Писмо до Проклетия

Публикувах този текст в личния си профил във фейсбук – защото отдавна се научих, че човек е длъжен да застава зад думите си с име и лице.
Публикувам го и тук – от уважение към този форум, който през годините остана единственото място, в което пиша.
Ясно си давам сметка, че текстовете ми, а и самите ми ходения из планината, отдавна са отишли отвъд конвенционалните схващания за „пътепис”, „планинарство”, „преживяване” и прочее.
Затова ще приема спокойно всяка критична оценка и действие – включително от модераторите, имайки предвид сваления си тук преди почти три години пътепис.

Проклетия. Катун Рашков Дол, 1976 г.

ПИСМО ДО ПРОКЛЕТИЯ

Преди петнадесет години отворих атласа и видях едно име. Влюбих се. На сляпо и сляпо.
Тръгнах. Не се върнах.

Проклетия. Катун Плочица, 1976 г.

„Всички тези неща са много стари и никое от тях не е записано в книги, затова те са верни. Аз съм стар човек и видях, че когато хората слизат по градовете да научат какво е в книгите, те се връщат, презирайки мъдростта на своите бащи и не помнейки нищо от нея, и те говорят глупаво думи, които не се съгласяват една с друга. Но нещата, които човек знае, защото ги е видял, неща, върху които е мислел, докато е вървял по пътеките и е седял край огъня, тези неща не са много, но те са твърди. Тогава човек е самотен и създава думи за тези неща и думите стават песен, и песента остава, както е казано, в спомените на тези, които я чуват.“
Това са думите на един албанец от Проклетия, казани през 1921 г. и записани в книга през 1923 г.[1]
Днес е останала само тишина от несекващи думи на всякакви хора на различни езици, а хората, които раждаш, слизат по градовете, и тези, които остават, не пеят, а пресмятат на глас.

Проклетия. Келменд, 1992 г.

„На юг и юго-изток се издига веригата на Проклетия, чиито доломитен вис е настръхнал с ясно очертани върхове, и тя е по-висока от всички съседни планини.“
Това са думите на един френски пътешественик, който през 1838 г. чува истинското ти име, без значение, че е българско, и през 1842 г. го записва в книга.[2]
В началото на миналия век един, без значение, сръбски географ[3] ще промени името ти и ще напише много книги за теб. Днес това име е орасло с дублетни албански, германски и английски ерзац-имена.[4]
С годините старите ти книги и пожълтелите ти фотографии се трупаха в измамния архив и каменистите ти пътеки и изкачени шилести върхове се изгубваха в плитката памет, докато като сукалче ме приучи да са самозабравям и самоизтезавам, и самозачертавам, докато нещата останат без думи и станат на камък, каквито са били.

Проклетия. Долината Шала, 1939 г.

„Когато албанец убие българин из планините Кърчин, Стогово, Бистра и Кораб, тогава минаващите край мястото, където убитият паднал и кръвта му се проляла, натрупвали малък споменик – купчина камъни. И тая купчина, която се нарича грамада, остава така, щото всеки следващ, който мине наблизо, да хвърли тежък камък връз нея, проклинайки: „На шия да го носиш!“ Тая клетва е по убиеца, който ще носи на врата си не само хвърления камък, но и цялата грамада, защото има измежду българите поверие, че душата на всеки, който убие, отива на дъното на пъкъла и, за да стигне дотам, й се обесва тежък камък на врата.“
Това са думите на един роден като българин и умрял като сърбин, който в началото на миналия век чува тоя стар обичай и през 1928 г. го записва в книга.[5]
Тоя стар български, и не само, обичай носи твоето име. Или ти неговото. Имало го е в подножието ти и черногорските племена Белопавличи, Кучи и Васоевичи са го спазвали. Имало го е в Херцеговина, откъдето са дошли албанските ти племена.
Днес са останали само съборилите се камъни и забравата, и тяхната тишина.

Проклетия. Долината Бога, 1992 г.

Ако Дарвин е прав, че животът се е родил от „божествена искра“, а „нашият“ Бог е любов, но Светият Дух има отношение само към непорочното зачатие, чия плодна човешка любов е създала първия човешки живот и чия несподелена ялова любов ще го върне обратно на камъка?

Проклетия. Джеравица на заден план, 1976 г.

„Прекарахме един истински албански ден в Проклетия, – каза францисканският свещеник на Топлана. – Тютюн, ракия, пушка и любов.
Аз предполагах, че любовта би трябвало да е първа, защото според латинската сентенция maxima est caritas. Но албанците казаха: „Не и в Албания, не и в Проклетия“. Така и завърши денят на Рождеството на Йоан Кръстител.“
Това са думи, записани в книга през 1909 г. от една английска пътешественичка, която днес албанците наричат „Кралица на планината“.[6]

Проклетия. Мая Ершелит на заден план, 1939 г.

Преди да дойда при теб бях на двадесет и пет години. Тя беше двадесет и пет години по-възрастна. Обичаше ме много. По корен е от твоя камък. Така е било някога – най-читавите жени на Балканите са били албанките-католички от Проклетия и старите българи са ги вземали, а сърбите и днес ги купуват. На разлъка ми показа черно-бялата булчинска рокля, която прапрабаба й носела по чукарите ти, за да разбера, че беше избрала честта си пред любовта си.

Проклетия. Келменд, 1992 г.

„Два пръста чест на челото ни е оставил Бог.“ Това са твои думи и петстотин години те са били неписан закон, и през 1933 г. са записани в книга от друг францискански свещеник.[8]
Днес този закон е станал неписан скрижал за онези, които са от другата, тъмна страна на писания закон.[7]

Проклетия. Келменд, 1992 г.

С годините надживя младостта ми и надживя честта ми, и надживя любовта ми, която сама ми изпрати, и ще надживееш живота ми, и ще стана на пепел. Сива. Като камъка ти. Като расата на францисканските ти свещеници. Като небето ти толкова често. Като живота ни толкова често.
Дотогава моят избор е друг. Твоята чест е два пръста на чело, моето сърце е цял юмрук. Ще ми отговориш лесно – любов без себеуважение е самоунижение, себеуважение без любов е суета. Ще ти отговоря съвсем просто – няма да си отида. Няма любов без вричане и без обричане. И по-добре от мен знаеш, че най-тежката ти клетва е клетвата върху камък, и този камък никога повече не се мести.

Проклетия. Шкодра, 1990 г.

Чувам песента ти край огъня, по пътеката – пресича се женското мляко, не става вода мъжката кръв. Отдавна съм изпял своята – през ситото минава кръвта, но не и сълзите.

И камъкът е свидетел.

Проклетия. Долината Шала, 2003 г. На път за помирение на кръвно отмъщение.

Бележки:

[1] Rose Wilder Lane, “Peaks of Shala”.

[2] Auguste Viquesnel, “Journal d'un voyage dans la Turquie d'Europe” [2ère série], сп. „Mémoires de la Société géologique de France”, том V.

[3] Јован Цвијић, основател на Сръбското Географско Дружество, председател на Сръбската Академия на Науките и ректор на Белградския Университет. Конкретно относно Проклетия: „Преглед динарских екскурзиjа од 1897 до 1913 године и резултати о леденом добу у Проклетиjама”, сп. „Гласник Српског Географског Друштва”, свезка 3-4, 1914 г., „Глациjална епоха на Балканском полуострву”, сп. „Просветни гласник”, свезка І, 1901 г., „Нови резултати о глациjалноj епоси Балканског полуострва”, сп. „Гласник Краљевске Академиje”, книга LXV, 1903 г., „Основи за географиjу и геологиjу Македониjе и Старе Србиjе”, книга ІІ, 1906 г., „Ледено доба у Проклетиjама и околним планинама”, сп. „Гласник Краљевске Академиje”, 1913 г., „Балканско полуострво и jужнословенске земље”, книга І, 1922 г.

[4] Българското наименование „Проклетия” е в женски род, единствено число. Сръбското наименование „Проклетиje” e в множествено число, най-вероятно защото покрива целия планински масив от Шкодренското езеро на запад до Метохия на изток, т.е. включва отделни и разнородни по строеж и облик планини. Албанското наименование „Bjeshkët ë Nemuna” е буквален превод на сръбското – „Проклети/прокълнати планини”. По тази причина, както и заради негативната рекламно-туристическа конотация на думата „проклети/прокълнати”, това име все повече и по-често се заменя с „Alpet Shqiptare” – „Албански Алпи”, което наименование от своя страна е буквален превод на германското "(Nord)albanischen Alpen", възникнало през 1930-те години в резултат от първите планинарски и алпийски експедиции, които са дело на австрийци, които дават това име на планината заради сходството й с Доломитите (Dolomiten Alpen) според типичния германски метод: географско местоположение + Алпи (Ötztaler Alpen, Kitzbüheler Alpen и т.н.). Днешното английско наименование „Accursed/Cursed Mountains” също е буквален превод на сръбското, но с обратна, положителна, рекламно-туристическа конотация – в смисъл на загадъчна, примамлива, подлежаща на виждане планина.
Всъщност под името „Проклетия” исторически се е схващал делът от планината по протежение на керванджийския още от римско време път от Печ до Шкодра в участъка му от село Вусанье в днешна Черна гора до село Тет в днешна Албания, т.е. долината Ропояна и високото плато Рудница (днес с поалбанченото име Fushë ë Runicës), и околните им от двете им страни върхове (на изток масивът на Езерния връх – Мая Йезерце и ПопЛукин връх – Мая Поплукс, на запад гребенът с върховете Мая Прозмит, Мая Шкурт, Мая Лакойве/Лангойве и Мая Вукочес и отделно стоящия Печки връх – Мая Харапит). Доказателство за това са не само първите текстове на пътешествениците, минали по този път, но и всички първи географски, топографски и военни карти, на които неизменно на едно и също място е посочено едно и също име „Procletia/Prokletia”
Още едно доказателство, макар и косвено – но по род и число съвсем идентично – е наименованието на местността около гребена с върховете Мая Прозмит, Мая Шкурт, Мая Лангойве/Лакойве, Мая Вукочес и стоящите западно от тях Мая Нигвацит, Ваюша – Мая Ваюшес, Форца и Мая Джевахирит: Врагобия. Това е най-непристъпният (с доскоро неизкачени върхове) и без нито един извор дял на планината. Показателно е, че това наименование няма свой сръбски еквивалент в множествено число.

[5] Томо Смиљанић, “Гласник Скопског Научног Друштва”, книга ІІІ.

[6] Mary Edith Durham, “High Albania”.

[7] Чл. от 596 от Kanuni i Lekë Dukagjinit, кодифициран и периодично издаван от Shtjefën Konstantin Gjeçov-Kryeziu в сп. "Hylli i Dritës" и издаден в Шкодра след смъртта му от Конгрегацията на Францисканския Орден.

[8] Имам предвид превръщането на обичайното право (Законът на Лек Дукаджин) в кодекс на честта за албанската организирана престъпност (по примера на италианската мафия).

Браво Иване!
Невероятно красиво написано! Всеки път с особен интерес чета пътеписите ти. И снимките които слагаш винаги казват толкова много.
Продължавай да пътуваш и пишеш! Имаш талант!
Имам голямо желание някой ден да посетя Албания и да видя нейните красоти.

Благодаря ви за добрите думи.
Не знам дали текстът е добър - знам, че е искрен. Всеки път тръгвам да пиша с една идея и конструкция в главата и всеки път текстът свършва съвсем другаде и аз вече не се чувствам негов автор, а той - мой.
Колкото до Албания - насреща съм.