Белия улей

Белият улей заедно с Дяволския и Синия са част от Злите потоци, които се спускат стръмно от Мальовишкото било към долината на Рилска река.Може би Злите потоци включват и краѝните десни заключени между Ловница и Купените които изобщо не са за подценяване особено в долната им част . Погледнати от билото са лесно различими , но когато си долу в гъстите гори над Кирилова поляна гледаѝки хаоса от вертикални стени и игли вероятноста да ги объркаш е доста голяма .
Идеята беше да издрапаме по Белия до Бивака на обесената , да се прехвърлим в Дяволския и откатерваѝки го до билото да се спуснем отново по Белия надолу до Кирилова поляна. Гимнастиката не се получи , хванахме един от тия десните коѝто ни изведе под Ловница и подсичаѝки стръмния склон на върха се навряхме в Белия по коѝто се прибрахме долу . Над 2000м денивелация във възходяща и низходяща посока и перфектна кардио тренировка. Снимките красноречиво говорят за дивотията и красотата на тия места.

Излизаѝки , картинката се изясни....Зъба , Двуглав , Халката и на преден план Иглите

Зъба , Злия улеѝ и Горна Дяволска игла

Червена Дяволска игла

Бивака на обесената , тук става прехвърлянето в Дяволския

Водопада....

Последната промяна е направена от danin94 на Пон Авг 14, 2017 8:41 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Хахаха, страхотно - ей на това му се вика "пълен дроб" Very Happy

С риск да те обидя, отбелязвам - много хубави неща снимани, но с лошо изпълнение. Заслужава си да се иде там с добра техника, който му иде отръки и да снима потресаващи пейзажи.

Поздрави!

П.П. Дали така ми се стори, но имаше един улей със стичаща се вода, чиято основна беше мрамори? Видяхте ли такава скала там?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Хахаха, страхотно - ей на това му се вика "пълен дроб" Very Happy

С риск да те обидя, отбелязвам - много хубави неща снимани, но с лошо изпълнение. Заслужава си да се иде там с добра техника, който му иде отръки и да снима потресаващи пейзажи.

Поздрави!

П.П. Дали така ми се стори, но имаше един улей със стичаща се вода, чиято основна беше мрамори? Видяхте ли такава скала там?

Има такава , бяла и гладка като стъкло ....колкото до снимките прав си , човек с професионална техника ще хване страхотни картинки

Страхотен тоз Белия улей, добре сте го обходили. Голяма скала навсякъде отгоре - ту червеникава, ту бяла Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Не е чак толкова трудно да се хване Белия. Най-вероятно сте изпуснали пътеката и сте хванали твърде вдясно от самото начало.
Трябвало е да слезете по улея с водата, който сте хванали. Той се влива в Белия на границата с гората. От това място можете да се ориентирате много лесно. Вижда се дори (за малко) стената на Злия зъб.

Ще съживя тази тема за да не правя нова. Питането ми е относно Белия Улей но не само.
Правил съм траверса Прекорец-Петлите, както и Кирилова- Купените през Сухото езеро (улея). Единствено Двуглав съм пропускал до сега.
Идеята ми е да тръгна от Кирилова, да се кача през Белия улей до злия прелез, и от там Ловница и обратно по стандартната пътека.
Къде мога да объркам пътя-по орукс има пунктирана синя линия по протежението на Белия Улей- достатъчно ли е да я следя или има прагове за заобикаляне.
Не съм алпинист но нямам проблем със пресечен терен, сипеи, катерене на 4ри крайника и т.н. Рисковете обвързани със мястото са ми ясни.

Също така, до колко са проходими Дяволския улей, Синия, и този под Ловница? Двата под Еленин връх ми изглеждат проходими.

Единственото по-сериозно място в Белия е водопада под най-долната игла. Минава се отляво на него, ако си в режим на качване. Там е най-стръмно, полуходене с помощ на ръцете. След това, нагоре си е трева, дълбока на огромни туфи, чак до Злия прелез.
Синият е по-гаден, от Прозореца до подножието на Иглата има само един водопад, който се заобикаля западно, но е и отвратителен трошляк. Виж надолу вече става сериозен, и се слиза на рапели заради разни прагове. Как се качва не знам, не съм ходил.
В Дяволския съм се разхождал в средната му част от подножието на Долната игла до подножието на Двуглав/Портала/ - не е нещо особено, но как е надолу и нагоре от описания участък не знам.
Внимавайте да не се изпотрепете. Там се предлагат доста възможности.

persena написа:

...
Къде мога да объркам пътя-по орукс има пунктирана синя линия по протежението на Белия Улей- достатъчно ли е да я следя или има прагове за заобикаляне.
...

Също така, до колко са проходими Дяволския улей, Синия, и този под Ловница? Двата под Еленин връх ми изглеждат проходими.

Синята пунктирна линия означава „пресъхващ поток“.

Хванеш ли един път Белия улей, нямаш нужда от навигация. Избираш си откъде да минеш „на око“.
Понеже си в улей, джипиесът няма голяма точност и не върши работа. Джипиес-следата става „накъдрена“.

Дяволския и Синия улей знам, че не са туристически, тоест не са за обикновени туристи, докато Белия улей е проходим за туристи.
Улеят под Ловница не го знам и не съм чувал/чел някой да го е качвал. Също не знам някой да е качвал и улеите под Еленин връх.

П.П. Да не забравяме, че улеите попадат в резерват „Риломанастирска гора“, в който действат специални режими за туристи.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Много ви благодаря. Просто исках да чуя две думи от някой, който е бил там. Значи Дяволския и Синия отпадат за сега, не са за без водач явно. Варнишко дере, Очова, и този по средата изглеждат (поне на Aerial view) трошляци без изразени прагове но знам ли. Явно ще се експериментира на място.

Малко късно, но все пак...

Скитал съм многократно в улеите, както цялостно, така и по определени участъци от тях. По мое лично мнение, Белия улей е най-лесния от техническа гледна точка. Като цяло следенето е лесно и не може човек да се обърка, освен ако няма желание за това. Както писаха и хората преди мен - единственото малко по-сериозно място е при водопада (изкачва се от ляво). Може да бъде преминат от туристи, нямащи страх от стръмнини и височини, но най-вече - опичащи си акъла! Трябва да се внимава за подхлъзване и каменопади. Културата на преминаване изисква използване на каска, а дори при малко съмнение и въже, както разбира се и човек, знаещ как да го ползва.

Улея между Ловница и Купена е съпоставим по трудност с Белия, но е по-ронлив и поне според мен по-неприятен за преминаване, въпреки че няма сериозни технически трудности. При излизането има няколко варианта, като някои от вариантите изискват катерене и човек трябва много добре да прецени откъде да мине, защото ако се забие може и да не може да се върне...

Синия улей изисква катерене (3-та, а може би и 4-та категория) или рапели. Това е най-дългия и най-сложен технически, а при траверсиране на праговете и като ориентиране улей. Не препоръчвам на никого без алпийска подйотовка да се завира там, особено след разклона (ако се спуска улея) за Иглата и Портала.

Дяволския улей е най-чист и здрав като скала, но изисква катерене (може би 3-та категория). Много е стръмен, като има, ако не се лъжа, поне две много "въздушни" места. Едно от най-красивите места изобщо из нашите планини. Гледката към Двуглав и Черната стена е пленителна. Освен това, от Дяволския улей може да бъдат изкачени (на места с относително лесно катерене) повечето от Дяволските игли (изиксва много внимание и прецизност, защото връщането към улея е доста опасно и на места също много въздушно), както и Портала. Както и при Синия улей, не препоръчвам на хора без алпийска подйотовка да се завират в този улей, нито да се пробват към Портала или Дяволските игли.

По Варнишко дере не помня сериозни технически трудности, но улея на места е доста обрасъл и има опасност да не се намери правилното преминаване, а ако това се случи може да се попадне в изключително неприятна ситуация.

Между Дяволския и Синия улей съм минавал по един "полуулей" който беше на места много стръмен, но без сериозни технически трудности. Улея на места се губи, но като цяло извежда точно под Българо-френска дружба. Smile

А ето и цитат от едни стари мои писания:

Рила - Злите потоци

В миналото Злите потоци са се наричали всички улеи по Мальовишкото било от вр. Мальовица до Купените. Сега някои от тези улеи си имат имена. Едва ли има човек, обичащ Рила, който да не знае Белия, Синия и Дяволския улей.
През лятото на 2006 година тръгнахме към Белия улей. Никой не беше ходил преди това там и както подобава, вместо в Белия влязохме в улея водещ към билото между Ловница и Големия купен. Минахме без драматични моменти, че даже и едно куче прекарахме с нас…
Още веднъж съм хващал този улей вместо Белия. Разбрах за грешката още в началото, но ме мързеше да се връщам и отново издрапах по улея между Ловница и Купена. Интересното тук беше, че горната част на улея я преминах по тъмно, тъй като тръгнах от Кирилва поляна надвечер. То в улея трудно можеш да се загубиш, но определено можеш да се претрепеш... Като трудност този улей не отстъпва на Белия, а на места е и по-ронлив.
През м. Септември същата година се явихме на поправителен. Качихме се по улея преодолявайки сипеите, водопада и стръмните затревени склонове. Беше много забавно, а гледката с надвесените Дяволски игли и физиономията на Зъба - уникална. Намерихме почти цял спален чувал, модел от комунистическо време. Кой ли завалия е останал без чувал на това място..?
Синият улей е много дълъг с много отвесни прагове. Затова със Змея решихме, че ще е по-лесно да го спуснем. Идеята беше да се качим по Дяволския улей и да слезем по Синия. Не за първи път обаче объркахме улеите и вместо по Дяволския се изкачихме по някакъв друг улей, който ни изведе в основата на Портала. Разбира се, усетихме се рано, но нямахме никакво намерение да се връщаме. По пътечката за катерачните турове по Портала, Двуглав и Иглата се прехвърлихме в Синия улей, след което започна едно шеметно спускане. Както споменах, Синият улей има множество прагове, които се пускат на рапел (носехме си едно късо въженце към 30 м и една седалка) или се траверсират (обикновено от дясно) по много стръмни и опасни склонове. Ние направихме нещо средно - на повечето места траверсирахме, а където ни се стори много страшно - пуснахме рапели. Улеят на практика свърши на асфалта за Кирилова поляна…
Дяволският улей все ми убягваше. Имах голямо желание да се изкача по него, наслаждавайки се на стената на Двуглав - една от най-величествените гледки в нашите планини. Разбира се, можех просто да се спусна от Халката надолу и с няколко рапела през по-чепатите места да сляза на Кирилова поляна, но това не ме привличаше.
След няколо пропаднали уговорки и загубвания по съседни улеи, това лято най-сетне го уцелихме. Всъщност уцелването на улея не е особен проблем, стига за знаеш къде да търсиш и да не те мързи да се върнеш, ако разбереш, че не си на правилното място. Тръгнахме с Ники и Роската от Кирилова поляна. Подминахме улея, спускащ се от седловината между Купените и Ловница и влязохме в Белия улей. Тези два улея в долната си част се доближават много един до друг, като объркването на това място е много лесно (правил съм го два пъти). След Белия улей продължихме още малко в западна посока и влязохме в Дяволския. В началото се колебаехме дали това е улея и дали пак не сме хванали някой съседен такъв, но с набирането на височина колебанията ни се изпариха. Бяхме точно там, където искахме да бъдем. Изкачването по Дяволския улей предлага несравнимо удоволствие. Улеят на места е много стръмен с отвесни прагове, но като цяло е стабилен и поти няма ронляци и сипеи, което прави придвижването много по-сигурно в сравнение с Белия и Синия улеи. Освен това, Дяволският улей е много по-къс (особено сравнен с безкрайния Син улей) и при едно добро темпо може за нула време да се излезе на Халката. Гледките са впечатляващи. Като се напредне малко по улея високо в ляво пред стената на Двуглав се подават рогата на Портала. Постепено гледката нагоре почти изцяло се фокусира върху Двуглав. От дясно са Дяволските игли, които и от тази страна са доста зъбати. Мащабите са смазващи и човек се чувства като незначителна частица от общия приказен хаос.
Минахме през Халката и траверсирахме Злия зъб, след което завършихме следобеда със спускане по Белия улей под зоркото наблюдение на Дяволските игли.

Поздрави,
Павел