E8 2023 // От високата Рила към сърцето на Родопите
Точно преди седмица, в края на месец юли, аз и една приятелка успешно завършихме преминаването на маршрута Е8.
В следващите постове ще споделя малко снимки и накратко информацията, която публикувах в профила си във FB през всеки един от дните.
Графикът, по който се движехме, беше следният:
0 Боровец - х. Мусала
1 х. Мусала - ВСК Белмекен
2 ВСК Белмекен - Орцево
3 Орцево - Каратепе (Меандрите)
4 Каратепе - Широка поляна (Романтика Форест)
5 Широка поляна - х.Тешел - Триград
6 Триград - Мугла - х. Ледницата
7 х. Ледницата - х. Перелик - Пампорово
8 Пампорово - Рожен - Момчил юнак - х. Свобода
9 х. Свобода - х. Сини връх
10 х. Сини връх - х. Аида
11 х. Аида - с. Книжовник (Манастирчето)
12 с. Книжовник - х. Тънково
13 х. Тънково - с. Мезек
Навъртяхме доста излишни километри, поради лутане и объркване на пътеките, като в крайна сметка цялото приключение ни излезе 462 км.
Споделям актуален GPX трак, за когото му е интересно. (Единствено в предпоследния ден от Книжовник до Тънково тотално не успяхме да намерим пътеката в планината, затова препоръчвам минаването директно по асфалта, вместо следването на трака.)
Като цяло беше едно страхотно преживяване, от високата Рила към сърцето на Родопите. Минахме през изключително живописни и диви места, срещнахме толкова много диви животни... и никакви хора в нашата посока. Надявам се да ви е интересно!
Вто Авг 08, 2023 9:48 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
#Е8 РИЛА-РОДОПИ: Началото е поставено! ✊
Ден 0: Боровец - хижа Мусала, 8.5 км, 3 часа
Две години след Ком-Емине (#Е3) логично идва ред на следващото голямо "Е" сред международните маршрути в България - Е8, който минава през сърцето на Рила и цялата дължина на Родопите. 💚
Днес само подгряваме с лек преход след работа до изходната точка, откъдето утре за закуска ударно поемаме към първенеца на Балканите - вр. Мусала. 🔝
Навлизаме в горското царство, съпроводени от стотици животни, предимно стада комари и скокливи сладки жаби. И огрени от залеза върхове-гиганти, които тепърва ни очакват утре.
Вто Авг 08, 2023 9:55 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Ден 1: Мусала - Белмекен, 25 км, 10 часа
Избягахме от градските жеги и дойдохме на прохлада. За референция, такава прохлада беше през нощта, че кремчето ми за ходила се втвърди в тубичката и не можа да излезе от нея. 😳
В 9:00 вече бяхме на вр. Мусала, където нямаше никой друг, освен нас. И вятърът. Доста силен, непрестанен и доста неприятен, направо ни продуха мозъците. Той ни беше мотиваторът през целия ден да се движим по-бързо, защото меко казано не беше подходящо за продължителни почивки. Бяхме с полари и якета. 🥶
Рояците комари днес се замениха с цели стада диви козички. 🐐🤗 Видяхме толкова много, може би поне... абе, много.
Иначе теренът днес беше доста тегав и техничен през цялото време. Яко камънак и доста мочурища, ама пък гледките бяха един път!💯 Типичен рилски пейзаж 🙂
Снощи в хижата имаше две германки, а днес за цял ден се разминахме само с една групичка израелци. Международен континент броди. 😎
Накрая спускането към Белмекен ни разказа играта. И сега с разказана игра, чакаме да отвори заведението, че да хапнем нещо като за 3400 изгорени калории. 😬
Сря Авг 09, 2023 12:14 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2544
Идеално, айде пиши повече, че за догодина ако реша да минавам да знам какво ще е Имам някаква идея .
Сря Авг 09, 2023 6:43 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Ден 2: Белмекен - Орцево, 36 км, 9 часа
Сутринта се събудихме с интересната гледка от първата снимка. 😬 Снощи бяхме поръчали да ни направят сандвичи за закуска, защото щяхме да тръгваме рано-рано. Оставихме ги на терасата и си легнахме под звуците на щастливи птички. И за голяма изненада, тез щастливи птички се оказаха гладни свраки, които доволно са похапнали със закуската ни, оставяйки ни разкъсани пакети и щедро количество трохички. Събрахме си остатъците и си ги изядохме. Какво да правим, път ни чака. 10 трохички са по-добре от нула трохички. 😳
Днес чукарите на Рила постепенно започнаха да се заместват с по-облите форми на Родопите. И така (не)усетно преминахме в следващата планина - в родопското царство, където продължава остатъкът от маршрута ни.
Днес се събраха много километри, но ги взехме бързо. Приятни пътечки, за жалост 90% бяха на открито под слънцето. Вчера беше студ, днеска огън. Няма средно 🙂
Минахме през най-високата гара на галактиката (или поне на Балканите) - гара Аврамово, и пристигнахме в най-високо разположеното село в България - Орцево. 💚 Гледките от тук са зашеметяващи, а хората... Истински и с чисти, пълни сърца.
По пътя видяхме два диви заека и едно недиво куче, което тръгна с нас и вървя 20 км в жегата. Сега стои отпред пред къщата. Не знам какви са му плановете и дали и той е тръгнал за Мезек. Ще разберем.
Сега чакаме родопските пататници, докато се наслаждаме на първокласни гледки към Пирин. Нека гурмЕ-8 започне сега!
Остатъците от закуската ни, след набезите на гладните свраки...
От Аврамово, през Орцево, та чак до Каратепе е пълно с такива табелки. Маркировката в този участък е по-добра, отколкото човек може да си представи.
И ние следим с повишен интерес фото пътеписа за Е-8
Живи и Здрави Бъдете!
Чет Авг 10, 2023 11:53 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Благодаря! Продължавам напред:
Ден 3: Орцево - Каратепе, 36 км, 10 часа
Ма много, бе.
Сутринта започна интересно. Познайте кой ни чакаше пред вратата! Не, не топла баница. Нея ние я чакахме, но за това след малко. Кучето от вчера весело ни посрещна и тръгна отново с нас. И вървя... И вървя... И сега отново е пред вратата. 😬 Куче-герой, като изключим опитите му за хапване на крава. Ама и за него вода трябваше, добре че имаше кой да му я носи. 🙈 Време му е да се връща, ама още не знам как точно ще стане това.
Иначе за баницата. Трябваше да е готова в 7 сутринта и да я вземем за из път. Да, но нещата в Орцево не се случват с ритъма, на който сме свикнали в града. Там времето е спряло и никой за никъде не бърза. Излязла спешна работа - на кравата й трябвал бик точно в този момент, водили я на бик, той не я харесал, водили я на други бикове, те се оказали крави. 🤷 Странна история, но баницата трябваше да почака. И ние също, само дето бяхме станали рано да избягаме от жегите... Но научихме урока за търпението.
В безвремието на Орцево всичко се случва точно тогава, когато трябва да се случи. ☝️
В крайна сметка така жадуваната баница пристигна с час и нещо закъснение, но се оказа наистина божествена. 😍 През това време, в продължение на историята ми за германките и израелците, в "кръчмазина" пристигна един французин. Тръгнал да обикаля България, вчера се возил с теснолинейката до Велинград, от там пеша до Орцево и през нощта спал в двора на училището. Днес продължава пеша към Банско, откъдето щял да се разхожда из Пирин. После към Македония и Албания. Сподели, че хората тук били много мили и грижовни, а природата - уникална. Не мога да не се съглася с него.
Очаквахме по-лесен ден днес, но си останахме само с очакванията. Удължихме си пътя с близо километър, защото се наложи да търсим вода в страни от маршрута. Втората половина беше изцяло безводна, а печеше силно слънце. Коларският път беше засипан с фин и дълбок пясък, все едно сме на първа линия на морето. Освен това имаше много ягоди, ядохме с шепи, което допълнително затрудняваше вървенето.
Сега чакаме плескавица с таратор с бира. А кучето отвън чака нас.
Пет Авг 11, 2023 12:25 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Ден 4: Каратепе - Широка поляна, 38 км, 9:30 часа
Днес много красота се събра, както и рекордно много километри. Минахме покрай два язовира - Голям Беглик и Широка поляна. Истински родопски разкош и прохлада!🌲 Като изключим жегата между тях. 😬
За пръв път пътеката доби тилилейски див вид, но за щастие за кратко и без срещи с мечки.
🐶 Сутринта проведохме "специална операция" с един истински генерал, при когото бяхме отседнали. Прие присърце мисията за отделяне на кучето от нас и още в ранни зори беше изготвил план за действие. Докато жена му отвличаше вниманието на кучето (което за поредна вечер ни чакаше отпред), Генерала запали колата да ни прикрие от погледа му и тичайки успяхме да избягаме от него. И друг път било идвало с туристи толкова далеч, така че се надяваме да се върне по живо, по здраво.
Преди обяд бях нападнат от летящи щипалки, които щипеха до кръв и влизаха във всяка дупка. Голяма напаст бяха, та се наложи да слагам импровизирания си комарник за глава. 😁 По стечение на обстоятелствата бях с къси панталони, може би възможно най-неподходящия ден за това, но какво да се прави, другите все още съхнеха от снощи.
И тук стигаме до най-"интересната" част за деня. 😑 Пристигнахме грогясали до единствената опция за нощуване в радиус от 20 км, която, като най-стратегическа локация, бяхме запазили предварително доста по-рано. Или поне така си мислехме. Каква изненада се оказа, когато разбрахме, че не пазели такава резервация на наше име и всичко останало било заето на макс. Накрая склониха да ни настанят в някакво служебно бунгало без санитарен възел, като ако искаме да се къпем, можело да си доплатим за релакс зоната. Веднага се съгласихме. Във въпросната релакс зона се оказа, че няма топла вода, та се къпахме с ледена. Което пък доведе до безплатна закуска за извинение и те така. 😁 А "служебното" бунгало всъщност се оказа райска къщичка на брега на язовира, която не струва 200 лв като останалите. С една дума, радвам се, че не ни бяха запазили резервацията. 🤗
Нед Авг 13, 2023 5:18 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Ден 5: Широка поляна - Триград, 36 км, 10 часа
Тази сутрин започна с поредната изненада. Дойде във вид на извинение за снощния леден душ под формата на пържени филийки за закуска и огромни кутии с мусака за обяд. 😄 Вземи тия допълнителни 800 грама в раницата! Хората в Родопите са... абе, преди всичко хора.
Отново дълъг преход се събра, а и жегата взе да се усеща. Слязохме дори под 1000 м. надморска височина, но за кратко; после бързо си ги върнахме (добре де, не чак толкова бързо). 😁
Пътеката отново стана дива и необуздана, дори маркирахме първото си лееко загубване. Газихме в големи треви, в които сякаш човешки крак не беше стъпвал. Не ми се мисли чий крак обаче е стъпвал 🐻. Летящите щипалки отново атакуваха и се наложи в най-голямата жега да навлечем якета, защото само през тях не успяваха да смучат ценната ни кръв. 😑
За сметка на това после излязохме на пътя за Триград, който си беше 10 км нагорнище по асфалт в най-голямата жега. Поне гледките бяха спиращи дъха и компенсираха. Да, май от тях ни спираше дъха, няма от какво друго. 😁 Минахме и през пещерата Дяволското гърло. Абе, много, много красив район. С най-вкусния пататник до момента. 💚
Извинете за забавянето, един планинар и добре да живее се случва да иде на море за няколко дни )
Ден 6: Триград - Мугла - х. Ледницата, 26 км, 10 часа
Трудно намирам сили да опиша днешния ден. Бяхме се приготвили за разпускащ, "почивен" ден, в който да се придвижим само с 20 км напред за макс 7 часа. Разбира се, нещата не се получиха точно така.
Преди всичко въпросните 20 км накрая станаха 26, а часовете - с 3 повече. Равно нямаше, само стръмно, и то стабилно стръмно. Качихме и спуснахме толкова вертикални метри, колкото в предните 3 дни взети заедно. Редуваха се прелестни пътеки в гъсти гори и тотална липса на пътеки. Газихме в дълбоки до кръста треви в продължение на километри. Видях и змия, което не спомогна особено за вътрешното ми спокойствие по време на броденето из поляните. През цялото време се движехме по трасето на Тракия Ултра 95 км и добре, че беше тяхната маркировка. Мога само да съчувствам за състезателите, които са участвали. Бегаем участък така и не видях.
За капак се загубихме 3 (словом: три!!!) пъти, и то в супер тегави участъци, по които трябваше повторно да се връщаме. Доста е демотивиращо това начинание, но както казах, пътеки в голяма част от днешния маршрут просто липсват. Но пък иначе наистина минахме през толкова красиви и закътани места, където човешки крак скоро със сигурност не е стъпвал.
Обядвахме в една хижа, където ни проведоха съвсем сериозен инструктаж за поведение при среща с мечка. А вчера едни деца ни разказаха, как в съседното село мечка три пъти обръщала кошерите...
И така, смазахме се, а утре ни чака първенецът на Родопите. Така че отиваме да събираме сили, въпреки че в хижата са надули едни гайди... Но пък залезът тази вечер е вълшебен!
В търсене на пътеката
Слизане към Мугла
Мугла
"Пътека"
Тази красавица така и не реши да помръдне от мястото си.
Нед Авг 20, 2023 7:13 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Браво на вас! Любим район ... тъкмо се връщам оттам.
Чудно ми е къде сте се изгубили толкова ... там ако не внимаваш и ще си отнесеш главата в някоя табела, ама разбор ще се прави на някоя сбирка.
Макар да подозирам отнесеното Чаирдере в съучастие на изгубването, както и на глупаво поставената маркировка над овчарника над Мугла, както и спускането от Одабашийца към Ледницата.
Дерзайте и се насладете утре на гледката от Карлък
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Нед Авг 20, 2023 10:16 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Мда, в общи линии позна местата Като се понатрупа повечко умора и лесно почват да се правят глупости А това, че уж има маркировка, но пътеката липсва (обрасла до раменете например), само допринася за изживяването
Пон Авг 21, 2023 9:02 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Ден 7: Хижа Ледницата - Пампорово, 30 км, 11:30 часа
Сутринта още по изгрев слънце тръгнахме по едно стръмно нагорнище... и се наложи да се връщаме, понеже ВЕЧЕ бяхме объркали пътеката. Чудно начало на деня.
В последствие така и продължи. 😒 В Родопите това, че една пътека е маркирана, изобщо не означава, че на практика наистина съществува. Дълго и скапващо мотивацията лутане имаше на няколко пъти по терен, който не искате да си представяте. След това напрежение, което си създадохме, май имаме нужда малко да разпуснем с една разходка в планината. Ха-ха. 😐
Иначе днес бяхме във висините: минахме покрай най-високите върхове на планината - Карлъка и Голям Перелик, а после продължихме към Орфееви скали и Снежанка. Много красиви панорами във всички посоки. И мнооого спускания и качвания (по 1400 м. всяко⬆️⬇️). Хижарят на хижа Перелик отново ни предупреди за мечките в по-ниското. 😬
Междувременно си забих коляното в един остър клон докато прескачахме паднало дърво. Май днес просто тука е така.
Гроги сме, в Пампорово вече не работят супермаркети, нямаме закуска и като цяло храна за утре, но животът е прекрасен. Имаме нужда от почивка.
На вр. Орфей/Карлъка/Широколъшки снежник в 8 сутринта
"Сух пакет" за 10 лв от х. Ледницата
В джунглата
Минахме покрай Смолянските езера
Пътеката към Снежанка. Минава се с малко заобикаляне и провиране.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети