх, Ай Гидик, Аджидик или Аджидико... Има ли още имена?
Уважавам това, че местните хора си ползват имената, които са наследили от дедите си. Зная го, защото задълго бях там.
Какво да спорим, като на по-високата кота на върха стои една от онези многобройни табели по Е4:
НП "Рила", Голям Мечи връх - 2617 м. н., Е4
НО няма да видим какво ще пише на върха след сто години или как ще го наричат тогава?...
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Дек 20, 2021 1:03 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3425 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
ДИАНА, тази статия (незнайно защо) ми напомни на твоя стил на писане:
Как се променят имената на местностите в Новоселско
публикувано на 16.02.18 в 09:25 Автор: Светла Бондова
Трифон Зарезан е празникът от народния календар, с който започва земеделската година. Лозето е едно от най-трудоемките отрасли, които изискват много ръчен труд – да се реже, да се връзва, да се филизи, да се кърши, да се просветли гроздето, за да се обере през есента. Тук не включваме механизираните вече окопаване, пръскане и торене.
И понеже заговорихме за полските работи, за лозята и пътищата, стигаме до това, как се променят имената на местностите във времето. Двама души във видинското село Ново село са с енциклопедични знания по този въпрос - пенсионерът Ангел Балтанов, работил като младеж във „Водно стопанство“ и младият Иван Базов, чиято страст е да обикаля и изучава новоселското поле. Всяка падина и височинка са свързани с имена и легенди. Когато старите новоселяни тръгвали с волските коли към местността „Зелена“, която е на 15 км от селото, спирали за воловете на „Мочи брег“ – да си починат. Има и „Брег водънъчки“, на който някога стояли вятърни мелници. „Пут чунгурузки“ е най-краткото разстояние през полето за с. Винарово и в това наименование е останало старото име на селото, което е с прабългарски корен- „Чунгуруз“. Лагерът на редовната турска войска, дошла от далечна Добруджа да потуши Новоселското въстание е родил името на местността „Чадъре“, недалече от която е паметникът на убитите въстаници. Социализмът внесе своите отлики като „Станът на тракторна бригада“ или „Шеста помпена станция“.
Но имената се раждат и изчезват във времето. Преди 50 години се раздаваше царевица за лично ползване при „Брестовете“, защото три огромни дървета бяха отличителния знак за тази местност. От тях вече няма следа. Разоран е и пътят, известен под името „Пут Рошка“ заради многобройните рошкови. От него е останал само тесен мост, обрасъл с храсти, през големия канал, отвеждащ водите на Дунава към новоселското и тимошко поле. Още по-бързо се сменяват имената на „фуниите“ – подстъпите към река Дунав. Всяко поколение им дава свое наименование. Така една и съща „фуния“ ще се нарича „Чолакова“, заради казана за ракия, който Чолакови направили там в началото на миналия век, после ще се промени на „Дудолова“, защото учителката Елка Дудолова, заедно с децата от махалата я чистеше и садеше храсти и цветя, а най-младото поколение я прекръсти на „Чупина фуния“, защото дядо Емил с прякор „Чупа“ връзва старото си магаре, което много плаши гражданчетата.
Имената на местностите, свързани с историята, с направленията на пътищата към други селища, с кладенците в почти безводното новоселско поле, с някое пресъхнало блато или кичур стари дървета. Имена, които напомнят отминалата романтика на Йовковите „Вечери в Антимовския хан“.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Дек 20, 2021 2:28 pm
cho
Регистриран на: 01 Авг 2008 Мнения: 93
Весели празници!
Още една загадка за всички съфорумци и приятели на Планината!
Това е един неизвестен връх и никой не го е посещавал!
С пожелание за добро настроение !
Пет Дек 24, 2021 11:37 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1252 Местожителство: софия
Прилича ми на......
.....някакъв кътник с кариес и едно шило отстрани! С южна експозиция.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети