Е-4 2023. Кратък пътепис на А.Митев

Е-4. Ден 0

Козлодуй-Драгалевци
Станах в 5, изпих 1-то кафе за деня, хвърлих раницата в буса и обиколих Козлодуй, за да обера екипажа (освен мен, този ден пътуваха още Деси, Надя, Ечо и Пламен). Минавайки през Хърлец взехме и Сашо_1, който щеше да върне буса обратно.
В 10:10 тръгнахме от Драгалевци по Е-4, а Сашо любезно се качи с буса до хижа Алеко да остави раниците. След около 3 часа се озовахме и ние в мравуняка на хижа Алеко. Поотдъхнахме и драснахме нагоре към Черни връх без багаж, един вид за загрявка. Хапнахме на чайната и заслизахме надолу към хижата да се настаним. Последва баня, пране, вечеря и рано-рано по леглата. Лека нощ.

Е-4. Ден 01

Хижа Алеко - село Ярлово.
Станахме в 4:00. Тръгнахме в 05:10 след задължителната обща снимка пред хижата. Следвайки червената марка запъплихме нагоре, преведени под тежките раници.
Е-4 започна!
След час и половина бяхме на чайната, пихме кафе и чай и се отправихме към вр. Ярловски Купен. Там се записахме в тетрадката и продължихме напред в посока село Ярлово. Бяхме 5 човека и не искахме да се блъскаме на 2-та нара на заслон Смильо. Последва дълго и безинтересно слизане, като сумарно свалихме над 1000 метра денивелация. Личи си, че пътеката не е популярна, беше обрасла. За ориентацията ни помагаха коловете на зимната маркировка. След неколкочасово спускане стигнахме в селото, където се настанихме в доста съмнителна пристройка към един трафопост. Заслон къщатата с щъркелите е добра алтернатива за нощувка. Изкъпахме се, изпрахме дрехите и отидохме до хоремага. Хапнахме, заръчахме по 1 салата в кутия и се прибрахме да отморим малко в хоризонтално положение. Междувременно пристигнаха сватбарите Натали и Яни в доста добро като за недоспали хора настроение. Вечерта се спуснахме пак до хоремага да вечеряме. Посрещна ни весела компания която ни поздрави с няколко песни по мощната тонколона. Пийнахме по питие и се затътрихме към леглата. Спането беше трудно поради обстановката.

Е-4. Ден 02

Село Ярлово - село Клисура.
Наспахме се бързо (или по-скоро не), защото алармите ни подгониха още в 04:00. Пихме по бързо кафенце, запалихме съвременните петромаксови LED-ламБи и бодро закрачихме към село Клисура. Аз малко се презастраховах за безводието на Верила и тръгнах с 6 литра вода. Раницата доста тежеше. Утрото бе прохладно и крачката спореше. Минахме през ТКЗС-то, събудихме четириногите пазачи, но всичко мина без усложнения. Поехме по черен път, който след 5 километра се сля с червената маркировка. Неусетно завъртяхме 10 километра и спряхме за почивка. Свалихме чипиците и чорапите да починат краката. Закусихме, а Яни любезно ни свари кафенце. Продължихме пак предимно по черен път в/или покрай гора. Слънцето започна да прежулва. На открито жегата вече се усещаше осезаемо. Километрите се нижеха неусетно, получаваше се хубава разходка. Наближме и подминахме връх Драгоя. Тук някъде за първи път видяхме мощната снага на Рила. Подминахме на парад връх Царица и продължихме към връх Брусовете. Там се залутахме малко в пущинака, за да търсим връхната точка, нямаше такава, само малка затревена полянка. Спряхме за по-дълга почивка, събухме обувки и чорапи. За зла беда ни нападнаха пълчища досадни мухи, но все пак ги изтърпяхме 20-на минути. Все по-често вървяхме по открито и потта се лееше от нас на потоци. Скоро стигнахме и село Клисура, където още на влизане се отбихме остро надясно за да влезем в двора на гостоприемните домакини Елза и Иво. Няма как да си кривим душите - посрещнаха ни царствено, хапнахме вкусна салата, готвена манджа и десерт. Благодарим ви за топлото посрещане!

Е-4. Ден 03

Село Клисура - хотел хижа Рилски езера.
Алармите зазвъняха отново протяжно в 04:00.
Какво? Време ли е вече да ставаме?
Някои се наспахме се много добре в уютния дом на Елза и Иво. Станахме, минахме през сутрешните ритуали и започнахме да се събираме пред близката вендинг-машина. Пихме по кафе и газ през гората към Рила!
Предстоеше ни 19 километров преход с над 1300 метра положителна денивелация. Малко ни е гузно, че се изнизахме без да кажем Чао на любезните домакини. Но те са свикнали на странностите на туристите. Пък и знаят, че пак ще се върнем!
Закрачихме бодро през гората по черен път. Всъщност почти целият ден постепенно вдигахме височина крачейки през дъхави иглолистни гори. Много ми беше "рилско" Smile

Слънцето рядко ни прежулваше по откритите пространства, но това само ни помагаше да оценим благодатта на иглолистната сянка. Откритите пространства ни даряваха със спиращи дъха гледки към Мальовица и Отовишки връх. Носихме си малко вода, осланяйки се на разузнавателни данни за водно изобилие. Зер, бяхме нагазили в Рила - водната планина! Уви, чешмата по пътя бе само една, с досата малък дебит. Ечо наля вода за да измием зарзавата. Да не забравя да отбележа, че доста преди чешама минахме покрай един фругон и разбудихме глутница четириноги рунтави и кръвожадни СОТ-аджий към които Няда упражни въздействието на 5000-волтовия кучегон. Спряхме да подкараме булдозера, но той нямаше двигател. След около два часа и половина и преодоляни 10 километра спряхме за почивка до феномена Обесения камък. Хапнахме, пийнахме кафе (благодаря, Яни), отморихме и продължихме напред по маршрута. Въртяхме километър след километър, форсирахме река Джерман по ствола на отсечено дърво и спряхме за почивка на хижа Ловна. На хижа Ловна се почерпих с една бира, което после се оказа нож с 2 остриета. Тръгвайки нагоре за последните няма и 3 километра и няколкостотин метра денивелация мускулите ми бяха станали на желе,а главата като захарен памук. Едвам крачех по стръмната пътека. Бирата ме беше размекнала! Бавно алкохолното опиянение отстъпи ред на абстиненцията и съставките на протеиновото барче, ободрих се и закрачих по-уверено. В 12:30 финиширах на хижата. Последва баня, пране и неочаквана среща с близки приятели Smile

(със Сладка_и_Добричка на снимката).
След това се срещнах и запознах със Сашо_2. Не онзи Сашо с буса, а друг - с кууо и ХокиУанУан. Педалирал от Драгалевци, върнал кууоту с авомобил и от хижа Рилски езера бе спешен с основния екипаж. Абе няколко дена слушам за Сашо и Юли, а тея все ги няма. Загрижих се за менталното състояние на групата, почти бях набрал Божикова по телефона за консултация. Зер, уж сме група 7+2, а двамата все ги няма. Рекох, тези двамцата, Сашо и Юли, ще са плод на колективното въображение на групата. Сашо се оказа приятен младеж, който ни посрещна с усмивка и 3 литра вино (които разнасях 3 дена в раницата)! Е това се казва златна младеж!

Е-4. Ден 04

Хижа Рилски езера - връх Мальовица - хижа Мальовица
Алармите пак ни пробудиха в 04:00 часа. Трябва да ставаме! След сутрешните ритуали, включващи и 2-3 пренареждания на раниците успяхме да тръгнем в 05:00. Движим се по план Smile

Хоризонта съвсем леко просветляваше, звездите се отдръпваха, а светлината на нашите челници ги подгони съвсем. Бодро поехме нагоре по стъпалата. Имаше лек вятър и бе прохладно. С цел да се постоплим препуснахме нагоре. Крачката спореше и след около 30 минути се появи първото от езерата. Още над езерата забелязахме първите диви козички. По-късно през деня видяхме още много от тях. Но за това след малко. Изгревът ни очарова. Спирахме да се любуваме и да снимаме. Аз заглеждах връх Харамията, защото мислех този ден да мина през там, но в крайна сметка реших да не се цепя от групата. Харамията остава за другия месец Wink

Продължихме по пътеката, изкачихме се на билото и поехме към връх Дагма (Вазов). От върха набелязахме и следващите цели - хижа Иван Вазов и Калините. Слязохме надолу и в седловината спряхме за почивка и кафе. Барманът веднага се зае със задачата, а останалите разтовихме бухчите и взехме да ручаме за закуска. Крачейки по билото съзерцавахме Урдините езера от една страна, от друга - на мощната снага на мраморното било на Пирин и неговият първенец - връх Вихрен. Преди връхната точка на Додов подгонихме семейство козички с две тинейджърчета, които избягаха към долината на Урдини езера. Бързо достигнахме и до връх Додов. От тук се откриваше чудна панорама към Рилския манастир и стената на връх Мальовица, която трябваше да преодолеем. Първо обаче трябваше да слезем от Додов по щекотлива пътечка. Слънцето ни се хилеше дяволито на врачански и все едно ни казваше "Готови ли сте за пърженьееее". И започнахме да се пържим нагоре. Бодрото настроение на групата се подържаше от голямо стадо диви козички, които кръстосваха цялата стена и кротко хапваха веганската си диета. В 10:00 бяхме на връх Мальовица, наслаждавахме се на гледките, починахме и хапнахме по нещо. Очакваше ни тежко слизане. Тръгнахме надолу към хижата. На разклона към връх Еленски хвърлихме раниците и отидохме до върха. Той е доста обзорен, видяхме утрешния маршрут и крайната цел за деня - хижа Рибни езера. Не можехме по-вече да отлагаме, трябваше да започнем изморителното слизане. След почти два часа бяхме на хижата.

Е-4. Ден 05

Хижа Мальовица - хижа Рибни езера
Всички аларми звъннаха едновременно в 4:00. Почти пододобен сценарии се взривява планетата Мелмак). Екипажът скочи по команда и се зае със сутрешната рутина. В 4:20 излязох навън пред хижата, изключих челника и си изпих кафето наблюдавайки връх Мальовица и звездното небе над него. Утрото бе меко и дори по къс ръкав бе приятно. След като изпих кафето и добавките за деня, напълних вода, подредих багажа в раницата и бях готов за тръгване. В 5:00 всички вече крачихме по пътеката. Предстоеше ни най-трудния ден до сега, с тежки изкачвания и слизания. Първоначално заизкачвахме към Страшното езеро. Пътеката е много стръмна, а от клека ни атакуваха в засада легиони кръвожадни комари. Зачудих се, дали флуенса на туристи през пътеката е достатъчен, за да поддържа популацията на кръвопийците чрез кръвави жертвоприношения. Продължихме с левитацията по каменистата пътека. По някое време подплашихме стадо диви кози. Спрях се да се полюбувам на техния бяг, бях запленен, обичам да гледам диви животни и никога няма да се начудя на индивидите, котио гледат към тях през мерника на ловната пушка....
След около два часа бяхме на Страшното езеро. Спряхме за кафе и закуска. Тук, в сянката на стръмните жандарми, ми стана студено. Въпреки топлото кафе, се наложи да сложа ръкавици и да стоя на слънце.
Продължихме нагоре към седловината между върховете Попова капа и Лопушски. Зачудихме се на новото въже и неговата необходимост там. Според дамите новото въже си е точно на място.
Скоро приключи първото тежко изкачване за деня и започнахме да преваляме към заслон Кобилино бранище. Дълго и тежко слизане, коленете боляха. На Кобилино бранище ни посрещна една бяла кобила, но забравих да я снимам. Малко по-нагоре от заслона спряхме за поредната почивка, имахме нужда.
Започнахме второто тежко изкачване за деня - трябваше да качим връх Водния чал. На една хубава полянка спряхме за почивка. Тук хванахме някакъв обхват на мобифоните и започнахме да прозвъняваме близките. Щяхме да имаме обхват чак след два-три дни (на хижа Рибни езера има обхват на един от операторите).
Малко преди върха пътеката се разделя - по билото и подсичаща. Групата се раздели според предпочитанията си.
Предстоеше второто тежко слизане за деня. Слизайки до реката трябваше пак да почнем да изкачваме последната за деня денивелация - тази за достигане на хижата. Не разчитайте на чешмичките по това слизане. Около 14:30 пристигнахме на хижата и започнахме хидратация с чай, хмел и други течности. Изкъпахме се, изпрахме се и зачакахме вечерята, хапвайки боб чорбица.

Е-4. Ден 06

Хижа Рибни езера - хижа Македония.
Денят започна с характерната за екипажа рутина, а именно ставане в 04:00 и тръгване в 05:00. Предстоеше ни най-техничния участък в Рила, а именно Рилското конче. Времето бе облачно и ветровито. Страхотно!
Отне ни около 50 минути да изкачим първите височини по серпентините към седловината. Някъде там, зад жандармите, ни посрещна изгрева. Спряхме за 5 минутки да отдъхнем. Продължихме с изкачването. Не след дълго се озовахме в основата на въжето. След като преодоляхме техничния участък спряхме за закуска. Хапнахме и продължихме към следващото изкачване - връх Черна поляна (2716 м). В 7:45 бяхме на върха. Последва поредното слизане и поредното качване. В 9:00 часа бяхме на връх Пъстри слап (2683 м). Последва тежко слизане към седловината между Пъстри слап и Ангелов връх. В ниското спряхме за почивка. Вече чуствахме умората. Ободрихме се с кафе. Докато посръбвах кафето успях дори да заспя за няколко минутки. Нарамихме раниците, предстоеше доста приятно изкачване във висок клек. След като свърши клека излязохме на гол баир, където ни заблъска вятър, който допълнитено ни изпиваше силиците. Слънцето печеше щедро. В 11:10 бяхме на връх Ангелов (2654 м). Оставаше ни последното препятствие за деня. Заслизахме от Ангелов и се отправихме към Голям Мечи връх (2619 м). Последва тягостно слизане към хижа Македония. Малко преди 13:00 часа последния член на екипажа пристигна в хижата. Така завърши този ден. Утре щяхме да напуснем Рила планина.

Е-4. Ден 07

Хижа Македония - почивна станция НЕК Енерго Предела.
Днес ни предстоеше най-тегавия ден в Рила. Но да започнем отначало. Алармите събудиха екипажа в 04:00, последва стандартната сутрешна рутина. Кафето го изпих в столовата, че навън беше хладно и подухваше ветрец. В 05:05 вече крачихме по пътеката. А пътеката започва веднага със стръмно изкачване. Изкачвайки се нагоре имахме гледка към Северна Рила и Мальовица. Ехаа, преди 2 дена бяхме там Smile

Продължихме с изкачване, слизнае, изкачване... След около два часа спряхме за почивка, закуска и кафенце. Междувременно, минавайки по пътеката разбудихме спящ бивакуващ, а кучето (Реактор) тръгна с нас. Същото куче, което видяхме на хижа Мальовица.
Пътеката продължаваше да ни води нагоре-надолу. На 10-ия километър пак спряхме за почивка. След това - същата история, поне до последния двухилядник на Рила - Капатник. Изкачването на върха беше тегаво поради това, че пътеката минава през клекове с височина над човешки бой. От там насетне започна най-ужасното слизане за целия преход. Дълго, стръмно и изморително, за 6-7 километра се свалят над 1000 метра. Пътеката е обрасла, минава през треви, папрати, птеродактили, къпинаци, иглолистни гори, паднали дървета... Ако на Е-4 има ужас както е ужасът на Риж на Е-3, това слизане ще да е!
След още слизане и леко асфалтово качване пристигнахме в почивната станция на НЕК Енерго-Предел. Там късно вечерта пристигнаха двама ятаци с армагани. Пламен ще продължи с нас, а Любо ще прибере колата на Пламен и ще дойде на финала на хижа Извора.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Следва разказа на кучето Реактор...
…Спях си кротко до моят двуног най-добър приятел на кучето. Той се бе сгушил в неговата сгъваема пещера. Събудих се от шум на стъпки и говор. Глутница най-добри приятели на кучето вървяха по пътеката. Третите им очи светеха в сумрака. Винаги им се чудя на двукраките - слагат голяма торба на гърба и крачат с шарени пръчки в предните лапи, опитват се да имитират нас кучетата, които си ходим с четири лапи. Реших да тръгна с тях. По-вече кучета - по-интересно. В новата глутница имаше три самки и пет самеца. Единият от самците имаше лоша миризма, миришеше на умора и болест. Вървяха те, а аз притичвах покрай тях. На едно равно спряха, извадиха храна и започнаха да ядат. Дадоха и на мен, все пак са най-добри приятели на кучето. Имаше един едър самец с миризма на ерудит, краставици и елда, имаше два чифта очи. Той бръкна в торбата и даде две малки неща на самеца с болнавата миризма. Скара му се да ги изпие и да яде след половин час. Самеца с болнавата миризма се разсърди и тръгна напред. Реших да тръгна с него, че ако изпадне в нужда, ще да му помогна. Вървяхме, вървяхме, останалите от глутница взеха да ни настигат. Спряха пак да преживят на една полянка, а аз подгоних малко сърнички за разнообразие. Глутницата продължи да ходи. След много крачки пак спряха. Самеца с болнавата миризма продължи да ходи. Реших пак да тръгна с него, в случай на нужда да помогна. Миризмата му се подобряваше. Слизахме дълго, спирахме за малко, и пак тръгвахме. Самеца често вадеше бяла дъскичката за говорене, гледаше в нея и мърмореше за някакви километри. Бях много жаден, чух река и слязох да пия вода. Самеца ме чакаше. Той пиеше вода от някакво прозрачно черво, което излизаше от торбата на гърба му. След много ходене стигнахме до голяма пещера с надпис “НЕК”. Малко преди пещерата самеца ми даде да опитам две кифтяя с хляб. Исках да прекарам още време с него, но той влезе в пещерата, а аз си имах други грижи с местната каракачанка. Скрих се. После дойде останалата глутница самки и самци. Вечерта не можах да стигна до тях. Ще чакам сутринта. Гладен съм, но какво да се прави, това е кучешкият живот. Въпреки че правим всичко за най-добрия приятел на кучето (човека двукрак), той често ни пренебрегва в стремежа си да пие бира.

Е-4. Ден 08

Хижа Македония - хижа Яворов.
Поредното стандартно начало на деня - събуждане в 04:00, сутрешни ритуали, кафе. Тръгнахме в 0:5:10. Раниците тежаха от новите запаси, донесени от ятаците. Запонахме ходенето по каменен път, Реактор тръгна с групата. Скоро минахме покрай един козарник и местните четирикраки СОТ-аджии се активирха. Минахме без особени драми, но мисля че ни чуха чак в Сопот и Букурещ.
Пресякохме пътя и с няколко крачки се озовахме от Рила в Пирин. Последваха няколко километра плавно изкачване по асфалтиран път. Спряхме на една чешма, утолихме жаждата, Реактор също се напи с вода. Любо се върна към колата . Асфалта вече бе свършил. Продължихме по черен път. Посоката беше неизменно нагоре. Пътеката рязко се отклони от черния път и пое още по-вертикална посока. Започнахме стръмно изкачване в гората. Наклонът на места надвишаваше 30%. Спряхме да отдъхнем на чешмичка в гората. Продължихме борбата с денивелацията. Към 09:00 бяхме вече в подножието на връх Даутов, а в 9:20 бяхме преодоляли най-високата точка за деня. Спряхме за почивка с кафенце. След това започна спускане по обрасла пътека с високи треви. Не се виждаше къде стъпваме. След дълго слизане, кратко изкачване и отново кратко слизане се озовахме на хижата. Вечерта се присъедини 11-я член на групата - Хаспарух, който донесе армагани плод на фармацевтичната и тютюневата промишленост.
За днес толкова. Утре ни очаква ключов ден - ще минаваме Кончето!

Е-4. Ден 09

Хижа Яворов - седловина Кончето - връх Вихрен - хижа Вихрен.
Предстоеше ни най-интересния ден. Денят започна със стандартната рутина. Станахме в 04:00, в 05:02 вече крачихме по пътеката. Очакваха ни около 800 метра денивелация, за да стигнем билото. В 06:14 спряхме да снимаме изгрева, в 06:45 спряхме за кратка почивка на Суходолско езеро. На билото спряхме за закуска. Движехме се по график. В девет сутринта бяхме на заслон Кончето. Спряхме да хапнем и да пием кафе. До заслона пътеката минава по ръба, ако ви е страх от високо, поемете по подсичащата пътека. Първият път, когато минах Кончето, изпитвах някакъв страх, макар и минимален. Днес ми беше второто минаване - въобще не се впечатлих като първият път. Минах на парад! Реактор видимо бе в затрудено положение с намирането на правилния маршрут за него. Въпреки трудностите и скимтенето Реактор се справи с всички предизвикателства за деня. Както се чудих дали ще мине последния труден етап, Реактор се появи пред нас в ниското. Ставаше все по-уверен по скалите. Дори на връх Вихрен си намери дружка - друго куче (кръстихме го Турбина, но за това утре), което по-късно се появи на хижата.
Но да продължим с двукраките. Изкачихме всички коти на Кутело и се спуснахме до Премката. Горе, баш на Кутело, ми звънна Иво, за да ме уведоми, че чисто новатами КИА е пристигнала в шоу-рума и ме очаква! Пораснаха ми крила!
Пътьом се разминахме с голяма група чужденци, към 40 човека. Бързо издрапахме на връх Вихрен, като аз реших този път да не ползвам помощните вериги. От Вихрен видяхме чужденците да пъплят по Кончето.
Слизането от върха към хижата е стандартно, отнема час и нещо. За мен бе по-забавно и ангажиращо, защото трябваше да озаптявам мераците на Реактор да гони дивите козички (това ми изигра кофти номер по-късно - изкълчен глезен) в 14:59 бях на хижа Вихрен. Веднага ударих една наливна вайс. Реактор легна да спи между масите. Срещнахме познати от Козлодуй. Малко по-късно се появи Турбина, сдушиха се с Реактор и на мен ми стана ясно, че утре ще сме с 2 кучета. Деня завърши с баня, пране и вечеря. Най-готиния ден на Е-4!!!

Е-4. Ден 10

Хижа Вихрен - хижа Три реки.
След сутрешното кафе и сбирането на раниците закрачихме в 05:05 към дъното на Бъндеришки циркус. Всъщност за мен това бе най-тегавия ден - трудно изкачване, трудно слизане, и пак, и пак; пирински камъняк, морена, сипей, и после обратното. Въпреки обзорния маршрут, в който видяхме над 30 езера и поне толкова върхове, теренът беше труден и изцеждащ силите. А слънцето правеше нещата още по-трудни.
Трябва да спомена, ще както предположих предната вечер, тази сутрин тръгнахме с глутница от две кучета - Реактор и Турбина - цял енергоблок!
На заслон Тевно езеро спряхме за почивка, похапнахме, някои пийнаха нес-кафе с кока-кола. Продължихме към Краледворска порта, изкачихме денивелацията и започна тежко слизане по камъни и морени. Всеки си избираше индивидуално пътя надолу. В края на слизането имаше неразтопени преспи сняг. Реактор и Турбина веднага легнаха на снега за да се разхладят. Продължихме дългото слизане и след около три часа бяхме на хижа Три реки. Специална хижа! Страхотни хижари! Останалите стопани на планински хижи трябва да минат на курс при Деница и Мартин как да бъдат хижари, а не печалбари!!! Благодарим за топлото посрещане, за вкусните гозби, за това, че станахте в 4:00 да ни изпратите с кафе и усмивки! Няма такива хижари!

Е-4. Ден 11

Хижа Три реки - хижа Попови ливади.
Хижарите бяха станали с нас в 04:00, изпратиха ни с кафе и най-вкусните и най-евтини за целия преход сухи пакети! Благодарим ви!
Поехме обратно по пътеката няколко стотин метра и по мостчето преминахме реката. Започна един много приятен преход в иглолистна гора, времето бе прохладно, крачката спореше, бързо завъртяхме 5 километра. Вчера по пиринските камъняци ме болеше левия глезен и дясното коляно. Днес до първите 5 километра всичко беше наред. След 5-тия километър глезенът започна да боли. Забавих темпо. На 10-я километър спряхме да похапнем вкусните сухи пакети! Дори имах цял стар хляб за Реактор. Той малко се полакомя докато давах хляб на някакви други кученца около беседката. Намазах глезена с КАН-крем, даден ми от Пламен.
Продължихме да крачим в гората. На 14-я километър спряхме на чешма с много сладка и студена вода. Спряхме за почивка, пийнахме кафе. Пламен масажира глезена ми. Но на мен ми беше вече ясно, че съм до тук. Знам какво предлагат следващите 2 дни - към хижа Славянка и връх Гоцев. Това съм го ходил!
Решението не дойде лесно, но прецених, че ще сляза към град Гоце Делчев, за да хвана транспорт за София и Козлодуй. Така завърши прехода Е-4 2023 за мен.
—--------
Като цяло съм доволен! Почти успях. Сигурен съм, че с усилия на волята и ината бих го изкарал до края. Но не съм на 20, не съм на състезание или на заплата за Е-4.
Отчитам грешките, извадих си поуки. (днес, като редактирам този текст, искам да споредля, че глезена така се е подул, че не се вижда кокалчето, т.е. решението ми бе правилно).
Тръгнах с нови обувки - трисезонен кожен модел на Salewa, трябваше да тръгна с изкуствените La Sportiva (по-леки са).
Тръгнах и с кофти раница, голям боклук се оказа тази Спиърс и Джоунс, с тесни раменни колани и тесен кръстен колан. Раменните колани се обезформиха. Единствения джоб на горния капак започна да се къса.
Най-големият пропуск обаче е липсата на добра физическа подготовка в комбина с наднорменото ми тегло.
_-----+
Раздялата с Реактор беше тежка и за двете страни!
Той разбираше, че се разделяме, а аз роних крокодилски сълзи. Късаше ми се сърцето. Сега, докато пиша това буквите се сливат от нова влага по очите ми. Положих усилия, за да скрия сълзите от екипажа, защото те щяха да са заедно с Реактор още 2+ дена. Не исках да ги товаря емоционално. Не знам какво ще се случи с това куче. Не мога да го взема на Козлодуй - няма къде да го гледам. Не мога да го закарам и на Белене, защото там трябва да го гледа някой друг вместо мен. Най-вече не искам да отнемам от него това, което той има - най-ценното - свободата. Свободата да обикаля планините с групите туристи, да гони сърни и диви кози, въпреки че знае че няма шанс да ги догони, да маркира и препикава храстчета, да живее без да е на единия край на синджира. И сега, пишейки тези редове, се заливам от сълзи, хлипам, и ставам да го погледна как кротко спи на тревата под терасата, свил се на кълбо, знаейки, че аз съм горе... Духаше вятър, а Реактор спеше на средата на полянката, под терасата. Не потърси завет. Не знам дали ще имам сили да изпратя екипажа утре!
—-----------------
Цял ден пътувах от Гоце Делчев, през София за Враца. Там загубих връзки. Приятел - Диетко, ме извози до Козлодуй. Вечерта си спах в леглото. Яд ме беше,че прецаках цялостното Е-4, но смятам, че съм го преодолял и изходил цялото. Надявам се Реактор да е добре и да срещне добри групи, които да го върнат обратно! Пак пиша за Реактор и пак текста ми се мержелее от влагата в очите…
По обед се чухме с Ечо, бяха завършили Е-4. Поздравих ги! И бях мислено с тях! И с Реактор!
—------------------
Догодина сме на Е-8.

Е-4. Статистика

Изминато разстояние: 218 км
Положителна денивелация: 11150 м
Отрицателна денивелация: 11210 м
Брой крачки: 439 519
Изхарчени пари: около 1000 лева

Екипажа завърши успешно целият преход Е-4 около 12:00 днес, 28.07.2023 г. Всички са ОК, Реактор е щастлив, ще има групи, които да го върнат поне към х. Славянка.

Наздраве!

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

Супер, стигнах до 6ти ден. За такъв преход си трябва по-сериозно и подробно писане. На мен и така ми харесва. Еднственото е че темата трябва да се премести в Е4, защотото тази е за Е8 и другото което не ми харесва е ранното ставане в 4.00 Smile

всеки ден, баси мъката. Но пък са ви останали целите следобеди за ракийки. Затова че може и да не е толкова лошо да се става рано Smile

Благодаря !
Много добре описано - кратко и ясно .
Успех с възстановяването на глезена , а относно четирикракия приятел - не го мисли , в планината никой няма да му навреди , пък и свободата ....

Ейй, голям съм заплес!
Моля някой модератор да измести темата в раздела за Е-4 Smile

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

Благодаря за чудесния пътепис! Особено ми допадна частта написана от името на четириногия другар. Често ни се случва да крачим по пътеките с планинари като него, успяващи да съчетават дивата свобода с предимствата на човешката близост, която осигурява храна, подслон, защита и приятелство. Това са може би едни от най-щастливите същества, дори и да преминават понякога през големи трудности (или пък точно заради това).

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

Благодаря за чудесния пътепис! Особено ми допадна частта написана от името на четириногия другар. Често ни се случва да крачим по пътеките с планинари като него, успяващи да съчетават дивата свобода с предимствата на човешката близост, която осигурява храна, подслон, защита и приятелство. Това са може би едни от най-щастливите същества, дори и да преминават понякога през големи трудности (или пък точно заради това).

То май всичките същества са си щастливи (ако не са болни), само човек си намира хиляди причини нещо да му пречи и да е нещастен.

Хубав пътепис! Е4 еневероятно красив маршрут, често подценяван заради дължината му. Аз също имах грижи с краката при преминаването му и критичният ми момент бе точно край х. Три реки. Много от написаното го чувствам така, сякаш аз съм ги писал. Страхотно!

Успех с Е8! Супер як е и ще ти хареса.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи

Благодаря на модератора за преместването на темата.

@ Svetlix

Благодаря! Тепърва б-а-а-а-вно започвам да събирам маршрута в план-график, да чертая тракове и ще започна да оптимизирам. Надявам се Е-8 2024 да е втория за годината дълъг (над 10 дена) преход! Smile

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.